ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Червеите не разбират от свещенизъм.

Не разбирам въпроса ти и връзката му с темата. Би ли пояснила?

В единия случай лекарят продава знанията си , мозъка си ,за да спаси човешки живот и заради това получава заплата. В другия случай защо да не продадеш мозъка си и за това да получиш пари?
Лекарят продава психиката си , сърцето си като спасява живот срещу заплата . Защо и всеки ,който е решил да не получи пари срещу сърцето си?
Самарянство отдавна няма.

Това "прави се фонд" звучи прекалено общо и неясно. Фондът, няма как сам да се направи, а трябва някой да го създаде. Да инвестира пари в него. А всеки нормален инвеститор търси бърза възвращаемост на вложените инвестиции. Демек, ако аз съм си продал органите на фонда, той няма никакъв финансов интерес да ме чака сам да си умра, което може да стане след 50 - 60 години /органите ми тогава вероятно няма да струват нищо/. Този фонд ще има интерес аз да умра млад и със запазени органи. И е сигурно, че ще ми се помогне в тази задача. Така че познай кога ще си продам органите на такъв фонд.
.

Аз писах вече за това. Виж по-следващото ми мнение. При създаване на подходящи закони, нещата ще са далеч по-читави отколкото са сега. Нима пенсионните фондове и здравната каса, се радват на бърза възвращаемост? Пари ще влизат от тези, които не са станали членове на фонда, а искат да получат органи. Безвъзмездното даряване "ей тъй!", само забавя идването на това време и създава възможности и предпоставки за престъпления.

Съгласен съм, стига от ГЗ да режат бързо тенекиите, докато не съм изстинал..и к'вото става за земане да го земат.

Хахаха да ама едва ли някой ще му се иска да ги вземе след това което съм им причинил.

За лекарят е просто работа. Труд, който се заплаща. Същото е и при гробаря. Въпреки възможните компромиси и професионални деформации , от които, междувпрочем никой не е застрахован, тук не става дума за продажба на мозък, а на използване на придобити умения / с помощта на пари за образование, много труд и т.н/.
И това няма общо с дарителството, за което е темата. Почти съм сигурна, че ако един лекар, работи работата си 'от душа', то няма да се замисли и ще даде съгласието си да дари органите си. При гробаря мисленето опира до гризането на червеите, но пак няма да е много различно.
И друго- мозъкът и на най-гениалния лекар, не би струвал и пукнат грош, ако в него се е заселил рака, примерно. Какво от това, че би /евентуално/ поискал пари за него приживе?:)
Пишете си за фондове, но ми звучи като 'давам идеята', ама не знам как да стане. Аз лично предпочитам личната мисъл, отношението и усещането на участник в дискусия, вместо лаладжийство по принцип.
Не искам никой да обидя, разбира се..

п.п Да ме извиняват медицинските лица / ако има такива/ във форума, че си позволявам да мисля за тях като за обикновени човеци!:)

Съгласна съм, близките ми също биха го направили. Едва ли някой от нас ще мисли в кого ми е сърцето, бъбрекът или друго нужно някому, дали ще се търгува с него или не, дали му е зловещо или не. При всички случаи ще е в полза.
Наивно или не, толкоз!

Другото е ясно - каквато карантия ви е от полза, ами... ползвайте я. Ужасно тъпо ми се струва да си кътам органи, които не ми трябват.

Шу , тази тема ми е позната и не казах горните неща без да съм ги мислила . Преди 13 години най-близката ми приятелка от най-най-ранно детство си отиде , недочаквайки да и трансплантират бъбрек. Няколко души /нейни близки и приятели/ се бяхме подложили на изследвания ,за да се установи дали можем да и дарим бъбрек. Съвместимост нямаше. Трябваше да си чака реда. Седем години тя беше 118-та ,116-та в списъка. Така и не дочака. И още 10 години да беше жива пак нямаше да дочака.А ако имаше някакъв подобен фонд можеше да е жива.
Говориш за човещина.
А няма ли да е човешко , заради острия недостиг на дарени бъбреци и стотиците хора, които са в списъците на чакащите, това да се промени като се легализира заплащането на донорството.
Няма ли да е човешко да се намери приемлив начин за компенсация за живите и без роднински и приятелски връзки донори на бъбреци .
Какво нечовешко има в това финансовият стимул ще поощри живия донор/не говоря за близки хора/ да спаси нечий живот? И парите да му помогнат той да живее нормално и да се грижи адекватно за здравето си след донорството?

Дайте да се разберем без да вкарваме лична емоция в темата. Факт е, че фонд за трансплантации и сега има! И че е неефективен!

http://datanews.bg/index.php?option=com ... Itemid=256

Но темата е за съгласието за дарение след смъртта...За личния избор на донора за след смъртта, а не при сегашна належаща нужда за близък.