ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

И с какво ви затрудни пък "Махалото на Фуко"?

Ти сериозно ли бе 100 пъти бих предпочел някое криминале пред филопростките напъни на някъв капут станал известен щото захаросано цитира екзистенциални проблеми или пък да се вържа на идиотските теории на позитивното мислене...

Еко е огромен ерудит. Книгите, в които на ерудицията е наблегнато ("Махалото", "Розата"), са...върха? (така ли да го кажа, че да ме разберат?) Макар, че "Баудолино" ме разочарова във втората половина...Има и по-други негови книги ("Островът", "Лоана") и там вече и аз не съм фен...Философските са трета (огромна, преобладаваща) тема...Детските...И никога не го сравнявайте с Куелю, Букай, Бах и пр.
Или съм са напил и съм са олял с поста...

А, да не навлизаме във философията, че е много дълъг списъкът на французите, които изобщо не мога да чета.
Например от "Гаргантюа и Пантагрюел" дали съм прочела повече от 4-5 страници...не вярвам.
Ще кажа само, че в различните периоди от живота ми са ми харесвали различни книги.И по това разбирам, че се променям .За всяка книга се иска и съответната нагласа, съответния момент. Не всичко може да се прочете по всяко време . Има емоционални състояния, които просто не ти дават да четеш определени книги. Например преди години
към този списък спокойно щях да вкарам "Мъртви души". Имах поне 3-4 неуспешни опита, докато преподавателката ми по руска литература не ме влюби в тази книга.


Знам ли. Ами...няма сюжет. Хората просто искат нещата да имат "Вход" и "Изход".

Не съм сигурен. Просто ако една книга не ме "хване" от началото не я чета. След време (разбирай години) опитвам пак. Понякога се е случвало книга, която при първия опит не ми е харесала и съм зарязал да ми хареса при второто четене - например "100 години самота". Но с "Махалото" не е така - опитвал съм 2 пъти (първият път като ученик) - не ми хареса. Аз чета за удоволствие. Никога не чета насила.
"Името на розата" е нещо съвсем друго, както казах преди великолепна книга, чел съм я няколко пъти.
Чопър, убеден съм, че дори не си я отварял за да твърдиш това:
... щото между другото тя може да мине И за криминале... Но далеч не е само това.

Напоследък съм в света Мидкемия на Реймънд Фийст

Тоз ли е дето бил по-добър от Толкин и Властелина на пръстените

Според някои да, според други не, въпрос на вкус

Всъщност Властелина е 3-тата книга, но Силмарилион е довършен окончателно и издаден след смъртта на Толкин. Самия Толкин създава първо Силмарилион, но самата книга се оказва прекалено сложна за децата му и тогава започва да им разказва за малкото същество Билбо. Любопитен факт е, че когато дава ръкописа на издател той го преглежда и обявява за неперспективен и го захвърля на някаква купчина, след време дъщеря му случайно го намира и много и харесва, което привлича вниманието на издателя и тогава Хобит вижда бял свят. Скоро попитал и за продължение и тогава Властелина става факт, издаден за първи път в САЩ, след смъртта му сина му Кристофър редактира и довършва Силмарилион, който всъщност е най-хубавата книга от епоса, а когато Питър Джаксън го филмира ела ми се обади Великото на Толкин е, че създава изключително подробен свят и в някои моменти спокойно може да се нарече, че е създал цяла митология, с всичките и подробности - езици, писмености, диалекти, народи и раси с историята им и прочее. Затова за мен е велик Толкин, защото освен всичко е и създател на жанра, пример: сега има изключително модерни и ефективни поточни линии, но Хенри Форд се смята за гений, нали

Какво му има толкова на поста ми?