ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Подобна тема видях в един друг форум.Много от нещата около нас ни карат да се замисляме,че вече поостаряваме.Други не ги забелязваме.Дали са за лошо тези промени?!Не мисля.Може би и това е признак за остаряване.Ето едни от симптомите.


Събуждаш се с Бареков и заспиваш на Ники Кънчев.
Дрехите ти са "практични и удобни" (... преди бяха фешън)
Все по-често си правиш разни равносметки
Киснеш в кулинарни форуми, вместо в елмаз.ком.
Стоиш си в къщи - съседите са твърде шумни и те дразнят.
Отиваш на работа - съседите по бюро са твърде шумни и те дразнят.
Отиваш на почивка - съседите са твърде шумни и те дразнят.
Като се събереш с приятели, се отдавате на спомени. Вече имате доста такива.
Боже, съучениците ти са заприличали на чичковци и лелки!
Още малко и ще станете приятели с JP-то, защото се виждате често напоследък.
Прозрели сме, че "Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни"
Защото когато някой сладур се опита да пофлиртува с теб,започваш да смяташ с колко ли е по-голям от синът ти.
Прекомерна употреба на думите "внимавай", "недей", "ужас".
Токовете на обувките стават все по-ниски, а десена все по-сивочерен.
Лъвската бръчка между веждите и ситната гънчица в крайчетата на окото.
Смехът е почти усмивка.

Какво друго?

- започваш да забравяш,
че като остаряваш, всъщност се вдетиняваш,
т.е. пак се подмладяваш:))
И тъй, виждаш вечно младия Човек...

и понеже стана леко поетично,
което (леко) ме дразни - остарявам,
а и стана забавно(а то хич не е ))
ще го кажа в любимия си стил:
Детето започва да се развива, показва и усвоява емоциите си, осъзнава ги -
туй става докъм 5-та - 7-ма година някъде, основните такива...
Следват автоматично рестрикциите - ''спри!'' не пипай не барай , щи счупя главата(ръчичките мръсни), пак оля, пак разля, пак са изцапа, лягай веднага, веднага научи (хубавото) стихотворение на добрия чичко, изяж си всичко - пари съм давал....
Така то започва да се учи да ги подтиска, за да угоди. Постепенно расте и волята му става по-силна, интелекта също... все повече ''успява'', става все по-лицемерно и адаптивно. Като вземе да остарява детето:)), волята отслабва, вече контролът не е добър и всичко се излива навън с нова сила... всъщност нищо не се е променило. Остават старите желания (недожелания), старите дразги и вътрешни конфликти.... но вече не си толкова силен, за жалост. т.е. - ''детето отново е навън'', но вече я няма онази жизнена енергия.
Какво се получава:
дърт си - искаш ама не можеш, няма енергия
малък си - имаш енергия, искаш ама не можеш - нямаш власт
върастен си - искаш, ама не можеш - имаш страх - току виж си изгубил контрола и ''властта'':)) - работи системата на ''ако-то'' )

Приятен уикенд:)

Аритмия, стари мазоли /те са от обувките/... не са виновни обувките сега, а обувките преди години, които повредиха младите ни и хубави крака, сега каквото и да купиш вече няма значение, стар мазол трудно се лекува...
Бели кичури в косите....../виновна е боята.../ макар и скъпа все по-трудно ги покрива... а може би белия цвят е упорит и трудно го покрива дори качествена боя...Упорит е, повтарям си след всяко следващо боядисване, много упорит...
Време е най-после и аз да направя нещо за себе си. Ама само за себе си, лично. Например да отслабна. Е, отслабнах, здравословно, под контрол от диетолог и какво от това? Всички го забелязват, значи не се мъчих напразно. Но всъщност ... животът си е все същият... Нищо не се е променило освен усещането, че си постигнал нещо, че можеш всичко, че знаеш... А после какво? Какво като нищо не ти се прави всъщност... Като си млад си мислиш че всичко тепърва ти предстои, после живота те завърта, отлагаш разни неща, не се решаваш нещо да промениш, и като се огледаш.... от сега нататък няма и смисъл, пък не си и сам да мислиш само за себе си...Прекрасно е че не си сам!!!
Това ли са дребните неща, които ни издават?

"Какво трябва да направиш преди да станеш на 40" quiz and the result is трябва да се снимаш за playboy. Ей това ми се падна от един тест във Фейсбук. По темата - сигурно е това, че сега не ми стиска да го направя! А пък ми се иска...

Закъснял си тавариш Сталин, отдавна си предложих услугите и то във Фейсбук . Уговорихме се утре да започнат снимките за съставяне на професионален фото бук! Обаче снимам за списание Maxim, ето тая съм я продуцирал.

Днес се върнах от каботажно плаване по адриатическото крайбрежие. Поздрави за темата!
Филмите, които навремето ме разсмиваха до сълзи , днес насила повдигам устни,за да маркирам усмивка.
Заглеждам се заедно със съжителката ми в сапунените опери и се усещам, че и на мен ми се плаче.
Не извръщам глава подир младите момичета , че са по-малки от дъщерите ми, заради това спряха да болят вратните жили .
Преди ч...х като змей , сега ям като хала.
Преди п....х на метър седемдесет нависоко , сега на сантиметър и седем милиметра пред обувките.
Поздрави!

Като станеш сутрин да видиш, че имаш 2 пропуснати съобщения от простатата.

Достатъчно е да погледна в огледалото...

Мери Шмидт (тази, която е написала Носете плажно масло...) написа, че човек колкото повече остарява, толкова всяка Коледа идва много скоро след следващата. Моята Коледа беше отдавна...дали не се подмладявам

....че отваряме да четем такива теми. Интересно ни е какво става с другите

...че в събота вечер предпочитаме да стоим пред компютъра,да гледаме някой филм ,да четем нещо и да си легнем в 10-11 часа.Пред това да излезем някъде с приятели.Ама и приятелите вече предпочитат същото.

...но това може да е 265-ата им вечер след 'младежко' вникване и участване в събитията! Когато разлистваш една зелка както минават годините, неизбежно стигаш до ... чукан, така че не ги махай преждевременно листата, там вкусът е добър, но не става за салатата на веселостта

Най-явното и от т'ва къдет най-боли сърцето - започваш да пикаш кръв

Когато започнем да не обичаме рожденните си дни, да се успокояваме, че с идването на всеки не остаряваме, а помъдряваме и да харесваме картичките с Мечо Пух и надпис: "С всяка нова свещичка просто става по-светло".

Когато започнем все по-често да си правим равносметка какво сме и какво не сме направили и да съжаляваме, че времето няма да ни стигне за всичко пропуснато.