Тук е от: 18 Апр 2007 19:11 Мнения: 193 (автор на темата)
Според мен е хубаво да има една такава тема,какво е станало на този ден.Така ще се сещаме и ще отдаваме почит към знаменитите дати и герои в нашата история.
Утре, 5 септември се навършват 17 години от смъртта на легендарния водач на ВМРО Иван Михайлов.
Иван Михайлов Гаврилов е роден на 26 август (стар стил) 1896 година в град Щип, в махалата Ново село. Учи в Солунската мъжка гимназия. В Солун посреща Седма рилска дивизия по време на Балканската война и вижда, че свободата може да се извоюва единствено с борба и оръжие. След Първата световна война напуска армията и се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. По това време е поканен от Тодор Александров да му стане секретар в Задграничното представителство на ВМРО в София.
От 1920 Иван Михайлов е председател на създаденото от него в същата година студентско дружество на българите от Македония “Вардар”. В следващите няколко години Иван Михайлов е избран за член на ЦК на ВМРО и осъществява акцията по откриването и наказването на убийците.
Иван Михайлов се превръща във всепризнат водач на българите в Македония, или както пише американското списание "Ню Рипоблик" в броя си от 31.ХII.1930 г.: "...Из цялата страна се намира едно голямо население, което е българско по кръв и език. От тези македонци се организират повечето от комитаджиите, които представляват постоянната революционна армия на ВМРО. Едно тайно правителство, поддържащо своя собствена поща, съдилища, дипломатическа служба, данъци. Най-напред тя е била създадена, за да освободи страната от турците чрез постоянна кървава борба. Днес, под ръководството на нейния млад, способен, корав и брилянтен водач Иван Михайлов, тя прилага същите методи срещу гърците и югославяните."
След 19-майския преврат от 1934 Иван Михайлов е принуден да напусне България и след дълги години на емиграция се установява в Рим, Италия, където и живее до смъртта си на 5 септември 1990 г.
През годините прекарани в емиграция Иван Михайлов продължава да бъде стълб на българското национално обединение, издава множество брошури, статии, дава интервюта, пише и своите спомени. Спомените на Иван Михайлов, събрани в четири тома са своеобразна енциклопедия на българското национално освободително движение на Македония.
Тук е от: 18 Апр 2007 19:11 Мнения: 193 (автор на темата)
Преди 17 години склопи очи една от легендите на непокорния български дух в Македония.
Ванчо Михайлов – тайнствен и загадъчен, публичен или скрит от полезрението в продължение на години – в Турция, в Италия, във Франция , в Хърватия, в планините на Македония или в тайните квартири на организацията в София, но винаги държащ нащрек враговете на България.
Той разбираше поробена Македония като Швейцария на Балканите...
Той обичаше България повече от всичко...
Той стана причина цяло едно поколение във ВМРО да бъдат наречени михайловисти, да се търсят някакви идейни и политически различия в крилата на организацията...
Всъщност Ванчо Михайлов беше и остана до сетния си ден един добър българин.
Може би един от достойните българи на изминалото столетие.
Независимо, че с името му се извиняваха насилия и убийства, независимо, че приписваха на хората му какво ли не.
Обикновено историята се пише от тези, които управляват. На прокомунистическите режими, управлявали в продължение на десетилетия България и Македония, Ванчо беше нужен като призрак, който да плаши, да всява страх,колко кървава е историята на ВМРО.
Факт е, че без Иван Михайлов ВМРО нямаше да бъде същата.
Факт е, че както след времето на Гоце Делчев и Дамян Груев, в живота на Организацията идва времето на Тодор Александров, така след убийството на Александров на 31 август 1924 г., дойде времето на Ванчо Михайлов.
И колкото и да им се иска на тези, които самоволно използват абревиатурите на легендарната организация във Вардарска Македония, да пропуснат името на Иван Михайлов, да го прескочат, да го забравят, да докажат, че след Делчев, Груев и Татарчев директно идва времето на Георгиевски, Груевски, Поповски и т.н., трябва да знаят че това няма как да се случи.
Историята не търпи измамите.
Историята напомня за себе си тогава, когато най-малко очакваш.
И затова ВМРО не може без Иван Михайлов, спорен или безспорен.
Затова Иван Михайлов не може да бъде споменаван без ВМРО.
Така, както като кажеш България и ВМРО, неминуемо трябва да споменеш Македония, за свободата на която бе пролята толкова много свята българска кръв.
Свещта за душата на Иван Михайлов е свещ пред паметта ни.
Гледайки напред към бъдещето си, ние трябва да помним корените, от които идваме. Защото без тях няма бъдеще...
Вечна памет на Иван Михайлов и на загиналите с името на България!...
____________________
Имаш ЛС!! Прочети го и действай! Да се счита за първо предупреждение! hope
Тук е от: 09 Фев 2007 15:36 Мнения: 2563 Местоположение: Назад във времето , когато България беше царство!
Skype: dragostinoff
Уважавам личността на Иван Михайлов , макар че и той е изтъкан от противоречия.Все пак и той спомага за разцеплението на ВМРО с наказания и политически убийства.
Вие от ВМРО наскоро открихте паметник и на Сандански , който за мен пък има откровенно негативно влияние за българското дело в Македония.Не си струва да се почита.
Тук е от: 08 Яну 2007 18:46 Мнения: 4144 Местоположение: Шумен
Skype: alexxx72
komita написа:
Според мен е хубаво да има една такава тема,какво е станало на този ден.Така ще се сещаме и ще отдаваме почит към знаменитите дати и герои в нашата история.
Абе Войводо,ти си написа домашното и за..ба темата Не се прави така,че затуй няма да се оправи България,щото всеки си гледа собственото дворче.Айде сега по темата:
Честваме 122 години от Съединението на България
Днес честваме 122 години от Съединението на България. Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885.
То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I.
6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Изстрадалият ни народ отхвърли една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. Берлинският диктат осакати извоюваната с толкова кръв и страдание свобода. Този абсурден и престъпен международен акт стана причина за всички катаклизми на Балканите.
Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 г., въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война маркират само големите конфликти, в чиято основа са решенията на Берлинския конгрес да разпокъса един народ с хилядолетна история и култура.
Тук е от: 18 Апр 2007 19:11 Мнения: 193 (автор на темата)
Значи относно личноста на Иван Михайлов няма какво да коментирам,един велик Българин.А за Яне Сандански от него почват братоубийствените завери във ВМРО.Но той също е и направил много за България а и няма да им го даваме на македонистите я,те само и това чакат да се откажем от него.Сандански винаги е заявявал,че е Българин.
Относно зае.аването на темата,просто ме нямаше във Шумен а и много жалко ще е да пиша в темата само аз.немислишли,че целта на темата е всички да пускат значимите за България събития станали преди години.
Тук е от: 18 Апр 2007 19:11 Мнения: 193 (автор на темата)
Въстание в Охридско, Стружко и Дебърско
1913 г.
12 септември
ВМОРО вдига въстание в Охридско, Стружко и Дебърско. Четите на Христо Чернопеев и Павел Христов разгромяват сръбските окупационни части и освобождават Охрид.
Охридско-Дебърското въстание избухва през септември 1913 г. и обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. То е съвместна акция на българското и албанското население срещу сръбския режим във Вардарска Македония, установен след Междусъюзническата война от 1913 г. Най-напред е освободен Дебър от обединени български и албански чети начело с П. Чаулев, подпомогнат от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Сръбските войски и администрация са прогонени от Струга като освобождават Охрид. Въстанието внася безпокойство в Белград и за да не се разрасне, срещу него са изпратени значителни войскови сили и сръбски четници. В помощ на Сърбия се включва и Гърция. Пред многобройният и по-добре въоръжен противник въстаниците са принудени да отстъпят заетите градове и села.
Живеещото в тях българско и албанско население е подложено на терор от страна на сръбските власти. Дебър е разрушен от сърбите, а Охрид е реокупиран.
Черньо Пеев, наричан Христо Чернопеев, е фелдфебел от българската армия и деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско.
Христо Чернопеев участва в аферата "Мис Стоун" в Пирин през 1901 и в Илинденско-Преображенското въстание. След поражението на въстанието (1903) заедно с Яне Сандански и Димо Хаджидимов участва в изработването на Януарската директива (1904),която послужва за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Войвода на чета в Кукушко; обучава бъдещи войводи на ВМОРО.Заедно с Яне Сандански развива значителна дейност по време на Младотурската революция (1908).Един от учредителите на Народната федеративна партия (българска секция) и член на ръководството й (1909). От 1911 член на ЦК на ВМОРО. Води доброволческа чета по време на Балканската война (1912-1913); български народен представител (1913).През 1915 напуска Камарата и като запасен капитан отива на фронта. Загива като офицер в Първата световна война.
Тук е от: 18 Апр 2007 19:11 Мнения: 193 (автор на темата)
14 септември 2007 г.
На тази дата през 1864 г. в Шумен е роден Христо Генчев. През 1892 г. той завършва история в СУ „Климент Охридски”. От 1896 до 1899 г. е учител в българската гимназия „Д-р Петър Берон” в Одрин. Тук става член на ВМОРО, а по късно и член на Одринския революционен комитет.
На тази дата през 1869 г. в с. Брестовица, Пловдивско е роден поп Димитър Стоянов Даков. Той завършва прогимназия. Става член нa Одринския окръжен революционен комитет. Като учител създава революционни комитети в селата Селиолу, Ташлъмюселим, Татарларе. През 1899 г. по решение на Одринския окръжен революционен комитет е ръкоположен за свещеник и заминава за Ференско, където става районен ръководител. От 1901 г. е архиерейски наместник в град Фере, където образува първия местен революционен комитет и става пръв негов председател. През април 1903 г. е арестуван. Скоро след това е освободен и заминава за княжество България. Умира на 10 март 1931 г. в град Кермен, Сливенско.
На тази дата през 1903 г. в местността „Пърнич”, край с. Зашле, Крушовско в сражение с турците е убит крушовския войвода Коста Христов Димитров. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) заедно с четата си охранява прохода „Муратова чешма” и участва в геройската защита на Крушовската република.
На тази дата през 1924 г. в с. Бараково, Кюстендилско умира дебърския войвода Арсени Танасков Йовков. Той е роден на 25 март 1882 г. в с. Селце, Дебърско. Учи в българската гимназия в Битоля. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) е секретар на четата на войводата Т. Николов. След смъртта на брат си Нико става войвода на неговата чета. Участва във войните за национално освобождение и обединение. От 1921 до 1926 г. е редактор на в.”Илинден”.
На тази дата през 1884 г. в Пехчево е роден малешевският войвода Стоян Иванов Кантуров. Той завършва българското педагогическо училище в Скопие. След това учителства в Неготино, Пехчево и с. Падеж, Горноджумайско. През май 1906 г.е арестуван, осъден на 101 г. затвор и заточен. По време на Младотурската революция – Хюриет ( лято 1908 г.) е освободен. След 1919 г. е войвода на чета. От 1925 г. заедно с Б. Тиков е ръководител на Малешевска околия. От 1941 г. до 1944 г. е кмет на Пехчево. След 9 септември 1944 г. е арестуван в Горна Джумая и е предаден на сърбокомунистическите(македониските) власти в Скопие, които го осъждат на смърт.
На тази дата през 1903 г. в с. Прасалък е предадена четата на драмския войвода Мирчо Кипрев. В завързалото се сражение с турски аскер между селата Калапоти и Горенци, Зъхненско войводата е тежко ранен и за да не попадне във вражески ръце се самоубива. Владимир Кипрев Максев е роден през 1880 г. в град Разлог. Учи в родния си град и в Севлиево. Напуска училище и става четник в четата на Гоце Делчев, а след това в тази на Яне Сандански. От пролетта на 1903 г. е драмски войвода.
На тази дата през 1903 г. в местността „Сърпница”, с. Лешани, Охридско в сражение с турски аскер загива охридския селски войвода поп Васил Попангелов. Той е роден през 1861 г. в с. Лешани ,Охридско. Член е на ВМОРО от 1897 г. Игумен е на манастира „Всях Светих” в Долна Дебърца, Охридско. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) е войвода на лешанската селска чета.
Тук е от: 18 Апр 2007 19:11 Мнения: 193 (автор на темата)
18 септември 2007 г.
На тази дата през 1943 г. в Скопие умира скопският окръжен войвода Величко Велянов (Чичото). Той е роден 1874 г. в с. Црешево, Скопско. Остава необразован. През 1899 г. става член на ВМОРО. Дългогодишен районен войвода взел участие в редица сражения с чети на сръбската въоръжена пропаганда и турски войски. След края на Първата световна война е арестуван от сръбските окупаторски власти в Македония и е затворен в Скопския затвор,но успява да избяга. От 1922 до 1934 г. е скопски окръжен войвода. Баща му и двете му малолетни деца умират в сръбски затвори.
На тази дата през 1922 г. в София умира войводата Михаил Странджата. Михаил Радев е роден през 1865 г. в Търговище. Участва като доброволец в сръбско-българската война (1885 г.) и е награден с орден за храброст. През 1895 г. се включва в четата на поручик П. Начев и участва в четническата акция на ВМОК. От 1901 г. е четник при Д. Златков, Н. Лефтеров, полк. А. Янков, ген. Ив. Цончев. Участва в Горноджумайското (1902 г.) и Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). От 1905 до 1906 г. е войвода в Ресенско. От 1906 до 1908 г. (Хюриета – Младотурската революция) е тиквешки войвода. От 1910 до 1912 г. е войвода в Ениджевардарско и Гевгелийско. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) заради храброст е произведен в офицерски чин. По време на Първата световна война служи във 2 пехотен Македонски полк.
На тази дата през 1852 г. в с. Стоилово, Малкотърновско е роден малкотърновският селски войвода Стоян Караибиша. Стоян Тодоров Караибишев остава без образование. Занимава се със земеделие. Става член на селския революционен комитет и войвода на смъртната дружина в родното му село. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Д. Джелебов и участва в сраженията при с. Стоилово и с. Калово, Малкотърновско. Умира през 1945 г. в с. Стоилово, Малкотърновско.