По това време в Калифорния беше станало мода училищните медицински сестри да ходят по класовете и да разпитват децата за интимни подробности от техния домашен живот. От първо отделение в стаята на директора повикаха Алфредо, защото решиха, че изглеждал малко слабичък.
Дежурната сестра, обучена по детска психология запита мило:
— Фреди, дават ли ти да ядеш достатъчно?
— Па да! — отговори Алфредо.
— Добре тогава. Кажи ми, какво си закусвал днес?
— Тортила с боб — каза Алфредо.
Сестрата кимна мрачно към директора.
— А какво ще ядеш на обяд?
— На обяд не си ходя в къщи.
— Как така, нима на обяд изобщо не ядеш?
— Ами, ям! Аз си нося малко боб с тортила. В очите на сестрата се появи истинска тревога, но тя се сдържа.
— А вечер какво ядеш?
— Тортила с боб.
Тя изостави психологията.
— Ама как, стоиш сега тука и ми разправяш, че не ядеш нищо друго освен тортила с боб, така ли? Алфредо беше учуден.
— Боже мой! — каза той. — Та какво повече искате?