ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Гражданска медия номер едно в град Шумен. В този форум шуменци могат да определят реда на актуалните теми.


Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 12 Ное 2019 18:57




Добави отговор
Потребителско име:
Заглавие:
Писане на мнение:
Въведете съобщението си тук, то не може да съдържа повече от 60001 букви. 

Големина на шрифта:
Цвят на шрифта

За да качите картинка задължително вземете само кода от полето "Forum Thumbnail" и го копирайте в полето за писане.



Настройки:
BBCode е Включен
[img] е Изключен
[flash] е Изключен
[url] е Включено
Усмивките са Изключени
Изключи BBCode
Недей автоматично да правиш URL адреси
Система за предотвратяване на спам
Целта на тази система е да спре автоматизираните роботи, които обикалят из форумите и пускат нежелани съобщения.
Отговорете правилно за да докажете, че сте човек: Въведете първите три букви от българската азбука:
   

Преглед на тема - Нашите лястовички
Автор Съобщение
  Заглавие:  Re: Нашите лястовички  Отговори с цитат
Грешни обвинения

Мнозина както и аз смятаме врабчовите рояци за шумни готованци. Нали повечето от времето си прекарват присламчени към някои кош за зърно, или обикалят хранилките на птиците. При едно по внимателно целогодишно наблюдение на поведението им разбрах, че това е погрешно заключение. Когато оценявах поведението на врабчетата вземах в предвид свободният им и безгрижен период, когато не отглеждат малките си и тогава се събират в големи дружини и безгрижно чуруликат весело , защото са от рода на песнопойните птици, макар и да не са надарени певци, така като множеството участници, които се явяват на кастингите за пеене.
Седнали на чардака на раздумка и кафе, вниманието ни бе привлечено от двойка врабчета грижещи се за новоизлюпената си многобройна челяд. Двамата родители носят в човките си малки пеперуди, гъсеници и насекоми толкова интензивно и усърдно, че се изчакват докато партньора им даде порцията си на малките. След което веднага се отправя към короните на дърветата и почти моментално се връща с улова си още преди малките да са поели храната от другият. Тази интензивност трае през целият ден, челядта е многобройна и лакома двойката лови непрестанно. Когато първото поколение излети от гнездото, свободните родители отново се влюбват, и след бурният любовен период при който женските имат връзка с доста машкари, започва следващото мътило и цикъла се повтаря още няколко пъти в зависимост от насекомите по дърветата в градината. Интересно как бързо намират насекоми в короните на дърветата, като свършат с едно дърво насочват се към следващото. Екологична и ефективна борба с насекомите. Направо охнахме всички от голямата и грижливост към малките си, и професионална борба с насекомите в градината ни. Вчера обрахме богатата реколта от последните овошки зимните круши, без никакво пръскане за вредители.Спомних си времената когато бяхме деца с големите рояци от врабчета, когато овошките не се пръскаха за вредители.
Размножителният период завърши, рояка врабци са се сгушили в клоните на дърветата близо до хранилките на пилетата, защото насекомите са спрели да се размножават както и те. Трябва някак си да оцелеят до следващата пролет когато природата отново ще се събуди за да осъществят главната си задача, заздравяване на еко баланса в овощната ни градина по екологичен и естествен път. Телосложението им на спринтьори пригодено да стартират от гнездото до близките дървета и обратно, не им позволява дълги маратони, в които се пускат прелетните птици за да отлетят на юг, и са зависими от нашата грижа за да преживят зимата, когато трябва да ги подхранваме при снежните преспи когато нямат достъп за храна.

-- 10 Сеп 2015 11:12 --

Мнение Публикувано на: 10 Сеп 2015 9:55
  Заглавие:  Re: Нашите лястовички  Отговори с цитат
Идеята ми беше да ти покажа как трябва да се пише за да е поне малко интересно и увлекателно. Нямам намерение да се занимавам с редактиране на есетата ти :D
Приеми го като насока какво трябва да правиш. Примерно това, че покрива ти бил с цигли Брамак е повече от абсурдно. Използването на диалектни или странни думи също в никакъв случай не улеснява четенето.
Успех все пак де, съвсем добронамерена ми е редакцията, но нямам нито време, нито желание да ти ставам редактор. Виж, срещу заплащане - може :D :P
Мнение Публикувано на: 12 Май 2015 8:34
  Заглавие:  Re: Нашите лястовички  Отговори с цитат
Промяната е очевидна, текста е редактиран професионално и нишката на разказа води читателя точно по определените манталитети. Поздравления и хиляди благодарности. :B9.gif Това беше последният разказ по тази темата.
Имам в предвид една много интересна история взета направо от живота в която не участвам лично, много бих се радвал, ако след постването и я редактираш .

Направих някой изменения в първоначалният текст, с което редакцията ти е непълна, моля те да я промениш. Думата съорозенци изразява братята и сестрите родени от едни родители, а ти си я изхвърлил. Идеята на разказа е приемствеността и традициите в живота на птиците, които при нас са прекъснати, а това е против природните закони.
Мнение Публикувано на: 11 Май 2015 22:27
  Заглавие:  Re: Нашите лястовички  Отговори с цитат
Аз като някой даскал по БЕЛ, ама не можах да се сдържа - хахахха. Много повторения, несполучливи сравнения, излишни подробности, честа смяна на времената, правописни грешки. Без запетаи се чете изключително трудно!
Ето една 10 минутна редакция на текста:

Цяла пролет един рояк врабчета, с чести спречквания около покрива и близките дървета, вдигаше по цял ден голяма врява. Караха се мъжките за някоя женска, а женските - за по удобно място под циглите на покрива. Точно по това време правех ремонт на покрива и малките пролуки там бяха веднага заемани от врабчетата.
След безкрайните свади и препирни, те вече бяха разпределили местата си за гнезда и започнаха да мъкнат дълги стебла от слами и сено за да построят гнездата си. Но пререканията и шума им се увеличаваха, а веселият им нрав ги караше да продължават вечните си чуруликания и сбивания. Гледах всичко това със смесени чувства, не знаех дали да се радвам или да се ядосам.
Лястовичките отдавна бяха прогонили крадливите свраки и бяха излюпили първото си потомство, но врабците продължаваха с безкрайните си препирни и виенето на гнездата беше отложено за по-добри времена. Май щяха да ги строят чак до лятото... Но се случиха неочаквани промени.
Първото мътило лястовички направи първите си излети. Най-смелото от всички лястовичета, макар и не най-голямото, с несигурен полет излетя от гнездото и с голяма трудност несръчно увисна на най близкият клон от гнездото, където имаше рояк врабчета. Беше ескортирано от двамата си родители, които като видяха врабчетата започнаха да издават застрашителни пискливи звуци. Кръжаха със спираловидни кръгове, като изгониха врабчетата наоколо си. Всички врабци панически напуснаха убежищата си, подгонени настървено от всички лястовички.
След малко, когато района беше обезопасен, възрастните смениха застрашителните си писъци с нежни дълги припеви на любещи родители и прелетяха близо до гнездата като подканиха и останалите лястовичета да направят първоначалният си полет, показвайки им по една мушица в човките си. От гнездата започнаха да изхвръкват и други птичета, улавяха се уплашено на най близкият клон и стояха безпомощни. Родителите веднага се отправиха към тях и с още по нежни и настойчиви песни ги успокоиха, и не след дълго малките литнаха заедно с възрастните в първия си полет в свободното пространство. Малките лястовички веднага се престрашиха да разпънат целите си крила точно както им показваха родителите, размахваха крила и се понесоха, водени от останалите. Първите, излетели малко преди тях, следяха родителите си навсякъде и се присъединяваха с весело чуруликане.
.Уплашени врабчета, намиращи се по останалите дървета, излитаха и бяха погнати от наказателните отряди, охраняващи малките . Ятото полека лека стабилизира траекторията и започна да пикира с типичните за лястовичките грациозни полети. Малките с голям интерес следяха как родителите им хващаха мухи във въздуха. Разбраха колко е лесно и приятно да се лети сред компанията на приятели, издигащи се от лекият ветрец. Беше достатъчно само да разперят крилца и от време на време да координират полета си с останалите. Летяха сред храна и вече нямаше нужда да стоят с отворени човчици и да чакат реда си за да получат дългоочакваната порция. Сега вече летяха свободно, а мухи имаше навсякъде, и можеха да си уловят колкото искат. Това много ги окуражи и те трескаво започнаха да наподобяват летежа на възрастните и да хващат във въздуха така необходимата си храна. Те растяха и по всяко време изпитваха ненаситен апетит а храната беше в изобилие. С всяка секунда увереността им се увеличаваше и те започнаха внимателно да оглеждат мястото, което им принадлежеше и щяха да го охраняват зорко и задружно, така както бяха видели от по-възрастните.

Мнение Публикувано на: 11 Май 2015 22:01
  Заглавие:  Re: Нашите лястовички  Отговори с цитат
Врабча напаст

Тази пролет цял рояк врабчета с шумна глъчка и чести спречквания около покрива и близките дървета вдигаше по цял ден непрекъснато голям шум. Спречкваха се мъжките за някоя женска, както и женските за по удобно място под циглите на покрива. Понеже сменях покривната конструкция с цигли Брамак, някъде останаха малки пролуки защото бригадата за първи път правеха покрив с тази система и нямаха опит, и врабците веднага искаха да ги заемат. Докато номера скеле да обиколя края на покрива и обшивката врабците ще ме тероризират. След безкрайните свади и препирни, изглежда вече бяха разпределили местата си за гнезда и започнаха да мъкнат дълги стебла от слами и сено за да строят гнездата си. Но пререканията и шума и се увеличаваше и с веселият си нрав и бохемска душа, като на циганин продължаваха шумните си чуроликания и сбивания. Гледах всичко това и не знаех какво да направя с непрекъснатата врява.
Лястовичките вече отдавна бяха прогонили крадливите свраки, и бяха излюпили първото си потомство, но врабците продължаваха с безкрайните си препирни, и затова виенето на гнездата бяха отложили за по добри времена. Казват, че една лястовица за ден хващала по хиляда мухи, но врабчетата стояха на едно дърво и чакаха удобен момент и се нахвърляха върху хранилките на кокошките, или на баките с прясно смляната ярма, издаваща приятна миризма, и ако ги сравним с нас може би е като миризмата на пресни опечени кебапчета съблазняваща гладен човек. Рояк мухи хвърчат около тях, но те като готованци чакат на ярмата, ако ли не отиват в коша назобяват се и продължават с непрекъснатата си глъчка по цял ден. Съседа Кирчо някаси е обучил кокошките си, и те само дебнат някое врабче да кацне близо, и веднага го разкъсват с големите си човки като кебапче и го изяждат, големи хищници ги е направил. Мислех дали да не му изправя една от нашите кокошки, за да се приучи от неговите.Ако известно време прекараше с неговите канибали, веднага би наподобявала действията и, и след това щеше да покаже на нашите как се ядат кебапчета тоест врабчета, но ми се видя някак си нехуманно и жестоко. Това би било против природните закони, кокошката би се превърнала в хищник и може да избухне зараза, така като стана когато кравите се опитахме да ги направим хищници, като и давахме костно и трупно брашно, за бърз растеж и угояване, получавано от умрели животни.Често си спомнях за детските години когато се борех с многобройните ята врабци с прашката. Ако направя на внука той ще им види сметката? Тук в мен изплуваха и други спомени от Чехия. Там всяка зима хората поставяха на двора къщички с храна за птичките. По добре на внука да покажа как се хранят птичките през зимата, когато дебели преспи сняг покрият земята, и те не могат да си осигурят храна. И така никои от вариантите които ми хрумваше не беше подходящ, времето вървеше и глъчката се увеличаваше рояка от врабчета растеше. Врабчетата заети със спречквания и шумни събирания просто не им оставаше свободно време за да завършат гнездата си.
Първото мътило лястовички правеха първите си излети. Най смелото от всички лястовичета макар, и не най голямото със несигурен полет излетя от гнездото и с голяма трудност много несръчно увисна на най близкият клон от гнездото, шумно огласен от рояк врабчета с безкрайните си чуроликания. Позата му бе наклонена и неестествена то се вкопчи здраво с пръстите на краката си в клончето и се мъчеше да запази равновесие, явно нямаше въобще създаден навик да използва крилете си. Ескортирано от двамата си родители които като видяха врабчетата издаваха застрашителни пискливи звуци , като предупредителните сирени на американските полицейски автомобили. Кръжейки със спираловидни кръгове разширяващи се от мястото им като изгонваха врабчетата. Роя излетя лястовичките точно това чакаха, устремиха се към тях с кръгови движение точно като външна допирателна на траекторията им. Имах чувство, че двата кръга се опряха и лястовичката направо избутваше врабчето от описваният му кръг, което го принуди панически да измени полета си вън от нашият двор. Повика за помощ подейства като предупреждение за голяма опасност и всички лястовички от съседните гнезда моментално се включиха в акцията, изпъдиха врабчетата от полигона за първоначалните полети на подрастващите. И останалите врабци панически напускаха убежищата си подгонени настървено от лястовичките. След малко когато района беше обезопасен възрастните смениха застрашителните си писъци с нежни дълги припеви на любещи родители, и прелитаха близо до гнездата и подканяха и останалите лястовичета да направят първоначалният си полет, показвайки и по една мушица в човките си. От гнездата излитаха и други птичета, улавяха се уплашено на най близкият клон и стояха безпомощни. Родителите веднага се отправяха към тях и със още по нежни и настойчиви песни ги успокояваха, и не след дълго малките литваха заедно с възрастните в първия си полет в свободното пространство. Ново излетелите лястовички веднага се престрашаваха разпъваха целите си крила точно както и показваха родителите и разбираха колко естествено е да се лети, размахваха крила и се понисаха в рейдовете срещу течението водени от останалите. Първите излетели малко преди тях следяха родителите си навсякъде, и те се присъединяваха към съорозенците си с весело чуруликане. Родителите бяха много ентусиазирани и зорко следяха летежа на тромавите врабчета и моментално напускаха ескорта и със застрашителни писъци ги прогонваха .Уплашени врабчета намиращи се по останалите дървена излитаха и бяха погнати от наказателните отряди охраняващи малките . Ятото полека лека стабилизира траекторията и започна да пикира с типичните за лястовичките грациозни полети. Малките с голям интерес следяха как родителите хващаха мухи във въздуха. Разбраха колко е лесно и приятно да се лети сред компанията на приятели издигащи се от лекият ветрец, беше достатъчно само да разперят крилца и от време на време да координират полета си с останалите. Летяха сред храна и вече нямаше да стоят с отворени човчици и да чакат реда си за да получат дългоочакваната порция. Сега вече летяха свободно а мухи имаше навсякъде, и можеха да си уловят колкото искат. Това много ги окуражи и те бързо започнаха да наподобяват летежа на възрастните и да хващат във въздуха така необходимата си храна. Те растяха и по всяко време изпитваха ненаситен апетит а храната беше в изобилие. И летяха за да се нахранят, след това летяха за да научат някой по трудни упражнения от родителите си и покажат на съорозенците си какво са научили. След първите си летежи връзката между родителите и тях продължаваше, те имаха все още много неща да научат от тях. След всяка секунда увереността и се увеличаваше, и те започнаха внимателно да оглеждат мястото което принадлежеше на тях и останалите лястовички, и не бяха клоните на дърветата нито покривите това беше въздушното пространство където ловуваха, и щяха да го охраняват зорко и задружно, така както бяха видели от по възрастните.
Мнение Публикувано на: 11 Май 2015 15:29
  Заглавие:  Re: Нашите лястовички  Отговори с цитат
По природа съм с технически заложби, уроците по литература за мен са били най скучните и съм ги считал за загубено време много по късно разбрах, че те са може би най важните за всеки човек. Ако твоят комплимент е на шега всичко е наред, в противен случай бих бил поставен пред голямо предизвикателство.
Мнение Публикувано на: 03 Май 2015 7:10
  Заглавие:  Re: Нашите лястовички  Отговори с цитат
Браво :)
Не се отказвай да пишеш... Налучкал си правилния подход, още малко ти трябва за да станеш Разказвач :)
Мнение Публикувано на: 01 Май 2015 22:36
  Заглавие:  Нашите лястовички  Отговори с цитат
Обикновенно лястовичките си правят гнезда на високи покриви, където никой не може да ги безпокой. Но нашите лястовички са напълно различни те са свили гнездата си в кошарата пълни с овце на не по голяма височина от човешки бой. Наблюдавал съм ги как излитат от малките отвори на прозорчетата разделени на малки квадратчета от липсващите стъкла като реактивни самолети. Правят еди кръг в двора хващат някоя муха и веднага се стрелват обратно да хранят ненаситните гърла. И колкото и да е невероятно преди няколко дни внука тичешком ми съобщава, че вече имаме малки лястовичета, невероятно кога успяха. Е то като се замисля, че мътят най малко по три пъти защото около овцете мухи рояци и храната и е в изобилие нищо чудно. Но преди няколко години рано преди разсънване сина разтревожено носи едно паднало гнездо пълно с все още малки лястовичета почти голички.
- Гнездото паднало насред кошарата с малките лястовички и всички овче се отдръпнали като направили кръг около него.Какво да го правим как да го залепим веднага на мястото му докато лястовичките не са се уплашат и изоставят малките си?
Абе всеки ще каже, че овцете са глупави животни но те забелязали падналото гнездо с незащитените лястовичета и не ги стъпкали, а се отдръпнали далече от тях! Гнездото беше напълно здраво, небрежно направено приличащо на средно голяма отрязана плитка паничка в края си , там където е било залепено на гредата. Понеже в кошарата не вали и е топло лястовичките са го направили като малък полак на кокошка , за да има достатъчно място за многобройната челяд. Малките голишарчета още спяха сгушени едно в друго в удобно послания мъх от нежна перошинка.Брей как да го закрепим обратно и то веднага? Хрумна ми, че имам гипс с който оправях разпределителните кутии и прекъсвачите на осветлението и веднага реших да опитам той е прекрасно лепило залепващ за всякакви повърхности и бързо се втвърдява. Забърквам рядка смес и тичешком се отправяме към мястото на гнездото. Намазвам гнездото и гредата където е било, залепвам го на мястото заедно с лястовичетата, поддържам го известно време с едната ръка , а с другата от време на време контролирам дали гипса вече се е втвърдил. Ръката ми се загря признак за втвърдяването на гипса. Когато се убедих, че всичко е ОК пускам внимателно гнездото. Излизаме от кошарата първите лъчи на слънцето предизвестяват настъпването на деня, не след дълго лястовичките възобновяват летенето и храненето на малките всичко е наред. Поемаме дълбоко въздух с облекчение, че сме помогнали на едни безбранни животинки.

-- 30 Апр 2015 12:50 --

Нахалните свраки

През зимата две двойки свраки се настаниха постоянно в квартала. Още от рано правеха един разузнавателен полет над дворовете за да огледат къде какво има. Всички птички бяха прогонени далеко. След като вече са затвърдили присъствието и района който явно притежаваха без конкуренция се разделяха и всяка сама претършуваше дворовете. Най напред се заемаха с хранилките за кучетата. Ако имаше нещо пикантно се спускаха на земята и натрапчиво се показваха пред тях. Когато кучето решаваше да ги прогони тя побягваше и след като се отдалечаваха достатъчно от храната му тя изведнъж литваше и бързо му открадваше това което и харесваше. Докато кучето разбереше какво става беше твърде късно свраката с плячката си беше излитнала. След като свършваше с кучето свраката се отправяше на двора за да потърси някое снесено яйце от кокошките. Ако не намереше нищо в момента заставаше на някое високо дърво и наблюдаваше внимателно двора.
Още рано на пролет когато лястовичките не бяха пристигнали у нас се приюти едно гълъбче. Кацаше по покривите слизаше дори на земята, така няколко дни явно мястото му бе харесало и бе решило да остане в нас. Поставих му една хранилка с пшеница на покрива и то много внимателно след оглеждане кацваше близо до нея оглеждаше се дълго и тогава отиваше и предпазливо клъвваше по някое зрънце, оглеждаше се пак на всички страни и отново и отново, без да стой там дълго, а някак си крадешком клъвваше по няколко зърна. След това още след обяд си избра едно място над терасата на една греда и заспа. И така чак до другият ден до обяд явно беше много уморено и изплашено. Реших да повикам един познат специалист на гълъби за да каже какъв му е проблема. Но стана нещо фатално за което въобще не ми е идвало и на ум. Една от свраките го е наблюдавала скрита от някъде и когато гълъбчето излетя от укритието и беше се насочило към хранилката си с пикираш полет го сграбчи с яките си нокти и го отвлече. Всичко стана така бързо и неочаквано, че всички гледахме сцената с зяпнали уста вцепенени и не знаещи какво да направим.
В съседният двор правеха също много зулуми бяха открили къде кокошките снасяха и много ловко веднага грабваха яйцето от полога. Съседа не издържа направи един капан поставен на едно дърво и не щеш ли една сврака се хваща. Яките челюсти на капана захваща клюна на свраката и тя започва шумно да кряка. Не след дълго над дървото закръжаха и други свраки показвайки своята подкрепа на търсещата помощ. Броя на кръжещите над дървото свраки се увеличаваше много бързо и силният и крясък всяваше ужас. Хванатата сврака крещеше непрекъснато за помощ, летящите над нея свраки в формация като охраняващи изтребители издаваха заплашителни крясъци, всички кокошки се изпокриха, кучетата побързаха да влязът в къщичките и не се показваха. Но съседа беше коравосърдечен.
-Хванах ли те най сетне гадина нейдна?
Повечето от хората с меки сърца започнаха да съжаляват уловената сврака и се опитаха някак си да го омилостивят но той бе непреклонен. Така няколко дни докато клетата птица издъхне. Всички си мислеха, че това ще е за урок на останалите свраки но след няколко дни историята се повтори свраките се чувствуваха недосегаеми.
Какво ще правим с тези гадини съседа се отказа от вече несполучливият си метод с който искаше да прогони свраките. Всички се потривахме по главите не знаещи какво ще правим?
Неочаквано се случи нещо необичайно. Веднага след завръщането на лястовичките и забелязали новите собственици на територията им всички се строиха в боен тандем и масово започнаха да преследват самотните свраки дебнещи за някоя плячка. Когато свраката се опитваше да лети над дворовете лястовиците се спускаха към тях със заплашително бързи налети и в последният момент се стрелваха малко настрана от тежко летящата сврака, която въобще не можеше да реагира на бръснещият пикиращ полет на лястовичите подредени в формация като изтребителни самолети една след друга, правеха своите пикиращи набези, така, че свраката бързаше да кацне на покрива. И от хищник се превърна в жертва, така както правеха всички птици преследвани във въздуха бързаха да кацнат на земята където бяха в безопасност, защото тежките хищни птици с голямата си скорост се нуждаят от голямо пространство и ловуват единственно във въздуха. Но сметките на свраката излязоха погрешни. Малките лястовички с минималното си тегло въобще не се отказаха от нападенията си дори и когато свраката бе на покрива. Те се насочваха заплашително към нея с голяма скорост, на която свраката не можеше въобще някак си да реагират и точно преди да се блъснат в нея издават един остър писклив глас, който те кара инстинктивно да изтръпнеш и моментално правят корекция в полета си и избягват удара. Тогава свраката литва в клоните на най близкото дърво и скрита в клоните търси спокойствие от досадните лястовички. Но с това нищо не постига ятото изтребители продължават наказателната акция и свраката загубила вече цялото си търпение и убедена, че тук няма как да направи успешно нападение не след дълго с бягство напуска района погната от организираната флотилия. След което всички заедно се насочват към останалите все още свраки. Така за много кратко време лястовичките си възвърнаха териториите и ни отърваха безпроблемно от досадните за всички нахални и крадливи свраки. Застанал на балкона с удоволствие наблюдавам стремителният летеж на ято лястовици извиващо се и бързо сменящо посоките си на летеж. В района се завърнаха врабците, косетата и даже един чифт слвейчета огласящи утрините с песента си.
Мнение Публикувано на: 29 Апр 2015 20:58

Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 12 Ное 2019 18:57


Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007, 2011 и т.н. phpBB Group
Style based on FI Subice by phpBBservice.nl │ град Шумен │ Блог
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов │ Редактирано за Форума на ШуменОбяви Шумен
Съдържанието на мненията във форума, с изключение на цитатите от външни източници, е лицензирано под Creative Commons Attribution.
Използването на мненията за комерсиални или некомерсиални цели е разрешено само с хиперлинк към форума и изричното позоваване на източника.
Отговорност за мненията във форума носят само и единствено техните автори.