ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Гражданска медия номер едно в град Шумен. В този форум шуменци могат да определят реда на актуалните теми.


Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 18 Ное 2019 6:56



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 426 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 23 Апр 2010 16:47 
Администратор
Аватар

Тук е от: 09 Яну 2007 2:16
Мнения: 1845
Местоположение: Valhalla
Преди време едно момче от даобг беше написало нещо, което ми направи силно впечатление. Това е:

СБОГОМ ТАТЕ

" О, как добре го помня този
твой начин да ме спреш за малко
под неочаквани предлози,
звучещи весело и жалко!

- Постой минута! Имам нещо...
Но аз се смеех: - Сбогом, тате!
И ти се смееше отсреща,
професоре и дипломате!

Но смееше ли се? Не зная.
Сега, щом стегне ме тъгата,
и сам я практикувам тая
усмивчица зад очилата.

Ала тогаз, какво там мъти
очите бащини ,кой гледа?
И ей го днес стои сина ти
пред гроба ти с гримаса бледа

и спомени, слова, портрети,
уви, напразно той се лута,
за да намери и даде ти
оназ отказана минута"

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение
Изработка на сайт -Часовници онлайн --- Рок и метъл в нета
--- etcaptor.com ------ watchesbg.net ---------- freenetlife.com


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 23 Апр 2010 17:30 
№14
№14
Аватар

Тук е от: 15 Дек 2007 13:00
Мнения: 13175
Местоположение: винаги на №14
Много е хубаво. И ме подсети за това стихотворение на Борис Христов ,което много обичам.


Слезе от хълма и тръгна нанякъде -
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете -
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде - с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори...
Откакто я помня, все си е същата.

Но някой ден ще пристигне жениха
и ще приседнеме в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни - ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава - ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.

_________________
http://okazion21.com/


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 28 Апр 2010 6:58 
Ентусиаст
Ентусиаст

Тук е от: 07 Мар 2009 12:26
Мнения: 75
Skype: istinski-bash-maistor
Красив стих!
И много тъжен. Имам запис на песничката по този стих, която изпя Тодор Колев.
Но ще предложа друг стих

Пролетта - младо, буйно шампанско
пръска любовни фоерверки
в синьозелените стакани на очите ти- пияни от щастие!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Отг: Поезия
МнениеПубликувано на: 18 Май 2010 23:01 
Титан на мисълта
Аватар

Тук е от: 22 Окт 2007 16:57
Мнения: 12245
Местоположение: The O.C.
Виждам, че в тази тема цитирате стихотворения и аз ще се включа с едно - Песен за човека на Вапцаров. Част от него помня ( зеленото ) и тя ми дава надежда от време на време.

Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.

Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.

И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...

Но в коридова
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.

Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."

Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.

"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден...
"

Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.

Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?


_________________
Клошар
http://www.prikachi.com/images/898/5395898O.png Сериал направили за мен хората.
Ако всички нарушават законите, кога ще се оправи България ?


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 19 Май 2010 8:15 
Опитен
Опитен
Аватар

Тук е от: 14 Дек 2008 6:08
Мнения: 278
Местоположение: Амбър
Skype: freedom-bg
Омар Хаям

По-добре е да пия и жени да лаская,
Вместо в молитви и пост да се кая.
Ако в Ада отиват тез, що любят и пият,
То кого ли тогава ще пуснат във Рая?

Ти пиещите не кори! Такъв е пая,
от Господ предрешен за нас в кервансарая.
Злорадо хич не се хвали “не пия капка” –
къде по-глупави неща за тебе зная.

Затова, че не говоря, нямам никаква вина.
Аз съм длъжен да запазя свойта истинска цена.
Знам достатъчно и точно на тълпата същността,
та пред нея да разкривам цялата си светлина.

За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги но твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.

За мен - цветята на смеха или със вино пълна кана!
Не искам друга вяра аз, ни песен на камбана.
Веднъж съдбата спрях с въпрос: "Кажи ми свойта мисъл?"
А тя отвърна в миг:"Душа, с радост увенчана."

Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лозе, глупако: от пръстта
едва ли някой ще те откопае!

Не трябва, не мисли за утрешния час:
приятелю, живей под слънчевата власт.
Когато ний умрем, веднага ще догоним
избягалите векове пред нас.

Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар.
В грънчарницата, край вратата, застанал сам по навик стар,
с изкусни пръсти той извайва глиноразцъфналите чаши
от глезена на някой беден, от черепа на някой цар.

И един любим стих :)

Ти истината търсиш? Тогава остави
жена, деца и близки, приятели, уви!
Разкъсай всичко,дето ще ти тежи из път,
без тежките окови по-леко се върви.

_________________
Doctors destroy health, lawyers destroy justice, universities destroy knowledge, governments destroy freedom, the major media destroy information and religions destroy spirituality.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 21 Май 2010 22:24 
Опитен
Опитен

Тук е от: 22 Яну 2007 15:58
Мнения: 193
(автор на темата)
Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,

на силния - неволя,
на слабия - кураж ,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,

на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,

на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.

Надежда Захариева


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 25 Май 2010 11:54 
Напреднал
Напреднал
Аватар

Тук е от: 19 Окт 2008 11:32
Мнения: 485
Skype: sibila1979
''Вяра,Надежда Любов ''~ Румен Ченков

Какво му трябва на човека?
Труден за качване връх
и непремината още пътека,
по която да тръгне той пръв.

Трябва му Вяра и Бог – вдъхновител.
Истинска Вяра и истински Бог.
И за да бъде до край победител –
трябва му чест, за залог.

Надежда – преди да потегли нагоре.
Истинска, трайна любов.
И покорил своя връх непокорен –
трябва му жажда за нов.

_________________

"Пуx? - Да, Прасчо. - Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!"


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 30 Май 2010 0:14 
Администратор
Аватар

Тук е от: 09 Яну 2007 2:16
Мнения: 1845
Местоположение: Valhalla
Преди много години при една случайна среща,ми казаха едно стихотворение, написано от шуменски поет. Почти го бях запомнил наизуст и досега, но явно малко се различава. Понеже бях забравил името, ми помогна един вещ приятел който ми каза, че Шумен е известен с един поет - Иван Пейчев.

Гротеска

В стъклата звезден прах тежи
и сякаш кръчмата е замък,
а ний усмихнати мълчим
и знаем-всичко е измама.

Блуждаещ лунен лъч пробил
заскрежения с дим прозорец,
умира,чашите допил,
и с твойте къдрици говори.

А аз съм влюбен и пиян,
и аз съм нежно романтичен,
целувам нежната ти длан
и шепна :"Колко те обичам..."

Не ме поглеждай с укор строг,
нима не бях досадно тъжен,
нима ще се обиди Бог,
ако сърцата се излъжат?

Защото тази нощ съм принц,
а утре може би ще бъда
Гаврош с разрошени коси,
и себе си ,и теб излъгал.

Да любим значи да умрем
и аз ,и ти ...и ти ,любима,
а твоя профил отразен е
в скръбта на плиснатото вино.

Живота-уличен скандал-
върти шарманката си стара
над обич,горест и печал
до прага скучен на гробаря.

Тамян, довиждане...и край,
любима, двойно ще измъчи
сърцата гробищния рай
без вино,оргии и кръчми .

Затуй без болка и тъга
аз плюя в календара прашен
и миналите дни броя
в звъна на счупените чаши.

Иван Пейчев

Поразтърсих се в нета... ето още едно негово:

Иван Пейчев

Досада

Досадно е да си клиент на глупостта на хората.
Досадни са лъжите ти и плоските капризи.
Досаден е животът ми порядъчно изпортен.
И скелета на спомена, от времето изгризан.

Аз зная, на скамейката ти се занасяш с другия.
Косите ти тежат от здрач и го докосваш с рамо.
Разказваш му с ирония за първото си влюбване
във някакъв си свит хлапак, със пръст в уста останал.

Какво от туй, съгласен съм дори да бъде истина,
не съм се писал никога за дъждобран на слънцето -
с хлапашките идилии отдавна съм на чисто,
отдавна ми е все едно къде съм и какво съм.

Разбирам се добре сега с бутилките и с книгите,
понякога мълчиме ний, понякога се слушаме,
понякога от рамката ти се усмихваш тихичко
и както някога са кротки твойте устни.

Привечер през прозореца нахлува бавно здрача,
потъва в синя тишина таванската ми стая.
Две малки пролетни звезди, на облаците кацнали,
треперят в пролетния хлад и се целуват тайно.

Това е моят малък свят, той би се сбрал в черупка,
и в него няма телефон и място за трагедии.
И ако някой грубиян се вмъкне без почукване,
ще го изритам с песента на веселите негри.

И зная, някой хубав ден ще се помина малко,
тогаз на пътната врата ще цъфнат некролози.
И в старата бедняшка катафалка
до края на града ще ме повозят.

Ще ме изпратят с винен плач пияните приятели.
Кръчмарката и тя, от скръб по борча, ще подсмърча,
и отчето ще ми направи вятър със брадата си
за назидание и срам на всички пръчове.

Възможно е дори и ти да дойдеш... Всичко става.
Ще дойдеш сигурно с тъга, с престорен плач в очите
и трогнат от незабравките, които ще оставиш,
аз тихо и внезапничко ще кихна.

Гробарите настръхнали ще ме положат важно,
ти не пропускай случая, изпробвай нова поза,
и аз макар с усилие ще гледам да запазя
потребната, съчувствената сериозност.

След време ще съм вече прах и моят кръст ще падне.
Ще ме забравят всички тук, ще ме забрави злобата!
И ще се чувствам поласкан и много ще се радвам,
когато някой рунтав пес повдигне крак над гроба ми.

Нека в темата "Поезия" открием и словата на този наш съгражданин, липсващи в шуменския форум.
www.litclub.com/library/bg/peichev/index.htm
Още нещо за него:
http://blogger-shadows-vsg.blogspot.com/2009/07/blog-post.html
Изненада?
За него


Далечно

Напразно всяка вечер аз поглеждам
във старата кутия за писма.
Не идва пликът бял със почерк нежен,
с любимо нежно име на гърба.

По коридора тръгвам много бавно
и в стаята си влизам много сам
и седнал до проэореца по навик
стоя във мрака, чакам теб, мълча.
И мисля дълго как отмина влака
и мисля дълго колко си далеч
и колко дни ще трябват на писмата ми
да стигнат до далечния адрес.

Прости ми, че така скърбя за тебе
не бива, знам, не бива, а боли
Прости ми, утре пак напразно ще погледна
в кутията за малкия бял плик.

/из “Стихотворения”, 1948/
Изображение

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение
Изработка на сайт -Часовници онлайн --- Рок и метъл в нета
--- etcaptor.com ------ watchesbg.net ---------- freenetlife.com


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 30 Май 2010 6:28 
№14
№14
Аватар

Тук е от: 15 Дек 2007 13:00
Мнения: 13175
Местоположение: винаги на №14
Иван Пейчев е един от любимите ми поети.Докато работех в Окръжна библиотека бяхме направили вечер на творчеството на Иван Пейчев. Беше преди около 20 години. Бяха поканени и дойдоха много негови приятели и познати от цяла България.Не беше много познат като поет и драматург дори и в Шумен.Книгите му дотогава не се преиздаваха. Помня ,че залата се пръскаше от хора. Разказваха различни спомени от бохемските му години. Жалко ,че е живял и работил много кратко време в Шумен. За около година в Окръжна библиотека. Но точно заради отношението му към властта и бохемските му изпълнения и "благодарение" на др. Ангел Виденов му налагат да напусне града ни. И той все по-рядко се връща в Шумен.
Помня ,че след тази среща библотеката издаде едно малко книжле-брошура със снимки и спомени ,разказани по време на срещата. Дано се пази в библиотеката ,всъщност няма как да не се пази.

Едно от любимите ми негови стихотворения:

В другата сутрин
ний ще се срещнем
в другата сутрин.
В другата утрин
може би ще се обичаме
Представи си, че другата
утрин я няма.
Ние просто ще сътворим
другата утрин
във която се срещаме,
другата утрин,
в която има любов.

Най-любимото ми негово стихотворение не го намирам в нета , а стихосбирката му я нямам.

_________________
http://okazion21.com/


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 31 Май 2010 20:01 
Велосипедист
Велосипедист
Аватар

Тук е от: 12 Май 2010 11:19
Мнения: 1049
Местоположение: ...Млечен път, ..., Земя, Европа, ..., България, Шумен, ...
Песен за спамера

Зъл Админ ме гони, мале,
зъл Админ убива,
кръвожаден Мод ми сметка
спамерска закрива!
Път навън ще ми отворят
босовете хищни зли!
Ах, от форума ме гонят
и сърцето ми кърви!
Искам ли при вас да кисна,
трябва да си трая,
спама трябва да потисна,
да се обуздая...
Няма веч пренебреженье -
смърт е га' ме цензурират!
С всяко свое Л.Съобщенье
сякаш тумор ми откриват!
Казват, вижда му се краят,
А не млъкна - в бан ще гния!
Мале, как да спара да лая?
Нож такъв да си забия?
Топъл спам от мен извира,
минерален, тъпоумен!
Скорост глупостта набира,
как да спра потока чуден?
Как да кажа: "Стига вече!"
на безценния си дар?
Бог ме как във спам облече
да забравя аз мигар?
Няма да им аз угаждам
на Админа и на Мода,
с зъби те не ще разяждат
моята природа!
Няма да се дам безславно!
Бан не ще ме плаши!
Спамът щом тече ми плавно,
Pointless ще съм значи!!!

Jamesmagno

:A9.gif

_________________
Everything will be okay in the end. If it's not okay, it's not the end.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 07 Юни 2010 0:23 
Администратор
Аватар

Тук е от: 09 Яну 2007 2:16
Мнения: 1845
Местоположение: Valhalla
Ами аз предпочитам оригнала, наречен "Калугерско", пред този имитационен маскарлък. Ако мислиш, че не съм искрен го виж в търсачките.
И е много дълго - израз на посредственост. Геният се крие в един дъх, казващ всичко.
Ето цензурираната версия на последното ми:

П...о м...а
Във г..а
М.......та ти
ще й.а

Пълния текст само на ЛС, ако си над 18

Ну понял? :ROTFL

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение
Изработка на сайт -Часовници онлайн --- Рок и метъл в нета
--- etcaptor.com ------ watchesbg.net ---------- freenetlife.com


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 09 Юни 2010 22:36 
Опитен
Опитен

Тук е от: 22 Яну 2007 15:58
Мнения: 193
(автор на темата)
Раздяла

Парите ти оставям настрана.
От тях не искам нищо да ти взема.
Ни от потта им, нито от страха,
с които си платил, за да ги вземеш.
От къщата, която си градил,
не искам даже сянка за закрила.
Единствен ти стопанинът си бил,
а аз дойдох и вече си отивам.
От всичките приятелства дори
аз няма да си взема подаяние.
Те бяха твои, моите ги изгори
нехайната ми липса на внимание.
И все заради теб. На вересия пих,
живота си изпих като бутилка вино.
Ако си бях самата аз, навярно бих
била незначеща, но още да се имам.
И името не искам, твоето вземи,
за моето ще поразровя на тавана
или в забравени от щастие земи.
Aко е живо, то до мене да застане.
И нищо повече. Със шепичка багаж:
мечтите, чувствата и старите ми дрехи.
Животът ми, нехайно скалъпен колаж,
във който другите не ме приеха.
От днес съм чайка под самотното небе.
Студеното, но точно то ще ме завива.
Тръгвам след порасналото в мен дете.
А пък жената, вярната ти, си отива...

Михаела Алексиева


Последна промяна s.n.s на 10 Юни 2010 16:06, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 10 Юни 2010 12:05 
Администратор
Аватар

Тук е от: 09 Яну 2007 2:16
Мнения: 1845
Местоположение: Valhalla
Моите поздравления към автора. Харесвам този вид ритъм.
Ако я откриеш, искам да се запознаем. :)

Като стана въпрос за ритъм, ето едно:

30.05.2010
Защо ли повтаря се един само ритъм,
Когато перото започва да пише?
Каквато и техника да опитам,
Пак същият ритъм от листа въздиша.

Въпрос на талант може би
А при мене,
талантът е да се ровя в заблуди.
Написано с финес, или арогантно и грубо
Все същото чувство покоя ми буди

Ако бях вярващ би било лесно:
Ще кажа, че е може би заклинание.
Стихът ми обаче е много по-честен,
Пристигащ и тръгващ си без зов за признание.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение
Изработка на сайт -Часовници онлайн --- Рок и метъл в нета
--- etcaptor.com ------ watchesbg.net ---------- freenetlife.com


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 13 Юни 2010 16:24 
Опитен
Опитен

Тук е от: 22 Яну 2007 15:58
Мнения: 193
(автор на темата)
Как точно ще те погледна-
само от теб зависи.
Не си първи. Не си последен.
Но точно ти си.
Бяха другите. И аз със тях бях.
Сега съм с тебе.
Имам минало. Нямам грях.
Пръстите ти са ми гребен.
Среши косата ми и изтрий
с целувки всички предишни.
От тук нататък си само ти.
И само аз съм-виж ме.
И очите ти го знаят.
Вземи ръката ми в своята ръка
и ме води. Към рая.

Маргарита Петкова


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 13 Юни 2010 17:15 
Форумен дух
Форумен дух
Аватар

Тук е от: 21 Май 2008 11:36
Мнения: 1045
ЛАУРА

Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не тихо да шумоли в тоалетната,
а да шурти, да пикае плющящо,
да забравя да пуска водата, защото
...бях свикнал по вънка да ходя
зиме в голямото снежно цукало,
как се кокори отгоре луната
и хвърля звезди като бъбречни камъни.

Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не с тънки усмивки да мънка,
а да зяпа от смях и да виждаш
мъдреца му, килнат встрани, и жълти
тютюневи зъби, оронени вече,
а вечер
О, роза през зимните нощи
с виелици снежни и буря!

а сутрин
Ти пак да си пъпка
от кремова роза, Лаура.



ЕСЕН

Майка ми
вари зад блока
лятото
на
лютеница


ДЪЖДЪТ ВЪЗДЪХНА...

Дъждът въздъхна и остави
многоточие във локвите.
Какво ли
искаше да каже облака...


Георги Господинов

_________________
Where the streets have no name


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 426 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29  Следваща
Бърз отговор
  


Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 18 Ное 2019 6:56


Информация за текущата активност

Регистрирани потребители на линия: Google [Bot]


Не можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на теми
Не можете да променяте собствените си мнения
Не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007, 2011 и т.н. phpBB Group
Style based on FI Subice by phpBBservice.nl │ град Шумен │ Блог
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов │ Редактирано за Форума на ШуменОбяви Шумен
Съдържанието на мненията във форума, с изключение на цитатите от външни източници, е лицензирано под Creative Commons Attribution.
Използването на мненията за комерсиални или некомерсиални цели е разрешено само с хиперлинк към форума и изричното позоваване на източника.
Отговорност за мненията във форума носят само и единствено техните автори.