ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Днес отново направих опит да си изкарам стажа някъде. Отидох в паспортно и там чаках към един час полицаят, който регулираше опашката, да се свърже с човешки ресурси, но при всеки свой опит ( през около 10 минути ) ми казваше, че още не са дошли на работа, защото не вдигаха. Колегата му ми беше казал, че имали почивка само от 12 до 13 часа. Близо 1 час чаках там и накрая слезе една дама и ми каза, че няма да стане, защото нащу университет нямало договор с тяхното шеф. Но пък ме насочи към следващото чакане за стаж, а именно военно окръжие. Там поне имаше стол и никой не пушеше точно пред вратата ( за разлика от паспортно ).
Там чаках към половин час и накрая излезе един чичка с думите:
-Ти ли си бе? Мене помниш ли ме?
После взе да ми се кара, че стажът бил за еди си кой курс и еди си кой семестър. Аз му казах, че съм точно тези курс и семестър, а оня ми посочи датата до изходящия номер на бележката за стажа и едва ли не до тая дата е трябвало да отида. Каза да си ходя и да си мисля, че съм изкарал стажа.

Днес реших да се разходя. Стигнах до кръговото, погледах малко колите и се отправих към Сити центъра. Малко преди светофара една млада дама ме изпревари. Тя беше интересното - тазът ѝ беше на по-високо място от моят, а ръстът на девойката беше по-малък от моят. Много малко, след като ме задмина, реши да си вдигне и без това тесните дънки още по-нагоре. Не знам защо.
На светофара взех да пресичам на зелено, а някакъв автомобил, който чакаше на червено, три пъти бибитна, докато минавах. Тъй като пресичах по правилният начин, само се възмутих от неправомерното ползване на звуков сигнал в рамките на града. Изобщо не ми стана любопитно, поне докато пресичах, кой/коя е тоя/тая и за какво се бори.
На Сити центъра касата за мизантропи не работеше. Понеже е с 2 гишета, пробвах и на второто. Като се обърнах, охраната сякаш искаше да се бие. Платих си на касата с продавачка. Не се научиха тез жени, че нямам карта и не искам да си правя... Поне знаеше, че не искам торбичка.

Днес сутринта една приятелка ми звънна да се видим. Аз звъннах на Еко такси. Докато ме бавеше минута и нещо да проверява за свободни коли, колежката ѝ три пъти каза "Елфи такси, добър ден...Праащам". В крайна сметка се оказа, че нямат свободни. Проверих на една от близките пиаци, ама беше празна. Тръгнах към по-голяма - тази на руския. Там също беше празно, но дойде заето такси. Изчаках да се освободи, ама бакшиша ми направи знак с пръст да не се качвам. Тръгнах отчаян да вървя към крайната дестинация, когато на пиацата се появи друго такси, което ме качи.
Излязохме от пиацата и от кръговото в посока Бургас и между пешеходната пътека и спирката един джип реши да се качва върху таксито от дясната страна. Не спря веднага, след като го закачи ( джипа ), а стигна почти до огледалото. Водача на джипа слезе пръв, доста нервен, и настояваше да се извика КАТ. Имаше размяна на реплики като грубите бяха предимно от водача на джипа, ама като слязох от таксито и си платих, оня малко се поуспокои ( все пак имаше свидетел, освен хората на спирката ). Ама аз си заминах и те продължиха да спорят.
Ето ексклузивни кадри от ПТП-то:
Понеже бързах за срещата, аз си продължих пеша, ама цял ден се питах дали не трябва да мина през КАТ да им обясня какво е станало. След лекции звъннах на един катаджия да го питам, ама той ме освободи от тази отговорност, която си мислех, че имам. Все пак не знам кого са изкарали виновен.

Влязох във форума. За първи път от 3 години мисля(?)...

Здрасти, Енди! Драго ми е да те 'видя'!:)
И другите са тук, но предимно надничат, типично по нашенски- информират се, всичко знаят и могат, но не участват в събитията:) Нито с хейт, нито за даване на акъл...ей така, просто зяпат. Толкова с форумите..
Другото е във фейса..

А ти? Още ли си в голямото село?:)

Днес фейса ми каза, че било ден на Земята и имало борба с пластмасата и това ми даде идеята да изчистя пак малко от шуменската природа. Едва намерих един чувал от старите, които съм си купувал едно време и тръгнах към стълбите за паметника. Е такова нещо досега не ми се беше случвало - след десетина реда стълби ( след пешеходните ) една полянка с няколко чифта обувки и после импровизирано убежище - дъски и найлон, увити около дърво. Обувките ми напълниха половината чувал, а найлона - другата половина. Един почиващ, който ме наблюдаваше, каза, че кучетата са извадили обувките от контейнер наблизо. Понеже не бях сигурен дали до Чупката има контейнер ( последно нямаше ) ми хрумна гениалната идея да се върна до пътя с пешеходните и да разтоваря. После се върнах да продължа изкачването. Като стигнах полянката, където бяха обувките, на тяхно място лежеше едно куче. Помислих, че ще надуши миризмата на обувки на ръцете ми и ще ми се кара, че съм му ги взел, но не стана така. Оттам до Чупката събрах едва половин торба, което е добре. На Чупката вече има контейнер за смет. Ура! Лошо е, че с едната ръка трябва да държиш капака, а с другата да изсипваш, но, важното е, че го има!
На "Информация" си взех нещо подсилващо и починах, след което се отправих към заслона зад "Информация" - Детелина ли беше, Теменуга ли беше, не помня. Седнах в единия край на заслона. Не след дълго дойде голяма група чуждестранни туристи. Говориха си на чужбински, черпеха се и по едно време събрах сили и разтворих една от последните ми торби, за да почистя край пейките. По златното ми правило винаги на местата, където чистя, има и празна торба. От огнищата взех пластмасовите, стъклените и металните отпадъци и оставих само хартиените и една обелка от банан. Не препоръчвам месо, печено в огнище, в което е горяла пластмаса! По едно време една от туристките ме извика на чист български да отида там при тях. Единия от туристите искал да ми даде пари. Попитах защо. От това, което ми казаха, запомних само, че трябва да си купя хляб. Приех сумата и благодарих. Дамата преведе на дарителя "чок текиши" или нещо такова. След като прибрах и напълних половината чувал, седнах пак да си почина. Тогава дамата ми даде доста дебел сандвич и след малко ми донесе чаша с вода.
Вече и на паркинга срещу "Информация" има контейнери за смесени битови отпадъци, та не ми се наложи като някой идиот да ходя до цветните и наново да пипам събраните боклуци, разпределяйки ги.