ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Да, доста се отдалечихме, а темата е простичка. Става въпрос за даряването на органи след смъртта на човек и личната позиция по този въпрос. Ни повече, ни по-малко. Останалото е за друга тема. Не съм наясно с фондовете и др. сложни работи.

Принципно съм "за" даряването, но като се замисля, че може да се поохлузя леко и да вляза, примерно с нещо леко в болница, а за зла врага в съседната стая да бере душа някоя VIP-персона... Та тогава моето "за", плахо се превръща в "НЕ".
Трудно ми е да отговоря еднозначно, всичко зависи от ситуацията...

Според мен страховете за ВИП персоните, които щели да ни убият за органите не вървят много, защото ако някой има много пари може просто да отиде в чужбина и да си купи какъвто орган иска легално, от държава в третия свят. Няма смисъл да влиза в престъпни схеми у нас.

Търсенето определя предлагането и цените.
Тясното място е техническата част - всичко се трансплантира на ръка, бавно трудно и несигурно. С автоматизирането на процеса ще се отвори
огромен пазар и съответните интереси ще доведат до законови промени - задължително използване на всичко годно от труповете.
Логично ще се въведе отново смъртно наказание отначало за тежките престъпления, после и за по-леки, за да отговорят управляващите на натиска от избирателите си за повече органи.
Беззащитните мъртъвци

Искрено се надявам да си прав!!! Но ако се окажа, в описаната по-горе ситуация, няма да ми е спокойно... Е - аз съм си виден параноик, ама това са мислите, които ме ядат по въпроса...

Приемам само първото ти изречение, Kzint. Не че ми харесва. В този суров свят - това е решението.

Тя, персоната, сигурно си мисли същото и за теб!:)

Винаги съм искала ( ще продължавам и да искам ) да помагам някак на хората. Докато съм жива с каквото мога, докато съм мъртва - с органи. Не виждам причина да остана без сърце, бъбрек или каквото може да се дари ( не съм запозната кои органи стават, кои не ) след като на мен в гроба няма да са ми нужни. Защо да погребвам шанса на някой да живее, след като вече съм извървяла своя път?

Аз пък никога не съм искала да им помагам, но все така се случва, че го правя..

По темата, въпреки,че сигурно съм го казала вече- изобщо не ми пука какво ще стане с карантиите ми после. Ако вършат работа на някой, да ги вземат. В нашта къща няма две мнения по въпроса..

Ухааа! Ако всички разсъждават като теб, шкембе чорбата ще поевтинее!

Според мен, би било доста добра алтернатива да си дариш органите след смъртта. Има вероятност някой човек в беда да бъде спасен. Душата така и така отива на някое красиво кътче, нека поне телата ни не изгният просто ей така, а да бъдат в помощ за човек, на който му предстои да живее дълъг и хубав живот.

Декларирането на съгласие по този въпрос по форуми няма никаква стойност, честно казано. Не се ли постигне съгласие в семейството, не се ли предвиди подобна ситуация, пиши го думи , хвърлени на вятъра..

Аз бих...
Аз съм готов да помогна...
Аз не знам си какво...

А какво мислят близките по въпроса?

Това си е мое решение, не на близките ми. Те трябва само да се съобразят с него.