ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Музиката в главата ми бръмчи
майката с зяпнала уста ми гълчи
аз и се озъбих
после на другата страна се завъртях и закъртих
Еее просто немога да измисля поетични рими такъв съм си

Привет на новите поети!
И Верда вече е сред нас
Макар и ний да сме заети
Ще яздим белия Пегас.

А ти, братле, не се дразни
За туй сме тук - да се поучим
Торбата с рими изпразни
Пък, може и да се научим...

От теб ще се поучим братко,
Във вечно сивите си дни
Стихът ти, та дори и кратък
си има собствени очи.

Приветстваш ме.
Но аз поет не съм, а поетеса....
И плахо стъпвам в тоз раздел.

Мерси все пак.
Ще поиграя с римите, а те са
страст, която задвжва всичко в мен.

Поети сте - класици живи,
И бълвате слова безспир.
Но, моля, направете ни щастливи
И си починете най-подир.

Щом искаш ти щастлив да бъдеш
недей да влизаш в тоз раздел.
Тук част от щастието ние търсим,
тук нужно е да бъдеш смел...

Почивка за поета няма
той трябва да твори
да излее душата си голяма
затова недей го ти кори!

Римата небива да спира
тя никога не умира
но понякога автора задира
ама се намира кой
даму разбира
така,че недей унива
ти рима измисли
после сподели
и хич нему мисли

О, творци, възвишений ви порив
аз съм недооценил. Простете ми,
простете ми, па и на моя молив,
слова, ах, толкоз пошли, че реди.

Простете, простете нищий духом.
Вярно е, не съм душа-камбана аз,
и дразня, явно, на изискания слуха.
Но ще се взема аз в ръце завчас

И с анжамбмани, цезура, алитерация -
ще е такъв сонет, та да се маете навред:
“Как, как такваз свръх- версификация?
Откъде изля я тоз пишман-поет?”

Внимавай друже!
Тоз сонет,
да не прерасне във сюнет

Дали съм аз това, или не съм
Дали в очите ми са твоите сълзи
Допускам болката, като на сън
В гърдите мои бавно да пълзи.

Аз знам, че някъде и теб те има
А твоите очи за моите копнеят
Дали очите ти и тази зима
Със моите отново ще се слеят...

Събужда нежно чувство в мене,
дори и без да разбере.
За него ще съм нежно цвете,
а той нестихващ в мен копнеж.

Тук флирт се май заформя..
Дали във връзка той ще прерасте?
Но зная, всичко времето изкормя,
ще съска маца и ще джавка псе..

Тук няма флирт- недей се лъга!,
освобождаме всемирната любов.
Споделяме красиви свои чувства,
защото много са ни в личния живот.

Хахо-хихи, ха-ха-ха,
хо-хо-хо, аааа-хахаха.
Хаххаха, ах-ахахах!
Ще умра от ироничен смях!




Чудя ви се дали не пазарувате дори с рими.