ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Вчера и днес бях клиент на БДЖ. Вчера ме набутаха да плащам за запазени места като на връщане кондуктора ме изгони от мястото ми, защото не съм платил за първа класа. Аз ко съм виновен, че втори вагон, за който съм платил, е композиран с вагон първа класа? Затуй неска си купих билет за пътнически влак без запазени места. Седнах в купе, в което има само една мацка. И до 1 минута, без да съм казал нещо, тя си взе багажа и се изнесе от купето. Баси. Обаче пък после, на нейното място, влезе един бивш колега от един завод, в който работих и ме информира каквото му е направило впечатление.

За втори път ми се случва да навляза с колата след забранителен знак в даден часови диапазон в парка Шуменско плато и един от редките случаи - някой да бяга или да се разхожда там ми прави проблем. Това, че не познават законодателството си е техен проблем. Не съм му спирал, макар, че още малко щеше да се навре под колата с неговите протести. Че часовника си ми показва, че вика след колата. Адреналина от бягането му е дошъл в повече.
После на разширената улица "Марица" аз се движа към пазара, а в насрещното едно лапе на тротинетка се движи на зиг заг в двете насрещни ленти. От неговата страна, по тротоара, се движат други лапета с велосипеди. Напомпих няколко пъти копчето на мултифункционалния ми волан, който има само едно копче, а лапето с тротинетката остана много учудено защо. За незнаещите, другият тротоар на тази улица, е снабден с велоалея.

Тая вечер един ме изпревари с превишена скорост пред СУ "Панайот Волов". Освен превишената скорост, наруши закона и като премина през непрекъсната линия. Пуснах му дълги за кратко. По стара моя традиция, който бърза, обикновено ме чака на първия светофар. Така и този бързак ме чакаше на светофара до бившия Сладкооп. Малко преди бензиностанция Лукойл го изпреварих. Е, и аз без мигач, както него. И като го изпреварих, свири. За какъв се взема един човек с повече от две повтарящи се цифри в номера, не знам.

Е и аз съм правил такива глупости като млад шоьор. Когато някой ме изпревари дебнех да го изпреваря. Което е нередно. Ако някой те настигне значи средната му скорост е била по голяма. И няма нужда да се дразниш като видиш, че те изпреварва даже можеш да намалиш малко гаста за да те изпревари по бързо и му дадеш повече преднина за да не му дишаш газовете. Понякога се налага да караш по бързо ако имаш спешна работа караш тежко болен и т.н. Но да изпреварваш някого защото те е изпрварил неправилно е все едно ако минеш на червен сфетофар да върнеш обратно назадна. Всички тези емоции са решаващ факрор за катастрофи. И ако някой бърза или се е объркал не бива да правиш същото, защото застрашаваш себе си и останалите, како като си умреш с предимство или че си бил прав.

Вървя си по тротоара край паркинг и от току що паркирала кола излезе момиче със смартфон в ръка. Пресече ми пътя и си го гледаше. Изглежда шофьора на колата се забави да заключи колата, та аз като минах покрай момичето, то започна да крачи рамо до рамо с мен. По едно време периферното зрение или липсата на комуникация я накара да погледне към мен и рязко спря да се движи.

Днес реших да се включа в стачката и няма да купувам нищо, тата и така вчера напълних количката и няколко дни няма да пазарувам. Иначе цените на стоките се определят от редица икономически закони деистващи като земното притегляен и няма шанс за регулиране.

-- 15 Фев 2025 8:39 --

Защо цената на домата в орабжерията е 1лев на на магазина 6? Има ли начин да се избегнат посредниците - да копувайте домата направо от оранжеррите в южна България. Върете всяка седмица и да видим колко ще са разходите ви, макари да го копувате по 1лев?
Може ли да се намали цената в магазина. Да ако някой от учасниците посредници по веригата отпаднат. Но това е само теоретично и при нашият манталитет е не приложимо. Нека предположим че оранжерията реши сама да продава домата. Какви са предизвикателствата, че това не се сучва. Да речем че има озряло 1 тон домат, за да го продаде директно трябва да се направят дестки сергии и хора на които ще трябва да се плаща. Даже и да успеят цената вече няма да е 1 лев. Очевидно това не работи. И затова се появява прекупвач и всекидневно изкупува озрялото домати за да не се развали. Изпраща работници камиони , на които плаща. Складирва го в склад си с работници на който също заплаща. Но и той не може да го продаде веднага. Няма изградена търговска верига и го предлага на супермаркетите + разходите си + известна печалба за да не фалира. Отново разходи за превоз + заплата на магазинерите + изплащане на капиталовложенията вложени в изграждането на магазина + данък + печалба. Това е най краткият път на домата от оранжерията до нас, но в действително веригата е по дълга защото този опростен начин не работи на пракрика. Нужни са още прекупвачи следящи постоянно къде и на кого му трябва т домати и хора да следят това и да и заплаща и на тях. .....

вчера срещнах мой съученик, а вечерта на приятелят ми му се обади приятелка от детството. Някакси стана съвпадение

Пълня си вода на една от обществените чешми в града и по някое време зад мен спира автомобил.
- КО ПРАЙШ ТУКА?
Не обърнах внимание на човека, който си мисли, че чешмата е негова. След това, явно разочарован, използва клаксона. Обърнах се леко да види по-добре чешмата и тубата.

Докато отивах в Кочово през Шуменското плато, пътя ми пресякоха двойка странни слаби коне. Докато ги разгледам и решиха да минат. То на тоя разбития път почти нямаше как да ги блъсна, ама те решиха да не рискуват. https://streamable.com/czz0gt https://jumpshare.com/s/kuzBVVzhHBZ2iBDJJn8C

Днес беше изпълнен с много случки. Реших да ида в Хитрино. Докато се спусках от главния път, на шосето видях дъска с пирони. Пироните бяха насочени нагоре. Добре, че имаше място да я заобиколя.
В дюнерджийницата питах дали има дюнер. Момичето ми отговори "вар".
Пред кметството има две места за паркиране на хора с трайни увреждания. И двете бяха заети от коли на хора без увреждания. На таблото на едната кола, вместо карта (документ), беше поставена синя шапка...
На връщане спрях и прибрах дъската. Поне 5-6 пирона имаше.
Вървя последни метри към къщи, пресичам последното кръстовище и зад мен ляв завой прави черен джип. Изобщо не ме пропуска и му забих един юмрук в задницата. Малко се стреснах колко е мека ламарината. Ама пак не спря. Да пита ко стана - клон ли удари, животно ли прегази, крака ми ли прегази...

Карам си аз по платото с до 40 км/ч и по едно време пешеходците по шосето ми се виждат 5 в редица един до друг. Двама отляво и трима отдясно. Намалих още с готовност да спра някъде в шубрака. Разминахме се, но единият от пешеходците ми направи знак с два пръста по рамото си. След малко срещнах един пешеходец, който много ми приличаше на Чопъра. Спрях малко след него. И той ме предупреди за полиция - спирали наред. Даде ми съвет да обърна, докато е време. Не ги послушах. Не нарушавам закона като карам след 18 часа по платото https://www.shum.bg/article/203076/ Видях колона автомобили и една дама, дегизирана като полицай. Реших да заобиколя колоната, ама какичката май се ядоса и ми препречи пътя. Вместо да се представи и да каже защо ме е спряла, както изисква ЗМВР, тя само каза да си приготвя моите документи и тези на автомобила. В близка пресечка се виждаше автомобил на МВР без включени "буркани". Какичката отиваше да си говори с водачите на автомобилите зад моя, но с мен не искаше. Дойде втора "патрулка". Надявах се това да доведе до по-бързо обработване на данните, но не стана така. Докато дойде време да ми вземе документите, сигурно минаха 15 минути. През това време аз съм с работещ двигател, работещи фарове и поставен предпазен колан. Хората, които си тръгваха, преди да си тръгнат подписваха някакви листи.
Дарявах злорадите пешеходци с широка усмивка. Някои от тях поздравяваха полицаите за акцията.
Като дойде моят ред да ми вземат документите, половината от тези, които бях приготвил ми ги върна. Или поне се опита. Извика ме при колегата си. Започна един спор, като той мина мирно. Всеки си изказваше мнението и другите изслушвахме. Какичката наместваше на капака на "патрулката" едно нещо, което си мисля, че трябва да стои през цялото време на униформата ѝ - "боди камера".
Вече приближаваме развръзката - старшият полицай ползва техническо средство и благодарение на него се увери, че мога да преминавам през платото денонощно. Да са живи и здрави всички тези анонимни хора, облечени като полицаи и се надявам да не съм ги обидил по време на спора си с тях!
Пуснаха ме да се прибирам, без да ми искат автограф.

Междувременно пускаха автомобили, чийто рег. номера започват с ВА да влизат в тази пресечка, където беше "патрулката", без да ги спират и без "да им пишат".

Чакам за ляв завой от "Софийско шосе" към кръговото за Лозево. С втората кола на опашката съм. Пред мен има майка с няколко деца. И отзад чувам клаксон. Е, тя няма да застраши децата си, заради някой нетърпелив. Минава тя, а на главния път има автомобилисти, които спазват ограничението на скоростта, затова и не бързам да им сека пътя, а чакам да минат. В лявото огледало го гледам тоя, бързащия, как изпреварва колоната и дадох малко газ и ляв волан, за да не го блъснат тея от главния път. После пак спрях да ги изчакам. Като потеглих, и той потегли от лявата ми страна. Дадох много газ, но той мина пред мен и взе да натиска спирачки. Поне 2-3 пъти натисна спирачка. После показа ръчичка няколко пъти през прозореца на вратата си и показваше някакви знаци с пръсти, но не видях точно какви. Общо взето, много преди ограничението до 60 км/ч преди Шел, ние си карахме с толкова.

БНТ 1. Денят започва Разгорещени дебати за минималната работна заплата......Всички говорят за договаряне и никой не споменава за обвързването и с производителността. Ако икономическата зависимост можем да заменим с политически решения, защо да не изравним минималната работна заплата с ЕС? Като дефицита на бюджета запълваме с по големи заеми всяка година ? Така и така вече свикнахме да харчим повече от това което изкарваме и ще ни е трудно да спрем. Пък и кой ще се осмели да каже истината при целомащабната пропаганда за превъзходството ни пред слабата икономическа и технологична Русия, на която всички активи в Международните банки са замразени за да обслужват все по задължените силни икономики и технологии? Даже и по смелите настояват активите и да се конфискуват - комунистически инструменти на демокрацията.

Не точно от днес.
Паметника, до който се стига ако изкачиш стъпала или преминеш няколко км по шосе или гора. Не съм сигурен дали се казва "1300 години България" или "Създатели на българската държава", та за да не се изложа, го описах така.
Млада девойка с игрива рокля се е обърнала към града и го гледа, а вятъра си играе с роклята ѝ и от време на време надига нагоре. Девойката само прибира пак надолу дрехата, за известно време я държи и после я пуска. Приближих се, за да виждам по-добре. При следващото надигане, обаче, девойката се огледа дали някой е видял... и вижда Loveca_ на няколко крачки зад нея, ухилен до уши. Казва нещо пред себе си и покрай нея се показва мъжка глава, която също гледа към мен. Аз, все още усмихнат, ги гледам. Той я шляпна за края на роклята.
Гледката при вдигната рокля: розов триъгълник, който се изгубва някъде в средата на д-то. Не съм се задълбочавал да търся дали има продължение някъде.

Паркирах в друго населено място след знак, забраняващ именно това. Седнах на барчи с изглед към колата и след малко някаква дама, която не беше сервитьорката, приближи и пита дали колата била моя. Сякаш не видя. Каза да я преместя, че пишели (колегите). Отговорих ѝ да не се притеснява за мен. Не след дълго дойде патрулка зад колата ми, изравниха се с вратите и си заминаха. Да са живи и здрави за това Малко ми се разхлопа сърцето като ги видях, ама поне не ми се наложи да се разправям с тях.
След няколко дни пак отидох там и паркирах след същия знак. От едно барчи ме предупредиха, че ще ми пишат (колегите), ама аз усмихнат отговорих "няма, няма". Човека само вдигна ръце и почувствах, че е искал да направи добро, затова или се извиних, или благодарих. Връщам се след има няма 20 минути и колегите наистина се объркали да ми пишат. Докато в Шумен за такова паркиране ми искаха 20, там, в по-малка община ми искат 50. Пуснах си жалбичка и след още няколко дена пак рецидив - пак си паркирах там, след знака, забраняващ това. Стори ми се, че мярнах същата компания на барчито, но тоя път нищо не ми казаха. Сякаш се чудеха що за мазохист съм да паркирам някъде, където пишат. Но, този път, нямаше глоба.

От друг ден - понеже всяко ходещо нещо го възприемам като пешеходец, на тротоара с намерение да пресича на зебра, имаше черна котка. Намалих, но видях, че не тръгва. Затова спрях и тя пресече.
Полицаите едва ли не ни задължават да блъскаме говорещите по телефона пешеходци, пресичащи на зебра.