Из скаутската история ...

Из скаутската история ...

Мнениеот neferura на 01 Авг 2008 14:58

Сигурна съм, че бродейки из нета, всеки от нас среща интересни разкази за тези, които много преди нас с гордост са се наричали скаути, както и любопитни факти за самата организация и нейните символи. Ето например тук http://www.scoutbg.com/index.php?option ... &Itemid=90 може да прочетете за едно вълче, не успяло да преживее Чирпанското земетресение през 1928 г., след което следва най-голямата спасителна акция на българските скаути, помогнали на бедстващите при земетресението.
“За света може да си просто един човек, но за един човек може да си целия свят!" ...
Аватар
neferura
Скаут по душа
Скаут по душа
 
Мнения: 171
Тук е от: 08 Окт 2007 9:06
Местоположение: Shumen

Re: Из скаутската история ...

Мнениеот neferura на 06 Авг 2008 9:08

Ето ви и нещо любопитно за това как е станал изборът на цвят за скаутска униформа: :B8.gif

Унифрмата е нещото което разграничава всеки скаут от останалото сиво множество на неориентираните младежи. Униформата е съставена от тъмносиня барета, скаутска риза (бежава на цвят), тъмносини панталони (къси или дълги, според сезона) и, естествено - скаутска връзка.
Ризата и панталоните са неизменима чaст от униформата на Българските скаути. Докато уставът позволява малка свобода за шапките ("Ако по време на строй скаутът или гайдът нямат барета или канадка(в зависимост от заеманата длъжност) те могат да са без шапка") за останалата част от униформата е доста стриктен.
Самият произход на униформата е много интересен. Бейдън-Пауел е избрал за цвят на мъжките ризи този бежов цвят ("каки") защото: "Този цвят е установен за колониалните части на Великобритания (все пак Б-П е англичанин), освен това този цвят позволява на момчетата да се прикриват по време на техните игри". Историята на самия цвят също е много интересна: "При изпълнение на една полицейска задача в Индия една англииска дружина била принудена да премине една тинеста мътна река, пълна с "КАК"-кестеняв прах. Преминали реката, войниците излезли на брега целите изцапани в кафяво-зелената кал и нямайки време да се измият влизат в бой. След сражението, обаче, загубите в тази дружина били много по-малко от тези на дружината действаща от другата страна, облечени в бяло."
Това кара Б-П да избере за цвят на ризите този бежав цвят. За панталоните той избира тъмно синьо поради една много проста причина, виждайки как се цапат панталоните(бежави) на воиниците си в Индия и Африка, Б-П разсъжадава че ще е по-подходящо за момчетата да носят тъмни панталони. Не се спира на черни защото те много по-бързо избеляват отколкото сините.
Това се запазва, докато през 1912 г. лейди Бейдън-Пауел не решава да се заеме с организирането и на женска част към организацията. Тъй като и момичетата влизат в тази организация те също трябва да имат униформи. Но точно защото са момичета техните униформи трябва да се различават от мъжките, но не много. Затова се променя само цвета на ризите: те са светло сини. Лейди Б-П се спира на този цвят поради две причини:1- не иска ризите да са същите като мъжките защото все пак те са за момичета; 2-не иска да са бели или светлосиви, защото белите ризи се цапат лесно пък и са като униформите на женския помощен корпус на армията, а светло сивите са като тези на детегледачките и гувернантките. :D
“За света може да си просто един човек, но за един човек може да си целия свят!" ...
Аватар
neferura
Скаут по душа
Скаут по душа
 
Мнения: 171
Тук е от: 08 Окт 2007 9:06
Местоположение: Shumen

Re: Из скаутската история ...

Мнениеот neferura на 22 Авг 2008 15:18

Ето ви, скъпи скаути, и разказа на един от пионерите на скаутското движение за впечатленията му от първият организиран скаутски лагер. :D За някои от вас следващият разказ няма да звучи твърде екзотично :A2.gif

Първият скаутски лагер
(По разказа на един от участниците на о.Браунси)

На палубата на корабчето, което ни носеше към острова, беше оживено. "Животът в лагер ще протича на малки групи, които ще наричаме патрули. Един от вас ще ги ръководи". Бейдън-Пауел говореше спокойно, като стоеше сред нас и ни разясняваше предстоящия престой.
"Всеки патрул ще носи името на някакво животно: вълци, врани, бизони, косове" - продължи той, щом се установихме на острова. Когато извикаха името ми, аз се присъединих към "вълците". Но едва когато си наложих шапката, едната страна на периферията на която беше вдигната и прикрепена с малка позлатена лилия, аз усетих, че мечтата ми става действителност. Ние бяхме около двадесетина момчета на моя възраст, които отивахме да лагеруваме на остров Браунси с генерал Бейдън-Пауел, вероятно един от най-честваните мъже в нашата страна. Едно тънко гласче запита: "А какво означава Б.П изписано върху значката?" Всички се засмяхме. Някой каза с тих глас: "Това са инициалите". "И не само това" - добави Бейдън-Пауел - "това означава преди всичко "Би припейрд" ( be prepared - Бъди подготвен). Един добър девиз за скаутите, не е ли така?" След това той събра патрулните водачи за да подготвят програмата за деня. А всеки патрул си издигна палатка, подреди я и изкопа канавка наоколо й за в случай на дъжд.
След обяд ние вече се бяхме настанили върху сгънатите на две завивки, раниците ни пред нас. Сетне с обединени усилия ние издигнахме висок пилон, на който се развяваше Британското знаме.
Вечерта, насядали около огъня, Б-П разказваше за живота на младите зулуси. на възраст, когато възмъжават, всеки един от тях трябва да прекара около един месец сам в гората. Боядисват го в бяло и той, младежът-зулу, трябва да се крие така, че никой да не го види. Той трябва да се оправя в саваната сам, докато падне боята. Б-П ни научи на една много смешна зулуска песен - "Аз съм великият лъв". Много се смяхме, като го гледахме как подскача и танцува. На другата заран ни събуди тромпет с много нисък тон: Б-П надуваше един дълъг и посукан рог от газела кудан.
След утринния тоалети една обилна закуска ние се строихме за поздрав на знамето. Нашето учудване от това разнищено и надупчено знаме се превърна във възторг, когато научихме, че то е същото това, което се е развявало 17 дена над обсадения Мефекинг, който Б-П е защитавал по време на Бурската война. Денят мина в подреждане на лагера и на местата за патрулите. Един патрул дори се опитваше сам да си направи легла от клонки. Следобеда ни беше претоварен с игри, правилата на които се обясняваха от самия Бейдън-Пауел, който сетне сам биваше арбитър.
Вечерта всеки патрул си запали по един голям огън. Когато остана само жарава, ние си пекохме шишчета от месо, нанизано на тънки дървени клечки. Сетне Б-П ни разказа как веднъж, изненадан от бойци-зулуси, той с голяма скорост превалил през един рид, скачайки от камък на камък. "Когато най-сетне се метнах на коня си" - спомни си той с облекчение, - "благодарих на Бога, че бях учил шотландски танци!"
Петък, 2 август, всеки патрул си изгради колиба от клони, в която да може да се побере - "Така, сега нещата изглеждат по-добре" - ни каза Б-П - "стига покривът да не протече!"
След обедната почивка се учихме да управляваме лодка в близкото блато. Два часа по-късно, когато бяхме почнали да се справяме с лодките, по даден знак се впуснахме с тях да гоним един кит. Скаутите-харпунари на носа на лодката трябваше добре да се целят, за да улучат кита - естествено един голям, плаващ пън - и да успеят да го изтеглят на брега. Играта на мечки завърши следобеда. Лагерният огън, вечерта, се огласяше от африкански песни.
На другия ден Б-П ни обяви, че всяка вечер един патрул ще остави лагера и ще бивакува без палатка някъде, където си избере.
Изучавахме следите на един ходещ и на един тичащ човек, следите оставени от колело.
Междупатрулните игри се редуваха безспир целия ден и ни накараха да забравим тревожното очакване на бивака. Следобеда приключи с играта "Ким", произлязла от един разказ на Р. Киплинг. Трябваше да разгледаме кратко една дузина предмети и след това да ги запишем. Беше трудно, но след няколко упражнения успях да си подобря вниманието.
Kато си изпихме чая, нашият патрул си взе нещата и малко хранителни припаси и тръгнахме на експедиция. Бяхме си избрали едно ъгълче на плажа, защитено от малка дюна. Запалихме огън. След вечерята ние си импровизирахме една забава, на която всеки представяше по нещо. Изтегнали се край огъня, под звездите, нощта изглеждаше великолепна. Преди да заспя си помислих, че ще разкажа за всичко това на братовчедка си Шърли, която ни беше проглушила ушите с разказите си за Индия и която сигурно ще се поболее от завист.
На другата сутрин подредихме всичко, угасихме огъня и се завърнахме в лагера. За наше голямо учудване Б-П и другите патрулни водачи ни разказаха за всичко, което бяхме правили: нашите караули явно не са били достатъчно зорки.
След като четохме от Библията, неделният ни ден беше посветен на изучаване на природата. Всеки скаут, с бележник в ръка, тръгна да наблюдава птиците, животните. някои от нас проследяваха зайците, други рисуваха чайки, потапници или корморани. По една система от точки за 12 нарисувани дървета и техните листа, за 12 риби или 12 следи на различни животни и птици, всеки скаут можеше да си спечели значката "Природа". Седнали около огъня, Бейдън-Пауел разказваше историята за крал Артур и за рицарите от кръглата маса. те обикаляли света, за да намерят Светия граал - потира, в който била събирана Христовата кръв. При това, където и да отивали, те оказвали съдействие, въздавали правда, помагали на бедните, защитавали слабите.
На шестия ден, както рицарите на крал Артур, така и ние тръгнахме да бъдем някому от помощ. С приятеля си Уилиям двамата помогнахме на едно семейство да събира дърва и да си подреди сайванта. когато се завърнахме, всеки разказа, при дадена честна дума, за това, което е направил. Хората, на които помогнахме, бяха поискали да си платят, но ние отказахме. Бейдън-Пауел ни обясни кода на честта на рицарите: "Скаутите също имат правила на играта, за цял живот. техният поздрав им напомня: трите издигнати пръста означават, че скаута е откровен, предан и чист. Палецът поставен върху кутрето означава, че силният защитава слабия".
Този ден беше посветен на спасяване, на първа помощ и на пренасяне на "ранени". Имаше извън това и ден на Отечеството, на гражданските задължения, на пожарната охрана, на историята на Британия, на благотворителните общества и за помощ на нуждаещите се. Всяка вечер един патрул излизаше на експедиция и на бивак. Всеки ден имаше по някоя нова игра, нова песен, научавахме нещо ново - как да си оплетем покрив от папрат или да си направим въжена стълба, как да пропълзяваме безшумно и как да се прикриваме. Тези десет дена се изнизаха, като падаща звезда. Последния ден патрулите се състезаваха в игрите от прежните дни: теглене на въже, пренасяне на "ранени" под прикритие, играта "Ким" и естествено отново лов на китове.
Накрая трябваше да вдигнем лагера и да подредим всичко така, че да не можеш да си и представиш, че двадесет момчета са били тук цели десет дена. Седем години по-късно ние вече бяхме 100 000 скаути във Великобритания! :A1.gif
“За света може да си просто един човек, но за един човек може да си целия свят!" ...
Аватар
neferura
Скаут по душа
Скаут по душа
 
Мнения: 171
Тук е от: 08 Окт 2007 9:06
Местоположение: Shumen


Бърз отговор

 

Назад към Общи теми



Информация за текущата активност

Регистрирани потребители на линия: Bing [Bot], Google [Bot]