Тук е от: 07 Яну 2007 4:15 Мнения: 7169 (автор на темата)
Жена с GSM във филм на Чаплин?
Допълнителна сцена, включена в DVD изданието на ням филм от 1928г. се превърна в Интернет сензация. Кадрите от „Циркът" на Чарли Чаплин показват жена... която сякаш говори по мобилен телефон.
Откритието било направено от режисьора Джордж Кларк. Веднага след това се появили привърженици на конспирациите, които съзряли във видяното доказателство за това, че пътуването във времето е напълно възможно.
За съжаление, приложеният видеоклип доказва, че заснетата жена просто се почесва под шапката малко по-продължително.
За „Циркът" Чарли Чаплин е бил номиниран за „Оскар" през 20-те години, но в крайна сметка той получил единствено „Специална награда". СиЕнЕн шеговито предположи, че това е станало, защото Академията не е позволила на филм с технологии от бъдещето да вземе най-голямото отличие в киното.
Тук е от: 07 Яну 2007 4:15 Мнения: 7169 (автор на темата)
Ами тази снимка от Втората световна война:
Да не говорим за случката преди 10 години, когато форумецът Джон Титър наминал пътьом да се разпише в интернет, а после си заминал за 2036-та. Има и още подобни случки.
Освен това Стивън Хокинг вече потвърди, че пътуването във времето е възможно.
Тук е от: 22 Яну 2009 22:25 Мнения: 6950 Местоположение: по пътищата.
Кой какво направил ще го разберем през недалечната 2036 година. Тогава или ще видим/чуем чичко Джон или няма. Че даже още през 2015. Иии, като съм ви разправя аз преди време, тук във форума за 19-та, 34-та и 38-ма година, не ми вярвате, ама...Летото на илядо деветстотин и деветнайста...Спомени, спомении.
Ами ако си говори с някого от нашето съвремие например? Ако е от друго време защо хората не реагират учудено на телефона, а си вървят съвсем нормално? От друга страна как може да се манипулират тези кадри така съвършено, че да си държи така ръката, да си отваря устата и да държи нещо като телефон? Очевидно тя говори и слуша нещо, и не говори с хората около нея, те гледат на различни от нейната посоки.
Еее, не е за вярване. Как ще говори с някой от нашето съвремие, като няма клетки на оператор? То в наше време се случва на места да нямаш обхват, какво ли е било през 38-ма .
Но нали в нашето съвремие има клетки, може да е използвала клетката от днешно време, а там да е имала само телефона. Ако е възможно някой да пътува във времето, защо да не е възможно за връзка да се използва оператор от днес, без да има нужда там да е имало също такъв. Аз имам ярко преживяване как съм се върнал в 1970 г., когато дори не съм бил роден, но ярко си спомням как пътувам в градски стар автобус по улицата между автогарата и Руския, минавам през кръговото с автобуса и слизам на спирката до кино Херсон, и то не по тази към пазара, а директно по бул. Славянски, по улиците има много малко и стари коли. Това е толкова ярко, че не мога да го обясня. Същата улица и кръговото си ги е имало. Сега никой не пътува за една-две спирки с автобус. Откакто се помня автобусите никога не са пътували по пешеходната сега зона на Славянски, няма откъде да имам някакъв останал от детството такъв спомен. Което значи, че или съм живял в предишен живот пак там, където и досега, през 1970 не е имало блок, но къщата е била там, следователно се е пътувало по същия път към Руския. Или съм се върнал в миналото, без да означава, че съм съществувал там тогава.
Пътуване във времето.Пълни глупости - "She was 17 years old," Planetcheck writes. "I asked her about this video and she remembers it quite clearly. She says Dupont [the company that reportedly owns the factory in the video] had a telephone communications section in the factory. They were experimenting with wireless telephones. Gertrude and five other women were given these wireless phones to test out for a week. Gertrude is talking to one of the scientists holding another wireless phone who is off to her right as she walks by."
С няколко думи на български - във фирмата са имали телекомуникационна секция и са правели разработки в тази сфера.На тази и още 5 жени са били раздадени 5 безжични подобни на радиостанции апарати за да ги изтестват. На самото видео момичето говори с единия от разработчиците,който е на няколко метра от нея но не влиза в кадър.Та толкова за глупостите на някои за пътуване във времето и тем подобни.
Това го четох още преди ти да се опиташ да ме "светнеш". Но не го пуснах, защото е несериозно. Нали е важно да отречем възможността за нещо необичайно и веднага скалъпяваме "приемливо" обяснение. Само че никакви телефони през 1938 г. не могат да са толкова малки, леки и съвършени, особено безжични...Първите клетъчни телефони много по-късно, през 1973 г. са изглеждали ето такива тухли
Още малко и през 1938 г. ще са имали такива малки радиостанции...
Нали,супер несериозно е да пуснеш интервюто с основния участник във видеото.Много по-сериозно е да говориш за пътуване във времето и тем подобни щуротии.Също така никой не ти говори за клетъчни телефони и разни такива.Надявам се правиш разлика между клетъчен телефон и такъв за какъвто се говори в интервюто.
P.S.След кратко ровене из интернет попаднах на следния факт - 1938 г. е пуснато първото така наречено Уоки Токи(Walkie Talkie).Като разгледах снимки на устройството напълно наподобява това което ползва момичето на снимката.По размери също е толкова голямо колкото използваното във видеото.И все пак искам да уточня че тук говорим за предава на няколко метра!Това е важното в случая.
При наличието на съвременния софтуер за видео обработка можем да ставаме свидетели на какви ли не работи. Още повече трябва да се взима под внимание че това са режисирани кадри.
Тук е от: 15 Дек 2007 13:00 Мнения: 12486 Местоположение: винаги на №14
max написа:
Аз имам ярко преживяване как съм се върнал в 1970 г., когато дори не съм бил роден, но ярко си спомням как пътувам в градски стар автобус по улицата между автогарата и Руския, минавам през кръговото с автобуса и слизам на спирката до кино Херсон, и то не по тази към пазара, а директно по бул. Славянски, по улиците има много малко и стари коли. Това е толкова ярко, че не мога да го обясня. Същата улица и кръговото си ги е имало. Сега никой не пътува за една-две спирки с автобус. Откакто се помня автобусите никога не са пътували по пешеходната сега зона на Славянски, няма откъде да имам някакъв останал от детството такъв спомен. Което значи, че или съм живял в предишен живот пак там, където и досега, през 1970 не е имало блок, но къщата е била там, следователно се е пътувало по същия път към Руския. Или съм се върнал в миналото, без да означава, че съм съществувал там тогава.
Макс, много е вероятно този твой "спомен" да е породен от снимки, които си гледал като дете или от разкази на твои близки или познати. Често се случва при децата видяното, чутото, снимките, спомените на близки, прочетеното ...така да се омесят, че да им изглеждат като реалност. И всичко това толкова силно се запечатва в съзнанието им, че дори като възрастни те продължават да си мислят, че е било реалност и са го преживели. И аз, и всеки човек имаме подобни лъжливи "спомени".
А иначе, много е приятно и успокояващо , когато човек си мисли, че е живял някога и някъде, по друго време, със същите хора край него.
Девойката си приказва по мобилния 
.
