Случвало се е, не е да не се е случвало. Въртяхме с Матев, а отстрани едни закъсали стопаджийки с голи крака, поне в моите очи беше така. Викам си, егати каръците. Една, втора, трета... Даже и аз, балък на балъците, взех да се съмнявам. Реших да пробвам. Прелетяваме покрай една мургава стопаджийка - избити зъби, респектиращ тен, отегчена физиономия - както си е редно да изглежда една закъсала стопаджийка.
- Колко? - пробвам интуицията си аз.
- Петнайсе, двайсе... - рече онази.
Е, как да не се изкушиш, питам аз, как! Редно е да се помага на закъсалите по пътя жени.
(Пак слъгах в последния ред.)