|
''Секциите на Герб разпределят реда за саниране
МнениеПубликувано на: 05 Юни 2015 22:58
Наистина които отдавна не живеят в България не могат да си представят, че пенсионерите с по голямата си част от пенсиите, или по точно половината дават за прекалено скъпите си лекарства. И с една пенсия около двеста лева и остават сто лева за храна, ток и вода, много трагична картина. Още повече, че пенсионерите и старите хора се смятат за материално стабилни и са обект на измами и кражби от по младите. Преди няколко дни посетихме една наша стара позната, в едно селце връщайки се от пазара, като излязла от единя магазин си забравила портмонето и си оставила чантата навън, влязла в магазина но портфейла го нямало както и оставената отвън чанта. И това става в село където всички се познават, а какво става в градовете? Там измамите са много по големи. Взехме я от пътя като се завръщаше и я закарахме до тях. Много се изненадахме като видяхме катинара с който беше заключила но ключа беше в него.
- Я виж ключа е в катинара ти.
- Е че аз излязох за малко.
Пътят и до магазина и обратно трае около час защото върви много бавно. Когато се опитах да извадя ключа от катинара разбрах, че е блокирал и не може да се извади.
-Така е по добре казва баба Данче, иначе го загубвам....''
Това е историята за една самотна стара жена, както много други живееща на село, надяваща се повечето на бог за да преживее. Средна на ръст с слаба кокалеста фигура, малко прегърбена използвайки бастун за да се предвижва бавно. Минала отдавна осемдесетте, загубила много от спомените си.
Обясни ни че не живее вече там където е живяла и че дъщеря и я е взела при нея. Всъщност тя си живееше на същото място макар, че къщата и вече доста се е изменила. Отгледала е две дъщери възпитала и изучила и двете са вишистки, взели хляба в ръцете си и се разпръснали далеко от бащиният дом. Внука и е в Италия. Мъжът и дългогодишен кмет в селото отдавана починал като и шестте и съорозенци и тя остава съвсем сама.
Отнесохме и храна и един нов катинар. На трите ключа от новият и катинар направихме гривна от плосък ластик като заключи да си го постави на ръката за да не го загуби. Жена ми се опита да среже опаковките на сиренето и колбаса с ножа и но възкликна.
- Моля те наточи го той е толкова тъп че не може нищо да отреже.
Излязох навън и на циментовите стълби го наострих много бързо, ножа явно беше турски правен в някой гараж защото острието му беше извънредно меко и веднага се наточи но бързо и ще се изтъпи.
Тя каза, че някаква жена идвала сутрин и вечер да и дава лекарствата, дали и купува не разбрахме . Искахме да и напълним празните пет литрови туби от минерална вода но тя каза, че можела сама да си носи вода. Външната и врата на къщата водеща до малко коридорче не може да се затвори, пантите и са увиснали и долният и край се опира в касата. Някой и е сложил едно сюрме на вратата което се забива в стената за да се заключи от вътрешната страна зяпаща няколко сантиметра. Не мога да си представя какво е ставало през зимата? Там е навявало сняг.Следващият път ще взема ренде и длета за да оправя вратата и да се затваря. Загубила си е ключа с който е заключила вратата (или тази врата е била винаги заключена защото излиза на пътя и е влизала от вътрешната излизаща на двора) и по всяка вероятност е изкъртена от някой. Тя вече не си спомня, но когато и поисках ключа за да върнем езичето обратно не го намери, явно тази врата не я е отключвала..Така че ще трябва да я оправя.
Сбогувахме се и следващият път ще трябва да и оправим външната врата за да може да се затваря.
''Е каква жена беше на времето, дошла от града в селото със образования на почит беше.'' Спомни си жена ми и се просълзи.
|
