ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Видях подобна тема в един друг сайт и се сетих, че тук никога не сме обсъждали нещо подобно и реших да поставя въпроса под формата на анкета. Съгласни ли сте органите ви да бъдат дарени след вашата смърт? Аз лично нямам нищо против ако има нещо годно да бъде използвано. След като вече няма да ми трябват, нека ги използва някой друг. В крайна сметка това е същото като колата, парите и вещите ви. Няма смисъл да ги отнасяте в гроба, защото могат да бъдат полезни на някой друг от живите.

Какво мислите по въпроса?

Всъщност май вече е обсъждано, но тогава нямаше анкета.
Ако някой иска нещо от мен,след като пукна естественно, и то все още да е употребимо, бих предпочел и неговото мнение по тоя въпрос да би било такова.
Инък излиза...Аз не давам, ама ако ми требе----- зимам.

Тук може мноооого да се пише по темата.....
Ако подпишеш,че разрешаваш-би могъл да попаднеш в схема,в която ще ти помогнат да "хвърлиш топа" за да ти продадът органите.

А може и да не попаднеш? Има ли начин? Има. Ако ги продадеш предварително. Те, някои и преживе продават бъбреци, чер дроб, стволови клетки и какво ли не. Нали наскоро спорихме и за кръводаряването... Навсякъде, където има замесени пари, дарителството се опорочава. Винаги, когато се появи изобретението на финикийците, от тълпата се изхлузват едни мазни, голи охлюви, готови да усмъртяват даже, за да налапат мъните. Аз, който не помня вече колко пъти съм дарил кръв, пари и какво ли не, съм на път да се откажа от организираното анонимно даряване на каквото и да е.
Прави се фонд и който е съгласен читавите му органи да живеят в някой друг след смъртта му, получава някаква сума или правото да ползва безплатно чужди органи от банката. Това ще стане рано или късно и може би вече съществува под някаква форма. Вероятно, само религиозният морал го задържа, в резултат на което, тайничко стават наистина неморални неща.
В този смисъл, моят отговор го няма в анкетата.

Нямам нищо против, но ме опасява вероятността нарочно да ме уморят за да продадат на черно органите ми - при днешната здравна система не би ме учудило това...

Това е може би най-справедливия начин. Дано стане така един ден.

А конкретно по темата -нямам нищо против ...но , едно голямо НО. Близките ми. Те ще са хората ,до които ще се допитат. Ако това нанесе емоционални , морални и каквито и да е други драми и болка на тях то тогава и аз не съм съгласна. Не говоря за религиозни подбуди , такива няма. Така че оставям всичко на тях. Егоистично е , но така мисля сега.
Не мога да забравя шока и болката на Вежди Рашидов ,когато е трябвало да даде съгласието си за даряване на окото на починалия си брат. И как и досега носи тази болка в себе си.
Сложно е.

Прекалено справедливо е ,за да се направи това.
По скоро може би ще има или вече има подобни училища и ферми за хора , родени с една-единствена цел -да бъдат донори. Като във филма:
http://www.zamunda.net/details.php?id=2 ... rtcomments
/не четете рецензията , от нея нищо не става ясно/.

Фонд, много хубаво, отиваш, правиш договора, дават ти някакви пари и зад ъгъла уреждат втората част от договора!

Или пък правя договора , вземам парите и белият ми дроб се оказва като този десния:

Съгласен съм, стига да знам, че съгласието ми няма да стане причина за смърта ми.

То белия добре, ама и черния ако е така хиперувеличен като десния на снимките...

Съгласна съм и този въпрос не стои пред мен отдавна. Не съм декларирала в здравната си книжка, но бих предпочела, ако се наложи и, ако е възможно, да се използват само за граждани на България, без значение от пол, възраст, религиозна принадлежност .Тук, обаче изключвам категорично сектите...Ето, темата ти ми даде идея да мисля в тази посока..
Та..няма такова нещо като прехвърляне на отговорността на роднините. Направили сме си труда да го обсъдим и вземем решение приживе..
Другото- жалки ми се струват тия пазарлъци с предварителни договори, фондове и подобни простотии. Това няма нищо общо с човещината и идеята за дарение, за доверието в хората по принцип. Звучи ми като " Тъй и тъй ще те ядат червеите, дай да изкараме някой ден да се почерпим приживе"...баси отврата от подобно сметкаджийство дето ми предизвиквате..

"Пътят към ада е застлан с добри намерения"

-- Нед Фев 27, 2011 12:41 pm --

По-добър ли е такъв вариант:
Остапбендеровци отиват при разочарована от съпруга си жена и и предлагат да го катастрофират "случайно", после тя да се съгласи "да дари" органите му, а те да го обезкостят и разпродадат. После да делят печалбата, все едно са клали и продали прасе. Хем ще я отърват, хем и ще спечели.
Ако финикийските въпроси са уредени предварително лично от донора и никой друг, ако с органите е забранено да се разпорежда друг освен фонда, ако участниците във фонда са анонимни, отпадат поне половината от възможностите за далавери на гърба на "възвишените духовно дарители".

Бърби , на мен сега може да ми е все едно какво ще стане и какво ще правят с органите ми след смъртта ми. Но не ми е все едно как това ще се понесе от близките ми. Как ще гледат очите ми в някой друг , ще знаят ,че сърцето ми е в някой друг....Не искам дори за миг да си помисля аз как бих се чувствала в подобен момент ,да искат подобно разрешение от мен.Това е драма и травма за живите. Така мисля аз.И поне при мен и при хората около мен не става с това -"говорили сме , казала съм им , разбрали сме се приживе". Дойде ли момента ,нещата стават други.


Да те питам ,сметкажийство и отврат ли е това , че лекарите продават знанията си , чувствата си ,психиката си , времето си ,за да спасят нечий живот? Къде е разликата?