"
Английският пациент" - и двете! Удоволствието, оставащо след тях, има различен вкус. Филмът няма нужда от коментар. Съжалявам, че Майкъл Ондатджи е познат у нас само с тази книга и "Дивисадеро"; останалите му романи и стихове са непреведени. Разказва много увлекателно и рисува с думи.
Почти боготворях
"Усещане за жена", но преди време случайно ми попадна първото издание на книгата у нас, по която е правен - "Мрак и мед" на Джовани Арпино (второто е кръстено като филма), след което изгледах и първата версия -
"Ухание в мрака". И на хартия, и на екрана, италианците са много по-добри, по-земни и реални; американците съвсем типично са се лъснати и напудрили. Пачино е невероятен в ролята си, много добър, но Виторио Гасман му е абсолютно достоен съперник, без да му се се налага да показва перфектни танцови умения или да държи прочувствени и мъдри речи (ефектните моменти при Пачино). В книгата е същото.
"Вълшебният април" - определено филмът - очарователна, приятна и свежа романтична комедия (рядко ме грабват такива) с много английски хумор.
Книгата на Елизабет фон Арним обаче е тромаво и скучно четиво; сякаш безкрайните разсъждения, вълнения и подробности дотежават и успяват да удавят цялата магия, романтика и всеки забавен момент.
"Двойна застраховка" - филмът от 1944 г. е класика, един ноар шедьовър. Книгата на Джеймс Кейн обаче му отстъпва леко.
A Sound of Thunder е отвратително и нагло посегателство върху чудесния разказ "Гръмна гръм" на Рей Бредбъри и искрено се надявам да не направят същото и при задаващото се филмиране на "Вино от глухарчета".
"Интервю с вампир" е един от много, много малкото филми по темата, който харесвам и мога да гледам много пъти. Поставям го на едно ниво с
книгата на Ан Райс.
"Изкупление" - филмът се е получил, въпреки Кийра Найтли.
Книгата на Иън Макюън обаче е много по-добра, всъщност най-доброто от него, издавано у нас.
И един филм, който видях от amapola в темата с препоръчаните -
One Day. Лично аз никога не бих си причинила гледането му, защото
книгата на Дейвид Никълс, по която е правен, ме отказа за известно време изобщо от четенето; по-късно разбрах, че се задава и филм. От цялата камара, която мина тази година през ръцете ми, това е най-лошата, блудкава, безидейна, клиширана книга, с неадекватни, незрели и неизпипани герои, лепнещи от лиготия или глупави диалози, излишен мелодраматизъм и дърварски хумор. Абсолютно набедена за бестселър и за "една от 10-те забележителни книги на 2010-та според читателите и критиката по света" (според корицата). Анти-книга. Изчетох й единствено на инат 430-те страници, очаквайки да се случи нещо неочаквано, стряскащо, завладяващо, грабващо вниманието. Не би ...
Вероятно екипът на филма е дал всичко от себе си и е сътворил чудо. Или сладките муцунки са туширали донякъде слабостите на книгата. Не си я причинявайте по никакъв повод.
.
