Тук е от: 15 Дек 2007 13:00 Мнения: 12486 Местоположение: винаги на №14 (автор на темата)
Живков поискал изселването на поне 200 хиляди турци, но след като приберат реколтата
Извън темата/подсказка:
Малко преди да падне тоталитарният режим, комунистическият диктатор Тодор Живков поставя целта да се изселят поне 200 хиляди български турци. Но преди това те трябва да приберат реколтата. И в никакъв случай да не се говори за изселване.
"...Ние не го оповестяваме и не бива да го оповестяваме, но трябва не по-малко от 200 хиляди души да изселим." Това обявява Живков на 6 юни 1989 г. пред Политбюро на ЦК на БКП. Тясното партийно ръководство на компартията се събира, за да обсъжда майските бунтове на българските мюсюлмани заради смяната на имената им и т.нар. възродителен процес. Дни преди заседанието Живков е направил и специално изявление по държавните телевизия и радио.
Дискусията е класифицирана като строго поверителна. Какви са били основните притеснения на Политбюро се вижда от публикувания протокол от срещата на специалния сайт на агенция "Архиви". През цялото време Живков обяснява, че няма място за паника, няма притеснения, а всичко върви по дългогодишно обмислян план. В същото време от изказванията се вижда, че страната е в сериозна криза, мюсюлмани масово не ходят на работа, няма кой да прибере реколтата, селата са заплашени от обезлюдяване, не е ясно какво става с имотите, режимът е обвиняван в нарушаване на малцинствени права.
Въпреки това Живков говори за изселването като за обмислен и необходим тактически ход. "...Прекратихме бунтовете на това население, там вече бунтове няма. Това че те купуват едно или друго, че се снабдяват с молби, не бива да се драматизира. Трябва да видим как да го използваме, за да можем максимално хора да изселим. Ние не го оповестяваме и не бива да го оповестяваме, но трябва не по-малко от 200 хиляди души да изселим. Какво показват данните? Данните показват, че ако не направим това, за няколко години България рано или късно ще се превърне в един Кипър", разяснява той пред Политбюро. По думите му има масово снабдяване с молби (за напускане на страната), но за съжаление реализацията им е твърде ниска - около 12 000 души.
На следващия ден пред областните партийни секретари Живков продължава: "Ние сме на прага на голяма психоза за изселване. Как трябва да оценим тази психоза? Такава психоза ни е необходима, тя е добре дошла." И повтаря думите си от предния ден за изселване на поне 200 хиляди, завишава ги дори до 300 хиляди при възможност.
"Някъде си позволяват да говорят за изселване. Изселване няма!... Ние снемаме един път завинаги въпроса за изселване", допълва още Живков. Което той повтаря и в двете заседания неколкократно. Обяснението защо е толкова опасно да се говори за изселване дава Емил Христов от Политбюро: "...Другарят Кубадински казва, че те си знаят, че това е изселване и няма значение ние как ще го наречем. Не е така. Много е важно да не го наричаме изселване, тъй като това ще ни донесе юридически проблеми от най-различен характер - пенсии, наследство на имот, дарение и прочее."
Едно от основните притеснения на тясното партийно ръководство е докога ще бъде отворена границата с Турция и дали турската страна няма да реши да я затвори отново. Тук Живков казва, че Турция е отворила границата си от "демагогски съображения". "Желаем Турция да отвори границата за всички българи мюсюлмани, които желаят да отидат на посещение там временно или за постоянно. Не изселване. Не трябва да употребяваме думата изселване. Трябва да кажем, че тези, които се изселват сега чрез някои западни страни, са екстремистки елементи, но щом те са отворили границата и не препятстват, ние трябва да се възползваме масово да отиват", продължава тезата си комунистическият лидер.
На заседанието на Политбюро се дават и данни, че годишно мюсюлманите се увеличават с 15 000 души, и се задава въпросът какво ще стане след 20 години - от една страна, дали няма да се стигне до искания за автономия, но от друга, ако бъдат изселени, какво ще стане с производството и работната ръка.
Започват да се дават сведения от областите колко хора не на се явили на работа. Партийните комитети за разлика от органите на МВР понякога създавали трудности през т.нар. възродителен процес и причината за това е, че се губи работна ръка.
"Трябва да им се каже: поради това, че не се явявате на работа безпричинно, ще носите отговорност за загубата. Трябва да се действа с желязна воля и хладнокръвие. Трябва да им се каже - загубите са толкова, ще бъдете дадени под съд и никога няма да получите паспорти", заявява Живков. А по-нататък допълва: "Най-важното е да ги накараме да се върнат на работа, ако не се върнат, трябва да се вземат мерки. Ще му се каже, че ще отиде да живее в друг район, а в неговата къща ще се настани друг, за да работи." И отново обявява: "Не работи ли, няма да получи паспорт", а Пенчо Кубадински го допълва: "Да приберат реколтата и тогава ще ги пуснем."
На следващия ден на среща с партийните окръжни секретари бива докладвано за промяна в правителствени постановления, с които се регламентират "най-строги дисциплинарни и имуществени санкции" за неявяване на работа, а за недаването на паспорти е отбелязано, че "другарите трябва да го имат предвид", но не е удобно да се запише нормативно и юридически. Отделно са променени 64 постановления, с които от други райони на страната се пращат работници, връщат се на работа пенсионери, ангажира се армията и т.н. За тези промени Живков изрично инструктира да не се публикуват в печата.
Другият голям проблем за Политбюро се оказват къщите на изселващите се. Тази тема била поставяна от множество региони и за нея е заделено сериозно време за дискусия. Предлага се да се купуват от държавни предприятия и обществени организации. Живков е категоричен - в никакъв случай продажба на частници. Той смята, че трябва да ги придобият общините. И изразява опасения от спекула с имотите, както и че от София щели да си купят вили из Кърджали и Хасково.
По време на заседанието на тясното партийно ръководство се изразяват и опасения, че и българи ще искат да се сдобият с паспорти. А Живков възкликва, че "не е много хубаво", че и комунисти вече са поискали да напуснат страната.
"Трябва да се разобличават всички, които обвиняват режима, че преследва малцинствата. И да не се търпи западните страни да ни налагат малцинствения проблем", е друга инструкция на комунистическия диктатор.
Идеята на Живков, която той многократно описва, е в две линии, които нарича тактическа и стратегическа. Сега се осъществявала тактическата - който желае, да напусне страната, докато стратегическата била да се убедят българите мюсюлмани, че не са турци, а са българи.
Потърсих тема във форума за Възродителния процес. Много странно, но не намерих. Странно ми е, защото живеем в район, с голямо турско население, в район, където Възродителният процес беше в силата си, а във форума нищо не се говори за това. Всъщност не е толкова странно, като се има предвид възрастта на форумците. Голямата част още не са били родени тогава или са били във възраст, в която не са разбирали какво се случва около тях. Не, че такива като мен, които сме били по на 27-28 години много сме разбирали какво се случва. Не сме разбирали , но го преживявахме и имаме спомени. Лично аз преживях ставащото много лично и спомените ми са много и като "от вчера". Все още не са минали 30 години оттогава, а нещата се забравят. Затова, нека който има спомени оттогава или е слушал разкази на близки, да ги разкаже. И аз имам доста неща да кажа...Жалко, че Ококорко не може до пише във форума. Сигурна съм, че и той много неща помни.
Тук е от: 15 Дек 2007 13:00 Мнения: 12486 Местоположение: винаги на №14 (автор на темата)
То е много... Като днес помня месец май '89-та. Около двадесет и някой май. От ухо на ухо се чуваше, че има някакви недоволства сред турците. Тогава не можеше гласно да се говори за подобни неща. Чуваше се, че има някакви тайни турски организации, които искат права и свободи за българските турци ...но дотолкова. Нито някъде пишеше за това, нито можеше свободно да се разговаря по тези въпроси. Имах колежка, чийто съпруг работеше в Държавна сигурност. Един петък, петъка преди 24-май/доколкото помня/ тя ни предупреди на другия ден/в съботата/ около 10 часа сутринта да не излизаме от вкъщи, щяло да има някаква "манифестация". Възможно било да има инциденти. Тогава ние не можехме да си представим какво ще рече да има инцидент по време на манифестация, защото живеехме в пълно спокойствие. Всякакво "надигане на глава" беше недопустимо и почти не се случваше.
Естествено, че в съботата не стоях вкъщи. Запалих жигулата, натоварих сина си /тогава беше на 7 години/ и отидох да видя какво се случва. Пресрещнах демонстрантите по крайречния, пред пазара. Хиляди хора, много народ. Вървяха , скандираха, носеха лозунги. Подобно нещо дотогава в Шумен не бях виждала и все още не съм виждала. Цялото това множество от хора отидоха на Руския. Руския, Славянски, Алеко Константинов не побираше хората. В един момент някакъв луд започна да стрела с автомат. Аз се изплаших и избягах. Прибрах се, разказах на майка ми - тя , естествено не ми повярва. Навсякъде имаше полиция и войници с автомати. На всеки 10-тина метра. Беше като във война. Години по-късно четох, че има убити 2 души в Шумен.
Още доста неща си спомням. Съпругът на моя колежка, който беше изпратен по това време в Белене и тя около 10 дни не го знаеше къде е. Помня , как една вечер при същата тази моя колежка са отишли хора от ДС и са им дали ултиматум да напуснат Шумен в срок от 24 часа. Помня как турците подаряваха или продаваха на безценица цялото си имущество/ къщи, животни, вещи /, защото трябваше за дни да напуснат България. Натоварваха цялата фамилия и най-необходимото в една кола и ...тръгваха. Сборния пункт на всички турци от Шумен и селата беше на поляната в Радко Димитриево/поляната до пътя , срещу спирката/. Хиляди хора на тази поляна са чакали с дни, докато им разрешат да тръгнат към Турция. Бременни, възрастни, деца ...с дни ...в палатки или на одеала върху тревата. Колко жени там са раждали... Оттогава остана и оня израз "еди коя си я уважиха". Няма да забравя един наш познат от Ясенково - остави ни козата си, защото нямаше как да я вземе в Турция. А жена му ми подари около 20 саксии с цветя. Много от българите точно тогава понаправиха доста пари. Турците плащаха доста солидни суми, за да купуват спешно автомобили и ремаркета. Особено скъпо вървяха червените лади. Някои от българите правеха по няколко курса от Шумен до границата - превозваха вещите на хората и вземаха доста големи суми за това. Един курс от Шумен до Капитан Андреево и обратно беше около 1000 лева/заплатите бяха тогава около 200 лева/. Така е , за един брадва, за друг сватба. Имам и много лични спомени оттогава. Мъжът ми беше командирован за незнайно колко време в Делиормана, сам българин в Буйновица. Директно го подбраха от работа,без дрехи, без храна...цял месец. Сега ми е смешно и сега разбирам , че не е било страшно , но като зная тогава каква трагедия беше и що рев съм ревала...А и сама ходих дотам...
За "изродителния процес" имаш ли спомени? Така го наричам, щото няма как да имам пресни спомени оттогава. Пак става дума за вълнения сред турското население в България, само че през 70-те. Конкретно говоря за поръчката (не може да не е било поръчка) на българските бебета да им се вадят краката от ставите при раждане. Та медицинският термин "луксация" нещо говори ли им на по-старите форумци? Друго: много изселници успяха да си върнат в пъти повече от загубеното след Голямата екскурзия. Адвокат им беше Веселин Златев. Права си, амапола, на никой не му се пише по темата и това наистина е учудващо, при положение че има такъв голям квартал на име "Тракия" в Шумен. Да им се неначудиш на тия българи, които преди близо 100 години са зарязали имоти в Дедеагач, Люлебургаз, Лозенград и околностите. А роднините им още не са получили компенсация за Голямата екскурзия на дедите си.
Тук е от: 15 Дек 2007 13:00 Мнения: 12486 Местоположение: винаги на №14 (автор на темата)
Аз пък помня как след преименуването през '85-та ги принуждаваха да правят сватбите си по български обичаи. На всяка сватба присъстваха по 2-3-ма представители на Съвета за култура, за да наблюдават как протича сватбата и да не би, случайно, да прескочат някой български обичай. Тогава работех в тази сфера и аз съм ходила един -два пъти. Отвратително се чувствахме. Сватбари- натрапници. Хората не смееха да започнат сватбата си без да са пристигнали тъй наречените "наблюдатели". Уж ни приемаха като "много чакани гости", но се чувстваше студенина. Отврат беше, наистина, но смееш ли да откажеш!!! Нито те смееха, нито ние. После се пишеха доклади за протичане на сватбата. Доброто от цялата история, че оттогава ми останаха няколко приятелски семейства от Делиормана. Скоро се срещнахме случайно с една "булка" от онова време, омъжена по нашите обичаи. Доста се смяхме като си спомняхме, ама тогава не беше точно така...
-- Вто Апр 09, 2013 7:55 --
Яров, стига де. Какви луксации, бе човек? Вярно, носеха се такива някакви слухове, но не съм чувала за нито един действителен случай. Посочи ми един случай оттогава и ще повярвам.
Възродителният процес не тръгна от София, а от Анкара. Много добре си спомням съучениците си турци, на които само имената им бяха турски. Въпрос на време е било сами да почнат да кръщават децата си с български имена. Това за Турция беше много опасен процес. Смята се, че посредством внедрен техен агент в ЦК на БКП (вероятно Пенчо Кубадински) Живков е подтикнат да направи най-голямата си политическа грешка. Оттам нататък сценарият е лесен и ясен.: Консолидация на турското малцинство. Политическа партия на етническа основа. Ислямизация на помашкото население. Автономия на турските региони.
Както виждате сагата не е приключила. Според мен до катаклизми няма да се стигне, защото турските политици са в пъти по-умни от нашите.
Тук е от: 14 Апр 2009 14:16 Мнения: 205
Skype: tonitonito3
От сантиментална гледна точка и личностни преживявания акта беше отвратителен! Но, за стратегията и идеологията на тогавашните наши и турски политици, все още никой не може да изказва мнение! Подрастващото поколение историци, може би!
Но, за стратегията и идеологията на тогавашните наши и турски политици, все още никой не може да изказва мнение!
Може, може. С времето пресните следи и очевидците изчезват и остават новоизлюпените историци, които като папагали повтарят пропагандни клишета.
Тоше, сигурно е било. Но не до степен "като един" както гласуват после по избори. А само в рамките на вярата и традициите им. Както арменците например (да ме извиняват, че ги слагам с турците заедно в примера).
Помня, че по време на възродителния продадохме на доста добра цена гордостта на фамилията - червената лада. С дядо ми ходихме да я видим за последно в някакво село до Тодор Икономово. Мисля, че е било Габрица. Явно после хората, които я купиха са се върнали от турско, защото допреди няколко години засичах колата в Шумен.
ralita написа:
Но, за стратегията и идеологията на тогавашните наши и турски политици, все още никой не може да изказва мнение!
Ралитке, пак си неподготвена. Клонирания точно ти го каза. Кога искаш да се говори и пише за онези времена? Когато хората, които са го преживяли изчезнат ли? На мен ми е интересно да чуя нещо ново за този процес.
_________________ В краен случай ще си се смея сам!
И още един детайл: Когато Вътрешни войски (сега Жандармерията) блокираха пътища и проверяваха паспортите (вътрешните зелените), винаги искаха да бъдат отворени на стр. 13. Странно беше, защото на тази страница нямаше нищо, освен ако не си сменял местоживеенето поне 50 пъти. Тези дни говорих с мой колега, служил във въпросните войски но на турската граница и се потвърди тогавашната информация, че на цифрата"3" от 13 в средата има малка точица, все едно прободена с кърфица. По този начин са били закодирани етническите българи след преименуването.
Аз си спомням, макар че съм бил малък. В класа имахме един турчин, през 1985-а трябваше да си смени името, беше Хаели, после стана Артур. Партията обаче не се оказа съгласна и още трябваше да сменя и това, и накрая стана Алексей. Спомням си и как една жена един път в автобуса направи забележка на качилите се на автогарата туркини, да не говорят на турски, защото тук е България и е забранено. А през 1989-а баща ми е бил на пазара и разказа за демонстрацията и за това, че има изстрели, а полицаите събаряли и били с палки протестиращите. Върна се развълнуван същата събота-деня на протестите, и разказа. После цял следобяд минаваха бронетранспортьори по бул. Мадара в посока града. Не можех да повярвам, че в нашата мирна Родина се случва това. В следващите дни пак имаше ниско летящи хеликоптери и изстрели. Един път чаках на опашка за ягоди в квартала на Плод-зеленчука, и пак се чуха изстрели откъм града.
не може до пише във форума. Сигурна съм, че и той много неща помни.
