ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Тази сутрин за първи път гледах Аполо 11 кацването на луната. И останах изненадан. Първите стъпки при слизането космонавтите оставаха дълбоки следи от праха покрил Луната. И това е логично на Луната няма атмосфера, и праха си стой непокътнат.. Струята от двигателя за меко кацане как не е издухал праха? Там също би се вдигнала огромна пушилка което не се видя на камерите? При изстрелване на ракети под сопалото на реактивните двигатели има специални подложки където се удрят изгорелите газове, за да не направят дупка,и въпреки това облака от праха се разпростира на стотици метри, въпреки че на земята няма прах. Дали на Луната не действат други физични закони, след като струята на реактивният двигател удря пряко пепелта, а тя остава непокътната както при повечето американски филми?

Чопъра май има вечен бан.
Наскоро научих един млад шофьор колко е лошо като влезеш в насрещното на еднопосочна улица да попаднеш на Loveca_. Взе да дава назад и да се шмугва между колите, за да ми дава път, а аз много търпеливо го изчаквах при всяка негова маневра. Шофьорите, които се събраха зад мен, също мълчаливо подкрепиха моето упорство. Имам усещането, че скоро след това той се върна, за да види къде точно паркирам.

Днес сутринта в мъглата изведнъж се открива гледка как четири фара се движат в една редица. Някакъв идиот насреща ми изпреварва. В мъгла. И на пътя има само по една лента във всяка посока.

Кой ми изтри коментара от онзи ден? Налагаме цензура на неудобните мнения, въпреки че всички избягаха от този форум и останаха трима човека. Това ли са ви евроатлантическите ценности бе

В Кауфланд открих хладилник с бира. Чудех се как се отваря вратата, за да си взема. Пробвах от двете страни, но не напипах отвор или дръжка като за врата. Видях от горната страна някаква дръжка и тръгнах да я дърпам, но изгасна лампата на хладилника. Дръжката се оказа щора. Не знаех как да я върна, за да светне пак лампата. Един минувач като ме видя и ми каза, че хладилника нямал врата. Взех си биричка и отидох към касата.

Мистър Бийн ряпа да яде!

Да де точно това са тези - евроатлантическите ценности. Да въвеждаш и признаваш правилата от който имаш далавера. Разполагане на оръжията си по границите на вражеските държави, и да пледираш демокрация и право на избор. Тоест да правиш това което е полезно за теб и игнорираш правата на останалите. Все едно да опра нож в корема ти и ако ме бутнеш да пледирам агресия.
Да вземаш постоянно заеми с който да изплащаш старите и да се пъчиш че си най богатия.
Да въвеждаш Магнитцки и други ограничения, на тези които не следват пропагандата ти. И прикриваш следите и далаверита на всичко които са с теб.

Точно така. Във всички германски форума има жестока деспотична диктатура на единомислието. Само политически-коректните биват допускани да се изразяват, всяко отклоняващо се от партийната линия мнение, бива незабавно цензурирано, а авторът му-баннат.
Това им е либерасткия морал. В един германски железопътен форум някой пътувал в България и обсъждат поведението на България, наричат българите националисти заради проблемите със Северна Македония. Включих се като единствен българин и написах, че това не са националистически прищевки, а историческа истина, от която ЕС явно изобщо не се интересува, както и не се интересува от историята на Крим, Русия и Украйна и не желае да вникне в същината на проблема и неговата предистория, защото не му е изгодна на наратива.
Незабавно бях предупреден, беше ми размахан пръст и ми беше заявено, че са очаквали от мен да изс+ра такова лайняно мнение. И настояха, че това е национализъм.
Същевременно разни провокатори постоянно отварят теми за влаковете в Русия, с цел да предизвикат русофобия, и такива теми се оставят без последствия. Когато се възмутих и се изказах против русофобията и че хората в Русия и влаковете нямат никаква вина за действията на Путин, дори въобще не взех страна в полза на действията на Русия, се включиха още по-озлобени хора, които настояха да бъдат баннати всички теми за влакове в Русия, докато Русия не спре да бъде агресор в Украйна. Това е мръсна русофобия!
Накрая модератор се включи с една тирада, която гласеше, че "Тъй като този форум е германски, ние одобряване и се придържаме към позицията на нашето правителство относно Русия и няма да допуснем толерантност към Русия" Северна Корея или Китай ли станахме в "демократичния либерален Запад", който не търпи НИКАКВО свободно мнение, отклоняващо се от желания спуснат наратив...
Демокрацията на запад беше вчера, днес е ТОТАЛИТАРИЗЪМ.

Днес пак се изгубих и то няколко пъти, но не се отказах да се боря да намеря пътя, без да се обаждам на приятел.
Закарах един колега до Славяново - поповско и за връщане той ми продиктува няколко населени места, през които трябва да мина. Още в Попово се изгубих ( за първи път ). Но пък Бог ме прати точно на автогарата им. Там попитах и запомних упътванията, в които ми казваха да се движа направо. Като казаха Т-образно кръстовище и съм забравил накъде се завива. Завих на едната посока и си карам. По едно време гледам патрулка. Колегите си бяха вътре, не са ме спирали, ама аз спрях зад тях и попитах за пътя. Да е жив и здрав шофьора, каза, че не трябва да минавам през тези населени места, а да мина покрай тях. Както и да е, карах към Търговище, ама се оказа, че не всички пътища водят до Търговище. В Търговище на някакво кръгово трябваше да завия наляво и да хвана за Варна, ама подминах отбивката за Търговище и се озовах в Лозница. След Лозница отбих от пътя и отворих пътната карта на България. В нея не е отбелязано кръговото, което срещнах, ама си карам и накрая имаше път за Шумен. По пътя след Лозница видях кола на аварийни. На триъгълника беше сложена и жилетката. Човека си сменяше гума, но реших да спра. Като видях, че идва към мен, разбрах, че наистина е имал нужда от помощ. Услужих му с два предмета, но те не бяха достатъчни и като че ли само му правих компания десетина минути. Трябваше му ключ за гуми, но не ми се разтоварваше целия багажник, за да стигна до отделението на резервната гума. Неговия се кривял.
Малко преди разклона за Белокопитово има участък с ограничение до 60 км/ч. Точно там един автобус METRO взе да ми присветва и на самото кръстовище/разклон за Белокопитово тоз нахалния ме изпревари . Докато се прибираше в лентата си ми препречи пътя и ако не бях намалил, щеше да ме блъсне в мантинелата със задницата си.

Полицейска проверка на документи при потегляне от паркинг. Е те такова чудо не ми се беше случвало. Колата е с работещ двигател, фарове. Всички сме с колани и едно фенерче започва да свети на стъклото на шофьорската врата.

Тръгнах с летните гуми из града. Смел съм, защото са достатъчно нови и имат грайфер. Изринах колата за около 20 минути и още на първия стоп, на който спрях, започна буксуването. Главните пътища се разчистват с приоритет, а който живее в малка уличка - да се спасява! В Дивдядово реших да вляза в малка уличка и ... един любезен човек ме избута на главния път. Чак в купето започна да ми мирише на гума. Едната гума стигнала асфалта, ама другите - не. После отидох в Тракията по околовръстното I-7. Не можах да разбера логиката на това двата снегорина там да се движат един зад друг с пуснати гребла, вместо един до друг (е, има завои, в които могат да изненадат някого, ама на права отсечка...) В тракийския закъсах на паркинга на голям магазин. Две момчета ме бутнаха да се закопая в едно неразринато парко място. Предположих, че и те са добри, ама ми казаха, че искали да не преча (тогава буксувах на входа на паркинга). Докато ме бутаха, ми светна лампа ABS и остана да свети. Паркирах и изгасих. Разходих се малко и като запалих, таз лампа пак светеше и парното не искаше да потегли. По пътя тези проблеми някак се разрешиха от самосебе си. Точно ABS-а се задейства като се засилих да се качвам на булеварда, но по него се движеха коли (имах намерение да не спирам, щото като спрях ... е, прекарах известно време и на това кръстовище.
Интересно как града може да е заринат, ама синята зона се чисти. Утре пак ще има донори, а, нищо чудно, и днес някой да се обърка да пусне SMS.

-- Сря Ное 29, 2023 18:37 --

От бюрото ме пратиха на обучение първите дни, в които нямаше валежи, ми направи впечатление мазилката и отделящият се парапет на етажа, на който сме.
Като започваше да се топи видях няколко висулки от плочата над терасата. Днес си течеше там, където бяха висулките. И на фона на това, хората решили да дадат пари за смяна на дограмата.