ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Драма приятели се срещат и единя казва.
-Не е моя работа но си мисля, че женати си си има любовник.
След време пак се срещат отново.
- Прав си. Скрих се в гардероба жената звъни по телефона, и след малко идва мъж същински Херкулес. Да видиш какви мускули. А моята като се съблече тлъстини, задник, корем.
-А ти какво направи.
- През цялото време бях в гардероба и така съм се срамувал за нея.

Стоим си двама с дама на пътя и край нас минава бързаща и леко шумна лека кола. Дамата ме пита дали има право да кара толкова бързо.
- Колко бързо?
- 60km/h.
- Не.
- А кой ги контролира?
- Сектор "Пътна полиция".
- Те къде са. Спят ли? Само през деня ли работят?
Тъкмо щях да ѝ отговоря, че нощем се застопоряват и че са незасегнати от реформите относно персонал, спрямо годишния брой регистрирани автомобили, когато в страничното огледало видях засилена патрулка с "пуснати буркани".
- Ето ги. Бързат да го догонят.

Приготвихме се да отидем на море... Покрихме клетката на канарчето, изхвърлихме котката на улицата... Таксито дойде, седнахме с жена ми и тогава видях, че когато сме излизали котката е успяла да се шмугне пак вътре. Нямаше пак да я оставим, защото упорито се пробваше да изяде канарчето. Върнах се вкъщи, а жена ми остана в таксито. Не искала бакшишът да разбере, че домът ни остава празен и казала, че със се върнал да си взема довиждане с майка й. Върнах се запъхтян и заобяснявах:
- Съжалявам, че закъснях. Беше се скрила под леглото, гадината. Трябваше да я сръчкам с чадъра в задника, за да излезе. После се опита да ми избяга, ама аз я хванах за врата. И я омотах в одеялото, защото мръсницата се опита да ме одраска. Накрая я смъкнах по стълбите и я изхвърлих в задния двор. Да се надяваме, че няма пак да се изсере пред вратата.
Тишината в таксито можеше да се пипне...

Неска за първи път виждам някой да си форсира колата на Арената. Седи няква кола на аварийни, на фарове и се форсира от време на време. Форсирах веднъж Таратайчо и оня млъкна, взе да се оглежда

Сетих се за този виц, който може и да съм споделял, но не го открива търсачката:
Звъни се.
Ошашавеният стопанин на къщата открива пред вратата трима с противогази, гумени плащове и гумени калъфи на обувките. Единият държи огнехвъргачка.
От единия противогаз се чува боботене:
- Вие ли дадохте кръв за анализ вчера?

В парка:
- Мамо, виж, гълъби... Дай ми хляб!
- Няма хляб, яж ги така...

Студент от Габрово пише на родителите си:
- Нямам пари за наем. На улицата съм.
Получава отговор:
- Пази се от колите!

- Как си?
- Какво да ти кажа? Черните котки спряха да ми минават пътя. Не виждали смисъл.

- Скъпи, дебела ли съм?
- Не, мила. Харесвам те както си си.
- Гладна съм. Занеси ме до хладилника!
- Чакай! Ще ти донеса хладилника.

Да не ви развалям празника, ама каква ще бъде 2021 година зависи от това какво ядат в момента китайците.

Миналата година един познат ми показваше някакви черни пътища, обаче заради калта не можах да стигна много далеч. Понеже беше тъмно и нямаше много прогрес, реших да се върна. Взех да давам назад и да завивам, за да обърна и по едно време взе да се чува едно дращене, все едно минавам покрай храсти. Казах на водача си, че чувам нещо. Той погледна през прозореца си, но не видя нищо. Продължавам аз назад, ама пак го чувам. Спрях, оня слезе и огледа около колата, ама пак нищо не видял. Продължих аз назад и по едно време пред фаровете ми изникна едно дръвче към 1 метър високо. Не ги разбирам шофьорите как виждат пътя назад през нощта.

Гарджока е най-големият!

Хрумна ми нещо парадоксално - шуменци не вярват на РЗИ за заразени с китайски грип или колко са те, а вярват, пак на РЗИ, че водата не става за пиене.