ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Гражданска медия номер едно в град Шумен. В този форум шуменци могат да определят реда на актуалните теми.


Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 06 Юли 2020 19:49



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 66 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Как се ражда любовта?
МнениеПубликувано на: 30 Авг 2011 20:51 
~~~~
~~~~

Тук е от: 06 Апр 2008 8:12
Мнения: 13410
Не знам...
Пази Боже!:)

_________________
ЛЪЖАТА, В КОЯТО ЖИВЕЕМ..


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Как се ражда любовта?
МнениеПубликувано на: 31 Авг 2011 18:27 
Форумен дух
Форумен дух

Тук е от: 18 Окт 2009 14:28
Мнения: 1225
Тоз ,кой не знае и не иска да се научи,ще си кукува сам/а/И един ден ще си каже,че напразно е живял / а/


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Как се ражда любовта?
МнениеПубликувано на: 16 Окт 2011 15:34 
Playful moods
Playful moods
Аватар

Тук е от: 10 Мар 2008 10:08
Мнения: 15310
Местоположение: на Луната
Skype: не работи
Не знам, дали е най-подходящата тема, но има общо до някъде:
В мене никой не се влюбва наистина.

Или бягат, или стават обсебени.

Заживявам набързо в сърцата им.
...

Някак кратко. Сезонно. И временно.

Или пък, се вторачват в очите ми,
сякаш аз съм единствено чудо.

И се мъчат да вържат крилете ми,
че летели били...пеперудени...

Аз не искам такова обичане.

Искам истинско. Като дишане леко.

Като чая във зимните утрини.

Като цвете край горска пътека.

Искам лесно и просто обичане.

Без условия и без да ранява.

Любовта , казват, трудна била...

Всъщност, май, ние трудна я правим.

_________________
Изображение
Ако не можеш да летиш - бягай,
ако не можеш да бягаш - върви,
ако не можеш да вървиш - пълзи.
Каквото и да правиш, продължавай напред!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Как се ражда любовта?
МнениеПубликувано на: 16 Окт 2011 15:57 
Ветеран
Ветеран
Аватар

Тук е от: 03 Юли 2007 18:17
Мнения: 667
Местоположение: Shumen
Skype: vidadif
(автор на темата)
skorpion написа:
Знаете ли какво значи да държиш в обятията си една зряла жена и да имате взаимни чувства?

Радвам се, че си го изживял. Чувството е страхотно. Прави те различен и в същото време по-истински от всякога.

CMK, точно за тук е и е хубаво. :L9.gif

_________________
LIFE is the most exciting thing!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Как се ражда любовта?
МнениеПубликувано на: 25 Окт 2011 20:28 
Форумен дух
Форумен дух

Тук е от: 18 Окт 2009 14:28
Мнения: 1225
Вие жените,трябва да бъдете обичани,но и трябва да се смилите над нас и да не политате в грешната посока.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Как се ражда любовта?
МнениеПубликувано на: 03 Юни 2016 17:55 
Акварист
Акварист

Тук е от: 25 Апр 2010 8:13
Мнения: 2053
Skype: valentin.trifonov50
Деня беше настъпил, чуваше се песента на птиците и цвъртенето на врабчетата, надпреварващи се едно през друго, с веселите си глъчки. Иван бързаше за работа, и този ден понеже беше тръгнал пеша минаваше направо през парковете и градинките. Свежестта на тревата по която блестеше утринната роса, и хладината на утрото го зареждаха с положителна енергия, и той гледаше на живота усмихнато пълен с енергия, и нежност която го караше да се чувства велик и благороден. Мислите му изпълнени с успехи от предишният ден в работата, се смесваха с настоящата предстояща екскурзия, която бе планувана в предприятието което работеше. Така минаваха неусетно дните без да се усети, лятото свърши, и дойде есента.
Иван бе среден на ръст с добро телосложение, още нямаше тридесет години в силите си, беше машинен техник, завършил четири годишен техникум и подкован технически, както казваше по старото поколение и роден оправач. Работеше като автомонтьор. Но и с голямо желание оправяше всякакви механизми домашни ел. уреди и нафтови печки, ел. инсталации и какви ли не повредени джаджи, които му паднеха под ръка. За човешките взаимоотношения и философията на живота просто не му оставяше време да мисли. Главата му бе изпълнена от технически проблеми, и взаимно свързващите процеси произтичащи от взаимодействията и получените аварии от това.
Денят на екскурзията дойде неочаквано и улисан в техническите си проблемите с неохота се отправи на задължителната екскурзия, както и всичките мероприятия по онова славно време на социализма. При което улиците се пълнеше на манифестациите, със засмяни и безгрижни хора развяващи знамена и плакати, и както и салоните по събранията, на които на всички се внушаваше колко сме велики, неповторими и уникални, така, че всички се чувстваха горди. Е имаше и някой недостатъци, като например липсата на нафтови печки, телевизори, банани, портокали за които трябваше да се редиш на дълги опашки, или чакаш реда си от направените списъци, където никога не ти идваше реда докато някой твой човек не те оправяше по вторият начин, но тези дреболии не дразнеха никой защото всички бяха заети с работата си, и просто нямаха свободно време много много да му мислят. Повече време се отделяше в планирането да намериш малко време между работата, и многобройните политически и агитационни събрания, на които идваха специални лектори, които с ораторските си умения и политическата си подготовка, изкарваха живота ни рай, а политическите ни водачи гении.
Вечерта групата отседна в един ресторант запазен много преди това, защото по онова време да намериш свободна маса беше чудо. А за всички беше невъзможно без предварителна заявка да бъдат там. В групата той видя и непознати хора, които бяха от дъщерната фирма работеща в едно близко селце. Местата бяха уточнени така, че бяха заети всички, нямаше възможност на много голям избор къде ще седнеш. Бързаш да си намериш място да не би да останеш прав. Аперитива беше сервиран моментално за разлика от вечерята, която винаги се бавеше безкрайно. Местата в ресторанта бяха проблем но седнеш ли веднъж проблемите свършват. Водката и уискито бяха на достъпна цена. Брендито с Колата беше направо без пари. Групата много бързо преодоля първоначалният стрес, всички започнаха да говорят шумно след бързото изпитите аперитиви, над масите се разнасяше гъсти кълба с дим, по онова време нямаше ограничения за пушенето. Оркестъра създаваше прекрасна обстановка и по нетърпеливите излязоха на дансинга да танцуват. По едно време на съседната маса, на която седеше Иван настана суматоха, чуваха се крясъци и ругатни.Стоян стругаря поканил едно девойче да танцуват и то отказало. Изпил поредното си бренди и не приемаше такъв вариант, да му откажат. Девойката обаче беше непоколебима и той побеснял, с изпъкнали очи зачервени от алкохола и цигареният дим, пак правеше опити да я докопа, но приятелката и се мъчеше да ги раздели. Иван и Петър моментално ги разделиха. И понеже местата и бяха свободни, нападателя както и колегата му заеха местата и, така че ''спасителите'' седнаха на тяхната маса. Не след дълго уплашените момичета решиха сами да споделят случилото се.
-Казах му, че със старци няма да танцувам, а той посочи теб и казва, че сте набори.
Обръща се девойката към Иван.
-Да така е набори сме измънква той смутено.
-Не може да бъде, гледай го как изглежда.
Стоян беше напуснал училище още преди да завърши основното си образование, беше роден футболист и цялото си време прекарваше на футболните игрища. Тренирал във юношите на местният футболен отбор и там всички се отнасяли с голямо уважение, и го смятали за гении.Ранното му пушене и алкохола обаче не позволили футболният му талант да се доразвие. Освен стугарлъка и спорта други увлечения нямаше, и всяка вечер след работа засядаше в барчето където изпушваше втората кутия с цигари за деня, и се прибираше в полунощ. Косите му бяха дълги тип Битълси побелели. Кожата на лицето смачкана подпухнала с неопределен цвят. Вида му наистина не беше привлекателен.
Погледа на Иван често се спираше върху красивото момиче и някак си много бързо помежду им възникна приятелска атмосфера, караща ги да се чувстват приятно. Девойката се представи като Станка, но помоли да я наричат Стоянка. Защото'' загубена Станка'' никак не и харесвало. След това започна на дълго и широка да разказва, че във втори курс избягала с любовника си, оженили се, но понеже нямали деца се развели и започнала работа. От водката и живият оркестър, скорошната случка и изповедите на Таня, той се почувства като спасител, и след няколко танци преградата помежду им падна, и те се почувстваха едно цяло, особено когато Таня беше плътно прилепена към него. Въпреки това с плахостта и благоприличието си не можеше да предприеме повече никакви деиствия. Единственото което успя да направи е да я покани на среща.
-В сряда след 17 часа ще дойда във вашето село, имам червена Жигула.
Таня не каза нищо. След вечерята Иван повече не я видя и се прибра набързо в стаята си, но не преставаше да мисли за нея, дали ще дойде на срещата.
След работа Иван настъпи Жигулата и се отправи към селото на Таня. Денят беше къс и докато отиде се стъмни. Премина веднъж през тъмните улици на селото но, не се виждаха много хора, пък и в пиянската вечер той нямаше точна представа как точно изглеждаше. Само централният пощат и улиците около него бяха осветени. Когато се върна повторно и караше бавно неочаквано пред колата буквално изскочи от невиделица едно момиче, и той едвам успя да спре, като тя се опря в предният капак. Моментално я позна макар и да нямаше точна представа точно как изглеждаше.Просто нейното присъствие излъчваше някакво усещане, което не можеше да се обърка. Тя моментално влезе в колата и той потегли бавно, не знаейки какво да и каже, и накъде да кара. Тя също мълчеше и едно неопределимо напрежение насадило се помежду им ги смазваше. Всеки един изпитваше голямо вълнение, което не им позволяваше да кажат нито дума. Иван беше изпълнен с нещо голямо но се стесняваше да и го сподели, защото не беше сигурен да не се превърне в натрапник, и да я огорчи.
Колата вървеше, едно тягостно очакване с неизвестен край сковаваше и двамата, нерешителността им и предпазливостта със страха да не развалят онова, което преживяваха но не бяха в състояние да изразят, беше им завързало езиците. Селото беше останало далеч, колата се движеше по безлюден селски път забулен в мрака неизвестно къде водеше. Една голяма селска чешма с многобройни корита образуващи цяла редица ги извади от монотонният пейзаж и той спря колата.. Понечи мълчешком да я целуне но тя се отдръпна. Осъзнал фаталната си грешка, той се отдръпна моментално. Всичките му желания, копнежи и представи загубиха смисъл, и се спукаха като сапунен мехур. Как може да съм толкова заблуден, си помисли той и без да отрони нито дума обърна колата сконфузено обратно.
-Не искам да го правим още от първият път.
Сподели объркано тя.
Таня му показа къде живее, и без да си кажат нищо повече той настъпи газта. Как точно се е прибрал не е и разбрал. Всичко в живота му придоби едно хаотично и несмислено съществуване. Не можеше да си прости грешката, развалила цялата магия. Изпитваше смесени чувства, на вина и неразбиране за погрешните си и не реални желания. Това го направи плах и затворен, както и неспособен да направи каквото и да е . Имаше чувство, че е попаднал в задънена улица, или много бързо е свършила играта, която беше започнал с голямо желание, и за която беше готов да даде всичко.

Таня се прибра замаяна, краката и се подкосиха. Обвиняваше се за нетактичността и изречената глупост. Какво ли е искал да и каже Стоян но тя си помисли за най лошото, да не би да я е сметнал за леко момиче. Дълго не можа да заспи, мислите и бяха обзети от приятно прекараната вечер с танци и нежни усмивки. Мисълта за докосванията им я разнежваха и усещаше неописуемо чувство, с нежни тръпки по цялото тяло. Това чувство се усилваше колкото и да се мъчеше да го възпре, то беше по силно от нея. Заспа много късно но не чувстваше умора, струваше и се, че се възнася и лети във вселената заобиколена от вълшебни неща. Тръгна на работа и с учудване видя колко красоти има наоколо, на които не е обръщала внимание. И песента на птичките и направи най голямо впечатление. Слушаше внимателно песните им и имаше чувство, че това е специално за нея.

На сутринта Стоян подкара колата кум работата си смутен и подтиснат. Чувството за вина и неспособността си да изразява мислите си ,с което огорчаваше околните не му даваше мира. Ето защо той не беше общителен, човешките взаимоотношения не ги разбираше. Бързо се влюбваше още преди да е наясно с чувствата на другия и после страдаше. Беше горд и никога не просеше ласките и любовта си. Вярваше в искреността и неповторима взаимна любов, и всички увъртания и комплименти за фалшиви.
Следва.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 66 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
Бърз отговор
  


Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 06 Юли 2020 19:49


Информация за текущата активност

Регистрирани потребители на линия: Bing [Bot], Google [Bot]


Не можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на теми
Не можете да променяте собствените си мнения
Не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007, 2011 и т.н. phpBB Group
Style based on FI Subice by phpBBservice.nl │ град Шумен │ Блог
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов │ Редактирано за Форума на ШуменОбяви Шумен
Съдържанието на мненията във форума, с изключение на цитатите от външни източници, е лицензирано под Creative Commons Attribution.
Използването на мненията за комерсиални или некомерсиални цели е разрешено само с хиперлинк към форума и изричното позоваване на източника.
Отговорност за мненията във форума носят само и единствено техните автори.