ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Кой ми изтри коментара от онзи ден? Налагаме цензура на неудобните мнения, въпреки че всички избягаха от този форум и останаха трима човека. Това ли са ви евроатлантическите ценности бе

В Кауфланд открих хладилник с бира. Чудех се как се отваря вратата, за да си взема. Пробвах от двете страни, но не напипах отвор или дръжка като за врата. Видях от горната страна някаква дръжка и тръгнах да я дърпам, но изгасна лампата на хладилника. Дръжката се оказа щора. Не знаех как да я върна, за да светне пак лампата. Един минувач като ме видя и ми каза, че хладилника нямал врата. Взех си биричка и отидох към касата.

Мистър Бийн ряпа да яде!

Да де точно това са тези - евроатлантическите ценности. Да въвеждаш и признаваш правилата от който имаш далавера. Разполагане на оръжията си по границите на вражеските държави, и да пледираш демокрация и право на избор. Тоест да правиш това което е полезно за теб и игнорираш правата на останалите. Все едно да опра нож в корема ти и ако ме бутнеш да пледирам агресия.
Да вземаш постоянно заеми с който да изплащаш старите и да се пъчиш че си най богатия.
Да въвеждаш Магнитцки и други ограничения, на тези които не следват пропагандата ти. И прикриваш следите и далаверита на всичко които са с теб.

Точно така. Във всички германски форума има жестока деспотична диктатура на единомислието. Само политически-коректните биват допускани да се изразяват, всяко отклоняващо се от партийната линия мнение, бива незабавно цензурирано, а авторът му-баннат.
Това им е либерасткия морал. В един германски железопътен форум някой пътувал в България и обсъждат поведението на България, наричат българите националисти заради проблемите със Северна Македония. Включих се като единствен българин и написах, че това не са националистически прищевки, а историческа истина, от която ЕС явно изобщо не се интересува, както и не се интересува от историята на Крим, Русия и Украйна и не желае да вникне в същината на проблема и неговата предистория, защото не му е изгодна на наратива.
Незабавно бях предупреден, беше ми размахан пръст и ми беше заявено, че са очаквали от мен да изс+ра такова лайняно мнение. И настояха, че това е национализъм.
Същевременно разни провокатори постоянно отварят теми за влаковете в Русия, с цел да предизвикат русофобия, и такива теми се оставят без последствия. Когато се възмутих и се изказах против русофобията и че хората в Русия и влаковете нямат никаква вина за действията на Путин, дори въобще не взех страна в полза на действията на Русия, се включиха още по-озлобени хора, които настояха да бъдат баннати всички теми за влакове в Русия, докато Русия не спре да бъде агресор в Украйна. Това е мръсна русофобия!
Накрая модератор се включи с една тирада, която гласеше, че "Тъй като този форум е германски, ние одобряване и се придържаме към позицията на нашето правителство относно Русия и няма да допуснем толерантност към Русия" Северна Корея или Китай ли станахме в "демократичния либерален Запад", който не търпи НИКАКВО свободно мнение, отклоняващо се от желания спуснат наратив...
Демокрацията на запад беше вчера, днес е ТОТАЛИТАРИЗЪМ.

Днес пак се изгубих и то няколко пъти, но не се отказах да се боря да намеря пътя, без да се обаждам на приятел.
Закарах един колега до Славяново - поповско и за връщане той ми продиктува няколко населени места, през които трябва да мина. Още в Попово се изгубих ( за първи път ). Но пък Бог ме прати точно на автогарата им. Там попитах и запомних упътванията, в които ми казваха да се движа направо. Като казаха Т-образно кръстовище и съм забравил накъде се завива. Завих на едната посока и си карам. По едно време гледам патрулка. Колегите си бяха вътре, не са ме спирали, ама аз спрях зад тях и попитах за пътя. Да е жив и здрав шофьора, каза, че не трябва да минавам през тези населени места, а да мина покрай тях. Както и да е, карах към Търговище, ама се оказа, че не всички пътища водят до Търговище. В Търговище на някакво кръгово трябваше да завия наляво и да хвана за Варна, ама подминах отбивката за Търговище и се озовах в Лозница. След Лозница отбих от пътя и отворих пътната карта на България. В нея не е отбелязано кръговото, което срещнах, ама си карам и накрая имаше път за Шумен. По пътя след Лозница видях кола на аварийни. На триъгълника беше сложена и жилетката. Човека си сменяше гума, но реших да спра. Като видях, че идва към мен, разбрах, че наистина е имал нужда от помощ. Услужих му с два предмета, но те не бяха достатъчни и като че ли само му правих компания десетина минути. Трябваше му ключ за гуми, но не ми се разтоварваше целия багажник, за да стигна до отделението на резервната гума. Неговия се кривял.
Малко преди разклона за Белокопитово има участък с ограничение до 60 км/ч. Точно там един автобус METRO взе да ми присветва и на самото кръстовище/разклон за Белокопитово тоз нахалния ме изпревари . Докато се прибираше в лентата си ми препречи пътя и ако не бях намалил, щеше да ме блъсне в мантинелата със задницата си.

Полицейска проверка на документи при потегляне от паркинг. Е те такова чудо не ми се беше случвало. Колата е с работещ двигател, фарове. Всички сме с колани и едно фенерче започва да свети на стъклото на шофьорската врата.

Тръгнах с летните гуми из града. Смел съм, защото са достатъчно нови и имат грайфер. Изринах колата за около 20 минути и още на първия стоп, на който спрях, започна буксуването. Главните пътища се разчистват с приоритет, а който живее в малка уличка - да се спасява! В Дивдядово реших да вляза в малка уличка и ... един любезен човек ме избута на главния път. Чак в купето започна да ми мирише на гума. Едната гума стигнала асфалта, ама другите - не. После отидох в Тракията по околовръстното I-7. Не можах да разбера логиката на това двата снегорина там да се движат един зад друг с пуснати гребла, вместо един до друг (е, има завои, в които могат да изненадат някого, ама на права отсечка...) В тракийския закъсах на паркинга на голям магазин. Две момчета ме бутнаха да се закопая в едно неразринато парко място. Предположих, че и те са добри, ама ми казаха, че искали да не преча (тогава буксувах на входа на паркинга). Докато ме бутаха, ми светна лампа ABS и остана да свети. Паркирах и изгасих. Разходих се малко и като запалих, таз лампа пак светеше и парното не искаше да потегли. По пътя тези проблеми някак се разрешиха от самосебе си. Точно ABS-а се задейства като се засилих да се качвам на булеварда, но по него се движеха коли (имах намерение да не спирам, щото като спрях ... е, прекарах известно време и на това кръстовище.
Интересно как града може да е заринат, ама синята зона се чисти. Утре пак ще има донори, а, нищо чудно, и днес някой да се обърка да пусне SMS.

-- Сря Ное 29, 2023 18:37 --

От бюрото ме пратиха на обучение първите дни, в които нямаше валежи, ми направи впечатление мазилката и отделящият се парапет на етажа, на който сме.
Като започваше да се топи видях няколко висулки от плочата над терасата. Днес си течеше там, където бяха висулките. И на фона на това, хората решили да дадат пари за смяна на дограмата.

Уволниха ме на следващия ден, след като подписах договор за работа. Уж работата е да гледаш за нарушители на "камери", а всъщност работата е да следиш движението на шефа и заместника му в завода; дали някой, който е натоварил стока от магазина, ще успее да дойде за 2 минути да я докара; да направиш и сервираш кафе на нощния пазач; да изметеш и почистиш стаята и кенефа; да изхвърлиш боклука от кенефа... Справянето с крадците е на последно място в задълженията.
Не заслужават да им правя реклама даже коя е фирмата.

Много жалко, това за съжаление е реалност. Ако ще ти помогне чуй някой народни мъдрости.
За да съществуваш трябва да чиракуваш.
Точка първа шефа винаги е прав. Точка втора ако някой някога случайно е прав важи точка първа.
Най важното за демокрацията е свободата на словото а ние сме след стоте. И всички форуми имат право да променят и изтриват написаното или да те отстранят по собствено усмотрения. Какви промени какви пет лева?
Чичо Гугъл е рожба на цетралното разузнаване, а сега частна фирма за маскировка за широк достъп и маниполиране на общественото мнение и ограничен прозорец за потребителите му. Както и всички приложения без които не можем.

-- 04 Апр 2024 10:04 --

Не бива да съжаляваш когато загубиш работата си защото има голяма вероятност да намериш по изгодна.
Първата работа работех малко повече от три години и напуснах с голям зор. Тогава трудно освобождаваха, трябваше да чакаш една година, но понеже смених местожителството си, и имаше параграф че те освобождават в три дневен срок. Втората работа изкарах 15 години и ме съкратиха. Много се ядосвах но си намерих много по добра и платена работа. След седем години напуснах и заминах за чужбина. Там работех десет години и ме принудиха да напусна. Също много съжалявах. Но не щеш ли веднага започнах работа но с по малко заплащане, но работейки си търсех друга работа и преди да ми свърши изпитателният срок си намерих идеална по платена работа и се преместих веднага. Там изкарах 7 години и отново ме накараха да си подам молбата защото от 6 месеца вече бях пенсионер. Много съжалявах исках да работя поне още 6 месеца. Прибрах се и исках да им благодаря за услугата слава бог че напуснах.
Свърших толкова работа за която цял живот съм си мечтал.
Най важното да не оставаш без работа, без значение дали ти харесва и дали е платена добре. Работиш и ако не ти харесва си търсиш по добра работа. Като намериш се преместваш. Но ако една година си без работа шансовете ти да започнеш са минимални. Започваш да се колебаеш, има ли файда за започваш тази работа, ще можеш ли да я вършиш, дали няма да намериш по добра и така до безкрай но нямаш куража да започнеш. Това е все едно преди да се хвърлиш в водата, но когато си вътре нямаш колебания и страхове.

Loveca_, ти не беше ли висшист? Затова ли си учил толкова години, да гледаш в камерите някакви олигофрени и да чистиш тоалетни! Защо не купи от кученцето Bonk за 1000 лева миналата година, сега щеше да имаш над 100 000 и нямаше да се занимаваш с глупаци!

barbus, ти акъл имаш ли? Как може да даваш кураж на някого, че щял да си намери по-добра работа. Ти добре ли си! Няма как да има по-добро робство и няма по-голяма глупост от това да си продаваш времето за пари! Че и си горд, че си робувал цял живот!

Преди няколко дни ме поканиха любезно да посетя един затворен комплекс на изпълнителната власт. Повод за поканата беше, че един Опел Астра с изключени празнични светлинки на тавана пропусна да спре на STOP и, ако беше вярно твърдението на един пътен полицай, че мразя полицията, можеше да подам малко газ и да ги пратя в канавката. Чичко полицай ми даде всичко необходимо за писане, но преди да ме остави да изложа моята гледна точка на листа, започна да изброява много неща в защита на колегите си - цветът на колата ми, голямата видимост от кръстовището, ограниченията на скоростта, липса на видеорегистратор...
Преди това по магистралата минах през парче гръмнала гума. Издрънча на пластмаса, ама сякаш колата е здрава. Скъпи професионални шофьори, след като овладеете автомобила си при такава ситуация, моля отстранете парчетата от гума от активната и изпреварващата ленти! Моля да не ги оставяте край пътя, а да си ги прибирате!

Спускам се аз покрай Лида към ЖК "Тракия", а отдясно, на кръстовището на пътя от "Лавена" ляв завой прави водач на бус. Нито спря на STOP, нито отчете, че ще се сблъскаме и продължи да си дава газ. Едва се шмугнах възможно най-вляво. Добре, че в насрещното нямаше коли.

Цяла година писах за премеждията си в джунглата на Сиера Невада с шамана на племето Кагаба. Времето е пари. Няма как да пиша на всеки. В темата за Исторически парк писах, че съм купил акции на Beyond Meat и след седмица скочиха със 70%! Господ помага, но в кошара не вкарва. Блажени са вярващите! Но за твое успокоение, имаше и по-големи балъци. На един му казах, и пак не купи! Да знаеш и да не действаш, значи да не знаеш!

От известно време пазарувам в Хитрино в голям магазин Едеа до кръговото / до прелеза. Там един пакет шантави фъстъци с твърда обелка са 13 и нещо за половин килограм, докато в Шумен са 18 и нещо, същата опаковка. Досега почти винаги съм ориентирал продавачките за етноса си, преди да застана до касата, но при последното си пазаруване не го направих. Продавачката като ме видя, ми каза "селям". Маркира стоките, за които предположих коя банкнота ще ми стигне. Тя каза нещо от рода на юч лев и някакви стотинки, ама не разбрах точно колко. Добре, че банкнотата ми покриваше цената, та ми даде ресто. Можеше да не ми стигат парите и да поиска повече. После тръгнах към общината им по пешеходната. Докато пресичах, кола, идваща от Каменяк, ми отне предимството. Още на вълна магазина, креснах на шофьора "дур, бе", ама не спря.