ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Цяла България стои на нокти три дни. Планински спасители, доброволци, военни, парапланери, три хеликоптера издирват три дни трима изгубили се в планината 20-годишни студенти от Великотърновкия университет. Тръгнали са в събота, 17 май, към 10-11 часа в посока водопад Райското пръскало до хижа Рай и под връх Ботев.

Вечерта съобщават на тел. 112 и на приятели, че са се заблудили и изгубили. Хваща ги лошо време – дъжд, мъгла, градушка.

Същата вечер отряди на ПСС от близките градове Калофер и Сопот започват спасителна акция.

Медиите бълват информация, най-често срещаните заглавия са „Продължава издирването на тримата изгубени младежи под връх Ботев”. Напрежението се нагнетява. Възникват десетки въпроси. Отговори няма и няма.

Притеснени родители чакат в местността Паниците над Калофер, там където са си оставили колата тримата – Виктор, Веселин и Христо. Нови спасителни отряди на ПСС прииждат от различни градове, включва се най-модерна техника – хеликоптер с термична камера.

Резултат няма и няма. Усещане за някаква мистерия. Възникват и какви ли не конспиративни теории.

Хронологията на събитията е ясна и няма нужда да се спирам на нея.

И така три дни, докато около 16.30 на 20 май тримата издирвани младежи сепоявяват слава богу живи и здрави до ВЕЦ Тъжа.

Сагата приключва. Остават обаче много въпроси.



Ще опитам да дам отговори и „да сглобя картината”, доколкото ми позволяват опита в планината и познанията на този район.

Предварително правя 2 уточнения:

В медиите има доста неточна информация и дезинформация по случая. Това пречи и обърква допълнително.

Примери:

„Тримата студенти са спасени” – де факто не ги намериха, а те сами се появиха след тридневно лазене по Тъженско ждрело.

„"Тримата младежи са били свалени в селото с военния вертолет, който се включи в издирването им." – няма такова нещо.

„Местността „Триглас” – такава няма. Има масив Триглав, връх Триглав (Голям Кадемлия) и хижа „Триглав” (хижа Равна).



Тук няма опит за търсене на Вина – нито от тримата изгубили се студенти (безотговорни и надрусани келеши според някои), нито от спасителните екипи (които не можели да ги намерят), нито от когото и да било.

Това вече е сторено от мнозина във форумите в интернет и къде ли не.

Обвиняването и осъждането са неща които се правят сравнително лесно.



И така – Какво най-вероятно се е случило?



Въпрос: „Защо са тръгнали на преход без храна и вода и са си оставили раниците и якетата в колата?”

Отговор: „Тръгнали са с идеята за еднодневна разходка до водопад Райското пръскало”.



Въпрос: „Как са се изгубили по пътеката за хижа Рай като е идеално маркирана, вероятно и други хора са се качвали или слизали от хижата?”

Отговор: „От самото начало са се заблудили и са хванали друга пътека и посока”

Най-вероятно по рида в поскока север, който тръгва зад един овчарник, накрая на асфалтовия път, вдясно е портала на военно поделение, малко над местн. Паниците



Ето така:

Изкачват се нагоре по сравнително открит терен. Пътеки има, пътя за Ботев вие серпентини тук. Виждат някаква постройка. Сещам се само за една овчарска колиба.

И стигат нейде на западния ръб на ждрелото на р.Тъжа, близо до Пенчовско пръскало и връх Малка козя стена. Вечерта времето се разваля, мъгла, дъжд. Споменават и градушка. Търсят подслон, пещера, това ги кара да смъкнат под ръба към гората.

Оттук когато се обаждали на роднини и тел.112 споделят, че се объркали и не знаят къде точно се намират. Но:

1. Близо до голям водопад

2. Отсреща виждат светеща хижа, мислят да продължат към нея

3. Виждат и висок връх

Откъслечните информации за тези три ориентира (в комбинация) ме наведоха на мисълта, че в събота вечер са достигнали това място и после в неделя са се нахакали надолу в дерето на река Тъжа. С идеята вероятно да стигнат видяната хижа, която оттук изглежда измамно близо – на отсрещния скат.

По права линия е наистина близо.

Предположението накрая се потвърди, когато се измъкнаха от ждрелото над ВЕЦ-а.

Още нещо – вероятно над ждрелото се е стелела мъгла и не са го виждали. Иначе нямаше и да си помислят да слизат, а щяха да се върнат наобратно.

Водопад Пенчовко пръскало, вр.Малка Козя стена над него, горе вдясно - вр.Голям Кадемлия (вр. Триглав)







Хижа Триглав и вр. Г.Кадемлия – снимано над Пенчовско пръскало



Тази събота вечер преспали приютени в скална ниша наблизо. Съща вечер към 23 ч. нагоре към Рай тръгват първите екипи спасители.

Последно обаждане от тях в 8 сутрин в неделя. Казали, че са добре.

Не послушват указания на ПСС да останат на място.

Въпрос:: „Защо келешите не послушват ПСС?”

Отговор: Паника!

Виждал съм моя приятелка как обладана от паника въобще не чува какво и се говори и лази треперейки на 4 крака по стръмен склон в Кюйдере до хижа Соколна. Не можех да я догоня.

Да не мислите, че са спали цяла нощ в топлата и уютна ниша?

Не. Може да са си пели песни, всички които се присетят и знаят. Щото наоколо дебнат дзверове и е страшно. Точно такива са ми ярките спомени от сходно хашлашко изпълнение с още 4-ма съученици точно след абитуриентския ни бал едно време. Дъжд, пътека свърши, видяхме пещера и се приютихме. Стъмни се, палихме огън и я напълнихме с дим, та трябваше да спим отвън в гора. Но трима от петима ги беше шубе и току светеха с фенери, когато пукне съчка. И пяха, цяла нощ.

И още нещо – мисля че не правят разлика м-у тел. 112 и ПСС.

Обръгнали да обясняват на операторките на първия къде са.

Теглили са една ...

Тръгват да слизат надолу към река Тъжа. Предположението дали са искали да стигнат по-бързо до видяната хижа само те могат да го потвърдят.

От тоя момент насетне – нямало връзка с тях. Батериите и на трита телефона паднали пишат медиите. Надали. Надолу просто няма грам обхват.

Разбрах, че още в неделята екипи са обикаляли от Малка Козя стена и са слизали до ВЕЦ Тъжа. Как пък не са ги видели?

Ами няма начин – долу е гора. Шум от множество водопади и потоци. Не са чули сигнали със свирки.

А и спасителите едва ли са очаквали да се смъкнат в ждрелото.

Очаквали са като ги чуят да запалят огън и така да сигнализират къде са. Трудна работа в тоя мокър и стръмен терен. Надолу покрай самата река Тъжа – още по-трудна работа. Ама те не са и си помисляли затова де.

Как е било времето в неделя там, само хората били на терен могат да кажат. Доколкото разбрах все още- облачно и мъгливо.

Тримата си нямат и идея къде се нахакват.

Вероятно още в неделя наобед-следобед са успели да се спуснат до река Тъжа.

Скалистия и стръмен терен може би ги е поуплашил. Но не е невъзможно преминаване там. Дори не е съвсем сложно. Има си хора които са минавали.





Предвид терена и търсенето на по-лесно – вероятно са слезли до водослива на Пенчовска река и Тъжа. Оттук два дена за излизане от Ждрелото до поляната с крепостта Манастира над ВЕЦ Тъжа е нормално време за неекипирани и неподготвени хора. Труден и хлъзгав терен, преодоляване на падове и теснини с поредица изкачвания и слизания. Но не е невъзможно.

Същинския Южен дженден между хижа Рай и Калоферски манастир е съвсем друго нещо.

Там без алпийска подготовка и въжета са се справяли единици хора. Луди.

Ако се бяха озовали в него шансовете изхода да е благоприятен като сега са нищожни.



И така – в понеделника , ден трети нашите герои лазят ниско покрай реката, а горе край Ботев става оживено. Хвърчат и хеликоптери. Единия с термокамера. Регистрираха всички мечки около Ботев, но тримата липсват. Мистерията се задълбочава.

Аз лично, както и много хора, очаквахме в понеделника да ги открият, но не би.

Въпрос: „Защо термокамерата на хеликоптера не е успяла да ги засече?”

Мнозина взеха да се притесняват, че са изстинали и вече не излъчват топлина.

Отговор: от планински спасител от Сопот, участвал в акцията: „Камерата регистрира всичко живо от лисица, през коза до мечка, но на открито. В 30-метрови буки няма как”

Обяснимо, те са в дъното на Тъженско ждрело.

Ето го и него с крепостта Паунов камък


Точно в тоя участък долу с дължина по реката ок. 2 км е най-сложната част от ждрелото – множество завои, спускащи се отвесни скали. Трябва да прецапвали и плували по вирове, за по-високи прагове от 2-3 метра нямам данни.



И оше 1 с вр. Малка козя стена и ската под нея по който предполагам, че са слезли до реката



И още 1 – площадката на КИП „Сладката вода” с изглед към Ботев и западните склонове на Тъженско ждрело с Петканови водопади


Ето и поглед към целия маршрут с основните околни ориентири.

Зелената линия е един специален път, почти водоравен и много приятен за ходене с 3-4 пробити тунела в скалите. Преди 10 години се навряхме цяла група там. Той свързва изравнителя на ВЕЦ Тъжа (басейн, в който се събира водата от няколко канала и надолу стръмно се спуска голямата тръба) с водохващането, което е около 3 км.нагоре по реката. Под пътя всъщност има бетонен канал,по който тече водата. Древна римска технология. Знам и друг такъв път в северен джендем, но това вече не е по темата.

До водохващането има 2-3 обекта. Ако трябва да се разбере дали реално са минали по ждрелото тримата или не, както се ширят такива съмнения, то с един контролен въпрос за тия обекти може да се разбере веднага.

По едно време този път явно стана популярен сред местни туристи и мисля през 2006-та беше го затвориха с метални решетки заключени с катинар. Вече не може да се влиза без някакво специално разрешение, което няма кой да го даде .

Ако по този път бяха тръгнали 1-2 ма от спасителите, то можеха да се поразходят напред-назад с бира в ръка и със сигурност щяха да ги забележат как шляпат долу в реката.

Това разбира се е един извод постфактум, кой да ги знае че са там.

Ето и картинката в малко по-едър план.




Със синйо е отбелязан един водопад с още по-хубав широк вир в който местни младежи обичат да се къпят лятото скачайки боси от надвисналите отгоре скали.



Оттук надолу вече покрай и през реката се върви лесно (през лятото когато е малко вода), има и пътечки. Има дори два микроплажа (за по 2 хавлии) със ситен пясък. Красиво е. Става и за 5-годишни деца, проверено.



И така се излиза накрая до Синия вир с издълбан камък над него (легенди за тракийско светилище) където ждрелото се свършва.


Отдолу има широка поляна с беседки, игрище, сцена, детски кът - местността Аязмото и в храсталака са личащите останки на крепостта Манастира.

Дотук се стига с леки коли.

Лятото доста хора идват на палатки и релакс край реката и вировете по-горе.

На 200 метра по-надолу е и самият ВЕЦ Тъжа, а до селото са 3 км асфалтирано шосе.



Е, започнах го с една идея, накрая изби на пътепис, но това е което се получи.



Предварително благодаря на всеки запознат, който прояви желание и може да допълни или внесе корекции на информацията тук.


С благодарност за отзоваването на участвал в акцията!

Ето коментарите и корекциите на сопотския спасител:

Казвам ти това което е по различен начин:

1.Първата вечер излизат отрядите от Калофер и КАрлово
Сопот се включихме в неделя сутринта.
2 За времето в неделя,сутринта беше добре,но след 10-11 се скапа
заваля и така цял ден.

Аз не мисля че са стигали изобщо горе до билото.
Пенчовския водопад е много далеч за тях.
Още долу от пътя за Ботев са кривнали към Тъжанската река.
На картата където си отбелязал с пунктира техния път...
за мен е още през средата и надолу.
В понеделник имаше 2-3 отряда които слизаха от пътя за Ботев към Тъжанското ждрело в ниското,
ние нашия район ни беше около Козя стена.
Минахме я отгоре и отдолу и излезнахме на Пенчовския водопад.
Колеги слизаха от Пенчовския водопад до долу, водосбора на Тъжа и Пенчовска река.
В понеделник целия наличен ресурс от хора и техника веше хвърлен в Тъжанското ждрело
От хижа Тъжа до долу по реката имаше хора.


Още едно допълнение:
https://www.facebook.com/media/set/?set ... 103&type=1

Един прекрасен албум на Александър Иванов, илюстриращ районите на провежданото издирване от въздуха.