ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Гражданска медия номер едно в град Шумен. В този форум шуменци могат да определят реда на актуалните теми.


Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 18 Юни 2018 4:17



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 7 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Добрите стари уестърни
МнениеПубликувано на: 11 Май 2011 20:58 
Дълбоко в матрицата
Дълбоко в матрицата
Аватар

Тук е от: 15 Яну 2007 14:01
Мнения: 2362
Местоположение: RINGWORLD
Skype: kzint007
(автор на темата)
„Тук Моржа каза бавно — Време дойде да поговорим за неща като: обуща, червен восък, параходи, за зеле и царе, защо морето е горещо-вряло и имат ли прасетата криле…“

Да, ама .. НЕ!

Допускат се само постове за гледани уестърни, с линк към
imdb.com и лични и/или интересни коментари и факти.
For a Few Dollars More

Извън темата/подсказка:
Не е офф, ама бавна и сложна процедура за "имате ли нещо против" и /вероятно/ не излиза в търсачките офтопика.
Та: от Hauptmann - форума на Сега

"От Хамлет до Мориконе
"За шепа долари" (1964) бе белязан с големи актьорски преживявания. Горкият Хенри Фонда. С него се случи голямо недоразумение. Бях му изпратил сценария на филма, обаче никой явно не му беше съобщил. На нашия екип пък казаха, че актьорът отказва ролята. По-късно, когато филмът излезе и би всички касови рекорди, Фонда ужасно се ядоса. Разбра, че някой е изиграл мръснишки номер, и в крайна сметка си смени агента. Продуцентите Хари Коломбо и Джордж Папи от "Джоли филм" (Рим) натискаха на негово място да взема Ричард Харис, който струваше 200 000 долара. Аз не го харесах. Предпочитах Джеймс Кобърн, но сумата от 250 000 не зарадва финансистите.
* * *
Гледах епизод от някакъв телевизионен сериал - казваше се Rawhide. Там открих моето лице - Клинт Истууд. Никога няма да го забравя. Имаше диалог, обаче Истууд не проронваше нито дума. Придвижваше се плавно в кадъра, сякаш плуваше. Много харесах елегантната му небрежност, макар че Клинт бе доста млад, доста гладко изпръснат и въобще доста… непокварен и чист на пръв поглед. Оттук нататък знаех, че трябва здравата да замаскирам тази невинност. Предложих му ролята. И той се съгласи за 150 000 долара - сума на половината от хонорара му в телевизията. Естествено продуцентите заподскачаха от радост и забравиха за Ричард Харис. Спомням си как отидох да взема Истууд от летището. Той се появи облечен лошо - като типичен американски студент, но на мен не ми пукаше. Лицето му и странното му присъствие ме интересуваха. Клинт говореше малко - точно като в Rawhide. Само промълви: "Ще направим хубав уестърн заедно." Метнах му едно пончо на раменете и шапка на главата - за да натежи малко и придаде напрежение във фигурата му. Нямах никакъв проблем с него освен един - Клинт никога не бе пушил. И изведнъж се намери с фас "Тоскана" в устата - италианската малка, силна и тежка цигара. Това допринесе за измъчения му вид.
Клинт бе лесен за режисиране - той бе толкова естествен. И имаше само три вида появявания във филма: с цигара, с шапка или без шапка. Студеният му глас внасяше особен вид митология. Приличаше ми на нещо средно между Хамлет и Архангел Гавраил, който изведнъж казва: "Ти си въоръжен. Но на това място срещу теб има само смърт."
* * *
Най-голяма паника сред продуцентите внасяше името на Джан-Мария Волонте. Носеше му се лошата слава на театрален актьор и никой не можеше да си го представи като жесток и лош каубой. Дори ми казаха със спокоен тон: "Господин Леоне, вие сте луд. Искате Джан-Мария Волонте? Много добре. Искате да се забавлявате? Много добре. Но запомнете следното - можете да правите каквото си поискате, но нямате право да надхвърляте бюджета. Оттук нататък повече за пари с вас няма да говорим." Голяма работа - аз исках Волонте и го взех, колкото и да струваше това. По-късно разбрах, че е истински мошеник, театрален смешник, глезено дете. Но за ролята вървеше страшно. Освен това, докато снимах, непрекъснато си мислех за сицилианските марионетки, за кукления театър, за идеята, че може да се говори за съвременни неща и чрез езика на жеста и музиката. Когато снимките приключиха и Волонте видя филма, той възкликна невъздържано: "Стана! Това е чудо!" А Клинт Истууд - той бе просто доволен.
* * *
"Когато един мъж с револвер срещне мъж с пушка, мъжът с револвера е мъртъв." Със "За шепа долари" исках да опровергая тази прочута фраза.
* * *
Исках "За шепа долари" да има много индивидуален стил - близък по форма с музикално произведение. Днес мога да кажа, че Енио Мориконе не е моят композитор. Той е моят сценарист. Винаги замествах несполучливия диалог с инструментален мотив, излизащ от погледа на дадено действащо лице и преминаващ в музика на едър план. Това бе моят начин да кажа много повече неща, отколкото само с думите. Не съм го измислил естествено. Преди мен има Чаплин и Айзенщайн. Щастлив съм, че открих Мориконе. Всъщност с него сме съученици, но аз го бях забравил. Препоръчаха ми го от "Джоли филм". Не го харесах в началото. Влязох у тях и той ми каза, че сме били в един клас. Реших, че блъфира, но Мориконе извади някаква стара снимка за доказателство. Казах му директно: "Виж какво, музиката ти за "Гринго" е... архаична нула! Лоша имитация на Дмитри Тьомкин." За моя почуда Енио бе съгласен с мен. Предложих му да ми покаже нещо и той изсвири фантастична тема. Това беше! Уви, продуцентите сметнаха мотива за много интелектуален, така че с Енио взехме основата на една американска фолкпесен - On the wind. Стана страхотно. Когато взех ролката със записа, казах на Мориконе: "Ти направи филма. Тичай на плажа, защото твоята работа приключи. Само ми намери един свестен свирач на устна хармоника." И Енио намери. Ангажирах свирача във всички мои филми занапред и той стана много богат.
* * *
Премиерата на "За шепа долари" бе на 27 август 1964, четвъртък, в разгара на ваканцията, в едно от най-мизерните и загубени кина на Флоренция. На екрана имаше нещо като цвят, дървените седалки не бяха сменяни от измислянето на киномашината. Салонът бе наполовина пълен. Минаха петък, събота, неделя, понеделник - най-тежките дни за италианското кино. И чудото стана. Филмът счупи всички рекорди. Франческо Рози ми се обади и каза, че е очарован. Шест месеца след излизането филмът бе пръв в боксофис-класациите на много страни. Питаха ме дали с уестърна ще продължа идеята за отмъщението, а аз отговорих: "Не знам дали имам желание. Може би. За да ви разочаровам. Ще се казва..." И тогава ми дойде ново заглавие в главата - "За няколко долара повече". Друго не знаех - ни сценарий, ни история, нищо. Само, че ще взема Джан-Мария Волонте и Клинт Истууд отново във филма си.

Създадено: 03.1.2008 г. 12:05:55 Поща до автора Интернет страница на автора Редактирай мнението Изтрий мнението
Hauptmann
[Златен]
от Bulgaria

Общо мнения: 5124

Ловецът на глави
“Тук животът не струва нищо, а смъртта има висока стойност”, от тази фраза тръгна “За няколко долара повече”. Трябваше ми някаква документална база, за да мога да заснема новия си филм. Взех за сценарист Лучано Винченцони. Той бе работил доста с асовете Пиетро Джерми и Марио Моничели. Двамата започнахме да търсим нова реалност. Тази на историите за bounty killers, митичните ловци на глави, “чистачите на Запада”, които измитат боклука на тогавашния свят. Всъщност това си е било престижна и властна професия. Докато подготвях филма, четох, че всеки от тия типове държал в джоба на жилетката едно отрязано човешко ухо. Влизал в местния бар и показвал ухото. Без много демонстрации, но достатъчно настойчиво, за да го видят. После ловецът сядал на бара. Искал празна чаша и бутилка уиски. Слагал ухото в чашата и наливал уискито. После отпивал. Ухото било от последния “лов” и принадлежало на бандит на стойност 5000 долара. Този ексхибиционистичен акт нямал нищо общо със самохвалството, а ясно показвал, че килърът е готов да убие всеки, койито се опита да го застреля в гръб. По тоя случай с Винченцони изследвахме и гробищата Boots Hill, или “хълмът на ботушите”. Знаете ли откъде идва името? Като поредно потвърждение, че навремето мъжете са умирали с ботушите на краката си. Никога в леглата си.
* * *
“За няколко долара повече” се занимава именно с приятелството между двама ловци на глави, които упражняват тази твърде опасна професия на границата на легалността. Единият е бивш военен, култивиран и рафиниран мъж - винаги имащ точен план-проект в главата си преди всяко поръчано отмъщение. Роля само за Джан-Мария Волонте. Вторият ловец е просто професионалист. Той си върши работата. Циничен е... Абсолютен робот, който се интересува само от парите. И това е най-голямото престъпление според мен: движещата сила за човешките действия да бъдат само парите. Клинт Истууд бе закован тук.
* * *
Търсех нови лица, прелитайки в продължение на 11 часа над океана. Така открих Лий ван Клиф. Приличаше на момче-фризьорче от южна Италия. Същевременно имаше орловия нос и осанката на Ван Гог. Кацнах на летището и заявих, че искам този актьор. След два дни издирване се свързах с агента му. Разбрах, че Клиф е прекарал три години в болница. В алкохолен делириум паднал и си изпочупил всички кости. След лечение от алкохолизъм напуснал киното и се отдал на рисуването. И мизерията. Срещнах се с Ван Клиф. Посивели къси коси, адски мръсно манто... Казах на асистента си: “Отивай веднага да подписваш договор с Ван Клиф. Преди да съм почнал да говоря с него! Ако тръгна да водя разговори, ще го сметна за идиот и няма да го взема. А ако не го взема - ще направя страхотна грешка!”
* * *
Клаус Кински - всеки ми казваше “пази се от него и непредсказуемите му кризи”. Обаче с мен бе ангел небесен, самата бебешка невинност. Прецизен, точен, мил и търпелив. Много ми се искаше с него да направя римейк на “М” на Фриц Ланг. После Дейвид Лийн го гледа в “За няколко долара повече” и го взе за “Доктор Живаго”.
* * *
Със “За няколко долара повече” имах много проблеми с цензурата. Голяма работа. Радвах се на отзивите на колегите. Като Стенли Кубрик: “Без Серджо Леоне никога нямаше да мога да направя “Портокал с часовников механизъм”. И Сам Пекинпа: “Без Серджо нямаше да заснема “Дивата банда”. В техните думи нямаше някаква връзка със сюжета и темите в “За няколко долара повече”. Те по-скоро се отнасяха до скъсването на мухлясалите жанрови конвенции.
* * *
Отидох при Енио Мориконе и му разказах филма, така сякаш е приказка за феи. После му обясних броя и видовете на музикалните теми, които исках. Всеки персонаж трябваше да си носи своята мелодия. Накрая си имахме полифоничен вариант, където темите се преплитат, без да си пречат. На записа прослушвах нещата стотици пъти, после обсъждах с Енио видовете и броя на инструментите. Е, той понякога задрямваше, а аз заставах на диригентския пулт с думите: “Хайде, маестрото спи. Продължаваме без него.” Направих му страхотен номер. Мориконе пак бе заспал. Затворих всички врати на студията, изгасих светлините в коридорите, влязох в апаратната, отворих до дупка микрофона и с глас от отвъдното казах: “Морикооонее, Морикооонеее, как не те е срам. Цял свят работи. А ти спиш!” Енио подскочи от страх. Мислеше, че Господ му чете конско. Опита се да излезе, но бе заключено. И така Мориконе остана половин час в мрака, страха и мъката. Накрая го пуснах все пак.

Създадено: 03.1.2008 г. 12:10:08 Поща до автора Интернет страница на автора Редактирай мнението Изтрий мнението
James W.
[Златен]
от United Kingdom

Общо мнения: 12862


Създадено: 03.1.2008 г. 12:13:29 Поща до автора Интернет страница на автора Редактирай мнението Изтрий мнението
Hauptmann
[Златен]
от Bulgaria

Общо мнения: 5124

Добрият, лошият и злият
Когато обявих, че новият ми филм “Добрият, лошият и злият” (1966) ще бъде последният ми уестърн, си вярвах безгранично. Планирах го като точката в една трилогия. Но всъщност не знаех откъде да започна историята. Тогава в главата ми се появи онази велика Чаплинова сцена от “Мосю Верду” с трибунала. Чаплин се изправя пред съда и казва: “Господа, що се отнася до престъпленията, аз съм просто един малък дилетант в сравнение с президентите, правителствата и хората, които обявяват войни.” Като вдъхновение ми дойде и един пасаж от книгата на Емилио Лусо “Година върху високото плато” (по-късно върху нея Франческо Рози засне “Хора против”). Там един капитан казва следното: “Трябва да се пие. Да бъдем пияни. Това е най-доброто ни оръжие. Без алкохола никой не стига до края.” В началото исках да опиша войната между Севера и Юга в Америка заедно с жестоката реалност и човешката глупост. Нещо като филм-плутовски роман, така си представях нещата. Чел съм, че 20 хиляди души са загинали в южните концлагери. Много хора забравят факта, че и северняците са вършели мъчения. Е, мен Севера ме интересуваше. Знаех и друго: с изключение на “Отнесени от вихъра” (1939) на Виктор Флеминг, където не виждаме истинското на лице на войната, филмите за Севера и Юга никога не са вървели. Фред Цинеман искаше да снима за южните лагери, но никога не намери пари. Гражданската война в Америка е сюжет табу, защото реалността й е безумна. Истинската история на Щатите е изградена върху такова уникално насилие, което литературата и киното никога не са посмели да покажат. Аз не вярвам на официалните данни, може би защото съм отраснал по време на фашизма. Така че “Добрият, лошият и злият” отприщи старите ми рефлекси.
* * *
Добре, че предишните ми филми имаха успех в Америка, иначе никога нямаше да получа картбланш да снимам. Когато снимките на “Добрият, лошият и злият” приключиха и филмът излезе на екран, ме обвиниха в акцентиране върху анархизма и фалшивия патриотизъм... От гледна точка на днешния ден ще кажа, че истории ала “Индиана Джоунс” не ме задоволяват. Много е празно. При мен анархията е истинска - идеите на анархистите са близки до моите. Но в “Добрият, лошият и злият” нещата са още по-комплексни. Много харесвам персонажите си - Блондин (Клинт Истууд), Туко (Илай Уолък) и Сентенца (в ролята е Лий Ван Клиф, като първоначално си мислех за Чарлс Бронсън). Любимата ми сцена е, когато Туко казва на Блондин: “Аз съм сам. Имах брат. Той стана свещеник, защото беше прекалено голям подлец, за да стане бандит. И сега точно той, този брат, ще ми държи морал! А аз трябваше да се грижа за семейството - заради тяхното оцеляване станах бандит. Но ако трябва да сравняваме мен с него, то аз съм по-добрият...” Това е и моят отговор на всички обвинения, отправени към мен.
* * *
Обожавам смешното излъчване на Илай Уолък. Гледах го в “Завладяването на Запада”. Там играе бандит, който скача от влак. Шерифът заедно с малкия си син го чакат на гарата. Уолък не е въоръжен. Разменя няколко думи с шерифа, вижда ужаса в очите на детето и разбира, че бащата се страхува точно толкова, колкото и синът. Уолък се обръща, след което рязко казва “Па!” с насочен като пищов показалец. Ха, та този актьор е истински клоун. А на мен ми казваха: “Не му се доверявайте! Той идва от “Актърс студио”! ”
По време на снимките на “Добрият, лошият и злият” Уолък ме взе на подбив. Макар да не съм актьор, показвам по време на репетиция мизансцена в кадрите, за да се знае какво искам. Това забавляваше Илай. И той все ми казваше с ирония: “Серджо, ами как точно се появявам тук...” Върнах му го. На края на филма той тръгва към гробницата със скритото злато. Накарах го да влезе вътре тежко, с достойнство и с напрежение. Пълна тишина. Камерата работи. В сюблимния момент, без Уолък да знае, пуснах едно куче да му се мотае около краката. Така заснех абсолютната му изненада. И това не беше просто шега или гег. Пречупих драматизма на сцената и избягнах риска от подхлъзване към мелодрамата.
* * *
Филм-концерт - това е “Добрият, лошият и злият”. Музиката тук звучеше през цялото време, превръщаше се дори в елемент на действието. Например в тази сцена, когато в концентрационния лагер оркестър затворници свирят, за да заглушат виковете на тези, които ги мъчат в момента. Често пускам музиката към филма на снимачната площадка. Това дава друга атмосфера на заснеманата сцена. Актьорите се вдъхновяват повече. Клинт Истууд възприе добре метода. По-късно, по време на “Имало едно време на Запад”, Хенри Фонда не хареса първоначално идеята нещо да му свирука, докато той играе. Разконцентрираше се. После свикна и систематично молеше за музика във всеки план.

Създадено: 03.1.2008 г. 12:14:29 Поща до автора Интернет страница на автора Редактирай мнението Изтрий мнението
Hauptmann
[Златен]
от Bulgaria

Общо мнения: 5124

Танцът на мъртвите
Още при подготовката на “Добрият, лошият и злият” Клинт Истууд заяви, че не иска да играе Блондин. Като изчете сценария каза: “В “За една шепа долари” бях сам, после в “За няколко долара повече” станахме двама. Сега сме вече трима. Следващият път ще съм придружен от цялата американска кавалерия.” Но после стана истинска звезда, както и предполагах. И повече не снима при мен.
* * *
През 1968 основах собствена продуцентска фирма “Рафран”, повиках Дарио Ардженто и Бернардо Бертолучи за съсценаристи и започнахме работа върху “Имало едно време на Запад”. Седнахме и започнахме да мечтаем върху новата история. С Бертолучи разигравахме тенис мач от идеи и хрумвания, докато Ардженто седеше встрани като рефер. И така около двадесет дни.
* * *
“Имало едно време на Запад” пресъздава визията ми за Щатите, вкарана в рамките на моята лична вселена. Желаех да направя балет на мъртвите, като стъпя върху основния митологичен материал. Отмъстителят, Романтичният бандит, Богатият собственик, Престъпният бизнесмен, Курвата... Тръгвайки от тези пет символа смятах да покажа раждането на една нация.
* * *
За ролята на гадния Франк ми трябваше актьор с непознато амплоа на мръсник. Трябваше ми Хенри Фонда! Щом се срещнах с него, Фонда ми заяви най-тържествено: “Старомоден съм. Преди да се ангажирам с вас, мистър Леоне, бих искал да изгледам предишните ви филми.” В 9 сутринта Фонда влезе в кинозалата с кошница сандвичи. Излезе в 17 с думите: “Къде е договорът?” Той е най-перфектният професионалист, който някога съм виждал! В началото на снимките обаче трябваше постепенно да го отърсвам от някои клишета - пресилена муцуна на гадняр, дебели черни мустаци и тъмни лещи за очите. Всеки ден свалях по нещо от него, а той се оставяше в ръцете ми. Исках да извадя на екрана не Франк, а Хенри Фонда вън от собствения си шаблон. Първата седмица от снимките Фонда ме засипваше с въпроси от рода: “С коя ръка - лявата или дясната посягам?” Накрая кипнах и повиках преводачката: “Кажете на Хенри, че цял живот съм го обожавал като актьор. Днес осъществявам мечтата си - да го режисирам, а той се подиграва с мен. Нека сам чувства детайлите и да решава такива проблеми без мен.” А Фонда отговори: “Леоне е прав, но той трябва да разбере, че аз съм актьор-войник на служба при режисьора-генерал, така че нямам право на грешки. През цялата си дълга актьорска кариера само веднъж раних в крака моя близък приятел Джеймс Стюарт. Беше при катастрофа! А тук трябва да избия цяло семейство плюс десетгодишно момче. Аз съм Хенри Фонда, който винаги играе в отбора на добрите. А Леоне ме иска лош. Трябва да поемам отговорност и да съм дисциплиниран, затова все питам...”
* * *
Хармониката - за този образ ми предлагаха Уорън Бийти. И представяте ли си, влизате в салона, започва музиката, появява се влак и силует на мъж, слизащ от влака. Шапката закрива лицето му. След малко той бавно вдига глава. “А... Та това бил Уорън Бийти! Тоя пък какво прави тук!? Объркал е филма!” Такава ще е реакцията на зрителите. Хармониката - това е само Чарлз Бронсън и неговата индианска сила от мрамор.
* * *
За първи път имах и жена във филма си, която изпълнява съществена роля - Клаудия Кардинале. Карло Понти ме натискаше да взема София Лорен. Харесвам я, но не мисля, че може да изиграе проститутка от Нови Орлеан. Тя става само за неаполитанска проститутка. Докато Кардинале като родена в Тунис французойка носеше в себе си онова имигрантското, онзи специфичен мирис на бордей, на властен матриархат, който идеално пасваше с представата ми за Запада.
* * *
С музиката в “Имало едно време на Запад” нещо не се получаваше. Оркестрацията бе фантастична, но темата на Шайен (в ролята бе Джейсън Робърдс) я нямаше. Отидох при пианото на Мориконе и казах: “Енио, гледал ли си “Красавицата и Звяра” на Уолт Дисни. Значи трябва да разбереш, че Шайен е като клошар: син на курва, крадец, мръсник. Но също така е и романтичен, нежен, верен и пълен с любов.” Мориконе докосна с два пръста пианото и темата се роди, залепена както за героя, така и за самия Джейсън Робърдс.
* * *
Преди появата на Робърдс Кърк Дъглас много искаше ролята на Шайен, но аз го отхвърлих. Щом разбра, Кърк направи един особен жест с ръка, който изразяваше цялото му преклонение и възхищение към Робърдс. И ето първата ни среща с Джейсън - той пристигна натряскан, а аз разочарован си тръгнах. Агентът му ме догони с молба за секунда шанс. Приех с условие: “Ако Робърдс обаче е пиян на площадката, край на договора. А вие, неговият агент, ще платите всички сцени за презаснемането с друг актьор!” Повече проблеми нямаше. Дори когато Робърдс пиеше през нощта, на другата сутрин бе точен и свеж за снимки. Хенри Фонда го обожаваше. По време на снимките се случи нещо драматично. Разбрахме за убийството на Боб Кенеди. Робърдс се разплака. Дойде да ме пита дали ще продължим работа. Бе един часа следобед. Отложих снимките за следващия ден. Наистина Джейсън Робърдс бе изключителен тип: с вид на жив одран, същевременно разочарован романтик и гениален актьор!

Създадено: 03.1.2008 г. 12:19:06 Поща до автора Интернет страница на автора Редактирай мнението Изтрий мнението
Hauptmann
[Златен]
от Bulgaria

Общо мнения: 5124

Имало едно време в Америка
Щом приключих снимките на “Имало едно време на Запад” отидох в Ню Йорк със сакралното желание да се срещна с Хари Грей - авторът на впечатлилия ме документален роман “Бандитите”. Свързах се с агента му, който обясни, че клиентът му не приема никого, а ако има финансови дела за уреждане - те минават през импресариото. Вярвах, че правата на романа са свободни. И все пак исках да се видя с Грей. Казах на агента: “Аз съм италиански режисьор. Романът ме интересува и искам да проведа разговор с автора му. Ако купя правата на “Бандитите”, в никакъв случай няма да правя илюстративна адаптация. За пари с вас можем да говорим, но аз искам среща с човека, подписал се Хари Грей.” След 48 часа звъни телефонът. Вдигам. Чувам пресипнал глас: “Мистър Серджо Леоне, I am Harry Grey.” След което той каза колко много ми се възхищава, как е гледал всичките ми филми по няколко пъти. И поясни: “Ще се срещнем, но без свидетели.” Отговорих му, че е невъзможно, защото не мога без преводач. Предложих му да взема зет си, който е италианец и изобщо не се интересува от американските истории. И така на следващия ден се видях с Грей.
* * *
Малък, набит, с врат на бик, бели коси и розова бебешка кожа. Това бе Хари Грей. Говореше малко. За жалост имаше и проблем - правата на романа бяха продадени на продуцента Дан Къртис, който по-късно абсолютно отказа да ми ги отстъпи. Бях разочарован. Върнах се в Рим. Там след доза трикове ми помогна старият ми приятел Алберто Грималди, продуцентът на “За няколко долара повече” (1965). Хванах се на работа. Взех за сценаристи Ким Аркали (работил за Бертолучи в “Конформистът” и “Последното танго в Париж”, а също и за Тинто Брас) и Енрико Медиоли - сценарист на Висконти за “Гепардът”, “Осъдените”, “Лудвиг”. Три месеца работихме по първата версия на филма. С Медиоли отидохме пак до Ню Йорк, за да се видим с Хари Грей, който този път бе доста по-разговорлив. Той ни разказа, че е написал романа по време на престоя си в затвора Синг-Синг. Причината - ненавиждал американските гангстерски филми, защото били ужасно фалшиви и искал да покаже истинската реалност. Според мен в книгата имаше пасажи, абсолютно извадени като от черен филм - от най-добрите и от най-лошите. След епизодите в детството всичко минаваше в клишета. Интуицията не ме излъга. Автентичното и биографичното в “Бандитите” на Грей бе именно моментът на невръстните години. Но всичко това ми даде нова идея - та аз трябваше да направя филм, с който да почета жанра на черното кино. И имената на Грифит, Щрохайм, Форд, Куросава и... Чаплин.
* * *
После доста често се виждах с Грей, чието истинско име бе Голдбърг. Каза ми, че е в сътрудничество с един италианец, който се казвал Франк. Бързо схванах, че това е Франк Костело... В “Бандитите” има гангстер на име Макс, когото убиват. Всъщност Макс е един от старите приятели на Грей - жив и здрав наемен убиец, който с два договора годишно живее прекрасно. Нищо, че е на възраст. Скоро бил предложил на 70-годишния Грей проект за екипен обир. Щом чула за това, жената на Хари го заплашила, че ще го напусне. И гангстер-писателят се отказал. По-късно полицията арестувала Макс. В подготовката на “Имало едно време в Америка” (1983) много исках младият Макс да се играе от Жерар Депардийо, а старият - от Жан Габен. Но не стана. Джеймс Уудс влезе в образа на Макс. Пропадна и идеята Нудълс да се играе от Ричард Драйфус и Джеймс Кагни. Горкият Кагни - колко му трепереха вече ръцете...
* * *
Покрай Грей се запознах и със старите кучета от италианската мафия. Искаха да направя филм за един техен стар приятел - Лъки Лучано. Не забравяйте, че гангстерите и проститутките винаги чувстват кинаджиите като събратя и изповедници. Но същевременно ги е и малко страх от компроматите. По време на един обяд усещах странно кръгово движение, което ме притискаше. Изстрелях: “Бих искал да направя филм за еврейската мафия.” Незабавно босът спря да яде и каза съвсем бавно и отчетливо: “Точно това трябва да се направи. Имаш пълната ми подкрепа.” Е, нямах подкрепа, но нямах и проблеми. Докато Копола си създаде врагове с “Кръстникът”.
Слушах гангстерите, успях да видя еврейското гето и бързо разбрах, че и най-гадният еврейски гангстер с годините става все по-религиозен. Сякаш се опакова в религията си. Докато италианците се бъзикат с църквата. За тях стойност има само семейството.
* * *
Много бе трудно с избора на актьори за “Имало едно време в Америка”. Добре, че срещнах Робърт де Ниро. Той не беше още такава голяма звезда, въпреки че талантът му бе забелязан в “Мръсни улици” и “Шофьор на такси” на Скорсезе. Веднага прие главната роля - Нудълс. Филмът има и друг централен герой - времето. В началото за това имахме доста бурни дискусии с Де Ниро, но достигнахме рядко срещана хармония.
Америка е детски свят. Това го има и във филмите - от Чаплин до Спилбърг. И аз исках да покажа същото. Често са ме упреквали, че “Имало едно време в Америка” е много дълъг, че изразява по някакъв начин края на света. Но в погледа на Де Ниро във финала има надежда, която говори: “Ако добре сте разбрали, филм като този спасява света, но и киното. Така че обичайте филмите и ходете да ги гледате.”
Мисля, че “Имало едно време в Америка” - това съм аз, Серджо Леоне. "

_________________
Изображение
"...орките не разбират защо хората протестират." :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Добрите стари уестърни
МнениеПубликувано на: 11 Май 2011 21:04 
Компютърджия
Компютърджия
Аватар

Тук е от: 17 Юли 2009 21:04
Мнения: 4472
Местоположение: Шумен |͇̿V͇̿I͇̿P͇̿|
Skype: ™©®
Blind Justice
Гледал съм го на VHS добър е препоръчвам. :A2.gif

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Добрите стари уестърни
МнениеПубликувано на: 11 Май 2011 21:34 
Дълбоко в матрицата
Дълбоко в матрицата
Аватар

Тук е от: 08 Яну 2007 10:07
Мнения: 2611
Местоположение: Шумен
Добрият, лошият и злият - 1966г.
True Grit
Гледах и римейка от 2010-та

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Добрите стари уестърни
МнениеПубликувано на: 13 Май 2011 15:47 
Дълбоко в матрицата
Дълбоко в матрицата
Аватар

Тук е от: 15 Яну 2007 14:01
Мнения: 2362
Местоположение: RINGWORLD
Skype: kzint007
(автор на темата)
The Big Gundown ( Sergio Sollima 1966 ) Music By Ennio Morricone

Цитат:
Знам какво е закон. Нещо, което
говори на различни езици,
за господарите и за слугите.
И в моята страна има такъв закон.


-- Вто Май 17, 2011 3:03 pm --

Little Big Man (1970)
Задължителен!
ВОЖДА!
Изображение

_________________
Изображение
"...орките не разбират защо хората протестират." :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Добрите стари уестърни
МнениеПубликувано на: 17 Май 2011 20:14 
-= Макс =-
Аватар

Тук е от: 08 Яну 2007 22:50
Мнения: 1143
Изображение

С Грегъри Пек.

http://masters-tb.com/details.php?id=37451

Превод: моя милост.
Редакция: ilarion


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Добрите стари уестърни
МнениеПубликувано на: 20 Май 2011 19:28 
Дълбоко в матрицата
Дълбоко в матрицата
Аватар

Тук е от: 15 Яну 2007 14:01
Мнения: 2362
Местоположение: RINGWORLD
Skype: kzint007
(автор на темата)
Поздравления за превода, моята версия е от аватар-а.
Най-гледания филм с Грегъри Пек в Шумен вероятно е Mackenna's Gold.
В кино "Република" изобщо не палеха лампи на никой филм - от 9 до 21ч нонстоп - кинопреглед, детски анимацийки и филма. Цяла седмица за 20 ст. влизаш и ..не излизаш цял ден. И след няколко месеца пак го пускат. :)
И тук излиза един ДИНОЗАВЪР
Извън темата/подсказка:
Динозаврите на Холивуд
Илай Уолък и Кърк Дъглас нямат спечелен "Оскар", но са легендарни, богати и освен това живи

Преди дни Джак Никълсън се оплака пред американската преса, че е остарял. "Имаше период от живота ми, в който нямаше жена, която да ми откаже. Сега вече за съжаление не е така", ожали се 73-годишният актьор. Когато са прочели това, двама легендарни мъже са се усмихнали под мустак - истинските динозаври на Холивуд - Илай Уолък и Кърк Дъглъс. Злия подкара 96, а Спартак - 95!
Уолък и Дъглъс имат толкова обща съдба, колкото не сте подозирали. И двамата са родени в еврейски семейства, избягали в търсене на нов живот зад океана. И двамата са участници във Втората световна война, икони са на няколко поколения в киното.

Злия - 96 години

Илай Уолък е роден на 7 декември 1915 г. в Бруклин, Ню Йорк, в семейството на Берта и Ейбрахам Уолък - емигранти от Полша. Те били единственото еврейско семейство в квартала на италоамериканците. Има брат и две сестри - всичките стават учители. Първата му съпруга е театралната актриса Ани Джаксън, с която се развежда през 1948-а. От нея има три деца - Питър, Катрин и Роберта. През 2005-а издава автобиографията си "Добрият, Лошият и Аз", в която признава че е сляп с лявото око. Илай завършва история в Тексаския университет и постъпва като сержант в армията в Хавай. Връща се в САЩ и завършва офицерско училище. Вече като младши офицер е разпределен в Казабланка, а после във Франция. Именно там блясва актьорският му талант. Началниците му го молят да постави пиеса, за да развесели бойците, и той написва комедия, в която изпълнява ролята на Хитлер. След войната дебютира на Бродуей и взима награда "Тони" през 1951-ва за ролята си в "The Rose Tattoo" по Тенеси Уилямс. Пак с Тенеси Уилямс дебютира на големия екран с адаптацията на пиесата му "Baby Doll" през 1956-а. Огромна популярност му носи обаче ролята на мексиканския бандит Калвера в легендарната лента "Великолепната седморка" през 1960-а. Малко след това играе Туко в класиката на Серджио Леоне "Добрия, Лошия и Злия". С режисьора създават здраво приятелство, което обаче по-късно преминава в люта вражда. Уолък твърди, че по време на снимките Леоне е безотговорен за сигурността на екипа. Самият той е можело да умре, след като надигнал шише с киселина, сложено като вода. Една от последните му велики роли е на дон Алтобело в "Кръстникът 3". На 27 февруари тази година Уолък ще получи почетен "Оскар" за цялостен принос към киното. Интересен факт е, че Илай започва голямата си кариера, партнирайки си с Клинт Истууд в "Добрия, Лошия и Злия", и я завършва в "Мистичната река", режисиран от някогашния му екранен партньор. Във филмографията си е записал 161 филма, като последно е участвал в лентата на Оливър Стоун "Уолстрийт: Парите никога не спят" с Майкъл Дъглъс през 2010-а.

Спартак - 95 години
Кърк Дъглъс - бащата на последния сценичен партньор на Илай Уолък, е роден на 9 декември 1916-а в Амстердам, Ню Йорк, с името Исер Даниелович. Семейството му бяга от Беларус през 1912-а. Майка му се казва Брина, а баща му Хершел Демски. В САЩ те се прекръстват на Берта и Хари и имат още 6 дъщери. Родителите му се готвят да го направят равин, но той бяга от дома, за да се спаси. Работил какво ли не, дори вестникар, Кърк минава през 40 професии, преди да се захване с актьорството. За да плаща университета си, работи като градинар и борец по летни панаири. Талантът му е забелязан в Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк. Именно там започва да използва името Кърк Дъглас, а по късно го сменя и официално. Постъпва във военноморските сили на САЩ през 1941-ва. Уволнен е по болест заради рани от войната през 1944-а. На 3 май 1943-а вижда бившата си състудентка Диана Дил на корицата на списание Life и казва на друг войник: "Ще се оженя за нея". Прави го на 2 ноември 1943-а. Развеждат се през 1951 г., но създават двама синове - актьора Майкъл Дъглъс и продуцента Джоел Дъглъс. През 1954-а Кърк се жени за Ани Байдънс, която кандидатства за негова асистентка на снимачната площадка. Тя също му ражда двама синове - продуцента Питър Дъглъс и актьора Ерик Дъглас, който умира през 2004-а от свръхдоза.
След войната започва да работи в радиотеатри и реклами. Състудентката му Лорън Бейкъл му помага да се появи на големия екран в "Странната любовна история на Марта Айвърс" от 1946-а. Въпреки тази първа роля на мъж под чехъл още със следващия си филм "Шампионът" той се очертава като изпълнител на образа на "кучия син". Кърк дебютира на Бродуей с "Три сестри" на Чехов, но още от началото се влюбва в уестърните. За пръв път играе в този жанр в "Along the Great Divide" от 1951-ва. Има три номинации за "Оскар", но нито една спечелена. Неговата почетна статуетка идва през 1996. Една от най-силните му роли е Винсент ван Гог в биографичния "Lust for life" през 1956-а, с който печели "Златен Глобус".
Кърк Дъглас често е наричан с името на най-забележителния си образ - Спартак от едноименния филм от 1960-а, на който е и продуцент. Първоначално избира за режисьор Антъни Ман, но не е доволен от него и се спира на Стенли Кубрик. Сред класиките, които е създал, са "20 000 левгии под водата", "Man without a Star". Снима 7 филма с Бърт Ланкъстър, между които "I Walk Alone" от 1948. Дебютира като режисьор с лентата "Scalawag" през 1973-а. През 1996-а получава сърдечен удар, след което говорът му е нарушен, а през 2004-а претърпява катастрофа с хеликоптер, в която загиват двама. Същата година обявява, че се отказва от голямата сцена след 91 ленти във филмографията си. Има кръстен булевард на него в Палм Спрингс, Калифорния, и пише редовно в блога си в Майспейс, което го прави най-възрастният блогър. Всяка година, включително и 2010, за деня на благодарността, лично сервира храна в приюти за бездомни.
Иваничка Тодорова


Нямам спомен какъв играе там, последно съм гледал филма 2004г.,
време е за опресняване. :)

Обаче в The Magnificent Seven - незабравимия Калвера!

_________________
Изображение
"...орките не разбират защо хората протестират." :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Добрите стари уестърни
МнениеПубликувано на: 11 Дек 2012 12:25 
Нов потребител
Нов потребител
Аватар

Тук е от: 01 Апр 2012 19:44
Мнения: 8
С цървули по дивия запад (1967), http://elit-torrent.com/


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 7 мнения ] 

 Подобни теми   Автор   Отговори   Преглеждания    Последно мнение 
Най-добрите щори, сенници, тенти

в Услуги

aruba_man

0

711

09 Юни 2014 11:36

Стари автобуси

в Хора, пътища, автомобили

shumen4o

20

1827

28 Мар 2014 9:11

44-то рали ''Стари столици''

в Спорт

varg

7

1091

04 Окт 2013 14:03

46-то рали ''Стари столици''

в Спорт

varg

3

1978

10 Окт 2015 22:17

45-то рали ''Стари столици''

в Спорт

varg

10

3112

26 Дек 2013 13:12

Къде изкупуват стари мебели

в Работа, фирми, клиенти, магазини, недвижими имоти...

govern

0

884

16 Апр 2014 10:17



Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 18 Юни 2018 4:17


Информация за текущата активност

Регистрирани потребители на линия: Bing [Bot], Google [Bot]


Не можете да пускате нови теми
Не можете да отговаряте на теми
Не можете да променяте собствените си мнения
Не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007, 2011 и т.н. phpBB Group
Style based on FI Subice by phpBBservice.nl │ град Шумен │ Блог
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов │ Редактирано за Форума на ШуменОбяви Шумен
Съдържанието на мненията във форума, с изключение на цитатите от външни източници, е лицензирано под Creative Commons Attribution.
Използването на мненията за комерсиални или некомерсиални цели е разрешено само с хиперлинк към форума и изричното позоваване на източника.
Отговорност за мненията във форума носят само и единствено техните автори.