Тук е от: 19 Сеп 2007 13:53 Мнения: 609 Местоположение: Шуменово
Горя целия от любов. Пламъците достигат небето. Не искам никой да ме гаси...нека се срина до основи ----------------------------- Двадесет и четири страници опити с перо, поети от кол и въже свили гнездо, бисери и фермани...мани мани, до ушите всички сме ус**ни
Тук е от: 19 Сеп 2007 13:53 Мнения: 609 Местоположение: Шуменово
По пресечения терен свири вартбург червен, леля Донка участва в гонка, Дочо Булгура и е навигатор нещо обаче без думи остана нашия оратор. Донка му се кани и нервира той ич от дума не разбира
Тук е от: 16 Сеп 2007 22:07 Мнения: 355 Местоположение: Шумен (автор на темата)
Възрастната жена продължаваше да стъпва бавно по тротоара, като внимаваше да не се спъне в някоя от надигналите се счупени плочки. Беше висока около метър и шейсет, с широка гугла на главата, която напълно скриваше лицето й. Едва ли някой от хората, които се разминаваха с нея, подозираше, че това не е поредната клошарка, която навлечена в стари и покъсани дрехи, обикаля казаните за да намери нещо за хапване. И наистина изглеждаше точно така. В очите й, обаче, беше онази червена светлина, която почти никой от хората не беше виждал. Огънят и алчността, които плуваха в кръвта на 79-годишната жена, можеха да уплашат дори Бойко Борисов... Тя продължи да пресича натоварените булеварди, без да откъсва поглед от тротоара, сякаш знаеше точния маршрут, и сякаш някой й казваше точно кога светофарът за пешеходци е светнал в зелено. Малко преди да стигне до кметството в столицата, все още никой не обръщаше внимание на старицата. Забързаните хора нямаха време да разпознаят човекът, който можеше да бъде опасен за всички. Когато влизаше в кметството, охраната се усъмни за миг, а по късно по коридорите служителите започнаха да си шушукат нещо... Тя знаеше, че следващото правителство ще бъде начело с Бойко Борисов, и затова беше точно тук - пред вратата с табела „КМЕТ Бойко Борисов”. Малката й ръчичка се показа изпод широкия ръкав в готовност да почука. Старият сребърен пръстен, който удари три пъти по масивната орехова врата, имаше гравиран надпис „Wall Street 1929” „Да, моля” – чу се отвътре гласът на кмета. Старицата влезе в луксозния кабинет и се усмихна, без да казва нищо. Борисов я погледна в очите, после си спомни малката статийка „Как ще я познаете”, която прочете вчера набързо, докато се возеше в трамвая на Станишев, и стана от креслото. „Вие, да не би случайно да сте...” „Сваляй гащите бързичко... „ – каза с тих, но плътен глас старицата, и извади от джоба дълъг кожен каиш. ~ По улиците на София и във всички големи градове вече се носеше мълвата, че кризата е дошла и в България. Някои приемаха новината като закачка, а други вече бяха попълнили молбите си за освобождаване от работа. ~ Не се знае къде точно е сега старицата, не се знае и дали ще я разпознаете като я видите. Някой от вас може да е следващият...
Тук е от: 15 Апр 2008 9:12 Мнения: 2229 Местоположение: Шумен
Skype: frankzappa1940
Някъде там ме чака една прегръдка от пръст. Сигурно върху и никнат цветя, ниски треви вдишват дъжда и ме очакват. Ще ме дочакат. Коренища ще пълзят из сухите ми очни кухини, ще ваят глухите си лабиринти през празни пространства - през мен. Ще лежа и ще мисля, спомням, провиждам. Времето, подобно задъхваща се от мъгла магистрала, ще препуска през мен. Ще дишам мрак, ще издишвам вечност. Къде ли е това парче земя да му кажа: Нетърпелив съм, а колко спокойствие в теб, дай малко назаем, колкото да издържа.
Тук е от: 30 Апр 2008 10:54 Мнения: 1751
Skype: paco1665
Близо до горното....
Аз знам,че ще дойде смъртта ми във ден неочаквано-чакан. И няма да бият камбани, и няма да бъде ден мрачен.... Ще свети все тъй силно слънцето и птици ще пърхат в небето, така че ...и аз като другите ще си умра неусетно. След туй,към четирдесет дена ще растнат в ковчега косите ми.... кръвта ми ще спре вледенена, а с нея....и моите стихове.
Тук е от: 15 Апр 2008 9:12 Мнения: 2229 Местоположение: Шумен
Skype: frankzappa1940
Еретично есе Врекохме се в Бог - най-жестокият, най-себичният от всички. Възневидял нас и кръста си, той ни го завеща. Но не дарявайки ни спасение, а болка; и я нарече на всеки от нас…И даде ни личния, поименен ад, носим го на гърдите си. Сигурно се смее, нали сме неговите шутове! Имаме много възможности - можем да изгаряме в любов, можем да разперваме ръце на кръста на ревността, подари ни и ужаса на безсмъртието. Какво повече - стремейки се към него, ние губим радостта от съществуването си. Навярно гениално (със сигурност), той ни показа и изход - има го…Колко ли ерес и смелост е нужна обаче за него? И колко иронично, направо саркастично - забрани ни го, защото е Бог, защото не ни разрешава да откачим гвоздеите от кръста си, защото той ни вмени нашата си вина, увисвайки на Голгота. Това не е моят Бог, това не е моето спасение. Разпънат на личния си кошмар, аз познах Луцифер, обикнах го, научих името му. Разбрах - имам право на избор, проклет съм със свобода. …От един пиян атеист.
Тук е от: 16 Сеп 2007 22:07 Мнения: 355 Местоположение: Шумен (автор на темата)
Сергей направи няколко по-бързи крачки, за да се откъсне от Стефан, спря на поредната площадка, и пръдна бързо без да вдига много шум. След малко чу тежкото дишане на спътника си, който побърза да се хване за парапета, и го погледна с насмешка: - Не е като едно време, а? Стефан поздрави Йончева наум, и каза с дрезгав басов глас: - Прав си, не е... - Предлагам да ме изчакаш тук, защото има доста стъпала до горе още...- каза Станишев, сложи ръка върху рамото му за секунда-две, и тръгна нагоре без да дочака отговор. „Още по-добре - помисли си депутатът - И без това този път се разкарахме до Брюксел напразно... надявай се ти, че ще спасиш положението!” Данаилов седна на едно от мраморните стъпала, огледа се небрежно в различни посоки, сякаш опитвайки се да разбере откъде идва лошата миризма в коридора, и опря глава в масивния парапет. Беше изморен. ~ Станишев вече крачеше по коридора, който трябваше да го заведе до кабинета на Барозу. „Живеят си като царе – помисли си той – мраморни стъпала, позлатени бронзови парапети, скъпи коли, български проститутки... мама ви тарикати да е.а...”. Премиерът спря пред вратата, изчака около минута да се успокои пулса му, и почука с тарикатския ритъм, който приятелката му Елена свиреше вечер на тарамбуката за лека нощ. Вратата се отвори. Барозу беше седнал на средното бюро, и дъвчеше нещо. - Здравейте, циркаджии! – каза с усмивка българинът, и кимна леко с глава. Барозу също поздрави. - Да сте виждали едни пари тука?! Тримата комисари се спогледаха. - К`ви 220 милиона бе, ман! – направи се на изненадан председателят и небрежно оправи реверите на сакото си. - Не се вкарвай в некви филми, братле! – намеси се Ферхойген, и поизтупа праха по джобовете си. Госпожа Уолстрьом се усмихна топло, и потвърди заблудата на българския политик: - Объркал си рейса, пич! Станишев се поизкашля, направи три крачки до бюрото на Барозу, наведе се и каза с тънък мазен гласец: - В България няма корупция, това го знае всяко хлапе. Но... както и да е. Дойдох тук за да ви почерпя за това, че още ни траете в съюза и не сте ни изритали, иии... Премиерът извади от джоба на сакото си пакет четворка вафли „Боровец”, и с бавни жестове и поклони, ги разпредели върху бюрата на комисарите. Четвъртата вафла той загъна в разкъсаната опаковка, и я прибра обратно в джоба си. ~ Един час по-късно ~ Данаилов усети шамар зад врата и се събуди. - Ставай, другарю! – подхвърли Станишев, и продължи да слиза по стъпалата. Едрият депутат се спусна след него и викна отгоре: - Сергей! Станишев се обърна и спря. - Какво стана горе бе?! - Какво може да стане... тук са и вафлите, и парите! - каза весело премиерът, и потупа енергично джоба на сакото си.
