ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Гражданска медия номер едно в град Шумен. В този форум шуменци могат да определят реда на актуалните теми.


Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 18 Ное 2019 6:13



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 426 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 14 Юни 2010 4:08 
Администратор
Аватар

Тук е от: 09 Яну 2007 2:16
Мнения: 1845
Местоположение: Valhalla
За истинският мъж и тоалетната като става въпрос... трябва страхотна звукоизолация :O01.gif

Ето едно, преди да съм го изтрил:

14.06.2010
Не знам коя си.
Сякаш късоглед, за теб не мога нищо да напиша
Стихът ми свърши с думите „след теб”
Мъжът се спря, поетът завъздиша.

А търсих те. В снега, във есента
В на пролетта неписаните тайни
В косите на любимата жена,
Във срещите, в разделите безкрайни.

Сега съм сам
И някак уморен понякога гадая твойто име
И сигурен съм, то не е „след теб”
Навярно може би „след мен”, любима

Сега като го прочетох и му намерих пра началото :)

След теб (1991)
Нощта напредваше.
Без тебе дълго не заспах
И само вятърът със клоните отвънка шепнеше
И цяла нощ остана неразделно с тях.

Листенцата, от нежността му стоплени
Отвръщаха със шепота си тих.
И като странни пътници прокраднаха се сенки
... след теб
Дошли да те заместят може би.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение
Изработка на сайт -Часовници онлайн --- Рок и метъл в нета
--- etcaptor.com ------ watchesbg.net ---------- freenetlife.com


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 27 Юни 2010 13:55 
Опитен
Опитен

Тук е от: 22 Яну 2007 15:58
Мнения: 193
(автор на темата)
Разказвачът на приказки

Разказвачът на приказки влезе - млад и нехаен -
в моят тридневен дом, във хотелската стая.
Не изахках учудено, казах: "Ти ли си? Влизай."
Той съблече сакото си и остана по риза.
По домашному седна и запали цигара.
Мина влак под прозореца - бяхме близо до гарата.
"Хайде - казах - разказвай. Цяла нощ ще те слушам.
Колко приказки знаеш?" Той мълчеше и пушеше.
Беше странен. Красив. И отчайващо приказен.
"Ако искаш..." - ми каза. "Да - прекъснах го. - Искам!"
Долу тътнеше музика и дванайсет минаваше.
Той разказваше приказка. Не си спомням заглавието й.
Смешна приказка беше. Помня - смяхме се много.
Казах: "Още разказвай!" Той помръкна: "Не мога.
Свърших думите" - каза. Взе сакото и тръгна.
Но не стигнал вратата, спря. Луната бе кръгла.
"Ако искаш..." - му казах. "Да - прекъсна ме. -
Искам!"
И какво по - нататък. По - нататък е приказката.

Маргарита Петкова


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 27 Юни 2010 14:35 
~~~~
~~~~

Тук е от: 06 Апр 2008 8:12
Мнения: 13410
Станка Пенчева

Ако някой замахва с нож -
трябва друг да умее да превързва рани.
Ако някой се кланя на победителя,
трябва друг да вдигне поваления от калта.
Ако някой се задушава от мълчание,
трябва да има друг, готов
цяла нощ да слуша, да слуша...

Ами ти -
ти коя бе?
- Понякога бях тревата,
понякога - свистенето на косата...
И понякога -
много рядко -
бях
самото небе
над тях!

_________________
ЛЪЖАТА, В КОЯТО ЖИВЕЕМ..


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 27 Юни 2010 14:37 
Форумен шут
Аватар

Тук е от: 27 Юни 2008 15:54
Мнения: 1808
Местоположение: Морей
Извън темата/подсказка:
Копирайте, копирайте, "бандити" такива! Кат ни ръцнат форума заради вас, к`во ша праим, ъ?

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 04 Юли 2010 9:39 
№14
№14
Аватар

Тук е от: 15 Дек 2007 13:00
Мнения: 13175
Местоположение: винаги на №14
Много е добър превода на Свинтила.

Без да разбирам нищо от превод ,още повече от превод на поезия си мисля ,че е много трудна работа . Освен, че трябва да спазваш точно ритъма, сричките, ударенията точно такива, каквито са трябва да запазваш и смисъла стих по стих.
Ето българския текст, а шотландския и английския могат да бъдат намерени тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Auld_Lang_Syne


Старата любов
Робърт Бърнс


Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

_________________
http://okazion21.com/


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 18 Авг 2010 11:48 
Опитен
Опитен

Тук е от: 22 Яну 2007 15:58
Мнения: 193
(автор на темата)
Среднощно

Аз съм. Нарочно в съня ти пристигам.
Как смееш да спиш спокойно !
Слушай, окото ми няма да мигне –
ще те разстрелям със спомени !
Тук съм. Стоя в средата на стаята.
Не посягай да палиш лампата!
Измориха ме разстоянията
и пристигнах така – внезапно.
Аз съм и тук съм. Това е главното.
Сега ще заключа вратата.
Как спиш на тая възглавница –
тя пази дъха на косата ми !
Ето – хвани, ако искаш, дланта ми.
(Зная, че още я помниш….)
Цяла нощ в стаята с теб ще остана.
Утре можеш да ме изгониш.
Господи, всичко е толкова ясно –
аз те обичам до лудост...

Само не викай така от щастие –
ще се събудиш!

Маргарита Петкова


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 06 Сеп 2010 17:21 
Напреднал
Напреднал

Тук е от: 10 Апр 2009 12:57
Мнения: 425
Местоположение: на дисплея ти
МАХМУР / ДЖУДЖЕТО ІІ /
Афтур: партизанско име от форума: rentgengang, (друго име: Митко)

Главата бучи и е някак мъгливо,
а уж беше светло това пусто пиво!
Завърна се още по-злобно джуджето
и мозъка бързо разджурка с чуклето:
- За мен ли ще пишеш ти гнусни памфлети?!
Ах, как ненавиждам ви, всички поети!
Проклети пияници, скотове, свини -
съвсем безполезни търсачи на рими!
Махмур, знай драскачо, е моето име -
джуджето със чука, за милост моли ме!

- Махмуре - отвръщам - хвани ме за кура,
гореща чорбица в стомаха ще тура,
две ледени бири ще ливна над нея
и ще те удавя, ебах те у гея!
А знаеш какво да направиш със чука -
пъхни го в гъза си и бягай от тука!
Ти фикция си от ума ми родена,
не е трудно да бъдеш унищожена!
Поетът създава, поетът убива,
накрая, разбира се, пак се напива!

:N1.gif

http://www.severozapad.org

_________________
http://www.youtube.com/watch?v=zeWBD7zHG8o


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 09 Окт 2010 20:21 
№14
№14
Аватар

Тук е от: 15 Дек 2007 13:00
Мнения: 13175
Местоположение: винаги на №14
Така веднъж във снежната алея

Така веднъж във снежната алея
видях следи: "той" бе минал с "нея".
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия и сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукванетто на кълвача.
И продължавайки след тях да крача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата и клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия и дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но - уви! - не са
подобно тази среща във леса...

Валери Петров

_________________
http://okazion21.com/


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 03 Ное 2010 15:14 
Опитен
Опитен

Тук е от: 22 Яну 2007 15:58
Мнения: 193
(автор на темата)
Я сипи ми една...


Я сипи ми една...
Че до болка е празна
душата ми.
Искам да я отхапя...
Болката.
После да я изплюя.
Да спре да горчи,
че ми скапа живота.
Нямат блясък очите ми.
И косите от студ побелели
се свличат по раменете
като крила на птица -
уморени.
Ще пия. Няма да плача.
Бавно капе сърцето ми.
На глътки сипи да изпия
ехото...
Да спре да кънти душата ми.
Сипи, сипи!
Искам да се напия.
Да покрещя.
После да онемея.
Само днес. Утре ще изтрезнея.

Веска Алексиева

-- съб ное 06, 2010 3:55 pm --

РАЗЛИЧНИ ТЕРИТОРИИ

Наказани ли бяхме да сме влакове
пътуващи в различни територии?
До болка и до ревност да се чакаме.
Да вярваме в скалъпени истории.

Да търсиме причини и различия,
та никак в нищо да не сме еднакви.
Да нямаме причини за обичане...
Наказани ли бяхме да сме влакове?

Попитахме ли някога сърцата си
защо от меки станаха железни?
Попитахме ли как изчезна патосът
от полъха на вечерите звездни?

Попитахме ли някога зениците
защо във чужди пътища се взират?
Разбрахме ли поуката, че птиците,
оставили гнездата си, умират?

Научихме ли мъдростта на времето,
че влак и пътник трудно се засичат?
Че щом мечтите живи ни отнеме то
без смисъл е сърца да се обичат...

Но ето затова сме с тебе влакове
пътуващи в различни територии.
Дано се срещнем - някога и някъде
в любовен сблъсък на самотни пориви.

Ясен Ведрин


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 10 Ное 2010 1:03 
Администратор
Аватар

Тук е от: 07 Яну 2007 4:15
Мнения: 7199
Едно стихотворение, свързано на нашия град:

Траян Първанов
Дъжд над Шумен

Тоя дъжд, над живота ми с облачна мъка дошъл,

пак се стича от остри студени светкавици зъл,

кърти глухия облачен ден с гръмотевична бяс

и се лее над нас, и се гъне от тъмна несвяст,

и едва ли край Шумен, над Кьошкове с тежка тъга

може скоро да спре лекомислена пъстра дъга.

И от месеци сякаш, несдържан и тъй невалял,

пада дългия дъжд, избуял от разчувствана жал,

тегне в птици и камъни, в клони и лишеи свит,

хвърля гъстите мрежи високо в гористия рид

и не мога да спра да го слушам в бездънния ден

как събаря цвета на възторга ми бял и зелен.

Ти прости ми за вчера, прощавай за утре и днес

и за всеки неискрен понякога поглед и жест,

и за моята нежност и грубост прощавай, прости.

Но с попукани от гръмотевици мокри пети

крачи дългия дъжд, от студени светкавици зъл,

покрай Шумен, над Кьошкове, с облачна мъка дошъл,

тоя дъжд от живота ми с устни, с душа приеми

зарад оня, под който ще бъдем безкрайно сами.


На Галина Григорова

_________________
библиотекаобяви шумен
Блог с по-ценните форумни произведения


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 11 Ное 2010 22:13 
Велосипедист
Велосипедист
Аватар

Тук е от: 12 Май 2010 11:19
Мнения: 1049
Местоположение: ...Млечен път, ..., Земя, Европа, ..., България, Шумен, ...
Валери Петров
ДИПЛОДОШКА ЖАЛБА


Ний сме диплодоци, кротки, тревопасни,
тежки и огромни, ала безопасни.
Дълго си живяхме мирно и по свойски
в нявгашни далечни ери мезозойски,
ала нещо става - чувстваме го всички,
като си напрегнем дребните главички:
някои животни станали са ловки,
нокти са развили и добили човки,
гребени от плочи, челюсти зъбати,
и на туй отгоре - нрави непознати.
А пък ний, родени в миналото време,
ний сме пригодени папрат да пасеме
и затуй зъбите са ни всички кътни,
и затуй спокойно другите ядат ни,
и затуй видът ни, рядък напоследък,
бавно си изчезва с общия напредък.
Но не може нищо тук да се извърши,
тъй като процесът става твърде бърже,
а не подобава някой диплодокус
да се унижава до подобен фокус:
за да не загине, зъби да си турне,
тоест, по причини чисто конюнктурни.
И какво излиза? Че като държиме
да опазим свойто диплодошко име,
сложен в обстановка, сложна като тази,
себе си видът ни няма да опази.
Но какво да сторим? И полека-лека
тръгваме ний в свойта царствена пътека,
трийсет метра дълги, бавни и масивни,
все тъй удивени и все тъй наивни,
да поставим нейде в залите музейни
своите огромни прешлени идейни.

_________________
Everything will be okay in the end. If it's not okay, it's not the end.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 17 Ное 2010 23:03 
Опитен
Опитен

Тук е от: 22 Яну 2007 15:58
Мнения: 193
(автор на темата)
20 години по-късно

И въпреки всичко
светът е прекрасен.
Животът е
по-вкусен от ябълков пай.
ВлюбИ се в четвъртък,
не, по-добре в сряда.
ХвърлИ самотата си,
пей и мечтай!

Мечтай безпощадно,
мечтай безогледно.
Мечтите изобщо не струват пари...
Дъщеря ми рисува гора слънчогледи
и целият свят върху тях се крепи!

Продавачът на пуканки
пръв усети края на лятото.
После ятото щъркели,
изтънелия ми портфейл...
Преди 20 години
бих ти пратил целувка по вятъра.
Днес, за по-сигурно,
ти я пращам по мейл.

Ивайло Диманов


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 18 Ное 2010 9:36 
Ентусиаст
Ентусиаст

Тук е от: 26 Мар 2008 10:47
Мнения: 68
Местоположение: Шумен
Горделивите –
ние –
не питаме никога.
В резултат –
емболия
от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.

(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа „обичам"?
Може някой да чуе!)

Горделивите –
ние –
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.

Миряна Башева


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 14 Дек 2010 9:23 
Дълбоко в матрицата
Дълбоко в матрицата

Тук е от: 15 Апр 2008 9:12
Мнения: 2236
Местоположение: Шумен
Skype: frankzappa1940
Страдание

Болка.
Болко-о!
Болчице...

Александър Геров

_________________
http://www.youtube.com/watch?v=x6yh1nFI ... e=youtu.be


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 20 Дек 2010 18:12 
Опитен
Опитен

Тук е от: 22 Яну 2007 15:58
Мнения: 193
(автор на темата)
Нечакано

Не предвиждахме тази развръзка.
Разделихме се без да се срещаме.
Даже мисля, че малко ни втръсна
от пиянство на думи за верност.
Аз поплаках - а ти ...знам ли сцената?
Тя е винаги зад завесите...
Без герои. Без роли. Без реплики -
разделихме се някак небрежно.
Неуместни са всичките опити
да те върна отново към себе си.
Очилата смениха диоптрите
и сега виждат в други отенъци.
Нажежена е твоята гордост
и страстта ти пред нея отстъпи,
вместо палещи ласки любовни
се разбихме в нечакани трусове.
И какво като диша вселената.
И какво като вънка е пролет.
И какво като птиците пеят (си)...
Щом ме чака затвора на болката.

Силва Грийн


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 426 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29  Следваща
Бърз отговор
  


Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 18 Ное 2019 6:13


Информация за текущата активност

Регистрирани потребители на линия: Bing [Bot], Google [Bot]


Не можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на теми
Не можете да променяте собствените си мнения
Не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007, 2011 и т.н. phpBB Group
Style based on FI Subice by phpBBservice.nl │ град Шумен │ Блог
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов │ Редактирано за Форума на ШуменОбяви Шумен
Съдържанието на мненията във форума, с изключение на цитатите от външни източници, е лицензирано под Creative Commons Attribution.
Използването на мненията за комерсиални или некомерсиални цели е разрешено само с хиперлинк към форума и изричното позоваване на източника.
Отговорност за мненията във форума носят само и единствено техните автори.