ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Гражданска медия номер едно в град Шумен. В този форум шуменци могат да определят реда на актуалните теми.


Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 02 Дек 2022 8:50




Добави отговор
Потребителско име:
Заглавие:
Писане на мнение:
Въведете съобщението си тук, то не може да съдържа повече от 60001 букви. 

Големина на шрифта:
Цвят на шрифта

За да качите картинка задължително вземете само кода от полето "Forum Thumbnail" и го копирайте в полето за писане.



Настройки:
BBCode е Включен
[img] е Изключен
[flash] е Изключен
[url] е Включено
Усмивките са Изключени
Изключи BBCode
Недей автоматично да правиш URL адреси
Система за предотвратяване на спам
Целта на тази система е да спре автоматизираните роботи, които обикалят из форумите и пускат нежелани съобщения.
Отговорете правилно за да докажете, че сте човек: Въведете първите три букви от българската азбука:
   

Преглед на тема - Пътеписи
Автор Съобщение
  Заглавие:  Re: Пътеписи  Отговори с цитат
Искам да допълня нещо странно за престоя си в хотела. Там се появиха други гости - женски или детски баскетболен отбор. Отивайки на мач, част от тях носеха в ръце някакви обувки, с които да играят. Май ги наричаха джорданки. Предполагам да не се изтъркат по пътя и вероятно ще ги обуят в залата. Странното идва на другата сутрин. Освен, че целият отбор дойдоха по едно и също време, някои от тях пак си държаха в ръка чифт такива обувки. Явно разкриваемостта на престъпността в Стара Загора не е така добра, както в Шумен.
Мнение Публикувано на: 21 Авг 2022 16:50
  Заглавие:  .: Пътеписи  Отговори с цитат
Тоя път, за разнообразие, мама ме заведе в Стара Загора. Отиване:
Разбира се, тръгнахме с 10 минути закъсненние. Не би било БДЖ, ако влака не закъснее ( това го пиша в кръга на шегата. Понякога идват навреме ... ). Влака, на който трябваше да се качим, дойде от пътя за Варна, а ние имахме прикачане на Синдел, затова част от пътниците останаха учудени, че именно в обявеният влак трябва да се качат. Преди да потеглим, покрай нас минаха няколко товарни влака. Един от тях превозваше цистерни на Булмаркет. За щастие, този път не се взривиха. Каспичан има голяма гара, но не е голям град. Синдел също има голяма гара. Неудобството на синделската гара е при пресичане от перон на перон. Не е както при нас с баири само, а има и стълби преди баирите. Да му мислят хората в неравностойно положение, защото няма и подлези. Мама влезе в гарата, за да получи информация за следващия влак, но излезе разочарована. Единствените ЖеПейци, които открихме, бяха върху един жълт локомотив. В далечината се чуват чанове и, от време на време, "мееее". Гарата е обитавана от гладна куца котка ( част от предна дясна лапа липсва ). Във влака от Синдел до Стара Загора имаше чуждестранна туристка - възрастна, ама с изпъкнали черти - бицепси, устни... и къси панталонки. Друга жена от купето ни я представи ( че е такава, а не как се казва ) и продължи да си говори с нея на английски. От друга жена в купето си припомням, че едно време руският е бил универсален. Междувременно в коридора мина дама, която е забравила да си облече сутиен под опънатия потник. Май имаше и пиърсинг на голямото зърно. Позволих си да си направя селфи с нея с предна камера. Ето част от снимката: Изображение. Чужденката от нашето купе се оказа, че е от Кипър и дошла, за да разглежда България. Слезе на Аспарухово, за да гледа Чудните скали. Дамата с руския език, коментирайки бежанците, каза: "Никога не бих дошла в България. Те го разбраха, ама късно." :ROTFL После започнаха да обсъждат как са отглеждали деца едно време покрай това, че тя се прибира от гледане на внуче. Завивали са ги като пашкул; къпали са ги със солена вода, за да не се изпотяват... Дамата с руския каза, че всяка възраст имала своя чар и не разбирала другите дами, които на 50+ се опитват да изглеждат по-млади. Каза, че с възрастта, рефлексите също се забавяли и веднага допълни това с пример за внучето си: "Аз докато се наведа и то паднало." Тая с циците взе да минава по-често наляво-надясно, ама с мъж. Взе, че слезе на същата гара. Гарата е в ремонт: Изображение. Подлезите - също. Те без облицовката са ниски, а като сложат осветление, не ми се мисли.
Качихме се в такси с жълти джанти, но, докато стигнем до хотела, видях поне още 2 коли с жълти джанти, така че таксито не е уникално. Уникалното при старозагорските таксита е, че, все още, ползват радио станции.
РЗИ-то в града решило, че трябва да сме с маски на обществени места. Тази заповед я прочетох още преди да тръгнем. За щастие заповедта на РЗИ нямаше приложение относно това как се поставя или носи маска, каквито приложения имаха заповедите на генерал Мутафчийски, така че задължителната маска си я носех в джоба.
Тъй като от скоро имам смартфон и се старая да правя клипове за Youtube, a батерията никога не ми е падала под 70%, не си взех зарядно. А в този град тя взе да пада. Учих се да пускам видео на живо, но не ми хареса, защото видеото започва на предна камера, т.е. аз се виждам. Та като намаля заряда в батерията, първо поисках зарядно от мама. Нейното се оказа по-голямо. Затова отидох да поискам от рецепцията. Дамата, която беше на рецепцията, май беше от кетъринга, ама първоначално не направих разлика. Каза, че ще потърси, ама по-късно. Тогава дама, която стоеше в близост, ми предложи да ми услужи. Така се качихме до нейната стая :D . Сложихме го да се зарежда и разменихме телефонни номера. После слязохме на официалната вечеря. Разделихме се на масите и оттогава започнах да се притеснявам. Не, че смартфона е много скъп на битака, ама просто така се притеснявах. Ще взема да се обадя и тя да каже, че няма такава история... Добре, че по едно време тя дойде на масата до мен и ми каза, че ще се качва. Веднага тръгнах с нея да го видя :) Първоначално го оставих на около 26% батерия. Като се качвахме ѝ обясних, че съм бил притеснен. Тя ми напомни, че сме си разменили номерата, но аз ѝ казах, че дори не сме се запознали. Тя реши да поправи тази грешка. Батерията беше заредена до 22%. Малко се разочаровах, но нищо не казах. Малко беше хлабаво зарядното и помислих, че е от това. След малко пак се качихме и още като сложи чипа в стаята и чух как смартфона извибрира, докато отиваме към него и се усетих - в стаята няма ток, когато чипа не е сложен. В нашата стая установихме с мама, че само контакта на хладилника работи, когато чипа не е там. На третия път батерията беше на 21% и момичето ми даде зарядното за през нощта. Сигурно се е разочаровала, че три пъти ме кани в стаята си и аз не правя нищо, освен да се интересувам от батерията. Малък съм, не разбирам. Иначе е доста привлекателна, но има деца => не става.
На връщане пак хванахме влак, но този път маршрутът беше друг - имаше много повече тунели.
В 16:40 пуснаха лампите. На Тулово чакахме два локомотива на БЖК Изображение Май се спира на всяка гара с този бърз влак. На Дъбово три влака минаха и тогава ние. На някаква гара с Б бяха изкъртили табелите от гарата и сложили спирка от подцинкована ламарина. В тези жеги, които бяха тогава, 1 час чакане в тая спирка би бил почти смъртоносен. На Плачковци имаше интересен локомотив. На Горна очаквах 40 минути закъснение. Обявиха влак на първи. Докато отида да го видя, обявиха и нашия и се върнах.
Младежа в нашето купе опита да зареди телефона си, но не хареса наличните контакти, въпреки, че ги пробва и двата. Попита кондуктора дали има ток. Тя каза:
- Има, но не винаги работят.
:02_eh.gif :03_silent.gif :01_crazy.gif
Малко след заминаване, светнаха тоз влак. На предния, сигурно заради многото тунели, светнаха, докато грееше. Странно, но ми мирише на дъжд. Което е по-добре, защото в предния влак миришеше на изгоряла инсталация.
Мнение Публикувано на: 14 Авг 2022 19:31
  Заглавие:  .: Пътеписи  Отговори с цитат
Днес реших да отида до Нови пазар, за да изчистя малко колата от сажди на магистралата. Преди да тръгна, се обадих на приятел да го питам за пътя. Той ми даде идея за нов път - през отбивката за Мадара пак се стигало и каза, че не е нужно да влизам в Нови пазар, за да се върна. Поне да ми беше отговорил положително на въпроса за връщане дали е по магистралата за София, видях я отбивката преди Нови пазар... Как да е, влязох в Нови пазар. По един блед спомен след края на пътя завих наляво по един път в ремонт. Тъкмо бях завил и ми махна едно момче. Спрях след него, а той на бегом се качи. Беше ми по път ( оказа се после ) и го качих. Въпреки, че е първият ми стопаджия, беше най-културният от всички. Каза къде отива, отговорих му, че не знам къде е, той каза, че е направо и после почти не е говорил. Нито пита защо карам толкова бавно, нито защо дрънчи така Таратайчо. Ем да си направят пътя... Като видях Никола Козлево разбрах, че май се отдалечавам от Шумен. После видях, че се движа към Дулово и ми стана ясно, че се отдалечавам, но по мой стар навик продължих смело все напред. Все пак всички пътища водят към Шумен. Най-накрая стигнах главен път, на който имаше табела "Шумен 65" и като я видях, взех да си повтарям "лошо ми е" - цитат от един от актьорите на Слави. Както знаете, винаги може да стане по-зле. Мина се не мина известно време и на пътя ми се появи това: Изображение. Стана една колона зад мен, а аз съм първи зад това чудо. Тук добре се вижда, ама по-напред левите му гуми бяха в насрещното. Само при разминаване с коли от насрещното се прибираше изцяло в нашата лента. То няма видимост дали можеш да го изпревариш, а се движи с около 30. Единия зад мен започна да се изнася вляво за видимост и по едно време изпревари. Аз тая маневра не я обичам, ама 65 километра с 30 км/ч, при положение, че не знам колко километра съм изминал в селата... Та и аз започнах да се изнасям така наляво само за видимост и когато я получих, започнах да изпреварвам. Само че си останах на трета и се появи кола в насрещното. Бой върху спирачката и се прибрах пак зад нещото. Затова при следващия ми опит, бам втора и не се замислих изобщо дали ми дишат колегите отзад двутактовото масло. После зад мен имаше ТИР, който не харесваше, че се съобразявам с ограниченията на скоростта и доста се залепяше зад мен, когато ги спазвах. В един момент го оставих да ме изпревари. Избра си този момент да е на легнал полицай, където ограничението е 30 км/ч. Оказа се, че не е ТИР, а обикновена цистерна :) .
Мнение Публикувано на: 21 Май 2021 20:42
  Заглавие:  .: Пътеписи  Отговори с цитат
Ходихме с момчетата на Силистра. Аз карах Таратайчо с идеята ако много се изморя, на връщане някой от тях да кара. Пътят беше изключително здрав. На отиване една дупка имаше ... и аз я оцелих. Е, като приближихме Силистра дупките се увеличиха и реших да не се мъча да ги избяхвам с резки маневри при 90 км/ч. На отиване лошо впечатление ми направи открадната мантинела; някакво безсмислено, че и продължително, ограничение на скоростта до 30 км/ч ( има го и в двете посоки ) И в Браничево на последният пътен знак, преди табелата за край на населеното място, някакъв идиот залепил политически афиш за мажоритарно избиране. Подобни афиши имаше залепени по голяма част от пътя и на една автобусна спирка, на която хората бяха написали името на населеното място. Е, от тея афиши, не се виждаше цялото име.
Понеже един познат ми звъня по пътя докато отивах, телефона остана в жабката наказан и като пристигнахме го забравих. Затова не можах да направя снимки. Това е снимка от един приятел, който беше с нас: Изображение
И те си имат мръсно море, ама го наричат Дунав.
Имат много хубав парк. Едва ли са го направили на един път, защото е много голям с доста места за отдих и деца. Парка е успоредно с реката. Имат вековно дърво в парка и някакви руини, наподобяващи нашият "стар град". На дървото има табелка с надпис 1910 година. Има доста кафе автомати в парка, съответно и доста препълнени кошчета. Не видях някой да разхожда куче с размер поне на немска овчарка. Все някакви малки породи ГМО. Имаше един възрастен мъж, който се придвижваше с велосипед. Той беше много разочарован, че никой от останалите възрастни хора в парка не носи шах.
На връщане бях добре и пак аз карах. Към 110 км ми беше в едната посока. На връщане май имаше повече дупки. Добре, че пътя беше все направо по главния и имаше само ограниченията на населените места и това тъпото 30...имаше и едно 50 колкото да вземеш някакъв завой...ама на връщане, когато имам да качвам баири, това 50 ми развали засилката.
На връщане зад мен имаше два тира с номера от една южна държава. Единият ме изпревари на някое от ограниченията на скоростта, ама другият се притесняваше. Първия избяга, втория си спазва правилата и не смее. По едно време гледам първия намалил и пуска през едно известно време десен мигач. Питах авера какво значи това и той ми обясни. Като се изправи пътя, стана ми жал за тоя отзаде, пуснах на свободна и дадох десен мигач. Аз не ги обичам тия работи да изпреварвам. Много опасно ми се вижда. Предпочитам да се движа със скоростта на предния, отколкото пожарникарите да ме вадят.
От време на време когато край пътя имаше патрулка с камера, отзаде чувах нещо от рода на "ето ги ( и тук определение за грешна сексуална ориентация при мъжете )ите".
В Силистра на входа ( съответно на изхода ) има много странно кръгово кръстовище - обикаляш около бензиностанция. Мисля, че и в Търговище имаше нещо подобно.
Мнение Публикувано на: 27 Мар 2021 21:33
  Заглавие:  .: Пътеписи  Отговори с цитат
Ходихме с мама на Поморие. Издебна ми отпуската и я запълни с тази "почивка". Част от заплатата ми също отиде за път и нощувки.
Тя беше много агитирана да се маже с безплатна кал и луга, затова отидохме там. Тръгнахме рано сутринта след предварителна уговорка по телефона с превозвача - водач на копърка. Имаше и други, които се бяха уговорили с него, та се наложи от Шумен да тръгнат 2 копърки :) . Нашият копърчо го признавам, защото мина през доста населени места, без да гледа навигация. Аз ако бях, щях да търся само главни пътища и навигация. След Руен имаше доста боклуци в една нива. Достави ни до мястото за отсядане и замина с другите нелегални.
Мама ни плати нощувките предварително, за да е спокойна. Управителя ме пита как съм пътувал и му отговорих "седнал". "Значи нормално" - обобщи той.
Градът е малък - примерно от Боян Българанов до Тракия и по 2-3 улички навътре. На автобусните спирки има разписание на два градски автобуса, минаващи през половин час, но имат към 8 минути закъснение от този график. И там има африкански автобусни спирки, но на една от тях хората са се сетили да занесат допълнително 2 пейки. Имаше и спирка без съоръжение за чакане.
На първото возене с рейс кондукторката ни забрави ( да ни каже кога да слезем ). Така тя изигра ролята на гид - показа ни стария и новия град, които нямали разлика. Понеже пак не слязохме на най-близката спирка, намерихме музея на солта, минавайки през няколко почти безлюдни улички. При калните хора колкото хора, толкова и рецепти. Ето една от тях - влизаш в езерото да се намокриш. По дъното на езерото си събираш кал, с която се мажеш като излезеш. Чакаш да изсъхне, след което пак влизаш в езерото да я махнеш. Тогава отиваш на лугата, топваш се там и 2 часа не трябва да се къпеш. През този първи ден ни казаха, че имало някакъв, дето вадел кал срещу пари, но не го видяхме. Добри хора дадоха на мама кал.
След като видяхме как стоят нещата, втория ден пратих мама да събира кал от дъното, ама тя стигна до около 80 см с ходене и не можа да извади, затова на излизане пак започна да пита тоз и оня дали ще ѝ даде. Първо пита един с тъмнокож с бяла коса и той я отпрати. Нямал или нещо от сорта. После едно момиче показа на мама плитко място, откъдето лесно се добива кал. На връщане към мен, мина покрай оня, дето нямал и той нещо каза, че можел да ѝ даде. Тя го пита:
-Нали нямахте? ( или 'нали казахте, че няма да ми дадете' )
-Мога да ви дам, ако черпите една бира.
Мама се обърна и продължи да идва към мен.
Тоя почна да мърмори на хората край него:
-Тез граждани са свикнали всичко на готово...една бира не иска да почерпи...
После взе показно да раздава на хората:
-Ето, наборе, никой няма да ти даде толкова.
-Ето, наборе, да ме помниш.
Един от младежите му се подмазни:
-Другия път бирата е от мен.
И на тоя му се вдигнаха акциите. Едно 10 минути мърмори, като повтаряше "една бира" в мърморенето. По едно време толкова се изнервих, че бях готов да му предложа място, където ще го черпят морфин, ама си беше събрал фенове, на които беше дал и които му се мазнеха - все млади момчета. Явно е женомразец.
Както вече казах или да добавя, една пътека дели калта от лугата. На другия ден имаше друг почернял старец, който опитваше да припечели от кал и луга. Седнал на бял пластмасов стол, а пред него пластмасови шишета. Едните били с луга, другите с кал. Айде за калта не всеки може да си извади, ама лугата е на 10-15 метра по права линия. Човека използваше невежеството на новопристигналите и продаваше. Като го слушах излизаше, че неговата кал е от най-правилното място, неговата кал е най-лековитата. Вадена била от местата, от които вземат и близките санаториуми.
Всеки ден, в който отивахме, се намираха добри хора, които или да отсипят на мама, или привършили със своето мацане, да дарят остатъка си безплатно. Тоз втория цветнокож щях да го докладвам, че не издава касови бележки, ама мама каза, че нямало смисъл. Отидохме още 1 път и мама реши да посетим лекция в музея на солта. Лекцията беше от типа - само нашата сол е най-правилно да консумирате. Провадийската не била хубава, хималайската и тя не била хубава. Мама остана след лекцията и си купи някакви солени произведения и ѝ казали, че кал и кръвно не вървели ръка за ръка. Оттогава мама спря да се каля.
Някои дни ядяхме на барчета, някои в стаята за нощуване. Както, може би, се досещате, аз не съм доволен от повечето места. В бистро Шелф ядох пиле с пръсти и като пипнах салфетката да се избърша, тя залепна по пръстите ми. Отделно, че вземат поръчката много бавно. След нас седна една двойка. Дамата изпуши една цигара и още не ги бяха питали ко искат, и те си заминаха. В бистро Халбите мама остана с впечатлението, че дават едно меню да си поръчаш и друго меню като ще плащаш. Иначе бързо обслужват и любезно. В бистро Нептун има два келнера. Единият пръска с нещо масата и я бърше след посетители, другият - не. Но и двамата имат навика да изтърсят покривката в краката си и пак да я сложат на масата. Между масите се разхожда котка и проси от посетителите. Пак го има момента с надписването, но този път по друг начин - пишат ти нещо, което не си поръчал и е малко по-скъпо. Голямо шоу беше с тоя келнер, дето седи и гледа, и се чуди, и нищо друго не предлага. Значи мама ми поръча и безалкохолно, което да е топло. Той попита какво и аз му отговорих праскова. Тоя ламер пита дали искаме сок. Отговорихме положително. И тоя не може да вземе решение. Каза, че нямали безалкохолно праскова. И не предлага друг вкус. Седи се чуди как може да поръчваме безалкохолна праскова. И, логично, го питах:
-А алкохолна праскова предлагате ли?
Може би сок и безалкохолно за него са две различни думи, коренно противоположни.
Накрая донесе студен сок, но после му се наложи да донесе топъл. Предполагам затова надписа сметката. Това беше изненада в тортичката ми: Изображение Просто го издърпах с нокти от единият блат. С това ниво на хигиена в заведението, нищо чудно още да стои на масата, където го оставих.
Лично за мен, атракциите в Поморие са файтоните и зеленото такси. Покрай музея на солта могат да се видят и хора, които се калят.
Единия ден няква се беше накаляла на лугата ( там на дъното също има кал, някои там се калят ) и един мъж нещо ѝ говореше. Като минаха покрай мама нещо се заприказва на чужд език и мама веднага обърна на руски една женска солидарност - че била красива девойка таз дето мина край нас. И им вика, че била като играта на карти "Черен Петър". :D
В Поморие на мама ѝ направи впечатление, че всеки ти прави път на пешеходна пътека. Спират някъде на метър преди пешеходната. На мен като експерт ми направи впечатление отговора - на стълбовете за осветление в близост до пешеходните пътеки, насочени надолу, има по няколко камери.
Ето пример за регулиране на малко кръгово кръстовище: Изображение Изображение Който иска, влиза в кръговото, който не иска, минава и не се съобразява с излизащите, защото за всеки има пътна лента. До Арената защо са с по 2 ленти, като никой не се навива да влиза едновременно с друг, не знам.
Ето го езерото с кал - две панорамни снимки: Изображение Изображение. На тез колчета кацат птици Изображение. А ето и изглед към солените води: Изображение Изображение Изображение Изображение
Недалеч от калта, врабчетата имаха свое езерце Изображение
На някои сгради беше изобразен светец: Изображение Изображение
Типичен проблем на почти всички санирани сгради: Изображение.
Освен файтоните, видях и една каруца, натоварена с дърва и най-отгоре количка за местене на бетон. Каруцаря и една патрулка се разминаха, но не спряха да разговарят. Изображение
Мама откри прилика в логото на местната закусвалня и наша пекарна: Изображение
За финал от Поморие, малко хумор: Изображение
На връщане друг копърчо ни взе, но малко се изгуби, понеже в Айтос имаше някаква катастрофа и пътя беше затворен. Направи ни впечатление 4 линейки, 3 от които на буркани и звук, и една пожарна. Първоначално излязохме от Айтос, влязохме в някакво село, но после се върнахме в Айтос и спирахме да питаме хора. В селото копърчо извади карта от жабката и взе решението да се върне в Айтос. Е, и аз като бях излязъл от пътя покрай гробищата и след ляв завой не се озовах на пети км, а в Царев брод, също извадих карта от жабката и на всяко село я гледах, така че го разбирам. По пътя копърчо пусна тихо радиото, но заради климатика тип джам, не се чуваше особено ясно. Направих грешката да кажа, че си поддържам колата и това отприщи цяла лекция за двутактови, четиритактови автомобили, мотоциклети "Балкан", кое как се сменя на старите автомобили...После попаднахме зад един наклонен ТИР с турски рег. номер. На няколко пъти копърчо се канеше да го изпревари. Изпреварването започваше с една ръка на волана и почти веднага с две ръце на волана се връщаше зад тира. На Радко Димитриево ни обясни за някакъв полицай, който си купил къща там и криел патрулката из двора или съседните пресечки. Обясни ни го, защото на тротоара, без светлоотразителна жилетка, до една тринога си стоеше един полицай.
Мнение Публикувано на: 12 Сеп 2020 18:00
  Заглавие:  .: Пътеписи  Отговори с цитат
До Бургас и назад


Потеглихме от XI сектор. До последно го чакахме да дойде пред пейките при пристигащите, ама като стана време за тръгване мама се поинтересува и хукна да бяга към верния сектор. Качи се и взе да ме подвиква да се качвам в бусчето ( и все пак по-голямо от бусченцето, с което се върнахме ). От друга страна и шофьорчето мрънкаше да се качвам, ама мама като хукна и голямата ѝ чанта остана при мен, та аз питах риторично:
С куфара ли да се качвам?
Шофьорчето склони и ми отвори багажника. Докато седна и вече беше потеглил. Много се люлее настрани. По пътя имаше 2 колони от по 3 тира, като зад първата имаше доста шофьори. Пред нас имаше цистерна с опасен товар ( 23 или 25, или нещо друго ). По едно време цистерната взе да изпреварва ( с мигач ) и по същото време л.а. ни изпреварваше ( без мигач ), и беше като засечен от цистерната. Някак ми е странно да пътувам без колан. В бусчето има червена стойка и, според мен, някой си е прибрал пистолета с трасиращите патрони. До стойката има и надпис на немски, който ми напомня на зевзекско интервю на Скат в шуменски автобус – защо имало надпис на турски. На едно кръстовище чакаше жена. Спряхме, а тя попита дали е за Карнобат. Може би затова сега не е сред нас. После започнахме да се движим по-бързо – все пак цистерна имахме да гоним. Докато пиша, забелязах, че я изпреварваме. После имаше много завои и ограничения на скоростта.
В Лю...во на 3 места имаше знак А18 и на има няма бусче разстояние от него – знак Д17. Към края на това населено място имаше 2 знака Б3 през ( има ) няма и 20 метра и една къща – голяма с няколко постройки и всички те с нови керемиди. Имаше и населено място с няколко съседни къщи със слънчеви панели на покривите. Два или един ВАНЯ СУПЕРМАРКЕТ.
Пристигнахме 2-3 часа по-рано от началото на семинара, на който бяхме канени и тъй като организатора ми отговори, че не предлага храна, се наложи сам да си намеря ( понеже не бях закусвал ). Намерих си чорбалня на самообслужване. Не пропуснах да пиша в книгата им за похвали. От 5 години „никой“ не беше писал. Слагам 'никой' в кавички заради долната част на средата на книгата, която беше с разлепено лепило и заради празната книга за оплаквания в НОИ на първия етаж, в която мога да докажа, че писах. Писах им, че чорбите им са кисели и ги питах дали по техния край издават касови бележки или кочани. Тез от чорбалницата ми бяха оставили краешник в панерчето, а аз бях поръчал само 2 филии и не знаех дали, ако изям и него, после ще ме карат да го плащам, затова „се задоволих“ само с платените филии.
После, след 3 неуспешни опита и няква настоятелна лелка, която ми повтаряше „моожеш, опитай пак“, се оказа, че мога да надувам балони.
Организатора беше подбрал лекторите и публиката и те си говориха на език, който само те си разбират, така че на нас – останалите ни беше малко скучна тематиката на семинара. На всичкото отгоре климатика духаше студено и след 2 лекции просто си излязох от аулата. Намерих си една топла пейка пред сградата и долу-горе се стоплих. После се върнах за почивката. На пейката миришеше на фасове. Имаше препълнен кош между двете пейки, от който освен битови отпадъци, стърчаха и фасове. Отделно пред мен на плочките ( пред и около пейката ) имаше загасени фасове. И докато си говорим за цигари, настоятелната лелка се заговори с излизащата от тоалетната чистачка:
- Може ли да пуша тук?
- По принцип е забранено.
- Аз ще пуша тук.
Чистачката видя, че няма да излезе на глава с лелката и каза равнодушно:
-Все едно ме няма ( или 'все едно не знам' ).
И лелката си застана на прозореца и взе да прави опити за убийство и самоубийство с цигарата си.
Помня само последната лекторка, на която не ѝ трябваше микрофон защото беше надарена с глас, но въпреки това микрофона беше включен. Тя говори доста дълго, така че не помня много добре какво. Помня, че каза, че като била на международна конференция се оплакала, че в България нещата не са добре и бай Ганьо сърбина се обадил:
И ние като българите не сме добре, ама албанците са по-зле.
После се качихме в колата на друг турист, който трябваше да ни закара до хотела, ама и той не знаеше пътя, затова изчакахме другите да минат покрай нас и ги последва. Добре, че запали почти веднага, че другите бяха на кръстовище. Много интересно как първата кола дава мигач, после тая пред нас и накрая нашата.
Ако не броим стените, стаята беше около 6 на 3 метра, а тавана е по-нисък от този в шуменска панелка. Но пък се вижда морето. То има хубав син цвят, който се различава от хълмовете зад него. От треперенето в аулата аз бях огладнял и след регистрацията започнах да търся хотелска храна. Ако бях повярвал на мама, щях цяла нощ да чакам да ни извикат за вечеря. Намерих ресторанта и няколко маси със салати, които ни чакаха. Въпреки, че бях много гладен, се върнах да извикам и съпроводя мама. За разлика от стаите, ресторанта им е огромен. Вътре е по-голямо от Боровец ( а може и от Боровец и Чифлика, взети заедно ). Отделно има и лятна градина. Понеже имаше 2 възможни маси за сядане, все на вятър ( в лятната градина ), с мама взехме да се чудим на коя да седнем. Организаторката взе да ни припира да седнем по-бързо. Обясних ѝ, че имаме още да помислим и когато сме готови, ще седнем и да се успокои, ама това не помогна особено. Седнахме на едната маса, ама като усетих как духа и отидох при таз да я питам дали може да седна някъде вътре в ресторанта. Тя каза, че вътре никой нямало да ме обслужи и ми отстъпи нейното място ( което далеч не беше ветровита маса в лятната градина ). Май че преди да ми отстъпи мястото си ѝ казах, че е зла и после тя ми каза, че ще седне до мен да ми дърпа ушите цяла вечер. Тя много рядко сядаше, бодваше си салата 1 път и пак ставаше да си лафи със сервитьорката. Срещу нас имаше седящи мъж и жена, вероятно семейство, които взеха да обменят информация с мама за децата си. Жената много си харесваше дъщерята, докато сина си почти не го поглеждаше. Освен когато трябваше да му се скара, че си топи хляб в чашата ѝ с вино и когато щеше да се хвърли от парапета на лятната градина. Мисля, че основно тогава му обръщаше внимание.
След салатата дойдоха панирани пипала, които се оказаха калмари. След тях пържена риба. Оказа се, че рибата не е основното ядене. Основното бе картофки с мазнина, вътре в тях, и тънко парче месо, което си прибрах в торбичка, заедно с остатъците от предишните ястия, щот таз – организаторката, ми каза, че от ресторанта нямало да ми ги опаковат за вкъщи. Мъжът от другата страна на масата, оправдавайки се пред жена си за количествата, консумирани от него, алкохол, коментира качеството на ракията така:
Не е за разпалване на огън, а за гасене.
Беше сипана в чаши, които отдолу нагоре се разширяват. Като се прибрах се изсрах и тъй си легнах.
На сутринта се оказа, че закуската е отложена с 1 час и се разходихме по алеята, успоредна на плажа. Наляво от капанчи, наречено Капана, по алеята се стига до плочки, които почти стигат до морето. Пипнах морето. И то ме пипна. Събрах си мидички. По тая алея, успоредна с морето, има и велоалея, която заема половината алея. Използват се разнообразни средства с колела за придвижване. Има и машина за наемане на колелета и въпреки, че менюто ѝ е на български, аз се отказах да наемам.
Закуската беше типична хотелска – 2 филии хляб с 1 парче ( опаковчица ) масло и 1 желе, както и енергийни парчета месо, млечни и кокоши. Мисля, че и друг път съм казвал, че парченцето масло нормално би стигнало за едната филия, ама къфто съм скръндза, го разделих на двете. Мама намери хора, дет не искат да закусват и така закуската ми стигна. След закуската дремнах и после пак отидохме в ромската градина. Рядко се чуваха чужди езици като в единия случай беше руски, а в другия – турски.
Имаше 2 възрастни софиянки, дето с мама отидоха до морето. После ги гледам с други 2 как си говорят на 1 пейка. Другите казваха, че водата е топла, а тез казаха „Видяхме едни да се цопват вътре“. Мама искаше да си наемем колелета, ама аз ѝ казах тя да ги наеме и така не карахме :). С няколко почивки стигнахме до кей. Беше пълен с идиотски изпълнения – изкъртени пейки, рибари, изкъртени парапети, надписи, неработещ платен далекоглед и върха на простотията бяха катинари, които не съединяват 2 различни неща, а са само около 1 прът на оградата на фара. Под стълбите за качване на фара имаше портрет на някакъв, който имал черна шапка и умрял при изпълнение на войнския си дълг. На връщане странния рибар, облечен в зелен шушлек от врата до педя от земята, навиваше нещо на въдицата си и жицата на въдицата, дето е свързана с въдицата и морето, беше опъната. На връщане мама си зе сладолед, въпреки, че на въпроса ѝ за наличие на подобрители и Е-та, беше получила положителен отговор. Даде ми да го опитам и съответно, след като го направих, ѝ казах, че не е вкусен/пресен. След като тя го изяде, потвърди.
В стаята изядох останалото ми от закуската желе. Намазах го върху мухлясващ на вкус краешник и си легнах. Втори ден съм тука, а още никой познат не ме е поздравил и не съм видял тез от „Типично“.
Мама ме изведе на вечеря, заедно с други гости от семинара, останали за втора вечер. Седнахме първо в това „Капана“, ама тъй като отказаха да ме обслужват, се преместихме в третото капанчи, ако „Капана“ е първото. Кола на жандармерията ( обикновена патрулка Астра ) два пъти мина по велоалеята пред капанчиту. Лелката, коят сидеши ду мен, беше дружелюбна. Започна разговор с това, че е била в Стара Загора и градът много ѝ е харесал. Не знам как, но разбра и пита не съм ли оттам и после уточнихме откъде съм. После ми каза, че другите ядящи много са харесали палачинките и предложи да ми поръча. Аз изказах съчувствие към доброто настроение, което е останало в поръчителите от изядената храна, но обясних недоверието си в пресните продукти, които я съставляват. Тя продължи да ми предлага, докато една такава чиния не се озова пред мен. Аз не я бях поръчал. Поръчките се доставяха до някой от ъглите на масата и ние си ги разпределяхме с въпроса „Кой поръча това?“. Иначе келнерът – възрастен мъж – все питаше капризна мама дали е вкусно и дали ѝ харесва. Моите картофки дойдоха в плетено от кабели или само от проводници, панерче за хляб и към края станаха кисели, затова не ги доядох. Върнах се сам. Алеята беше тъмна. По средата имаше мощна лампа, а другите бяха като старите за паметника – осветяват в малък радиус около самата крушка. Средната / мощната / обаче беше първата работеща. Добре, че в ресторанта имаше сватбарска музика. Стигнах до рецепцията и я гледам таз отпусната. Отначало си помислих, че спи, ама после чух звук от смартфонски чат и забелязах, че нещо осветява лицето ѝ. Погледнах нагоре и видях камера. Викам си да не я чакам повече да ме види, че да не ѝ направят проблеми и ѝ казах числото. Тя се извини. Ходих да акам.
Ден последен

Тая сутрин се изкъпах и мама реши да ме води в същия ресторант ( „капанчи“ ) да яде морски обяд. Седнахме на малка ветровита маса на сянка. Снощният старец ни взе поръчката, но мама забеляза маса на слънце и с разрешението на сервитьорката от снощи се преместихме. Докато седяхме на ветровитата маса забелязах, че сервитьорката се уговаря с някакъв мъж за 32 места – 4 големи и 4 малки маси. Предположих, че човека си прави резервация. Обаче когато се преместихме на слънце, същия тоя се опита да ни обслужи. Пита ни колко човека сме, все едно не виждаше. Все едно ако сме само двама щеше да ни предложи да седнем на малка маса. След като разбра, че поръчката ни вече е приета, той ни каза, че трябва да се преместим/върнем, защото сме били в неговия район и въпреки обясненията от сервитьорката и възрастния сервитьор, той взе да иска обезщетение с маса от тях. Възрастния с по-тих глас ни каза да се върнем, защото не можел да се разправя с него. На езика ми беше да му кажа, че е „е*ати обитака“, ама поради наличието на дами в близост си го премълчах. Станах от слънчевата маса и с бодра крачка се отправих към хотела. След малко мама ми се обади да се върна за разходка в ромската градина. Тя влезе в морето да си мокри краката. Чак на автогарата мама ми каза, че не била яла нищо, защото онез хукнали да ме гонят да ми се извиняват. Не съм чул нищо такова зад гърба си. И после завили храната за вкъщи. Добре беше станала чорбата. Бусченцето за Шумен беше много мъничко. Огледах се за по-големи места, но зад шофьора като че ли имаше кашон. Както може би знаете, междуградските автобуси се използват за превоз на различни товари. По-късно се оказа, че е хартиена голяма торба. Затова и седнах по средата най-отзад. Докато сядах си ударих гърба в тавана. Тавана протече върху възрастна двойка, която седеше до мен. Едно момче се опита да си намести седалката с копчетата отстрани, но нищо не постигна, освен караниците и заплахите от задния чичко – да не пипа нищо, щом не го разбира и като счупи, оня щял да свидетелства пред шофьора. Момчето се опита да обясни, че разбира какво прави, но тез схеми не бачкат. Идеше ми да цитирам един преподавател от казармата – че до 15-20 години комунистите ще измрат и тогава ще дойде демокрацията, ама кой знае тез до мен дали не са комунисти, затова си замълчах.
Едва последния ден ми направи впечатление нещо, което дотогава не ми правеше. Видях 2-3 деца с каски. От цялата велоалея за 2 дни само 2-3 деца ползваха каски.
И през последния ден видях пак на алеята мацка с дълга пола, която се разкарваше с бира Резерва, която говореше на английски.
Не разбирам как в ресторанта към хотела и в това капанчи сервитьорите могат да са едни и същи и късно вечер, и рано сутрин, а рецепционистките всеки път са различни. Защо и те не карат 24-часови смени?
Мнение Публикувано на: 20 Юни 2017 12:11
  Заглавие:  ..: Пътеписи  Отговори с цитат
Вчера отидох на плаж. На гарата посрещачите още на перона ходеха срещу току-що стъпилите на варненска земя с листчета с надпис НОЩУВКИ. Те двама ходеха така - мъж и жена, като листите им май бяха еднакви. Трябваше да гушна лелката, да ме води на терена, където иска да нощуваме, ама тя бързо си намери семейство. Мъжът, както две дами зад мен иронично повториха, предлагаше "топ център". Имаше и една дребна бабичка, която не се натрапваше и беше на първия завой. На гарата погледнах към светещото табло на сектор заминаващи и пишеше за Шумен 14:15. Пуитах на информация освен този влак кога има друг и тя ми каза, че тоз в 14:15 бил само в делнични дни. Предварително знаех, че морето е като излезеш от гарата надясно, само че се заблудих и минах през подлеза от другата страна. Купих си баничка и въпреки първите неща на ценоразписа по левче се оказа, че баничката струва ДВА. И понеже е скъпа, си поисках касовата бележка. И понеже е скъпа и не я доядох ( което ми напомня да я махна вече от раницата ), сърце не ми даде да я оставя някъде по пътя. И си продължих надясно от гарата, ама по това шосе. За малко да се изгубя, ама добре, че им работят уличните табели за упътване на туристи. По пътя имаше смешни знаци като Изображение. На някой от следващите светофари имаше знак за забрана за престой и паркиране. Добре, че светофара е с приоритет пред пътния знак, че иначе нямаше да се спира на червено. Както си вървях към плажа и чух някаква аларма да идва към мен. В първия момент не разбрах какво става, ама в последния видях един "паяк" да минава край мен с една кола с включена аларма.
На плажа имаше всякакви дами - бели, (двойно)бели, с бански, само с долни бански, пенсионерки. Край плажа водях само двама души си бяха купили кучета, а другите разхождаха ГМО-тата си ( пинчери и/или чихуахуа ). Едно дете разхождаше болонка на плажа. Имаше и 2 улични кучета на плажа. Имаше спасител и доста кошчета на плажа. Те се ползваха за всичко друго, но не и за фасове. Не знам защо, ама сред толкова много дами, зрението ми се изостри. Няколко часа само се оглеждах. Като се прибрах мама ми каза, че лицето ми било почервеняло. А аз само него не намацах. Ко няма да почервенее, като тая тая по цици беше от страната на слънцето. Имаше три двойки гълъби. Е, не знам дали бяха двойки, ама бяха 6 гълъба и идваха да пият вода от канала, дето "извираше" до мен. Ако да речем морето е на изток, доста повече самолети отиваха към ИД, отколкото да се връщат обучените. Та много самолети минаваха. Имаше платноходки и едно водно колело, ама с него се возеше само спасителят. Спасителят - един от най-черните хора на плажа. Мястото, на което летуваше спасителят, беше обградено с няколко колчета и лента с цветовете на мартеничка. По едно време ми писна и макар, че имаше много време до влака, седнах на пейката до миризливата чешма и реших да се връщам. Да, ама колегата от Варна ми звънна да се видимs и каза, че ще се забави, затуй се върнах на плажа да зяпам. На бабичката едната гърда беше излязла от банския и тъй като беше по-близо от оная без бански, взех да гледам нея. Пък тая с долен бански имаше що годе големи гърди, ама като легна "всичко туш".
Колегата ме заведе на едно плажно барчи и отиде да търси банкомат. Вика да поръчам. Добре, ама никой не идва да обслужва. По едно време гледам как един с една бира се отдалечава от бара и отива на плажа. Тогава ми светна какво ли значи надписът с тебешир Self service или нещо такова. По едно време ми писна да няма сервитьорки и заминах, ама реших, че ще е коректно да информирам колегата. Видяхме се на следващия светофар. И седнахме на едно барчи до гарата. Говорихме за образованието ни, за работа и планове. Той каза, че с нашата обща специалност даже учител не може да стане, а и не би станал, за да работи за 600 лева. "Туй пари ли са", пита иронично той. От година работи в столицата и вече обмисля да си купи апартамент там. Много странен чай сервират там. Донесе ми чаша с гореща вода и преди да се усетя сипа една чинийка дреболии във водата. Дреболиите приличаха на чинийката със смлени люти чушки, която дават с шкембе чорба или която поръсват в дюнера, когато им кажеш, че искаш да е лют. Добре, че между чашата и таз чинийка с дреболии имаше цедка с формата на малка чаша. Филтрираха се едрите неща, ама дребните, след разбъркване от моя страна, останаха на дъното. Стана време за сметката, обаче я донесоха под формата на книжка. Приготвих си пари, ама той вика да ги прибера. "Едвам ме накара." Остави 10 кинта вътре и стана да си ходи. Понеже му бях разказал за скъпата баничка и вече започнах да се притеснявам за кафенетата, го попитах колко е била моята сметка, за да знам дали да сядам пак там. Каза, че общо е било шест и нещо. Питах го дали, след като ме изпрати на гарата, ще се върне за рестото и той каза, че "обидно малко" е оставил - само 3 лева. Като се замисля за месечната му заплата и първата асоциация е думата, която използват полицаите от пътна полиция.
Мнение Публикувано на: 06 Сеп 2016 9:24
  Заглавие:  ..: Пътеписи  Отговори с цитат
Ходихми с мама на Пловдив да оправим последния документ за книжка.
Поне отиването ми беше що годе нормално. Като се настанявахме във вагона, на него пишеше 1 и мама бая се чуди дали да не се върнем, което накара хората зад нас да кажат, че нямало как да има два вагона първа класа един до друг. Кондуктора потвърди, че макар вагонът да е първа класа, ние да го чувстваме като втора. Едни работници като се качиха замириса на нещо като гладено или масло. По пътя имаше доста изгорели слънчогледи, доста дърва за огрев, вкл. и на камион. Имаше оранжерии във вид на полу-цилиндри, обвити с найлони. Много близо до Пловдив имаше нещо, което не мога да си обясня – колиба, на чийто покрив има слама и над сламата – автомобилни гуми.
Един чичко в купето ни каза, че в тунелите влака правел осмици, а на връщане от Плачковци в тунелите влака правел шестици ( или девятки, не помня ). Някакъв италианец го измислил преди 103 години.
Понеже за документа работят само до обяд, а ние само до обяд пътуваме, можехме само да оставим нещо за ремонт и да се отправим към мястото за спане. Този път мама избра Кукленски манастир. Още на гарата мама аха да се обади, за да попита как да стигнем до ремонтната база и една възрастна жена, седнала до нас, се нае да вкара цялата си енергия, за да ни измисли подходящ превоз. Но когато отидохме на спирката, мама все пак се обади и все пак попита почти всички чакащи за номер на рейс, докато не чу познатото число и познатата спирка, от която да го хванем. А причината таз бабичка на гарата да ни каже ново място и нова спирка били някакви разкопавания в града. Повървяхме малко, след като ни остави рейса, стигнахме ремонтната база и после реших, че съм гладен. ЕЙ, Никога не вярвайте на някой, който на въпрос „прясно ли е“ ви отговори „преди малко го готвих“! Намерихме една скара. Аз си взех риба, а на мама взех птиче месо. Моята риба нямаше лош вкус, но месото ѝ беше много меко. ( И първата ми рабита като се настанихме в манастира беше да я пусна да плува в открити води. Даже ѝ дадох начална скорост с казанчето. ) От скарата си хванахме същия автобус ( кондуктора беше същия – някакъв странен – с костюм ) да ни върне на гарата. И при тях автогарата и ЖП гарата са близо една до друга, но са свързани с подлез. Подлез, пълен ( с малко изключения ) с търговски обекти. От автогарата се качихме на автобуса и стигнахме Куклен. За първи път мама не разпитваше всеки срещнат на коя спирка да слезем. Мина една спирка в селото, на втората проппусната взех да се изнервям, че тя не пита и като пита вече беше късно. Стигнахме последната трета спирка и се оказа, че трябвало да слезем на първата. Тръгнахме пеша да се връщаме и заръмя. Питахме едни дами накъде и те ни упътиха. По едно време взе да усилва, ама ний си вървим. Една кола спря до нас и шофьора ни пита дали сме местни. Пита ни накъде сме ама първоначално се начумери, че било много далеч. После изведнъж си смени мнението и ни покани да ни закара. Не знам защо, но по пътя ни каза, че такси би ни взело 10 лева за 6-те километра. После отказваше да вземе пари. Само мога да ви кажа, че пътя от Боровец към стария град ряпа да яде пред тоз. Много завои на път, предназначен за 1 автомобил... Разминаванията едва ги правехме, защото, според думите на шофьора, ако излезе от пътя, ще си счупи колата. Според мен имаше пясък и малки камъчета, ама карай. Та много тесен път, но като че ли неизползван, с много завои. Личеше си, че все едно скоро е асфалтирано. Шофьора ни информира, че дъждът е „удавил“ Асеновград. Имаше около 2 уширения на пътя и едно кръстовище. Общо 3-4 километра баир на изкачване с много завои. Настанихме се в манастира. Стаите са обновени с вградени в едно помещение баня и тоалетна, модерно направени – плочки, бойлер, чешма със смесител. Имаше духалка в стаята, пред която си сложихме дрехите да изсъхнат. Сутринта „дядо поп“ ни закара до Пловдив. Взехме си маршрутка – малък бус, пригоден за возене на хора, а не на товари. Много по-лесно намерихме нужното ни МТБ, отколкото е описано в сайта им. На регистратура им дадох документите и те ми дадоха 4 бланки, които да попълня. Последната, разбира се, беше модерната – че съм доброволец в даването на личните си данни. Само за последната точка бяха леко нахални, щото писали, че знам кой ще ми обработва личните данни и каква длъжност има той. След като попълних данните си, в регистратура прикрепиха с кламер 4-те бланки, документите, които им бях занесъл и малка бележка с номерата на кабинетите и вида лекари, които трябва да посетя. Пред първите два аха да почукам и един човек с чаша кафе ми казваше, че вътре има човек и да седна да изчакам. Първо минах през хирурга. Изпитът беше да клекна и да стана; да протегна ръце и да ги свия; да завъртя глава. Писа ме, че съм добре. После ходих при невролога, ама сестрата каза, че доктора по-късно идвал и докато затварях отвън, тя нещо взе да мърмори. После отидох на УНГ. Изпитът беше да ида на около метър пред нея, но с гръб към нея и да запуша ухо, а тя да ми шепне цифри. Изпитът се повтори за двете уши. Оказа се, че чувам. После беше мъчението. Оказа се, че очната също обича да закъснява. След като ми отвори 2-3 пъти сестрата, най-накрая разбрах, че лекарката Коджебашева ( само нейното име запомних ) обичайно идвала към 10:30 ( при положение, че според работното ѝ време, тя започва да работи в 08:30 ). И тъй 1-2 часа минаха в разходки от единия край на коридора – невролога, до другия край на коридора – очната. Минах и през председателя на комисията ( и при него имах преглед ) . Изпитът бяха въпроси, отговорите на които можеше да си набави, четейки документите пред нея...и измерване на кръвното. А...и провери дали нямам разширени вени. По някое време сестрата на очната реши да ни пуска за предварителни изследвания, че като дойдела лекарката, по-бързо да ни преглежда. После невролога се оказа, че се е появил. Нямаше изпит, ама ме питаха дали съм припадал. Питах го дали съм здрав и той само поклати глава и не каза нищо. После ме намери пред кабинета на очната и ме върна до кабинета си да допишел още нещо. Накрая и очната се появи като народна песен към 11 без 20. На очната ще сложа първа звезда на интересчийка. Очният изпит беше почти стандартен – очила, но таблото беше проектор с около 4 цифри настрани и 3 реда. С дистанционно цифрите се сменяха с по-малки. Та интересчийка номер едно като разбра, че не съм от Пловдив, много услужливо ми предложи да ме прегледа в клиниката си, само за някакви си четирсе и няколко лева прегледа. ( Демек не мога да си изкарам направление за по-евтин преглед. ) Видиш ли ретината ми можела да се отлепи и това било много по-важно от това кой диоптър ми е нужен. Със специалния си лазер щяла да ми запълни някакви дупки в очите...Убеждаваше ме колко било необходимо. Такава клиника имало и във Варна – написа ми номера на визитка. Малко се натъжи, че няма тя да прибере парите от прегледа, а може да ги дам във Варна...И после се наредихме пред кабинета, където комисията заседава. По някое време излезе сестрата на невролога и каза, че някой от нас си е прибрал химикала ( там се подписвахме на една тетрадка ). Мърмори още малко, прибра се в кабинета, облече си цивилни дрехи и си замина. Единия от опашката каза, че химикала струвал 20 стотинки и можел да даде, ако трябва. Това изказване разсмя част от чакащите. По някое време очната, в която бяха останали документите ни, понесе архива с файловете ни :) към заседателната зала, пред която чакахме. След нея започнаха да се събират и другите лекари, през които бяхме минали. Междувременно мама, докато скучаела пред регистратура, направила така, че да ме приемат по-скоро. Ето защо едната лекарка излезе от заседателния кабинет и каза, че момчето от Шумен ще го приемат с предимство, защото ще пътува. И въпреки това един, дето прилича на професора Млеченков, но по-дърта версия, ме предреди. За да не ме предреди и още някой, станах прав да чакам. Вътре едната лекарка само ми каза да раздвижа краката на пръсти и пети, както съм седнал. И ми дадоха 3 години. Само трябвало да го подпечатам на регистратура. Подпечатах го и мама взе да ме хока да бързаме. А още нямаше един ( влак в 14:30, рейс около 1 час след влака => има време ). Казах ѝ да не бърза, че има време и отидох в лафката да хапна. Не бях ял нищо и нямах намерение да бързам да вървя след това с лекарите. Хапнах един сандвич. Мама беше недоволна за решението на лекарската комисия и казвайки „не може нищо да ти няма“ се качи по стълбите. Върна се с председателя на комисията. Председателя ми поиска решението под предлог, че ми сбъркали ЕГН-то и като се върна каза, че някакъв лекар, без когото са започнали да заседават, взел, че се разсърдил колко много са ми дали и ми намалиха разрешителното. След това остана да ме настройва да не ставам шофьор, настройваше мама да не ми купува кола, защото щяло да е стрес за нея всеки ден и от шофирането съм щял да стана по-болен. И тук идва реда на втората звезда – Председателя на комисията – интересчийка номер две. Тя каза „Дано не се случва, но ако на теб или на майка ти се наложи лечение, трябва да имате пари.“ Демек – не се забавлявайте, а пазете парите за колегите! Взе да ми говори как настроила сина си, че не трябва да става шофьор, ама той станал. Пуснала го да кара с баща си и той после ѝ казал, че била права – демек не издържал психически. Само ѝ казах „горкия“ и излязох от болницата.
Взех си нещото от ремонта, който, за съжаление не се беше оказал плодотворен. Взехме автобуса и стигнахме гарата навреме – 14:15. Обаче се оказа, че има 60 минути закъснение. Реших да чакам. Мама си намери нещо като фирмен магазин за млечни работи и се зариби да пазарува от него. Спря се на една паста и попита продавачката дали е хубава. Естестввено се оказа „много вкусна“, което ме раздразни. Оставих 20 лева на касата да се забавлява и напускайки обекта, казах, че всичко е идеално. Почаках я в чакалнята и после седнахме на едно барчи в гарата. Питах работещата там дали е на самообслужване или да чакам да ме обслужи и тя каза, че аз трябва да си поръчам. Поръчах си пиене, а мама взе да яде пастичката с малка виличка ( мисля, че е в комплект с ножче и тирбушон ). Не си поръча нищо, даже помоли момичето да ѝ напълни шишето, което си носеше, с вода от бара. Изпих си на 2 на 3 сока и взех да се оглеждам ту за кош, ту за нея. Някакво ченге сигурно 5 или 10 минути беше пред нея и си говореха. Викам да не ги прекъсвам, ама не ми се седи на 1 място и най-накрая я питах къде да отиде шишето. Тя ми посочи кош до бара и май беше благодарна, че я отменям в отсервирането. Като заминавахме тя ми каза някаква вежлива дума за сбогуване и аз се обърнах да я повторя. И чувам как ченгето ѝ вика „ти май го хареса“. Оттам се преместихме до коловоза. Там седеше един с бадж ( вероятно на БДЖ някакъв служител ) и информираше пътниците, че няма машина. Чакахме машина да дойде от друг влак, който пътувал към Пловдив. Не знам защо, ама това човече се спря пред нас и като латерна повтаряше, че чакаме машината и ТОЙ чакал обаждане от диспечер. Изживяваше се като най-важния човек на гарата. Каза, че щял да се обади на негов братовчед, който работел при диспечера. Братовчеди били от много време. Обади му се и му каза, че пътниците чакат. След разговора каза още веднъж, че чака обаждане от брат'чеда и почти веднага телефона му звънна и въпросния брат'чед му е съобщил, че влака идва и вече ще имаме машина. Качихме се....и след време се оказа, че докато местели машината, тя се счупила. Билета ми беше за заминаване в 14:35, а реално заминахме към 16:57, защото и след ремонта пак имаше чакане – трябваше да изчакаме някакъв влак да замине преди нас. На втората гара, след Пловдив – Тракия ( и те си имат спирка Тракия, ама квартала им е доста по-голям ) пак чакахме тоз да минел преди нас. Може би заради закъснението, чувам кондуктора да казва на дама в купето зад мен „Влак има всеки ден. Дали днес ще се прикачите или утре, няма значение“. От Плачковци нататък ( по-назад нямам данни ) , при всяко потегляне, замирисваше на горяща пластмаса. Мама докладва на кондукторите, ама те казаха, че нямало проблем. На Горна Оряховица една дама пита някого „Това Горна ли е“ и получи отговор „Не. Това е Горна Оряховица“. Някакъв бабаит от съседното купе наплаши мама, че в тунелите можело да я ограбят; че на няква отрязали нещо, щото не могли да смъкнат бижуто от нещото и тя взе да припира да се местим напред. Казах:
-Бог да им е на помощ...
-Аа, на тях? - изнедоволства тя.
-...Ако те нападнат в мое присъствие.
Добре, че дамата от задното купе я успокои, че на мен не ми вярваше. На Горна Оряховица се качи същата кондукторка, с която пътувахме на отиване. Мама ми каза, че идва до Горна, седи там и се връща с нас, но не беше съвсем права. Тя била от Горна Оряховица и веднага, след като сме пристигнали, тя се върнала и сега заминавала към Варна. Тя ни каза, че машината, с която сме стигнали, веднага е била пратена за ремонт и са ни сложили „нова“. Каза и че сме нямали здрава машина и всичко било на „доизживяване“ и че заради забавеното тръгване кондукторката, с която се е сменила, плачела. Кондукторката ни ни се извини, но мисля, че кондукторите имат най-малка вина, да не кажа никаква, за проблемните машини. Реално погледнато обаче, те са лицето на БДЖ за пред пътниците и вероятно те отнасят критиките. На връщане обърнах внимание по тунелите на шума, който издаваше влака и съм по-склонен да вярвам, че влака прави завои. Каручката на дядо издаваше подобен шум на такива ( не че ги знам какви са ) завои. Но след Горна Оряховица си мисля, че бързият ни ( според билета ) влак, се превърна в пътнически. Спираше на нечувани гари и спирки, за които май даже нямаше слизащи или качващи се ( не мога да бъда сигурен ). Преди Шумен спряхме на гарата на СЕЛО Хан Крум с бързия си влак.
В Шумен таксиджията ни си мислеше на глас „Чудех се кой влак идва сега“ и мама му каза:
-Как кой? Закъснелия.
Мнение Публикувано на: 21 Авг 2016 16:53
  Заглавие:  Re: Пътеписи  Отговори с цитат
Извън темата/подсказка:
max написа:
Много сериозно се притеснявам за състоянието на психическото ти здраве пич. :? :shock:
Аз вече спрях да се притеснявам за вас. Може би критическава ви ви кара да се карате с всички.
Мнение Публикувано на: 10 Апр 2016 12:08
  Заглавие:  Re: Пътеписи  Отговори с цитат
А за собственото такова? Или няма наличност? :A7.gif
Мнение Публикувано на: 10 Апр 2016 11:59
  Заглавие:  Re: Пътеписи  Отговори с цитат
Много сериозно се притеснявам за състоянието на психическото ти здраве пич. :? :shock:
Мнение Публикувано на: 10 Апр 2016 7:33
  Заглавие:  ..: Пътеписи  Отговори с цитат
Пак ходихме на Пловдив с мама.
Отиване:
Пак с автобус и въпреки, че трябва задължително да имаме двама шофьори, бяхме с един. Въпреки, че на автогарата сред изпращачите имаше полицай, имаше и пушачи ( включително и продавачката на билети на прага на офиса за продажба на билети ). И въпреки, че на автогарата е забранено навлизането на МПС, различно от автобуси и споменатият вече полицай, като че ли това не важеше за водача на лъскавото Ауди. На кръговото преди Белокопитово май се качи на бордюра със задните гуми. Сега, докато пиша
взех си тетрадка да не забрая нещо
, спряхме на обикновена спирка на пътя. След около 10-15 минути чакане се оказа, че чакаме 2 пътнички. Иначе имаше предположение, макар и шеговито, че сме спукали гума ( шофьорът отвори предните врати и слезе ). Тая спирка беше нейде между Търговище и Омуртаг пред А26 и В24. Мъгла малко преди и малко след Мокрен. И много грозно подкастрени крайпътни дървета в Мокрен. Чак мъглата смущаваше радиото. Малко преди Калояново взехме да се влачим. Отпреде ко да видя - камион с войници. Като ги изпреварвахме, усмихнато сякаш ни поздравяваха по техния си начин - с докосване на веждата с нокът. Малко след Калояново пак такъв камион, само че те не ни поздравиха. Некви намръщени. На Сливен една проверяваща три пъти ни преброява и пак не ѝ излизаха сметките. Фонтанът на кръговото в Стара Загора не работи ;(
Като стигнахме Пловдив още от автогарата ми направиха впечатление, макар и лошо, че част от момченцата ( ученици ) са с прически като на Евгени Минчев. Ходеше ми се да пишкам, ама мама държеше да си платя и да отида тоалетната на автогарата, като за целта ми даде нужната сума. Иначе не бих платил за нещо, дет мога да го свърша по пътя. На излизане, въпреки, че дамата се бе зачела във вестника, любезно ѝ казах: "Олекна ми" и тя се усмихна.
Неадекватните кондуктори в автобусите им още ги има. И още си карат с билетчета.
В първия автобус, който си беше правилният номер, обясняваме как изглежда спирката и къде искаме да слезем. Примерно казваме до банката и обясняваме как изглежда спирката, като питаме на коя спирка да слезем. Оня ни отвръща "Коя банка?" ще кажеш, че автобуса минава през всичките...Добре, че са пътниците. Във втория автобус беше по-лошо. Долу горе като оназ от милета предния път - напълно неадекватен. Питаме го къде да слезем, оня ни се обяснява, че за първи ден бил по този маршрут и не е от Пловдив. Ходи, пита шофьора, ама накрая пак една пътничка ни обясни. Тя имаше славянски акцент. Въпреки, че тя ни обясни, на спирката пак поразпитахме ( като казвам множественото число, разбирай мама ). Тъкмо бяхме слезли на някакъв панаир. Трябваше да минем 3 кръстовища ( според мацката от автобуса 5 минути път, а сега, според bgmaps 1.7 km ). Интересното е, че рецепционистките винаги помнеха кой ключ да ми дадат, когато отивах сам да си го поискам, а когато бях с мама се колебаеха в коя стая сме. Мама предвидливо си беше взела дрехи, за да може да се изкъпе в хотела и непредвидливо беше забравила да вземе такива за мен. Тъй че ходихме, търсихме и намерихме магазин, подобен на тоя на центъра срещу пиците на Минев, където имаше всякакви неща, вкл. и търсените от нас дрехи. Първият ден беше настаняването, вторият беше същинската част - лаладжийството или официално му семинара и третият беше изнасянето. По време на семинара си четях "Малкият разузнавач". На някои страници имаше печат с адрес в Шумен и някакъв надпис от рода на "лична библиотека". Мисля да посетя адреса да видя дали имат и други излишни книжки. Тая си я бях взел от единствения останал братчед след чистката на братчеди на пазара. Гледам още някакъв се опитва да взема пари от тоалетната, ама него не го знам сякаш. Та тъй, връщаме се на вечерята в основният ден. Както знаете, в механите сервират първо салата и после се чака към 1 час, докато дойде месото. А бяха казали да отидем гладни. Знаейки тоз обичай и необикновено гладен, не бързах да започвам със салатата, ама гладът ме направи тревопасен. Първоначално сервитьорката сервира 3 салати на масата като имаше за цел да напълни цялата маса със салати. Ние бяхме от първите пристигнали за вечеря и нямаше много други седнали на масата. След десетина песни, все още имаше само 3 салати на масата. Хотел само с 30 стаи. Кога ли са препълвали ресторанта си ... кога ли са готвили за толкова хора? ... Персоните, които сервират, нямат задължителна екипировка. Дядката с белия мустак го играе DJ. След като вдигнах глава от салатата, с учудване установих, че почти се е запълнила масата не само със салати, а и с хора пред тях. Музиката беше 2 гръцки и после няколко песни на Орхан Мурат. Седнах с гръб към ино красиво момиче. Не знам как да я заговоря или поне много ме е страх. Дойде една позната и взе да танцува танго - танц без настояще по дискотеките, затова и не ми беше интересно да воайорствам, както останалата част от ресторанта, но се обърнах и погледнах момичето за малко. После, когато дансинга се поопразни, я погледнах пак. Този път и тя ме погледна. Усмихна ми се и аз отвърнах така, но много бързо се обърна. :( Преди да я загледам питах една жена дали тя е обвързана и тя :) каза, че не е и да давам смело... ама аз не можах. Знам, че ако ѝ знам 1 име, ще ми е 10 пъти по-лесно да я открия в нета, ама ей на! Помолиха ни да останем до 1/2нощ, щот няква имала рожден ден, ама аз не се съобразих. Вече ми беше писнало от един ентусиаст - фотограф, дето в осветеният ресторант ползваше светкавица. Тъкмо музиката беше дошла от 90-те години - плачи, тачи, танго и макарена ( преди това мина през няква на Лили и Слави с комбайна ), когато реших да тръгвам. Сутринта бързах да ида на закуска да я видя. Като че ли като приключвах я видях, ама беше много далеч и не съм сигурен дали беше тя. "Закуската" беше 2 опаковки ( за по 1 филия ) масло, 1 опаковка сладко желе, бъркани яйца, шунка/бекон, кашкавал, сирене и около 1 маслина, нарязана на кръгчета. Дълго време се чудих това ли се нарича закуска, но накрая опитах да се нахраня с това. Добре, че нямаше много хора, че почти свърших филиите от панерчето на масата. На връщане имаше 3 рецепционистки, но тази с руския акцент издоминира и завърза разговор с мен за закуската. Аха да вляза в асансьора и вратата не ме изчака. Изчаках още една порция да слезе - властната майка и приятелката ѝ - дето бяха на нашата маса снощи. Даже искаха да ги поздравявам поотделно.
Малко за стаята: Архитекта или майстора на плочките в 2 в 1-то ( баня и WC ) не е предвидил хубав наклон за към канала и водата си остава в локвичка до дупката, в която би трябвало да се стича. В резултат след първото къпане в 2 в 1-то остана аромат на удавили се и престояли във водата охлюви. Прозорецът е просто приказен. Направо "без думи" Изображение. Като за без пари толкоз.
През прозореца непосредствено до хотела се виждат успоредни бетонни блокчета, като че ли по тях е имало релси, а малко пред хотела седят и самите релси и един изоставен камион. Колко ли краен квартал са, че няма кой да ги продаде на вторични...
Снощи 1 момче ( мислеше се за организатор ) в началото на вечерта каза по микрофона, че е седнАл там и от някоя далечна маса дама се обади, че всъщност е сЕднал. Той каза, че е от Плевен и е седнАл на масата. :D
Връщане:
Решихме да се приберем с влак, щот тръгва по-рано от рейса. Btw в рейсовете трябва да сканират багажите, преди да е станало Франция или Белгия. Преди тръгване на влака, вагоните бяха заключени. Кондуктора влезе по някое време в първия и после отключи и отвори отвътре останалите. Кондуктора, след като видя билетите, каза, че трябва да сменяме вагона, щот тоз бил I класа. От 3 вагона средния да е първа, а останалите - I и последен - II...логика?... Дадохме му допълнително пари и се спазарихме да останем. На някоя гара или спирка(спиране) видях вагон с надпис ДП "НК Железопътна инфраструктура" Секция Враца - вагон с антена...Оризово.
Каква ти I класа? То от всяка метална част в купето бие ток... Едва се сдържах да не напсувам на майка дръжката на вратата, преди да я затворя. За трети път ме удари. Добре, че се сетих да ползвам шапката за изолатор и да затворя с нейна помощ.
Прозореца като го отворихме, после едва го затворих с нечовешката сила на мъртвата тяга. Лявата половина половин сантиметър харалък, дясната - затворена до горе. Чешмата в тоалетната на таз първа класа си нямам на идея как се пуска. Някой друг също не е имал на идея, затова и чучура едва се държи...
Мнение Публикувано на: 08 Апр 2016 10:27
  Заглавие:  ..: Пътеписи  Отговори с цитат
Тез дни ходих НА Пловдив с мама.
Отиване:
Тръгнахме рано сутринта като таз от билетната каса не беше отворила когато съответният автобус дойде да ни чака да се качим
Извън темата/подсказка:
( по спомен тя доста закъсня и може и преди автобуса да е дошла, ама паметта ми не държи така добре, както на младини )
. Излязохме от тоя изход, дето се минава покрай гръцкия блок и после на широкия път се поема наляво. Двамата шофьори съвсем условно ще ги наричам турчина и Орлин Горанов. Не бих искал да засегна никого от тях. Първо караше турчина. Тръгна да изпреварва 2 камиона. Тамън сме успоредно с първия и насреща гледам фарове. Ама те били доста надалеч и той си продължи маневрата. Тамън почваме да изпреварваме втория и се чува Орлин да казва два пъти нещо от рода на "няма фарове". След няколко секунди стигна до главния мозък на турчина и се върна, като прекрати изпреварването. Насреща ни ко да видиш - бял бус кара без фарове. Друго рязко спиране също събуди вниманието ми - май се беше опитал да изпревари ино голфчи кат на Росен-Шумен, ама се появи стеснение на пътя, подобно на това по пътя за гробищата, та шофьора се отказа и се влачихме известно време зад голфчиту, защото после пътя стана тесен. Пред нас имаше някаква лекарка, която мама познаваше и си лафеха известно време. До нас имаше 2 момчета, от които единия водеше монолози през половината път, а другия се намесваше само с неща от рода на "наистина ли", "да, точно така". Само 1 път каза цяло изречение, май за онуй циганчи, дет знай столиците 18+
Извън темата/подсказка:
( )
. На Търговище обаче имаше промяна на силите - качи се приятелка на лекарката и през целия път те си приказваха. По едно време и двете почнаха да се смеят, а монолог-мейкъра май беше заспал и така им изшътка ( като селянин ), че тез се притесниха и лекичко се обърнаха към него, да не би да са виновни за нещо...После си продължиха лафа. Те едва ли щяха да се хилят повече от 5 секунди. Обикновено като се смеят няколко жени, на едната ѝ е смешно, а другите пригласят с фалшив смях заради женската солидарност. Монолог-мейкъра обиколи доста теми, но основно хулеше жените. Сравняваше дадени жени, които живеят на едно място с дадени мъже, които живеят на друго и това му даде право да направи генералната оценка, че мъжете са подредени, а жените не си подреждат стаите. Каза, че като имало сива икономика народа бил добре, щото имал пари. Мисля, че на Стара Загора имаше едно готино кръгово с фонтан по средата. Струите тръгват от краищата на водния басейн и са с дължина около радиус. Мисля, че пак в същия град на автогарата има чешмичка и оптимисти около нея, продаващи бутилирана вода. По пътя имаше до два поредни града ( или поне аз така си мисля ) работници край пътя, които кастреха растителност край осевата линия вдясно, като при вторите работници даже имаше 2 конуса да ги пазят. На тоз големия път, по който се движи автобуса има повтарящи се през кратки интервали знаци. Сигурно ако карат много бързо няма да прочетат цялата табела и затова. Но пък на едното място имаше 3 (червени хикса на син фон и червена окръжност допираща се до краищата на хикса) пътни знака, забраняващи паркирането и няколко автомобила паркирани малко след третия. Имаше почивка някъде около Омуртаг. Там пише "българска кухна добре дошли ( нещо на турски ) wellcome". Прегледах запечатаните неща, но нищо не ми хареса и отидох на скарата. Питах за свинско. Готвача каза, че има, но ме посъветва да ям нещо друго. Тръгнах да си ходя, ама викам да съм човек и да си кажа "Тогава няма да ям". Но пък успя да ми предложи нещо, което става за ядене и все пак хапнах. Така пътуването взе да ми се струва приятно.
Как да е, стигнахми Пловдив. От автогарата се минава през огромна търговска зона, наречена подлез и се стига до спирката. После мама ми обясни, че сме минали под ЖП гарата. На спирката един, за да започне разговор с мама, каза нещо за мен, с което тя очевидно се съгласи и после май се опита да изпроси пари. Само дето тя 3-4 пъти не го разбра какво казва, от което си вадя извода, че е бил на градус. Първата болница лесно я открихме. Мама се беше подготвила и знаеше кои автобуси ще ползваме. В bgmaps преди доста време сравнявахме маршрутите и от болницата до точка Б трябваше да минем през 5 квартала долу горе. Тез в Пловдив са още на билетчета. Модата с касовите апарати още не е стигнала при тях. :arrow: Тук идва момента, в който попаднахме на неадекватна контрольорка. Както всеки път, казахме и на нея къде искаме да стигнем и я попитахме къде да слезем. Тя каза, че не знае. Кзахме ѝ улицата, на която се намира обекта, но тя не знаела улици. Момиченцето, според мен, беше от милета ( от бледите брат'чеди ). Нямаше бадж, от който да науча името ѝ и още веднъж да я похваля. Блузата ѝ бе на черно-бели райета и като се поизпразни автобуса отиде да нагъва кофичка кисело мляко до шофьора. По някое време шофьора спря на спирка, на която май не трябваше, за да може таз да слезе до съответната Славка ( да не рекламирам магазинчетата на депутат, закичени до спирките ) за да развали или уедри пари. Разбира се, на магазинчето имаше опашка, която, ние пътниците, също изчакахме. Щом контрольора не знае, питаш когот свАриш. Ама никой не беше чувал тоя мед. център, за който се бяхме запътили, та мама се обади на лекарката и тя каза къде да слезем. Казахме на момиченцето къде и тя каза, че е далеч. Мама пита един чичко къде е това и той каза, че това е на края на един квартал, който квартал бил колкото два пъти Шумен, но още сме далеч от този квартал. Как да е, на спирката ни упътиха долу горе за посока, но никой от минувачите не бе и чувал за тоз център. А той се оказа ( след второ позвъняване до лекарката ) на другия завой на улицата, на която никой не беше чувал за него. Аз пак малко или много бях подлъган от мама да се съглася да измина толкова километри. Мислех, че в тоз център, уж единствен в България, ще могат да ми уточнят диагнозата, а те пак се хванаха за старите предположения и колкото да не сме се разкарвали напразно се спряха на едното. Момичето от регистратурата ме почерпи с някакви солети, всяка от които с диаметър колкото този на цигарата. Смятам, че един пакет от тях ще ми стига за стабилна закуска, а нищо чудно и за обяд. И след като свършихме работата в тоз център, тръгнахме да се прибираме към мястото за нощуване - Бачковски манастир ( от центъра до гарата и от гарата в манастира ). Решихме да преспим там някъде, защото следващия автобус е на другия ден, а при влака има "прикач(в)ане". Добре, ама по едно време попаднахме в задръстване. В началото му една дама помоли шофьора да отвори да слезе. Явно знаеше какво я чака. Като разстояние, което изминахме да е било 1-2 километра, ама най-голямото разстояние, което изминахме на 1 път беше разстоянието между 3 дървета. Много дават мигачи на многолентовите пътища, ама как все тъй им хрумва да се набутат в крайна лява лента ( където няма голяма опашка ) и като светне зелено за нас да дадат десен мигач и да ни препречат пътя? Нагла работа. На автогарата взехме последната маршрутка. Закара ни човека. Качихме един баир със затворени павилиончета и влязохме през портите. Посрещна ни един полицай, после ни настаниха. Вътре топличко от почти нетоплещо парно. Тоз полицай май имаше за цел да охранява манастира през нощта. На връщане сергийките бяха отворили. Всякакви занаятчийски и други курортни джунджурии и лакомства. Направи ми впечатление 2 бутилки с червена течност и надпис под тях "ягодова ракия". Нямаха цена, затова и не можах да преценя дали бих спрял там да купя. Тъкмо се настанявахме на спирката и един с черен широк мерцедес от старите, ама с 4 врати съвсем лекичко ни бибиткаше. Искаше да ни закара до Асеновград. Аха да се съгласим и дойде правилната маршрутка. Като цяло през деня край манастира е много красиво - има планина. Та качихме се в маршрутката и той потегли, ама в напрежение да получи пари. Мама още не ги беше приготвила и му вика "Чакай да се порадваме на природата, ще ти ги дам" :D. Чак като спря в Асеновград му ги даде. По пътя от Бачково до следващото населено място, което нарекох Асеновград ми направи впечатление идиотска постъпка - нарисували графит върху скалите. Минахме два тунела, като и в двете посоки, в които пътувахме, вляво свети бяло, а вдясно червено ( вътре в тунела ) . Имаше един път, който приличаше отначало на далматинец, после заприлича на зебра ( кръпките ). Имаше и някакви ограничения 30 -> 20, ама шофьорчето не ги спазваше. Над шофьора имаше някаква таблица с 4 колони и много редове. Имаше и няколко пътни камери. После дойде черен път с осеви линии. Стигнахме автогарата, но имаше време до нашия автобус за връщане. От автогарата излизаха 2 момичета с куче водач. Познах ги по специфичната каишка на кучето. Взех да чета лекции, ама те са скучни - нищо не влиза и взех да обикалям. Самата автогара прилича на сити центъра по асансьора, но е на 3 етажа и долу, към подлеза, има въртяща се врата. На средния етаж, на нивото на автобусите, има телевизор. Отпърво се чуваше реклама от рода на ws teleshop, после нещо като сапунка. Докато седях в чакалнята чух някакво свирене, ноето взе да се повтаря. Изключих първата си асоциация, че това е някакъв идиот, както и че звука идва от бебе, така че започнах да обикалям и да търся папагала. Открих до долу, до едно от барчетата. Голям сив папагал. В едното барче седнах да изпия топла напитка. Лъжичката беше толкова матова, че реших да не я ползвам. Чак имаше нещо като ръжда по краищата.
Връщане:
На връщане бяха пак същите шофьори и пак първи шофираше турчина. До него, наведен към смартфона, беше и вторият шофьор - Орлин Горанов. На връщане и двамата шофьори говориха по телефона, шофирайки; мисля, че и двамата пушиха. За турчина съм сигурен, защото по едно време стана студено. Той си отворил прозорчето и се вижда как дима излиза през него. Колкото и дълбоко да вдишвах, не усетих никакъв дим. Вентилацията работеше добре. На всяка спирка влиза някакъв човек и проверява билетите, които са при втория шофьор, като на отиването дойде един, който искаше и нашите билети да му показваме. На връщане научих нов начин да покажеш на шофьора пред теб, че ще го изпреварваш и че той ти разрешава. Когато той ти разрешава, много бързо светва дълги и после пак къси, а ти после му благодариш по същия начин. Някои ти благодарят като пуснат само за 1 светване аварийните, докато те изпреварват. Някои от насрещните шофьори не изгасят дългите като те видят, а чак като наближат. Някои изобщо не пускат къси. На тая кръчмичка, на която спряхме на отиване, спряхме и на връщане. Отидох направо на скарата и питах дали има прясно свинско. Даде ми, ама ми каза, че в някои случаи мога да го питам какво да ям, но този не беше един от тях. Е, не беше кой знае колко ужасно, а и не открих лук по средата, което беше добре. Очаквах да е много по-зле. Мисля, че на тази кръчма се сменят. Орлин Горанов има по-бавни рефлекси за смяна на светлини. На единия завой някой идиот беше обърнал едната стрелка да сочи противоположна посока, но това не го обърка. Мисля, че беше някъде около или след Тича.
Като цяло има тревожна за мен тенденция - по мое мнение на 10% от автомобилите не им свети ляв или десен стоп; ляв или десен фар. Работят и двата примерно като набие спирачки или съответно като пусне дълги, но при нормално движение е като мотор и някой по-незрящ от мен може точно това да си помисли и да бъде блъснат от несветещата половина на МПС-то.
Като отивахме, над язовира до Търговище имаше мъгла, а по-нататък ( доколкото помня ) имаше замръзнала трева и път.
Мнение Публикувано на: 30 Окт 2015 15:04
  Заглавие:  Re: Пътеписи  Отговори с цитат
Ти си класик бе! Стивън Кинг може само да ти диша прахта. Ти съчета всичко в едно - настояще, носталгия по миналото и най-вече шоколад, гробища и ядене на корем! Няма такъв класик, честно.... :D
Мнение Публикувано на: 29 Окт 2015 13:59
  Заглавие:  ..: Пътеписи  Отговори с цитат
Тез дни в любимия ми магазин се появи любимият ми шоколад на цена 2.05. Дори и с отстъпката, която ползвам, ще е 1.99 - убийствена цена, казах си. Знам, че същият шоколад го има в стола до Жак на много по-ниска цена. Ето защо днес, пореден ден, в който преподавател не дойде да преподава, реших да ида да си напазаря като хората. Да, ама беше рано и не беше започнало работното време, та се разходих и до стария си университет. Носталгия. Не посмях да вляза в библиотеката, да не се разчувстват библиотекарките като ме видят. Мислех да вляза в часовете на един преподавател, ама се отказах. Пих една напитка в първи корпус, ама пак беше рано за стола, затова се отбих до гробищата. Никой не е мел пътя и тротоара е пълен с листа, с изключение на тънка пътека до бордюра. На шосето край бордюра прах и като мине някой камион става мъгла. Отделно шосето е стеснено до минимум - минава се през единствения тротоар ( и двете ленти го правят ) . Почистих един гроб, половината на една съседка и се отправих напред да търся гроба на единия дядо. Напред е като в "Епопея на забравените". Между направените с паметник има такива само с кръст и още по-зле. На едното място буквите просто бяха избелели от кръста, а на други места има само купчина пръст, висока растителност и никакво обозначение кой си почива там. По едно време ми се стори, че на един му откраднаха колата, щото някой тръгна с нея и започна да ускорява. През това време някой друг викаше отзаде, а тоя с колата, вече стигнал края, взе да бибитка с клаксона да му се махнат от пътя.
Върнах се към стола и по пътя видях преподавателя, който исках да видя. Наядох се почти за без пари - такава манджа, която в стола на казармата само бих се облизвал, но не бих си я позволил, защото би струвала 3 лева. После си купих шоколада - само 1.30 :) . Макар да нямаха разнообразие от вкусове и моят любим вариант да го нямаше, просто се насладих на цената и че пак аз съм победител.
Мнение Публикувано на: 27 Окт 2015 13:41

Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 02 Дек 2022 8:50


Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007, 2011 и т.н. phpBB Group
Style based on FI Subice by phpBBservice.nl │ град Шумен │ Блог
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов │ Редактирано за Форума на ШуменОбяви Шумен
Съдържанието на мненията във форума, с изключение на цитатите от външни източници, е лицензирано под Creative Commons Attribution.
Използването на мненията за комерсиални или некомерсиални цели е разрешено само с хиперлинк към форума и изричното позоваване на източника.
Отговорност за мненията във форума носят само и единствено техните автори.