ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

"Опитайте да напишете поне едно смислено изречение." Не бях го виждала това в червенкото

Може да ми платиш едно Шуменско в Лорие.

Ловец , развесели ме!

Я да видим това кой ще го познае? За 1 водка.
"Откъде да започна?
Измина седмица, откак написах това първо изречение. Седя край голямата маса в Заседателната зала на Белия дом. От мен се иска да изложа своята версия за онова, което се случи. Казано ми е да избягвам услугите на най-добрия и близък приятел на историка - умозаключението. Няма да е лесно.
Взирам се през прозореца няколко минути. Късна есен е. Падат кафяви листа. Преди една година се намирах в Лос Анжелис - напълно разорена. Сега работя в Белия дом. Успех ли е това?
Хайде пак.
До пишещата ми машина има бордови дневник. Вземала съм го със себе си при всеки свой полет, след като спечелих международната купа „Хармън" за заслуга към световното въздухоплаване. Преди мен първата и предпоследна жена, заслужила тази чест, бе Жаклин Кохрън - през петдесетте години. Тя бе омъжена за
милионер, който финансираше любовта й към летенето. Аз нямах пари зад гърба си.
На последните страници на дневника си записвам сентенции, които ми харесват. Макар че следвах машиностроене в Южнокалифорнийския университет, випуск 1964, увличах се по онова, което наричаха хуманитарни науки противопоставяйки ги на нехуманитарното в науката за машинариите. Преди една година, през септември, исках да започна живота си отново. Да се върна към учението. Да защитя доктората си върху Паскал. Много жени на моя възраст преживяха подобни кризи. Операция „Последен шанс". Един следобед отидох в ЮКУ* и постоях известно време на дългата опашка пред регистратурата. Макар да изглеждам по-млада от тридесет и четири, нямам вид на седемнадесетгодишна. Когато стигнах на метър-два от гишето, избягах. Потече ми кръв от носа. Винаги съм искала да знам всичко. Да бъда всичко. Да опознавам не само едната, но и двете култури. Да бъда наясно с Ронсар. Наясно с Хайзенберг**. И все пак, когато „пишех" книгата си, черната работа свърши Хърман В. Вайс — наемно перо. Според издателя не бях наясно с музата. И досега не съм.
Ето един цитат от Хораций: „Роден под злото влияние на промяната."
Харесва ми. Не зная кого или какво има предвид Хораций, но тази фраза положително отразява състоянието на света през миналата година.
Друг цитат. Той е от Дидро. Предпочитам го пред Волтер: „Първата крачка към философията е неверието." Под тази сентенция написах в книгата си „последни думи". Чии? На Дидро? Забравила съм."..."Очарована бях да видя Хималаите, изпущащи пара като сух лед на слънце. В такива мигове винаги искам да можех да запечатам и разкажа на другите какво зна­чи да си... вятър, прах, звезди. И квазери, и други слънца. Но аз съм само един роден летец, нищо повече. От всич­ко личи обаче, че Сент Екзюпери е бил обречен да не му издържат нервите, както и станало. Но е знаел какво значи да се украсява космоса с думи."

Запа, няма по-смахнат, но и по-лесно познаваем автор. Езикът му е уникален, персонажите безподобни, а и няма как някой преводач да съсипе нещата.
Защо късно, поне с врабчетата не се ли познавахте?

А, то и аз Радичков го почнах късно, ама врабчетата ги знаех - въртяха редовно едни драматизации по "Лека нощ".
Тогава ми бяха малко странни, после много се забавлявах с тях.
1995-96 година Театъра на армията гостува в Шумен с много добра постановка на "Януари", по същото време гледах и "Лазарица" и после изчетох каквото намерих на Радичков.