ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Гражданска медия номер едно в град Шумен. В този форум шуменци могат да определят реда на актуалните теми.


Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 28 Май 2020 10:05



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 22 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: 18+ Поезия (отцепена тема)
МнениеПубликувано на: 05 Окт 2008 19:20 
Баш майстор
Баш майстор
Аватар

Тук е от: 08 Яну 2007 18:46
Мнения: 4144
Местоположение: Шумен
Skype: alexxx72
Да продължим темата! Правете любов, а не война.



Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 22 Фев 2009 17:36 
Цигане
Цигане
Аватар

Тук е от: 22 Яну 2009 22:25
Мнения: 7204
Местоположение: по пътищата.
Skype: не го ползвам :)
МРЪСНА ДУМА
/Недялко Йорданов/

КАКТО брах в гората бъз,
паднах тутакси по гъз.

Не възставайте срещу ми.
Мразя всички мръсни думи.
Мразя тази дума: гъз.
Ама брах в гората бъз.

_________________
От всички зеленчуци, най-обичам суджуци!
Извън темата/подсказка:
Колега, не ме занимавай с глупости!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 06 Ное 2009 21:14 
Цигане
Цигане
Аватар

Тук е от: 22 Яну 2009 22:25
Мнения: 7204
Местоположение: по пътищата.
Skype: не го ползвам :)
Една поема от Пеньо Пенев.
НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ЗА ЛИЦА ПОД 18 ГОДИНИ :!:

Извън темата/подсказка:
Така казват, че това е автора, обаче аз не вярвам /понеже не сме го учили в училище/.

Поема за Кънчо Путкодеров

С морала да започнем братя,
моралът - туй си е морал,
но всеки плод е на ебнята -
бащата майка му ебал!

Напрягал черната й пичка
сренощ по цели часове,
тъй както вършили са всички
през тия дълги векове.

Привърженик съм на морала
и тача моралиста строг,
той винаги за идеала
започва с първия урок.

Но за да водим чиста сметка
и да не бъда толкоз сух,
ще кажа, че и моралиста
разбира се не е евнух!

Той може сълзи са пророни
за разпиляни младини,
но как природните закони
могъл би тук да измени?!

Той казва - не, това е низко,
морала то ще погребе!
Ала на всеки му се иска,
на нему също му се ебе!

И все пак знаем, той ще псува,
но тук под нашето небе
докато свят светува
човечеството ще ебе!

Ебат се бедни и имотни
от древността до тоя век!
Ебат се хора и животни
от всички най-ебе човек!

Ебе каквото му попадне,
красива, грозна и неважна,
ебе сред нощ, ебе по пладне -
докато хуйчето му спадне

Ебе, забива, не престава
ебе отпред, ебе отзад...
Докато хуйчеца му става,
усеща се щастлив и млад

А този, що ни хули скрито,
от где дошъл е на света?
Той нека сам да се запита
не е ли клецал през нощта?

И нека сам си отговори
каква е хуйовата мощ
и колко милиона хора
ебат редовно всяка нощ.

Глава първа

И тъй да почнем днес романа,
героят вече е пред нас.
Без етикети и покани
представям ви го просто аз.

Това е Кънчо Путкодеров,
балкански син, корав и як.
Едва ли друг ще се намери
такъв герой, такъв юнак.

Една ли вечер е издебнал
в легло вдовица млада той?
И колко путки е поебнал -
те нямат чет, те нямат брой!

А падне ли му крехка путка -
напада флангово и в тил
и може за една минутка
да я направи на пестил.

Разбира се тук трябва чуство,
понякога и лицемерен плач!
Ебнята също е изкуство,
не всеки е добър ебач!

Но беше той с отличен опит,
гордееше се тайно с туй,
че вред в Америка, в Европа
прослави българския хуй.

Каква злочеста орисия -
от малък кръгъл бе сирак,
години дълги в немотия
живя при чичо си чирак!

А чичо му, макар безчестен,
търговец и лихвар богат,
в ебнята майстор бе известен,
на всички курви бе познат.

Видя той скоро, че младежът
израстна повече на хуй
и каза му: За поле си нежен,
безчестна работа е туй!

Ти имаш бъдеще голямо,
напразно време на губи
С такъв хуй други в село няма,
върви след мене и еби!

С една вдовица той го свърза,
наеба Кънчо още три
и неговата слава бързо
сърцата женски покори!

За него питаха по-често,
очакваха го всеки ден
и своя чичо той измести
като опасен конкурент.

Накрай ядося се лихваря,
от злоба свиваше юмрук.
Намери повод да се скара:
върви си, махай се оттук!

И тръгна той, без дом заскита,
преброди градове, села,
навред го чакаха жените
и всяка викаше - Ела!

Така прекара две години,
изпече своя занаят
След туй за Франция замина
късмет да дири в тоя свят.

Глава втора

Във Франция не е така -
макар да бе и здрав, и млад
и Кънчо се видя натясно
изпадна в нищета и глад!

Животът здраво го притисна,
години безработен бе.
От глад и хуят му увисна,
не можеше и да ебе.

При граф известен и имотен
най-сетне стана градинар
и тругна някак си живота
при новия му господар

Не мина половин година
и графът тежко заболя,
в един прекрасен ден погина
от болест нелечима, зла.

Самотна, младата графиня
скърбеше много, може би?
Но месец само не измина,
а путка вече я сърби.

Жовотът никой тук не може
в безплодна скръб да погребе,
умрелия не се тревожи,
а на живия му се ебе!

И като всякоя вдовица -
помисли тя за хуй червен,
засука вежди и ресници
и сложи розов сутиен!

И ето - в китната градина
закърши леко тя снага,
край Кънча бързешком премина,
усмихна му се на шега.

Но с нашия шега не бива
и той прошепна с дрезгав глас:
- Какво ли ще е в тази слива
веднъж да го натъпча аз?

Графинята погледна мило
към българина, млад и здрав:
- Ах, боже мой, какъв е жилав,
дали ще има хуй корав?!

Разбра той погледа тревожен
на жадната за хуй жена:
- Мадам, простете ако може
да идем малко настрана!

Тя знак му даде мълчаливо,
разголи нежната си гръд.
- Добре, но ако те не бива? -
ще наредя да те скопят.

След туй погледна към небето,
към ясно синьото небе:
- Прости ми, боже, греховете,
но мен така ми се ебе!...

А тя бе чудна хубавица -
каква уста - алпийски мед!
Какви изящни, финни цици
с изболи топчици отпред!

Какво красиво, тънко тяло -
с два пръста да го съблечеш,
да го помилваш и погалиш
и сладко да ебеш, ебеш...

Но Кънчо нежности не знае,
суров живот бе той живял
и путка нежна като тая
никога не бе ебал!

Под малка, сенчеста топола
полегнаха един до друг
и бели кълки тя разголи:
-Умирам, ох, сърби ме тук.

И цъфна като майска роза
путето крехко с къдрав мъх,
а Кънчо в чудновата поза
поемаше дълбоко дъх.

Той бързо панталона смъкна,
обтегна шия като ат
и като гаубица фръкна
големият му хуй, космат.

Графинята изтръпна цяла:
- Какъв хуй, като шпек салам!
Веднъж тя конски бе видяла,
но този май е по-голям.

Стърчи той като мощен багер
с глава като на боздуган,
мъдете му като дисаги
полюшват се насам-натам!

И скочи Кънчо Путкодеров,
повдигна белите крака,
Графинята се разтрепера
и хвана хуя му с ръка.

След туй погали го ревниво,
на Кънча свят му се зави,
налегна здраво като бивол
и като гладен вълк зави.

Той бързо сграбчи я през кръста
с похвата на добър ебач,
путето и разтрови с пръста,
напъна като стар орач.

Настръхна младата графиня,
то сякаш свредел я проби,
а путето и като диня
по всички шевове пращи.

И шепне тя - ще ме погуби,
путето ми съвсем раздра!...
От зор тревата взе да скубе,
без малко и не се насра!

А Кънчо, загорял и черен,
забива хуя като щик,
поема като кулски нерез
и клеца като къс мъник.

Но ето - сладък миг настава,
кръвта по жилите кипи,
жената стиска го в забрава
и шепне: Ох, еби, еби!...

А той ебе като касапин,
вкарал го е до мъде
и голите й цици хапе,
готов е да ги изяде.

За втори път се е раздразнил,
от луда страст трепери цял
и втори път се вече празни,
нали отдавна не бе ебал...

Най сетне край, ще го извади -
такваз ебня не е шега!
Но хуят му, уви, не спада -
стърчи навирен все така

Помъчи го - не мърда,
дали бе с кучешка глава?
Тя станала е толкоз твърда
и само клати се едва.

Графинята от страст голяма
простена скрито, но толкоз беше й добре,
че каза само - Полежи над мене,
от хуй да е, ако ще се мре!

Лежали дълго, чак до пладне,
докато Кънчо огладня
и хуят чак тогава спадна,
завърши дългата ебня.

Прибра го младата графиня,
направи го любовник свой
и Кънчо в нов живот премина,
покойника замести той.

Глава трета

Измина зима снеговита,
дойде април, цветя цъфтят...
Веднъж графинята запита:
"Готов ли си за дълъг път?

Отдавна чакам да се стопли
да идем двама на курорт!"
И Кънчо бързо се приготви,
извади си и нов паспорт.

След два дни стигнаха в Женева -
какви прекрасни планини!
В един дворец до замък древен
прекара той блажени дни.

Дойдоха млади курортистки
от цял свят тука на курорт.
Той почна с тях да се натиска
с коя му падне без подбор.

Край езерото на разходка
по пладне ги ебе дори,
а вечер - качва ги на лодка,
на ден поебава по две-три.

Поглеждат като диви котки,
следят го с поглед жаден те
и някаква минорна нотка
в очите женски се чете.

Но той към погледи ревниви
не храни нито капка жал,
едничко сал му беше криво,
че бог един хуй му е дал.

Поне да бяха десетина,
о не, съгласен е и с два.
А тоз след няколко години
ще клюмне траурно с глава.

Един единствен хуй за всички,
за жени и за момички!
Ще може ли на толкоз пички
с достойнство той да устои?

Но славата навред го дебне
като приказен юнак!
Веднъж, която бе поебнал,
тя утре търси Кънча пак.

В Париж, Женева и Лозана
навред заброди тоя слух:
"Ебач дошъл е от Балкана -
ебе, та вдига прах и пух!"

Парижки млади уруспии
изпращаха му мил привет:
- Елате, чакаме ви ние,
обичаме такъв атлет.

От Лондон дружество почтено
на висши дами и жени
писмо написа вдъхновено:
"Към нас по- скоро намини!"

И екна гръмката му слава
навред по западния свят,
една ли вече се надява
за Кънчовия хуй космат.

Достигна до слуха на Чърчил,
а той нали е педераст -
в любовна мъка се загърчи,
гъзът му пламна в дива страст.

И той изпрати телеграма:
- Очаквам те в двореца мой,
приятно е да бъдем двама,
ще те посрещна като свой

Получи бързата покана,
потегли Кънчо през море,
графинята сама остана
от мъка щеше да умре.

Тя молеше го насълзено
и Кънчо май му домиля:
- Разбирам, зле ти е без мене,
но Чърчил пише ми - "Ела!"

Той готви планове военни,
навярно вика за съвет...
Графинята от скръб застена -
проклет да бъде той, проклет.

А парахода щом отплува,
нададе тя сподавен глас:
- Ах, боже мой, дали ме чуваш:
без хуй какво ще правя аз?

Върни се, Кънчо, че без тебе
душица богу ще предам,
че нийде няма твойта ебан,
ни твоя хуй, ръбат голям!

- Спомни тополата, полето,
спомни си меката трева
и как заклещихме в путето
на хуя твърдата глава.

Спомни си крехката ми пичка,
не ме оставяй ти сега
на крехкото легло самичка,
ще те очаквам у дома.

Но Кънчо я не чува вече,
а там под слънчевия свод
вълните носят надалече
отплувалия параход.

Тогава тя разголи цици
и викна с истеричен глас:
- Върви по всички материци,
до гроб ще те преследвам аз.

Глава четвърта

Съдбата често е повратна
и трябва да си цял садист,
но Кънчо беше му приятно
да слуша нейния каприз.

Из Лондон бродеше наслукаq
дошъл бе късно през нощта
А рано сутринта почука
на Чърчиловата врата.

Две Чърчилови братовчедки
посрещнаха го с весел глас:
- Отдавна тук ви правим сметка,
елате по-напред при нас.

Бъдете умен и любезен
и тихо, Чърчил да не чуй,
разправят - до самия глезен
висел грамадният ви хуй.

А Кънчо тихо им отвърна:
- Излъгали са ви, личи,
надолу как ще го обърна?
Не е увиснал, а стърчи!

- Стърчи ли? - викнаха и двете, -
това е щастие за нас,
вкарай ни го до мъдете,
че тъй ще изгорим от страст.

Съблякоха се те в салона,
полегнаха на две легла,
в копринени комбинезони
блестяха младите тела.

А Кънчо хуя си извади,
с мерак насочил го към тях.
Едната страшен вик нададе:
- Ах, боже мой, ще умра от страх!

Навън се втурна полудяла
и в страшен ужас зарева:
-Такъв хуй аз не съм видяла,
ракетна бомба е това!...

А другата бе по-кротка,
усмихна се по навик стар,
изтегнала се като котка
на покрива през месец март.

На Кънчо малко му приседна,
че загорял е може би,
но като див бик я възседна
и до мъдете го заби.

Изпъшка тя като пияна:
- Ох, майчице, каква ебня!...
В лицето бързо пребледня,
устата й изригна пяна.

Но Кънчо пак я не остави,
английска путчица е туй -
ебе и пет пари не дава,
да помнят българския хуй.

Накрая тихо я погали
и рипна мъжки като лъв.
Но тя горката бе умряла -
от путката й шурна кръв.

Ядосан, Кънчо напопържа:
- Английска марка, ех, боклук!
Щом дупето ти не издържа,
защо ми се предлагаш тук?

Изхвръкна той като подгонен,
при Чърчил се яви завчас:
-Ура, британската корона
от дън душа приветствам аз!

Усмихна му се премиерът,
направи му дълбок поклон:
- Здравейте, Кънчо Путкодеров,
елате в малкия салон.

Съблякоха се в топла баня,
възкликна Чърчил: "Боже мой!"
И кънчовия гвоздей хвана,
главата му целуна той.

-О, балканско чудо! Та тук на запад
такива нийде не растат.
Ще можете ли като тапа
да ми го турите отзад?

Изтръпна Кънчо, блед и смаян,
и тихо промълви смутен:
- Към нас такъв е обичая,
че мъжко дупе не ебем.

Но цял обвзет от ревност тъпа,
удари Чърчил на молба.
И Кънчо - няма що, отстъпи:
-Добре де, сър, ще те еба!

Тогава Чърчил си подложи
гъза дебел като тезгях
и малко вазелин му сложи,
че иначе го беше страх.

Напъна Кънча уж полека,
но бързо му го вкара цял.
- Такова дупе - тлъсто, тесно
в животът си не съм ебал.

А Чърчил в поза неприлична
от зор квичи като прасе
и като курва непривично
трепери цял и се тресе.

Накрая рече: - "Браво, браво
от днес съм тъй щастлив и горд.
Дванайсет ордена ти давам
и титлата - Английски лорд!"

Глава пета

Да бъркаш е съвсем човешко,
човек понякога греши,
но често пъти малка грешка
голямо щастие руши.

И Чърчил тъй година цяла
щастлив бе с Кънчовия хуй,
но скоро почна да се хвали
и не видя добро от туй.

На заседание военно
пред Атлантическия блок
веднъж той каза вдъхновенно
- Аз имам хуйчец като смок.

Порастнал е далеч на изток,
да започнем с тях война,
но ако с такива ни притиснат
ще замиришем на гуйна!

Разказал той подробно, точно
за хуя твърд и мачугат,
накрая смигнал им нарочно
- шастлив съм с него и богат.

И Айзенхауер що да чини?
Дойде при Чърчил вечерта:
- Прощавай, скъпи мой Уини,
за пръв път моля на света!

- Не може! - люто Чърчил зина
и повиши сърдито тон.
И Айзенхауер си замина
обиден чак във Вашингтон.

От там написа бърза нота:
- Пратете Кънчо, господа,
че застрашен ми е живота,
за хуй ще полудея аз!

Да тръгне още тази вечер -
това ви заповядвам аз,
че инак свършено е вече
с приятелството между нас!

Въздъхнал Чърчил: - Тежко, брате,
върви при онзи кожодер.
И тъжно Кънчо той изпрати
за Америка с хеликоптер!

Едва на шумното летище
бе стъпил Кънчо, изведнъж
народ безброен се наприщи!
Дойде прославения мъж!

С капела педераст безсрамен
ревеше страшно, като луд!
Но взеха Кънчо млади дами -
курветини от Холивуд.

Докато той да се опомни,
летеше с леката кола.
Дойдоха в залите огромни
на някакъв голям палат.

Жените само за минутка
съблякоха се до една
и зачерниха млади путки,
тъй както врани в равнина.

Изтръпна Кънчо разтревожен
и тъжно клатеше глава:
- Да бях роден с един зъб боже,
а с хуя - тридесет и два!

Той бавно панталон съблече,
показа хуя мачугат.
Жените малко по-далече
отстъпиха се без да щат.

Но Кънчо хуя си надърви,
заби го в първата от тях
и рукнаха от нея кърви,
в несвес припадна тя от страх.

След туй към друга се обърна,
тя гостенка му бе в Париж
и в миг на хуйчеца му цвръкна
тъй както пъдпъдък на шиш.

Наред до нея беше трета,
но падна тя на колене:
- Не ми раздирайте путето,
над него се смили поне!

А тя бе млада хубавица
и Кънчо го налегна жал,
та каза - Събери душица
аз няма да го вкарвам цял.

Но щом намъкна му главата
как стана всичко не разбра -
вдървиха й се краката,
тя падна възнак и умря.

А другите, от страх обзети,
викнаха: Гангстерство е туй,
ще ти отрежем ний мъдете
и тоя реактивен хуй!

И те пристъпиха отново
с искрящи погледи без жал,
размахаха ками, ножове
като в лудешки карнавал.

Изтръпна Кънчо не случайно,
но викна с глас могъщ и горд:
- Вървете путката си майна,
вий знаете ли, че съм лорд!

Ах, лорд! - възкликнаха тогава, -
простете сър за дързостта.
Но Кънчо бързо се отправи
навън през двойната врата.

При Айзенхауер той яви се,
с поклон тъй както му е ред.
Лакеят в списък го записа,
шейсет и шести е под ред.

Погледна гордо генералът
и рече той обезверен:
- Прославил си се, но едва ли
ще свършиш работа на мен.

При мен са идвали на често
шейсет и пет - солиден кръг,
а ти си днес шейсет и шести,
да видим твоя майсторлък.

Той Кънчо по гърба потупа,
съблече тежкия халат,
опълчи кльощавото дупе
и каза - Ха върви отзад!

А Кънчо заяви направо:
- Гъзът ви тесничък е, сър!
Изрично ви предупреждавам -
да няма после хър и мър!

Това ядоса президента
и той сърдито изрева:
- Еби, че ей сега, в момента
ще взема твоята глава!

Съблече Кънчо панталона
и рече си: На хуя мой
да сложа някога пагони -
маршал ще трябва да е той.

- О. Ню Йорк! - викна той
свободно - Балкана днеска те зове,
ти бомбата му водородна
ще помниш цели векове!

И хуя твърд като бухалка
заби той в кльощавия гъз,
след туй напъна още малко
и кръв заблика околовръст!

Изпъшка Кънчо Путкодеров,
зашепна тихо: - Боже мой!
Че дупето на президента
на пет места бе спукал той.

И грохна генерала важен,
от ужас беше полудял.
Две думи не можа да каже
езикът му надебелял.

Така лежа почти до пладне,
след туй започна да крещи:
- Тревога! - Изток ни нападна
и с атом ще ни победи!

Сенатори дойдоха бързо,
езици глътнаха от страх
и спукания гъз превърза
с найлонов плат един от тях.

И лекарят дойде тогава
с посърнало от страх лице
и три инжекции постави
за нерви, трипер и сърце.

Накрая пристигна Макарти
с пияни някакви жени
И ясно бе като на карти -
в шпионство Кънчо обвини.

Проверка: - Име, документи
съблякоха го даже гол,
съдът бе кратък и в момента
подписан беше протокол.

А протоколът беше ясен -
там нямаше излишен текст,
че за Америка опасен
е тоя източен съвет.

От името на президента
му казаха: - Върви си ти,
напускай бързо континента,
в родината си отлети!

И Кънчо тръгна за Балкана,
за него щастие бе туй
А дълго там зад окена
ще помнят българският хуй.

Глава шеста

Родината е скъпо нещо -
сравняват я с градинка, рай.
И Кънчо с чуства най-горещи
пристигна в родния си край.

Припомни си той с въздишка
къде е скитал и живял.
И колко путчици вдовишки
на младини е тук ебал.

Днес курвите са по-модерни,
където трябва те мълчат,
но могат с думи лицемерни
във мрежа да те оплетат.

Те в клетвата са единни,
интриги майсторски плетат
и може тъй съвсем невинно
човек да хлътне някой път.

Намерят някой хаплю-властник,
под кожата му влезнат те
и той им става съучастник,
интриги почва да плете

Макар че малко са такива,
все пак намират се тук-там,
на путки мръсни миризливи
все още плащат скъпа дан.

Затуй, щом срещнеш уруспия,
пази се ти, не влизай в спор,
че тя си има вред тапии
и... можеш да лежиш затвор!

А после истината свята
ще се разкрие, то се знай,
но яка да ти е душата -
дали ще издържиш до край

И Кънчо щом пристигна тука
приятелките стари пак,
достойни само за боклука,
предложиха му се с мерак.

Но не за тях се тук завърна,
не би ги и заплюл дори.
Той гръб веднага им обърна,
намери млади, по-добри,

А старите се озлобиха,
написаха голям махзар
и Кънчо те наклеветиха,
че бил разбойник и курвар.

Намери се и следовател
и някакъв си прокурор,
та скоро нашият приятел
натикан беше във затвор.

В затвор стоя една неделя
и пуснат бе на свобода,
ала насрочиха му дело
ония важни господа.

А щом му връчиха призовка,
получи удар изведнъж -
като прострелян от винтовка
политна доблестния мъж.

Дойдоха близките от село,
събрани като на хоро
и тез, които са видели
от Кънчо някога добро.

Те всички гледаха втрещено -
ебача божи ли е туй,
че Кънчо в поза вдъхновена
умрял бе със навирен хуй!

В ковчег трупа му натъкмиха,
но хуят бе корав и як
и всички се засуетиха
как биха сложили капак?

Един запретна там ръкави,
замахна с брадва в тоя миг,
но брадвата макар и здрава,
удари като във чилик.

Въздъхна той: - Така е твърд!
И втори път се не реши,
а Кънчовия хуй не мърда,
навирен като кол стърчи.

Върху капака струг тогава
за хуя дупка извъртя,
ала навън да го подават
то беше някак срамота.

Зачудеха се що да сторят
и дълго чакаха така -
докато ненадейно в двора
се втурна млада чужденка.

Това бе чудната графиня,
която в скитане безспир
след толкоз мъки по чужбина
догони Кънчо най-подир.

Но щом съгледа тя ковчега
и Кънчо мъртъв да лежи,
безумно тръшна се до него
и почна лудо да крещи:

- Кому оставяш ме, мой мили,
нима забравил си ме ти!
Къде е твойта мъжка сила,
та мойта страст да укроти?

Погледна хуя тя, обаче,
видя го как стръчи корав
и викна: - Ох, за него плача,
а той бил жив и здрав!

Тя смъкна тънката си риза,
погали путката, след туй
направи скок и се наниза
на Кънчовия щръкнал хуй.

Наниза се, с крака зарита,
нададе вик сподавен тук,
обърнаха й се очите
и в миг предаде богу дух.

Свалиха старите калпаци,
закръстиха се с поглед ням.
Един с увиснали ташаци
прошепна: - Ех, мерак голям!

Погребаха ги общо двама,
притиснати един до друг
и тъй, щастливците в романа,
с трагедия завършват тук.

[П.Пенев]

_________________
От всички зеленчуци, най-обичам суджуци!
Извън темата/подсказка:
Колега, не ме занимавай с глупости!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: 18+ Поезия (отцепена тема)
МнениеПубликувано на: 06 Ное 2009 22:20 
Ветеран
Аватар

Тук е от: 06 Юни 2008 1:42
Мнения: 3341
Местоположение: тук и сега
Доста препратки към Аполинер има тука май...баси апокрифа. :ROTFL

_________________
не, честно - ФОРУМЪТ НА ШУМЕН?!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: 18+ Поезия (отцепена тема)
МнениеПубликувано на: 13 Дек 2011 11:36 
Форумен инвентар
Форумен инвентар
Аватар

Тук е от: 10 Яну 2007 21:18
Мнения: 3169
Извън темата/подсказка:
Какви изтерзани стихове раждат главите на препатилите хора.

Аз страдам ли страдам


Аз страдам ли страдам под снажна снага
и питам света "докога, докога?"
Тя е едра, дебела и силна в ръцете.
А аз съм кльощав и хилав, треперят нозете.

Помня я в бара, застанала там,
с косъм, брадавица и грозен колан.
Очите големи, зелени и сини,
с малко червено, донякъде сиви.

Имат и жълто - за цвят или прелест.
Пиейки бира, събирам аз смелост.
Трябва да ида да ѝ кажа за мене,
да споделя с някого тежкото бреме.

"Не мога да бъда с жена дългокоса,
стройна и слаба, да е надменно висока.
Трябва ми трътлеста, ниска, жалка, но грозна.
С брада, брадавици и пъпка помпозна.

Хигиена не искам, аз страсти желая -
да мачкам, да стискам, целулита да вая.
Тя трябва изчадие да бъде ужасно.
Ела с мен, красавице, всичко е от ясно по-ясно".

"Това ще ѝ кажа" - мислех си смело.
Но как да приближа, така че умело
да хвана вниманието на тези очи?
Мисли, бе човек, мисли, мисли!

Планове много, реализация нула,
погледнах в краката ѝ... Какво е обула?
Галоши ли виждам, а под тях терлици?
Та тя е по-прелестна от десетки девици.

Родени по пълнолуние през юли и август,
захапах си китката от любовната радост.
Приближих се към нея, топлота ме залива.
Още мъничко трябва, за да направя душата щастлива.

Пред нея съм вече с поглед пронизващ.
Тя гледа във мене, но с поглед невиждащ.
Очите ѝ криви изиграват лоша шега.
Едновременно гледа тавана и в нечии крака.

Правя комплименти без цел и посока.
Навлизам във вода твърде дълбока.
Виждам, че пробивам стената от лед между нас
Изгаря ме вече незадоволената сласт.

Тя се смее ту киха, чак сополи текат.
Радостта обикновено спира дъха.
Омайните думи накараха принцеса една
да ме язди и мъчи до сутринта.

В леглото тя легна върху ми така,
както слон не е лягал върху влажна земя.
Изкара тя от мен въздух, кръв и черва,
Боже, колко е лесно да се римува на "а".

Любих я страстно, любих я час,
ухаеше приятно, беше преяла със праз.
Нивга не бях бил с такава жена,
напомняща толкова на селска свиня.

С пет чифта цици, три реда гръб.
С много месо и сланина за път.
С ръце яки и здрави като на руски мужик.
С мустаци корави и прави като на виден физик.

Тя остава си моята най-видна любима,
жалко, че не позволи ми да си замина.

_________________
This is the Internet, it literally makes you post brainless things in every shape and form. Sadly true.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: 18+ Поезия (отцепена тема)
МнениеПубликувано на: 31 Юли 2016 23:37 
Нов потребител
Нов потребител

Тук е от: 31 Юли 2016 22:59
Мнения: 2
Денят

Денят
прилича на стара латерна,
стара като света,
с някак тъжна мелодия
и странно провлечена
уж повтаряща се,
а малко непозната.
Гласът й
неочаквано се смее,
а понякога
очаквано плаче
и намига на времето
по своя мъдър
и напевен начин.
И се крие от тъмното,
и се плаши от тишината.
Уж я знам до фрагменти,
а звучи изненадващо.
Тази прашна и изящна латерна
с чисто нова танцова рокля
която така обожавам
когато вали и е мокро.

Денят-
дъждовна музика за познавачи.
-------------------------------------------------------
Най-сигурното място, на което винаги можеш да се завърнеш-при себе си...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: 18+ Поезия (отцепена тема)
МнениеПубликувано на: 02 Авг 2016 17:57 
Цигане
Цигане
Аватар

Тук е от: 22 Яну 2009 22:25
Мнения: 7204
Местоположение: по пътищата.
Skype: не го ползвам :)
Днеска със една колежка
си отправихме по забележка.
Аз ли нещо не харесах
после взех, че го отнесах.

Да, ама от колегиалност,
миражът стана на реалност.
Сексът веч не е мираж.
..ай на всички Ви..кураж!

..авторско, скалъпено на две на три. :)

_________________
От всички зеленчуци, най-обичам суджуци!
Извън темата/подсказка:
Колега, не ме занимавай с глупости!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 22 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

 Подобни теми   Автор   Отговори   Преглеждания    Последно мнение 
Болната тема за здравето..

в Медицина

Бърби

8

2837

29 Яну 2016 21:33



Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 28 Май 2020 10:05


Информация за текущата активност

Регистрирани потребители на линия: Bing [Bot], Google [Bot]


Не можете да пускате нови теми
Не можете да отговаряте на теми
Не можете да променяте собствените си мнения
Не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007, 2011 и т.н. phpBB Group
Style based on FI Subice by phpBBservice.nl │ град Шумен │ Блог
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов │ Редактирано за Форума на ШуменОбяви Шумен
Съдържанието на мненията във форума, с изключение на цитатите от външни източници, е лицензирано под Creative Commons Attribution.
Използването на мненията за комерсиални или некомерсиални цели е разрешено само с хиперлинк към форума и изричното позоваване на източника.
Отговорност за мненията във форума носят само и единствено техните автори.