|
Когато преди повече от 30 години един нашенец решава да посети чичо си в Америка, единственото му желание било, да му занесе домашна ракия. Това било единственото нещо което там няма откъде да си вземе.
Във форума има добри специалисти, които са писали за майсторлъка си, но в наи различни странични теми, които трудно се намират. Затова откривам темата в раздела "Направи си сам" лесно да се намира.
Спомням си, че някой беше писал за използването на нови бурета опалени по различни начини и се надявам да споделят опита си. Преди години и аз използвах две бурета, в които ракията отлежаваше. Но с течение на времето,както и изоставянето им повече не могат да се използват. (Още повече, че сварената ракия вече не е в такива големи количества за да се използва буре.) Преди всичко биха развалили ракията отколкото да я подобрят. Потърсих из нета начините за съхранение и отлежаването на ракията, и се натъкнах на интересен опит споделен от немски инженер. Реших да го изпробвам и резултатите са изключително добри. Метода е създаване на условия за стареене на ракията в случвайте когато не разполагате с качествено буре.
Получих три вида ракия от различните начини на съхранение. Метода е следният. Ракията се налива в дамаджани, и в нея се поставят нацепени дъбови парчета , по малки от отвора на дамаджаната. Пробвах три различни варианта. Първият добре изсушени клацки поставени една седмица върху печката. Вторият с опалени на газовият котлон до появяването на черни участъци по дървото. Третият при пълното опалване до почерняване на дъба. Поставяйки трите вида в различни дамаджани, получих три вида ракия, от един изходен материал. Немеца препоръчва дамаджаните да се поставят на светло място, и периодично да се разклащат за по добро усвояване екстратите на дъба. Третият вариант използването на овъгленото дърво, може да се използва, когато ракията е държана в старо буре, и е придобила вкуса на мухъл, или използването на активен въглен.
По този начин нямаш нужда от нови бурета, но ефекта е същият и доста по евтин.
|
