ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Дарявам си най-важния орган от сърце Някой ще ринее...

Точно заради едно такова 'трябва' , нещата после не се случват.

Sanfrancisco, много е лесно да се каже това. Но се замисли как биха се чувствали едни родители , ако им се наложи да вземат такова решение/не дай , боже , на никого да се налага/.
Аз съм казала на когото трябва ,че не съм съгласна. Първата причина е ,че зная , че близките ми трудно биха преживели подобно нещо . Втората - не мисля да я споделям. А и половината от чарковете ми сигурно вече за нищо не стават .

Темата отново е актуална:

Донор дарява с шанс за нов живот четирима

Някъде пишеше, че това е петият случай от началото на годината, в който роднини на починали даряват органи.
По- човечни ли ставаме покрай смъртите?

Давам всичко мое на когото му трябва. После да ме изгорите и да разпилеете праха над Шумен.( парапланеристите ще свършат работа) Аз съм роден тук, живял съм тук и нека да умра тук.

Темата е доста интересна, но мисля, че е твърде абстрактна за нашата здравна система и недостатъчните здравни осигуровки, не покриващи никакви разходи на пациента. Повечето от хората са без здравни застраховки, а тези които я имат трябва да заплатят 100% разходите по операциите си. Като отчетем, че една доста голяма част не могат да си позволят и основни годишни прегледи, едно от най елементарните здравни минимуми в Европа. Да говорим за трансплантации...е .. Колко процента от населението ни може да си позволи този лукс? Да си заплати само операцията на трансплантацията? Както и дългите след операчни реабилитации?
При тези обстоятелства е логично че 99% от дарените органи ще се продават за чужбина. И търговците ще печелят добре.

Ти пак тръгна да разсъждаваш в друга посока!:)
Идеята на темата не е 'бихте ли си продали/купили органи?'. а бихте ли дарили свои/ тези на роднините си след смъртта им?

Да,разбира се.

А някой, освен теб знае ли?:)

п.п Не се заяждам, просто ми е любопитно дали тази тема се обсъжда в семействата на писалите по темата.

И аз съм съгласен,ако на някой нещо му свърши работа,да ползва,с удоволствие бих помогнал на човек,да живее.

Аз съм за това да бъдат дарени ограните ми. Смятам, че не е важно какво ще относеш със себе си на онзи свят, ако душата ти не е спокойна. Добро дело, дори би ме накрало а се почувствам по-добре.

Хубаво де, но едно декларирано / по форуми да речем/ съгласие за донорство, почти нищо не значи. Обсъждат ли се подобни теми в семействата ви или ...'това на мен няма да ми се наложи, да мислят тия, дето остават да решават' ?