ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Гражданска медия номер едно в град Шумен. В този форум шуменци могат да определят реда на актуалните теми.


Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 10 Дек 2019 3:41



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 87 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Другоземни мероприятия
МнениеПубликувано на: 03 Май 2009 23:44 
Велосипедист
Велосипедист
Аватар

Тук е от: 11 Фев 2007 14:04
Мнения: 2859
Местоположение: у дома
(автор на темата)
Завърнахме се... Докато нещата се случваха, имах невероятни идеи как ще опиша цялото мероприятие, даже си представях поста си, пълен със снимки и чудесни описания. А всъщност сега като се върна назад, усещам думите слаби за това невероятно преживяване.
Да започна от пътуването: не улучихме правилното място за пътя натам и минахме през прохода Шипка. Мноооого голям баир, дори с кола. А шосейките го качват дори с колелета :B3.gif Трябва и ние да се пробваме, но движението е голямо за тесните завои. Връщане през "петолъчката", далеч по-бързо. Една кола, накачулена с 3 колелета. Предизвиквахме интерес по целия път. Попаднахме на интересна бензиностанция а-ла Флинстоун до Омуртаг, както и на най-бавните продавачки в Дряново.
Хората: запа, Хари и аз от Шумен, а там се срещнахме с нашите приятели от Търговище. Срещнах хора, които само съм чела в мтб-бг. Много интересно беше разпознаването ни :O01.gif Както и други хора, с които сме карали преди от Пловдив, Стара Загора...имаше гости от Румъния, Русия, Украина, Англия. Една пъстра поляна от хора, които обичат колоезденето, парапланеризма, природата, планината, палатките, излетите.
Състезанието: мале какво трасе :BB08.gif Мале, какви хора. Оле, какви колелета! Само възклицателни. Хубавата вест е, че българче стана победител. Това, което ние качвахме в събота пеш от едната станция на лифта до другата за около два часа и половина, Росен Ковачев спусна с колело за 7 минути и 9 секунди!!! Не знам колко км е трасето, но докато си седях на финала и гледах пристигащите състезатели, когато си сваляха каските, те трепереха. Има защо. Няма да коментирам нищо за този много опасен спорт. Видяхме падания, видяхме и доста хора с превързани ръце. Само събота е имало 6 фрактури. По-дребните неща не се броят.
Мястото: чудесни гледки и отдолу и отгоре. Планината си е планина, въпреки че си харесвам много нашето плато.
Спахме на палатки въпреки че времето беше много променливо. През 10 минути се сменяха слънце и дъжд, имаше и гръмотевици, и мъгли, и студ. Тествахме за пръв път нашата нова палатка: страхотно се представи и си бяхме сухи през цялото време.
Малко снимки от моя апарат:


Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение
Аз съм само аматьор със сапунерка, но имаше хора с хубави апарати, които направиха страхотни снимки. Като тези например.. Ще има и видеоклипчета, но другата седмица като ги обработим.

_________________
There are three kinds of "good." There's good, there's no good, and then there's good for nothing.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Другоземни мероприятия
МнениеПубликувано на: 04 Май 2009 8:24 
Дълбоко в матрицата
Дълбоко в матрицата

Тук е от: 15 Апр 2008 9:12
Мнения: 2236
Местоположение: Шумен
Skype: frankzappa1940
Винаги съм харесвал нещата около колоезденето много повече, отколкото самото колоездене. Още в Шумен реших да поработя над себе си обаче и накарах Айс да ми изнесе кратка сказка за стиловете на каране. Тя го направи. Някъде след десетата минута и трето споменаване на „Ди Ейч”, "Фор Крос” и други такива престанах да разбирам, но изслушах учтиво останалата част на беседата. Както и да е, оставям професионалното бъбрене на Айс, а аз ще ви запозная с жълтините. Там съм силен. Дългото пътуване с кола и особено Шипка донесе и първото ми разочарование – нито една проститутка. 12-те лева си останаха смачкани в джоба. А миражът за зъзнеща жрица на любовта до сами паметника, готова да сваля и сваля цени, се разсея яко дим. Всяко зло за добро обаче – вложих двете банкноти удачно в „Мери Джейн холдинг”. След 6 часа пътуване пристигнахме в мъглив Сопот. Не вали. Хак да им е на пишман метеоролозите. Разпънахме си палатките и кажи-речи с последното забучено колче небето се продъни и шурна порой. Сгуших се в марковата си кауфландска палатка, придърпах един парцал до себе си и взех примирено да смуча водка. Час по час потапях пачаврата в някой от гьоловете около мен и изсипвах по половин литър вода навън. Дотук добре, ще го преживея, но водата взе коварно да избива от пода – все едно съм опнал 35-левовото си чудо току над планински извор. Бутнах се в мокрия си спален чувал, прегърнах Мери и си казах – ще се мре. Това упражнение се повтаряше с малки прекъсвания следващите два дни, в резултат на което палатката бе наречена от търговищките ни приятели с краткото, но ясно бойно име „Подводницата”. Вечерта, естествено вали, но насреща, на средата на склона забелязахме огън. Щура работа. Някакви аборигени реваха и се драха. Отиваме. Ония крещят отгоре, а ние в тъмнината се катерим и крещим също. Диалогът беше в следния порядък, гарантирам ви, че се чуваше в цялото байкърско селище - „У бре! У брееее!”, „Идваме идвамеееееее”, „Носете дървааааааа”, „Носим, носиииим”. Носим, нъцки! Замъкнахме се с по едно клонче за отбиване на номера, а там хубави хора – софиянци, с много ракия, жена и никаква идея какво състезание се провежда в Сопот. Толкова ни хареса, че се отбихме и на другия ден, все така с по някоя вейка в ръка за авторитет. Казаха ми, че в 4 сутринта от склоновете на планината са се носили кански викове към нас в ниското – „Шумен, Шумеееен!” Аз по това време бях твърде уморен да отговарям.
Събота – първият ден от състезанието. Шарени хора с грозни велосипеди обикаляха наоколо. Обяснено ми бе, че вилките на колелата им само стрували колкото три мои Гризли. Аз пък до последния ден от състезанието по-джиджано колело от моето не видях. Може би с изключение на това:
Изображение
Сетих се, че съпругата ми е на 300 километра от мен и взех да засуквам мустак за жени. Отново разочарование. Оказа се, че само в руския тим имало женско присъствие. И тук проработи прословутият ми късмет. Забелязах ги трите девочки да си бъбрят самотно около кебапчетата и кюфтетата. Приближих се, смъкнах шапка, за да се вижда актуалната ми прическа и призовавайки на помощ 30-те часа по английски език и сълзите на учителката ми по руски Чернева (Милен, престани да ми говориш за стомаха на Вапцаров), се приближих. Нацелих, естествено, най-хубавото. Червенокоската. „Джъст уан куесчън, как тебя зовут?” Трите се разкикотиха като истински кокошчици, а гаджето отговаря – „Марина". Усещайки, че езиковата бариера пада с трясък помежду ни, аз панически се напрегнах и със сетни усилия изстрелях остатъка от езиковите си умения – „Марина, я буду кричать фор ю” и победоносно се отдалечих, оставяйки трите девойки в плътната омая на балканския ми чар. Не намерих друга снимка на Марина, затова ще копна горната:
Изображение
Втора нощ. Все така самотно и студено е в палатката ми, но вече му намерих цаката. Открих, че ако нагъна найлона, мога да локализирам езерцата в двата края, а аз що-годе сух, отвътре поне, си смуча водка. Неделя – спускачите са наред. Да ви обясня нещо. На снимките изобщо не си личи наклона. Това скокче, на заден план виждате и нашата група, в реални условия завършва в нищото.
Изображение Скачаш и падаш в пропаст, страхотия! Личното ми мнение, че всеки един от участниците, почти нямаше човек над 25, трябва да бъде причакван долу от линейка и с вой на сирените да бъде закарван в най-близката психиатрична клиника, където да му бъде предоставян тапициран апартамент. Един се заби веднага след скока пред очите ни, свестявайки се, първото за което попита бе добре ли му бил велосипеда. А падането беше, какво да ви кажа – ако бях аз на негово място, сега щяхте да поднасяте китки на лобното ми място. Нормален човек, кажете ми, би ли направил такова нещо? Разбрах и друго. Имали сме звезда в нашия си форум. Един от фотографите отразяващи събитието по едно време се облещи срещу нас, зениците му се разшириха. Викам си – радва ми се на скъсаните маратонки. „Анелия от МТБ, това ти ли си?!!!” Аз пък съм Запа, на кой ли му пука обаче. Нашето момиче свенливо направи реверанс и се представи на всички – „Аз съм Анелия от МТБ”. Народната мъдрост гласеше, че скромността красяла човека. Бая грозноват модератор сме завъдили май. Радостното беше, че разбихме надъханите руснаци. Росен Ковачев, извънземен от планетата на колелата, ги закова с фантастичните 7 минути. Вместо да го изведат с усмирителна риза обаче, беше понесен на ръце от съотборниците си. Луди хора. Обратният път – дълъг и тъмен. Проститутките пак стачкуваха. Няма значение – без това съм с 40 стотинки в джоба.

_________________
http://www.youtube.com/watch?v=x6yh1nFI ... e=youtu.be


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Другоземни мероприятия
МнениеПубликувано на: 07 Май 2009 17:25 
Велосипедист
Велосипедист
Аватар

Тук е от: 11 Фев 2007 14:04
Мнения: 2859
Местоположение: у дома
(автор на темата)
Чудесен разказ от запа :B9.gif
Тази неделя сме канени от нашите приятели от Търговище да караме около Омуртаг. Тръгва се от с. Зелена морава. В нашата кола има място за един човек с колело. Някой ако иска да се наслади на чудни гледки и хубаво каране, да заповяда!
Пътят до там с колата излиза 6 лв/човек

_________________
There are three kinds of "good." There's good, there's no good, and then there's good for nothing.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Другоземни мероприятия
МнениеПубликувано на: 08 Май 2009 21:06 
Велосипедист
Велосипедист
Аватар

Тук е от: 11 Фев 2007 14:04
Мнения: 2859
Местоположение: у дома
(автор на темата)
Видео материал около 1 ГБ :B1.gif

_________________
There are three kinds of "good." There's good, there's no good, and then there's good for nothing.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Другоземни мероприятия
МнениеПубликувано на: 08 Юни 2009 20:26 
Велосипедист
Велосипедист
Аватар

Тук е от: 11 Фев 2007 14:04
Мнения: 2859
Местоположение: у дома
(автор на темата)
Перпендикулярна вселена


Така се нарича събитието, организирано от пловдивския вело-клуб Крива спица. Тази година бяхме поканени да се включим в каране за 4 дни в Родопите на места без цивилизация, без хижи, без хора. 4 дни в дивото, спане на палатки, каране по цял ден и страхотни гледки. Тръгнахме в четвъртък рано сутринта и по пътя се отбихме да видим едни скални образувание наречени Скалните гъби. Ето ги тях:
Изображение
Пристигнахме в началната точка на Събитието с. Гълъбово. Ето как изглеждаше мегдана с 69 колоездачи:
Изображение
Следват малко километри, повечето е спускане, но за нас е носене надолу :(. Срам, не срам, поносихме, тъй като пътечките бяха много технични, стръмни, тесни, с големи и търкалящи се камъни, дерящи храсталаци, в сравнение с които Мечката си е бебешка пътечка.
Изображение
Стигаме до Дяволското мостче, пресичащо р. Арда, в която някои се поизкъпаха:
Изображение
Последва качване нагоре до с. Дядовци (безлюдно), където беше първия ни лагер. Никога не съм се радвала толкова на баир нагоре. Поне можех да карам :O02.gif
Изображение
Раздадоха ни изненадите и бирите и се заехме с опъване на палатките, вечеря и почивка. Ето я изненадата на главата ми:
Изображение
На другия ден следва кратко спускане по пътя, който качихме предния ден (точи път не носехме) и пак пресичане на р. Арда. Последва много качване, част от което по дълъг досаден асфалт, но поне времето беше с нас и имаше облачета над главата ни. После обаче дойде и най-екстремного качване (караемо) по търкалящи се камъни. Доста стръмно и технично, но тук мога с гордост да заявя, че почти навсякъде карах, на инат и с много зор. Малко от нещата, които видяхме:
Изображение, Изображение, Изображение, Изображение, Изображение,
Изображение, Изображение, Изображение
На другия ден пак следва доста тикане и носене на колелета, както и изкачване на няколко върха, един от които в. Чиляк:
Изображение, Изображение

Изображение
За съжаление дойде и последната нощувка в Родопите:

Изображение
И на сутринта кафе и закуска:
Изображение
Последен ден в тази красива българска планина:
Изображение, Изображение, Изображение
Тъкмо вече ми писна тотално да мъкна колелото надолу и започнах да се престрашавам да спускам стръмни пътеки, и всичко приключи с един стръмен баир нагоре и малко спускане по асфалт, откъдето видяхме началната точка с. Гълабово отново
Изображение, Изображение
Мога много да разказвам, да пиша, да обличам събитията в думи, цифри, километри, денивелация или часове каране. Но според мен няма смисъл. Снимките са достатъчно доказателство, че си заслужава човек да жертва малко комфорт, малко раздяла с цивилизацията и като резултат: страхотни изживявания с хора, които обичат планината, обичат колелета, обичат живота.

_________________
There are three kinds of "good." There's good, there's no good, and then there's good for nothing.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Другоземни мероприятия
МнениеПубликувано на: 20 Юли 2009 11:17 
Велосипедист
Велосипедист
Аватар

Тук е от: 11 Фев 2007 14:04
Мнения: 2859
Местоположение: у дома
(автор на темата)
Качване на Ботев
Shhh пусна мухата и на мен ми трябва малко да се ентусиазирам за нещо, особено свързане с каране, особено свързано с МНОГО каране, особено свързано с трудно каране. Тръгнахме още от петък, преспахме на село и в събота отпрашихме на запад. В Севлиево ни посрещнаха Оги и Божко, на които благодарим за разходката до тяхната крепост Хоталич. Момчетата в страшна жега ни заведоха до мястото.
След като покарахме в Севлиевско, тръгнахме към Априлци и благодарение на колежката на Силвестров, лесно намерихме Минковски вир, където къмпингувахме с Таня и Стойчо от Търговище. Чудно местенце беше:
Изображение Изображение Изображение Изображение
В неделя групата се събира в центъра на кв. Острец на Априлци:
Изображение
И потегляме:
Изображение
Първата чешма:
Изображение
Пътят нагоре е труден, но караем:
Изображение
Все още се вижда:
Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение
И пред новата х. Тъжа се спусна една мъгла, от която от там насетне нищо не се виждаше в разстояние на 10-на метра. От една страна това беше добре, защото нямаше слънце да ни опече и не се виждаше още колко далеч е върха, за да се стресираме. От друга страна, нищо не се виждаше наоколо и гледките, които бях виждала на чужди снимки от преди и заради които тръгнах на този поход, сега си останаха забулени в мъгла :( С мъглата дойде и студа :( Аз с моя пилешки мозък бях тръгнала по потник, Хари по къс ръкав и не бях взела нито една дреха с дълъг ръкав или нещо топло за нагоре. :N2.gif :N2.gif :N2.gif Нямам думи да опиша плиткоумието си и ако не бяха двамата Пламеновци, които ни спасиха с връхни дрехи, походът щеше безславно да завърши за нас прибирайки се на половината път. Последва каране нагоре, но повече беше бутане. В мъглата напредвахме бавно.
Изображение Изображение
Изворчето до заслон Маринка:
Изображение
Последни километри:
Изображение
И вече сме на върха:
Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение
Пътят надолу не съм го снимала, защото беше същия, а през цялото време валя като из ведро :B3.gif Беше дъъъълго спускане, над 3 часа сме спускали само, почти без почивка. Противно на очакванията ми, спускането не беше трудно и се разминах без падания, за разлика от пътят нагоре, когато се изтърсиш 2 пъти. Пристигнахме почти в 20 часа в Априлци, целите в кал и мокри:
Изображение Изображение
Последва миене на колелета и хора на чешмичката в центъра на кв. Острец и запалихме колите, както и парното в колите и всеки пое в неговата посока.
Всичко свърши, изводите за мен бяха два: да не тръгвам неподготвена в планината (най-важното); и да си изхвърля автоматите (не са за мен).
Искрени благодарности на Силвестров, без когото нямаше да стане възможно изкачването, на другия Пламен за споделената дреха, на Таня и Стойчо за споделеното къмпунгуване и пътуването, на всички за приятната компания.

_________________
There are three kinds of "good." There's good, there's no good, and then there's good for nothing.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Другоземни мероприятия
МнениеПубликувано на: 20 Юли 2009 23:03 
Велосипедист
Велосипедист
Аватар

Тук е от: 05 Юли 2008 21:10
Мнения: 153
Охоо вашата работа много сериозна - такива маршрути! Поздравявам ви с Хари за чудесния велопоход. Големи красоти наистина. И хубави спомени, е студа малко не е ама.. Тая рекичка също е много хубаво място за пикник, изглежда.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Другоземни мероприятия
МнениеПубликувано на: 02 Авг 2009 19:54 
Модератор
Модератор
Аватар

Тук е от: 15 Апр 2007 21:12
Мнения: 989
Местоположение: Шумен
Skype: nipresi
Абе тука на първия ред сякаш Ани ми се вижда...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Другоземни мероприятия
МнениеПубликувано на: 02 Авг 2009 20:21 
Дълбоко в матрицата
Дълбоко в матрицата

Тук е от: 15 Апр 2008 9:12
Мнения: 2236
Местоположение: Шумен
Skype: frankzappa1940
Тя си е. Откачена жена, да не ви се налага да й следвате педалите. Жална ви майка! Гаджет преди време ме обвини, че аз съм създал този Франкенщайн на колоезденето, ама не е така - сама си се издялка. От кекава женичка, към отвратителен мъчител.

_________________
http://www.youtube.com/watch?v=x6yh1nFI ... e=youtu.be


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Другоземни мероприятия
МнениеПубликувано на: 02 Авг 2009 20:33 
Дълбоко в матрицата
Дълбоко в матрицата
Аватар

Тук е от: 09 Фев 2007 15:36
Мнения: 2563
Местоположение: Назад във времето , когато България беше царство!
Skype: dragostinoff
Анито е бич за хората като мен,които желаят да покарат 1 час после да почиват още толкова и после да атакуват бирите и кебапчетата. :D Иначе поздравления за хъса и възможностите и. :B4.gif А Запа,кога ще дойдеш да си вземеш дисагите от нас? :ROTFL

_________________
"Всичко е добро, когато е добро за България" - Стефан Стамболов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Другоземни мероприятия
МнениеПубликувано на: 03 Авг 2009 11:35 
Дълбоко в матрицата
Дълбоко в матрицата

Тук е от: 15 Апр 2008 9:12
Мнения: 2236
Местоположение: Шумен
Skype: frankzappa1940
След най-добрия заслон за тази година на платото, солидно количество водка и лягане в два часа, се събуждам с две новини. Едната е добра, а другата лоша. Добрата е, че нямам махмурлук, лошата е, че това се дължи на простичкия факт, че още съм пиян. Чувал съм, че бирата помагала и панически тръгвам из квартала да си набавя лекарството. След дълги миткосвания заветната „Каменица” се лее в къртичината, а аз примлясквам доволно. Да знаете от мен, че силно надценяват отрезвяващото действие на хмеловата бъркоч. Потегляме с Хари и Анелия, ще ходим с маниаците от Търговище към Драгоевската планина. Допълнително се вкисвам и от факта, че другите двама колоездачи от Шумен мъдро са предпочели да прекарят деня, хъркайки сред алкохолни изпарения. И така – също като в подписа ми, тримата се кандилкаме към Преслав, а аз се сещам, че ако натисна педалите, отровната пот ще заноси водката. Това помага повече. Да, ама не. Точно до Хан Крум зървам капанче и ми хрумва да повторя лекарството. Пак не помага. Както казваше Ани: „Трета бира пия вече, а още съм пиян”. Единствената светлина в тунела е мисълта, че всъщност аз съм се отправил към рекичката, взел съм си и книга, ей го де е – още 20 километра и ще препичам бели кълки, другите нека орат чернозема, мъдър съм аз. Пристигаме в Преслав и заформяме респектираща тумба от колоездачи.
Изображение
Местните се обръщат, зяпат ни, всъщност зяпат другите, аз пак съм изтърсака на групата с моето гризли и потната си памучна фланелка. Хората от Търговище са се натокали като папагали, мяркат се и разни извънземни машини, дето се вика от Скот нагоре. Запознаваме се с Вожда, търговищкото Ани демек, техният водач. В сравнение с него нашият бъбривец Роби е като исихаст, обрекъл се на мълчаливи молитви. Запознавам се и с другата им звезда – Вангелов. Той пък е техният Гаджет, ама на квадрат. Смуча си бирата и вече ми се мяркат картини на студена водка, подмятана от бързото течение на Камчия, срамежливи монокинки и един велосипед, моят, захвърлен на брега. Потегляме, а аз час по час питам къде е рекичката, на което неизменно ми се отговаря: „Там!” и се сочи нагоре. Още тогава трябваше да заподозра, че една река с примерно поведение по би й прилягало да си тече в ниското, вместо да катери върхове. А уж съм бил мъдър. Както и да е, отвлякоха ме в планината, а уж бях тръгнал за реката. Повдига ми се настроението обаче при мисълта, че е можело да бъде и по-зле - Вангелов явно пък беше тръгнал на пазар в Преслав, а се озова изгубен в някаква планина, все така чинно мъкнещ торбичката си за покупки.
Изображение Изображение Всъщност аз този човек го видях за последно в Преслав. След това научавахме какви ги върши от разкази на очевидци, изостанали далеч назад. А какви ги е вършил ли – хм, ами не знам защо, но веднъж влязъл в планината, взел хитрото решение да бута колелото си по 24-те километра маршрут, нещо като пешак-мазохист, с колело на гръб. Оставяхме му знаци тук-там, но доколкото ни осведомиха, той бил човек, който гордо би пренебрегнал подобни опътвания и би тръгнал точно в обратна посока.
ИзображениеЗарязваме Вожда да чака този странен тип, човек на път не се оставял. Един час по-късно се е състояла срещата помежду им, на която Вангелов споделил гръмогласно всички идеи за майката на Вожда, все така бутайки колелото си и сентенцията претърпява следната корекция: „Човек на път не се оставя, става дума за човек, не за Вангелов”. Ние си караме. Е, някъде и бутаме.
Изображение Изображение Свършва ни и водата. Срам ме е да призная, но за първи път в дългата си кариера на пиянде, бих заменил шишенцето с водка в раницата срещу капачка вода. Скверни мисли. Спускаме се към Драгоево, където имаме двама паднали – Румен, който прави потресаващо кълбо и се изправя на крака, като една истинска невеляшка и Ани – най-странното, бавно падане, което съм виждал, на забавен каданс. Увещавам Ани да не казваме, че е паднала, никой не е видял, след което отивам и разказвам на колкото се може повече колоездачи за случилото се. Прекрасен агент би излязъл от мен – двоен, четворен, петорен, и без пари щях да го правя, само за едното удоволствие да се хваля колко много знам. Най-накрая сме приключили оранта, минаваме покрай някакъв язовир и засядаме на бира в Драгоево.
Изображение Примамливи картини отново започват да плуват пред очите ми, жегата ми изглежда почти поносима, реката ме зове. Вдясно от мен са разгънали карта, Ани бучи с пръст в нея и констатира, слушам я с половин ухо, че най-краткият път към Шумен бил през Миланово. Към Шумен?! Към ШУМЕН?!!! А реката? „Каква река, бе? Това са твои измишльотини. Накарахме се, прибираме се”. Разкъсван от тежката дилема дали да се разхлипам насред кръчмата или да й зашия звучен шамар, отивам отсреща на сянка. Не, не е човек това русото, откъде се пръкна това чудовище, а колко кротка изглеждаше в началото. Явно съм бил доста жалка гледка, след като Хари благородно склонява да се отбием. Не, Ани, няма да ти проговоря, да знаеш. Един час по-късно, естествено, бъбрим и се плацикаме, а животът е... ех, абе както казваше Иван Иванов – голяма работа. Правим си фотосесия, а Ани кокетничи с новия си клин. Позьорка.
Изображение Изображение Изображение Изображение Изображение Данчо ме привиква нагоре по течението, където се намира то – щастието! Щастието, да ви обясня аз, изглежда така:
Изображение Изображение Изображение Ни повече, ни по-малко. Водката е студена, мезето е току зад гърба ни, а животът е... уточнихме го вече – голяма работа.
Изображение Изображение Финална снимка – 12 човека, един зад апарата. Ха, 14-ят е още горе! Вангелов е още в планината, търсейки пряк път за пазара в Преслав. Ама поне вече не е наш проблем, не е проблем и на Търговище, да му мисли планината – листата ще окапят от срам, когато Вангелов се развихри. По-късно разбирам, че той е творец, мислех, че вече се е изчерпал, но този човек има безграничен потенциал. Стигайки на няколко километра от Драгоево, взел хитрото решение, най-хитрото за деня, да се върне обратно. 24 километра пресечен терен, какво са за този неуморен пешак. Тези милозливи душици, хората от Търговище обаче организирали спасителна акция и извозили този гений на колоезденето, този Ван Гог на педалите. Толкова ви е акълът, дайте го на Анелия и само след месец ще ви го върнем тих и плачещ, ще крещи само при звука на въртящи се курбели. Ето го и него, Вангелов приключва "колопохода" си:
Изображение

_________________
http://www.youtube.com/watch?v=x6yh1nFI ... e=youtu.be


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Другоземни мероприятия
МнениеПубликувано на: 03 Авг 2009 18:56 
Нов потребител
Нов потребител

Тук е от: 02 Авг 2008 10:29
Мнения: 2
Skype: j_gurbov
Изображение
Култово каране :B9.gif :B9.gif :B9.gif
С радост забелязвам,че се обособяват подстилове на основните стилове и основоположниците са Шуменската Група.Ей,супер сте ...тук трябваше да има иконки с бири :A7.gif


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Другоземни мероприятия
МнениеПубликувано на: 03 Авг 2009 20:32 
Модератор
Модератор
Аватар

Тук е от: 15 Апр 2007 21:12
Мнения: 989
Местоположение: Шумен
Skype: nipresi
Zappa,"потресаващ" разказ,придружен със снимки и напомнящ ми с някои фрази на Чандлър...

zappa написа:
... Хората от Търговище са се натокали като папагали, мяркат се и разни извънземни машини, дето се вика от Скот нагоре. Запознаваме се с Вожда, търговищкото Ани демек, техният водач. В сравнение с него нашият бъбривец Роби е като исихаст, обрекъл се на мълчаливи молитви. Запознавам се и с другата им звезда – Вангелов. Той пък е техният Гаджет, ама на квадрат. Смуча си бирата и вече ми се мяркат картини на студена водка, подмятана от бързото течение на Камчия, срамежливи монокинки и един велосипед, моят, захвърлен на брега. ...А какви ги е вършил ли – хм, ами не знам защо, но веднъж влязъл в планината, взел хитрото решение да бута колелото си по 24-те километра маршрут, нещо като пешак-мазохист, с колело на гръб. Оставяхме му знаци тук-там, но доколкото ни осведомиха, той бил човек, който гордо би пренебрегнал подобни опътвания и би тръгнал точно в обратна посока...

Цитат:
...Свършва ни и водата. Срам ме е да призная, но за първи път в дългата си кариера на пиянде, бих заменил шишенцето с водка в раницата срещу капачка вода. Скверни мисли. Спускаме се към Драгоево, където имаме двама паднали – Румен, който прави потресаващо кълбо и се изправя на крака, като една истинска невеляшка и Ани – най-странното, бавно падане, което съм виждал, на забавен каданс. Увещавам Ани да не казваме, че е паднала, никой не е видял, след което отивам и разказвам на колкото се може повече колоездачи за случилото се. Прекрасен агент би излязъл от мен – двоен, четворен, петорен, и без пари щях да го правя, само за едното удоволствие да се хваля колко много знам. Най-накрая сме приключили оранта, минаваме покрай някакъв язовир и засядаме на бира в Драгоево....

Цитат:
...този Ван Гог на педалите. Толкова ви е акълът, дайте го на Анелия и само след месец ще ви го върнем тих и плачещ, ще крещи само при звука на въртящи се курбели...

П.П.Виждам,че си изневерил на "Мери"...Сякаш "Флирт" пиеш докато се плацикаш у водата.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Другоземни мероприятия
МнениеПубликувано на: 04 Авг 2009 21:20 
Нов потребител
Нов потребител

Тук е от: 02 Авг 2008 10:29
Мнения: 2
Skype: j_gurbov
Подробности в картинки и от нашето гостуване в Шумен. :D


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Другоземни мероприятия
МнениеПубликувано на: 05 Авг 2009 19:40 
Велосипедист
Велосипедист
Аватар

Тук е от: 11 Фев 2007 14:04
Мнения: 2859
Местоположение: у дома
(автор на темата)
Повторихме карането в Преслав с надежда да качим най-високия връх на Преславска планина Голяма Въшкоалница. Тръгнахме с топографска карта, правена преди повече от 20 години. Навряхме се в един храсталясал път, бутахме, тикахме, носихме...накрая пътят свърши и така и безславното ни покоряване на върха. Иде ми да си изям вилката от яд, че предната вечер не бях видяла супер точно описание откъде да се тръгне и каква маркировка да се следва. Много, много ме е яд :evil:
Другия път поне имаме насоки и да се надяваме ще покорим върхът със смешно име.
Снимки... бяхме заети да крещим от бодлите на къпините, акациите и копривите по пътя.

_________________
There are three kinds of "good." There's good, there's no good, and then there's good for nothing.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 87 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща

 Подобни теми   Автор   Отговори   Преглеждания    Последно мнение 
Озвучаване на мероприятия

в Услуги

cakky

2

901

21 Дек 2017 21:14



Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 10 Дек 2019 3:41


Информация за текущата активност

Регистрирани потребители на линия: Bing [Bot], Google [Bot]


Не можете да пускате нови теми
Не можете да отговаряте на теми
Не можете да променяте собствените си мнения
Не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007, 2011 и т.н. phpBB Group
Style based on FI Subice by phpBBservice.nl │ град Шумен │ Блог
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов │ Редактирано за Форума на ШуменОбяви Шумен
Съдържанието на мненията във форума, с изключение на цитатите от външни източници, е лицензирано под Creative Commons Attribution.
Използването на мненията за комерсиални или некомерсиални цели е разрешено само с хиперлинк към форума и изричното позоваване на източника.
Отговорност за мненията във форума носят само и единствено техните автори.