ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Готви ли се Русия за война?

Според мен – да. Усилено. Медиите там отдавна вече държат пропагандата на военно равнище. Войските честичко провеждат тук или там мащабни учения. Гражданска защита – също: в идващото сега се планира да участват около 40 милиона души, почти една трета от населението. Достатъчно за пълното покриване на цялото население при военна ситуация.

Причините ги споменах още през януари. Тогавашният запис обаче беше посветен предимно на руската пропаганда, и не е по-малко актуален и сега. Тук обаче искам да обясня причините за подготовката за война по-подробно. А може би и вариантите за нея.

През първите 15 години от управлението на Путин Русия спечели от износ на петрол около две хиляди милиарда долара. Около половината бяха налети в жизнен стандарт, и го повишиха в пъти. (Това е основната причина средният руснак да обожава Путин и да му се кланя.) Около една четвърт бяха дадени за разработване на нови оръжия и превъоръжаване. Останалата четвърт се изкраде или се хвърли за глупости. В развитие, образование, здравеопазване и другите стратегически за една страна области не беше инвестирана кажи-речи нито копейка.

Тази политика обаче работеше докато петролът беше над 100 долара за барел. С разработването на шистовите находища той падна здравата. (В обозримото бъдеще не очаквам да се задържи стабилно над 60 долара за барел.) А това значи, че жизненият стандарт в Русия нямаше как да не спадне сериозно. (Повече по въпроса – тук, тук и тук.) И като резултат, масовият руснак да не започне бавно и мъчително да разлюбва Путин.

Как върви този процес? Ако вярваме на официалните руски медии, изобщо няма подобно нещо, руснаците обожават Путин повече отвсякога. Ако имате достатъчно опит с руски медии и тяхната привързаност към истината, дори само това вече ще ви говори, че разлюбването е в пълен ход. Официалните проучвания на официалните руски социологически агенции също говорят за 85% поддръжка за Путин. Строго неофициални данни обаче говорят за не повече от 60%, с тенденция за все по-ускоряващ спад.

Косвено потвърждение са резултатите от изборите. Избирателната активност в Русия обикновено е поне 50%, в големите градове – над средното. На тези избори подкрепата за „Единна Русия“ – партията на Путин – беше по-висока отвсякога, към 75%. (Официално Путин не членува в никоя партия. Точно както Бойко Борисов официално беше дълго време само прост член на ГЕРБ.) Избирателната активност обаче беше около 30%, и в големите градове беше още по-ниска. Иначе казано, на хората им е писнало от Путин, но няма опозиция, която да подкрепят. Защо ли?…

Путин с гаранция има истинските данни, много преди аз да ги имам. И много преди резултатите от изборите. И с гаранция знае каквото дори аз знам – че Русия няма механизъм за демократично пенсиониране на силен държавен глава. Ако главата е стигнал дотам да не го подкрепя и жена му, както беше с Хрушчов и Елцин, може да бъде оставен жив, да оглавява някой колхоз. Ако обаче е с голямо влияние в „службите“ като Путин, оставянето му жив е рецепта за контрапреврат – няма как, твърде опасен е… А спадне ли авторитетът му сред населението твърде много, може да започнат брожения и самоорганизиране на опозиция. „Службите“ ще се окажат с много повече работа и с разклатено положение – няма как да позволят подобно развитие. И ако има човек в Русия, който да е по-наясно с това от всеки друг, това е Путин.

Какво му предстои? Някъде през първата половина на 2017 г. валутните резерви на Русия ще свършат. (Без сериозни промени в обстановката – още през първите 2-3 месеца.) Санкциите няма да бъдат отменени дотогава, достъпът до световните финансови пазари ще остане затворен, Русия няма да може и да тегли заеми. А спре ли да харчи валута, рублата отново ще потегли надолу, и с нея жизненият стандарт на руснаците. Тихичко трупаното към момента недоволство, показано чрез процента изборна активност, ще започне да расте все по-бързо и да става все по-явно. Покаже ли се над повърхността, самоорганзирането на опозиция ще стане неизбежно… Без рязка промяна в обстановката на Путин му остават няколко месеца живот.

Каква промяна, която би го спасила, може да предизвика той? Само една – да започне война. Тя ще му позволи да ескалира пропагандата и промиването на мозъци в Русия още повече отсега (ако това е възможно), и да обяви военно положение в страната. В него може да смаже всякаква опозиция и вкара недоволството в пътя със сила, в течение на години. В същото време, поредица военни успехи могат да му върнат реалното одобрение на хората, особено в условия на бясна наци-шовинистична пропаганда. (Тя вече е налице в Русия. Писал съм и преди – ако не знаете, че ние българите сме воювали заедно с германците при Сталинград срещу СССР, погледнете руските медии. Да видите какви предатели и нацисти сме. И не само ние, естествено.)

Би ли свършила на Путин работа една война в Сирия срещу САЩ? Надали. Първо, Сирия е твърде далече – не е оправдано да обяви военно положение в Русия заради ситуация на хиляда километра от нея. А и САЩ не ми се вярва да сглупят и да отворят такава война. И второ, че ако САЩ все пак сглупят, действията могат много бързо да ескалират в пълномащабна война между Русия и НАТО. Към момента Русия няма готовност за такъв сблъсък – НАТО ще я премаже. А ескалират ли нещата до ядрена война, Путин няма да преживее и няколко дни. (И Русия ще бъде унищожена като военна и промишлена сила, но това за него са незначителни подробности.)

(Към момента Русия активно ухажва Китай, точно за подобен случай. Човешките ресурси на Китай са далеч над тези на САЩ, промишлеността им нищо чудно вече също да е по-силна от американската, ако и военните им продукти да не са толкова качествени. Китай обаче, каквито и тайни съглашения да е подписал с Русия, надали ще бърза да се навре между ритниците на два ядрени дракона. По-вероятно е да предложи на САЩ ненамеса срещу солидно парче от Сибир, когато Русия падне – и ще го получи, САЩ нямат къде да ходят. Ще е по-голяма печалба, отколкото ще получи, ако подкрепи Русия… И Путин знае и това.)

Затова ми се струва най-вероятно Русия да нападне Украйна – тя е достатъчно слаба в момента, за да му даде бърза победа. Из руските сайтове „гебухата“ вече почти всеки ден пуска вести как украинските въоръжени сили нарушават примирието и атакуват мирни градове в Донбас. (Част от тези вести може и да са верни – Порошенко и генералите му са достатъчно глупави.) В уречения момент на Русия „ще ѝ писне от това“ и ще започне „освободителна война“. С мобилизация, военно положение и прочее. Вероятно за не повече от две-три седмици бойните действия ще са приключили.

Какъв ще е резултатът? Зависи от няколко неща – най-вече от силата на подкрепата на Запада за Украйна. Най-вероятен ми се струва вариантът, при който Източна и Южна Украйна ще бъдат обявени за „Новорусия“, „Малорусия“ или някаква друга Русия, и ще направят „референдум за независимост“ с резултат, подобен на кримския. Оттам нататък могат да останат като марионетни държави или да „се присъединят“ към Русия, вероятно заедно с Приднестровието. Северозападна Украйна може да остане като отделна държава, било с марионетно правителство ако Западът не окаже достатъчно категорична подкрепа, било с реално. Разбира се, има и много други варианти.

Кога да очакваме войната? Също зависи от няколко неща. Основното са президентските избори в САЩ. Ако спечели Тръмп, бих се учудил ако до края на март Украйна изглежда като сега. Ако спечели Клинтън, са възможни всички варианти. Ако до края на 2017 г. все още няма война, значи или моделът ми е грешен, или зад кулисите Русия е получила ултиматум за война от НАТО, ако нападне Украйна. Или пък обещания за смъкване на санкциите, ако се въздържи. Ако пък нападението започне още по или около коледно-новогодишните празници, очевидно новият Хитлер ще е дори по-агресивен, отколкото предполагам… Нека видим.

Какво ще стане, ако Русия завладее Украйна – цялата или източните и южни части? Победата над Украйна и евентуалното присъединяване на повечето от териториите ѝ към Русия, подкрепено от масирана пропаганда, ще изкара Путин най-великия руски владетел някога. Руснаците ще са склонни да издържат още немалко спадане на жизнения стандарт, преди недоволството да се надигне открито. („Ще погладуваме година-две-три, но си върнахме сума ти исконна територия и население – струва си!“)

Но без съмнение върху Русия ще бъдат стоварени още по-сурови санкции, без надежда за отмяна. Перспективата за подобряване на жизнения стандарт ще отпадне напълно. След година-две-три икономическият упадък няма да е овладян, и подкрепата отново ще започне да спада. Съответно, на Путин ще му остава само един начин да остане жив – нови военни победи, по-големи от предишните. Нацизмът е като наркотик, иска непрекъснато качване на дозата. Иначе казано, ще трябва да се заеме с по-голям враг. А такъв наоколо има един – Западна Европа, тоест НАТО.

Ще бъде ли Русия дотогава в състояние да воюва с НАТО, и то успешно? Напълно е възможно. Може да изкара армия, сравнима по численост с натовската, въпреки че е 148 милиона души (с частите от Украйна – може би до 180), а НАТО е над 900 милиона. Подобна война надали ще продължи повече от 2-3 месеца – за толкова време няма как да обучиш за добър войник човек, който не е служил. В Русия 95% от мъжете са служили, в НАТО – надали и 10%. И руските войници вероятно ще са много по-„мотивирани“ да се бият до смърт от западните – Русия има огромен опит и в обявяване на пленниците си за предатели, и в „заградителните войски“, и в наказателните батальони…

Друг фактор е съвременното оръжие. НАТО има технологично и числено превъзходство във въздуха, но само там. Навсякъде другаде бойната техника на НАТО е модели от 1970-те, докато тази на Русия е модели от 2010-2015 г. Особено голяма е разликата в бронетехниката – а в съвременната война територия се заема с бронетехника. И се защитава с пехота…

Третото, което решава съвременната война, е силната промишленост. Руската може да бъде поставена на военна нога на практика цялата, още дълго преди конфликта. (Може да се наложи да разстрелят отделни недоволни – няма проблем.) В НАТО военизирането на над една трета от промишлеността, дори по време на война, вероятно ще доведе до безредици. Дори така обаче балансът не е в полза на Русия – НАТО я превъзхожда като промишлена мощ над 10 пъти. При пълномащабна конвенционална война най-вероятно Русия отначало ще отбележи значителни успехи, но след това ще бъде изтласкана обратно. Изтласкването вероятно ще е бавно, понеже руските войски ще държат местното цивилно население като заложници, но ще стане.

Има ли при това положение Путин печеливша стратегия? Не, но има простичка печеливша тактика. Отхапване на малки парчета и енергично размахване на ядрената бухалка, ако бъде притиснатда ги върне. Ще рискува ли някой разумен политик от голям мащаб ядрен Армагедон заради някаква си Латвия или България? Естествено, че не. Особено когато е очевидно, че ако оставиш Русия да се попържи в собствен сос десетилетие-две, тя ще рухне като СССР преди… Западните политици никога не са разбирали до каква степен лична и егоистична е мотивацията на авторитарните властници. Без значение дали властникът се казва Ким Чен-ун, Путин или Ердоган… Така че Русия ще може да напредва стъпка по стъпка дълго време. Капка по капка – велика Русия. Докато не се намери някой Хари Труман, който да се опъне без да му мига окото.

Къде е нашето място при това положение? Ако Русия завладее Украйна по описания по-горе сценарий, значи моделът ми е предимно верен. Тоест, вероятно ще се случи и останалото от него. След Украйна ще последват и други държави от Източна Европа.

И България нищо чудно да е първата в този списък. Едно, че Западът очаква да бъдат нападнати първо прибалтийските републики, а Путин е достатъчно хитър, за да знае това и да подходи иначе. И второ, защото руското разузнаване и руските подлоги тук имат контрол върху икономиката, политиката и зомбитата си в далеч по-голяма степен, отколкото в Прибалтика. Нападне ли ни Русия, продажните ни генерали вероятно ще изкомандват армията да не мърда, и ще се наредят за сребърниците си пред новия генерал-губернатор. И после ще се тупат по гърдите как са спасили армията ни от сигурна смърт. Като пожарникар, който се тупа по гърдите как се е спасил от сигурни изгаряния, като не е отишъл да гаси пожара…

Ще каже човек – хубаво де, няма да ни е за пръв път. Точно така е. Само че този път е възможно – ако и малковероятно – да се случи и още нещо.

Русия можа да удържи Крим лесно, понеже над 50% от населението там са руснаци. Сигурно ще иска да може да удържи и България лесно – но тук няма как да заселят още над 8 милиона руснаци, няма къде. Така че, ако реши да работи в тази насока, ще има само едно нещо, което може да направи. Каквото Сталин направи навремето, за да има сега Крим над 50% руско население – пресели кримските татари в Казахстан и Сибир. Така, че след първите десет години останаха живи една трета от тях, а можаха и до момента да се върнат в Крим още по-малко…

Дано това последното си остане само теоретична спекулация. Ако някой дойде и ми гарантира, че то никога няма да се случи, ако си дам дясната ръка, я давам на секундата. Колкото и малък да е шансът да стане иначе, твърде ужасен е. Дано завинаги си остане просто логическо-аналитичен кошмар. Ще празнувам и ще си хвърлям шапката, ако никога не се случи…

… Добре. Достатъчно с мрачните прогнози и страховете. Нека видим какво ще се случи с Русия реално. Като начало – с отношенията ѝ с Украйна.