ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

научаваш езика друг път .. че ти не можеш да видиш немец да си говориш с него .. шефа ти е българин/турчин ,колегите ти и те ,квартала в който попадаш няма 1 немец ( примерно ) навсякъде се говори на всякакви езици само не и немски .. знам много добре как е навън 90% от познатите ми се пробваха някои останаха но мога да кажа че няма нито един който да е по добре от мене тук в БГ .. масово живота мина покрай тях нито се ожениха деца нямат не се и замогнаха единия наскоро си дойде викам закво си идваш - да си оправя зъбите че там много скъпо .. ти може да си изключение но масовия сценарий е тоя ..

И двата полюса са прави, но става на въпрос за две различни неща Макс работи официално! Има здравна застраховка която му осигурява безплатно лечение на доста по високо равнище отколкото у нас и няма нужда да си идва за да се лекува. Когато преди време трябваше да си извадя медицинско за обновяване на шофьорската си книжка и видях състоянието на нашите болници бях шокиран. Преди години когато у нас ми правиха операция от апендикс бях почти умрял след излизането ми от упойката. Добре, че е имало още един човек в стаята където буквално са ме хвърлили медицинските сестри, след операцията както ми обясни по късно човека който е бил във същата стая, и извиква доктора защото от устата ми излизала пяна. А като се има в предвид ,че опериращият ми доктор беше личен приятел. Аз чувствах само че умирам веднага след свестяването си. Тук съм бил на три тежки операции но разликите са не сравнителни. Тук всички веднага след изкарване от операционната се поставят в специална стая със припотени на контролиране на всички животни функции, до излизане от упойката 2-3 часа до пълното стабилизиране. В стаята има постоянно три медицински сестри следящи непрекъснато всички уреди, на които са припотени пациентите.Когато работиш легално за времето което си работил ти изплащат пенсия многократно по висока от нашите.
Другият вариант за които говорят останалите се отнася когато работиш на черно, и нямаш никакви осигуровки. Криеш се като партизанин и ако те хванат конфискуват ти всичко, което имаш и те екстрадират. И като си извън закона работодателя може да прави с теб каквото си иска. Много трагична работа.
Още от първият работен ден съм бил единствен между месните. Езика започнах да го разбирам най добре като съм гледал телевизия. Тъй като обикновените хора понякога трудно и разбираш какво говорят. След това в пивниците след работа сядаш на някоя бира и много лесно учиш езика. След година разбираш всичко и започваш да говориш. Но това не е проблем тъй като от теб се очаква да работиш и колкото по малко говориш толкова по добре. Пък и проблемите ни започват когато започнем да говорим тъй като при тях няма псувни и нашите глупави изрази. Там никой не може да си позволи лукса да ти крещи докато ние като сме ядосани или не просто не можем да говорим тихо нито да молим или извиняваме, докато тези неща се появяват в почти всяко изречение. Така че докато научиш езика започваш да се нагаждаш и се учиш повторно как да се държиш и говориш. Тъй като първите 8 години просто ни липсват и не само, че не можем да говорим , храним но и държим не конфликтно.

Барбус е прав. Здравната каса обаче не поема или поема малка част от разходите за коронки и щифтови зъби, и затова си направих един такъв в България.
Но аз ходих на курсове по немски първата година и така го научих, без граматика не става. Още първите 6 месеца взех изпитите на ниво Б1 и Б2 с добър резултат, без да се налага повтаряне, а мнозина изгоряха и се наложи да повтарят нивата. Пък дори и само с граматика пак не става. Това е немски, възможно най-неудобния за научаване език. Все още правя грешки, особено при говорене. Логиката в граматиката е твърде малко, не е като в българския. Нямам време да обмисля всички детайли, иначе при писане съм по-добре, почти няма грешки. И хората уважават това, че не ти е роден език, но се стараеш да го научиш. Но когато заминах не знаех и дума на немски.
Първите 2 години бачках в ресторант. Прибирах се капнал от умора. Но знаех, че това е само до време, после завърших и още едно немско образование, ей така да имам и немска тапия по геоинформатика, вече съм наравно с немците и имам всички привилегии и работа. Който е умен и има необходимата квалификация се измъква от тази мелница, измъква се от турските квартали и спира да се храни по дюнерджийници.
Но като цяло познавам много българи, които са дошли, и почти никой не иска повече да чува за България, 90% от хората не съжаляват за избора си, стават повече европейци като видят разликата в манталитета между тук и там и им призлява от нравите, които са в България. Имам и приятели, които са още в България, но неистово се опитват за заминат и ме питат как... Преди да замина не ме дразнеше толкова много онова, което е в България. Като видях, че може и е по друг начин на запад, ми се отщя да се връщам. Чувството е едно такова глупаво, все едно си идваш от милионен град в едно село... Това не е арогантност. А иначе не виждам смисъл да работиш на черно и да се криеш по чужди квартири, спейки по земята. Ние сме в ЕС и имаме право легално да пребиваваме там колкото си искаме. Има си ред по който се получава разрешително за работа, а ако си специалист дори и такова не ти трябва, направо си търсиш. От 1 януари пък съвсем отпадат разрешителните, както всеки вече знае. Така че пречки никакви ако знаеш език и си готов да работиш. Без език е ясно, че оставаш в турските гета по евтините квартали, храниш се от Лидъл и Пени и оставаш неинтегриран в Германия.

Нещо по темата за абитуриентите да кажете?:)

Имам, точно преди 20 години бях абитуриент, абитуриентската ни беше в хотел Шумен. За първи път облякох костюм и вратовръзка и ме беше срам, бях много свит и особняк. Пред входа на хотела минавахме през шпалир, една съученичка поиска да се хванем за ръка на влизане, както било редно да се влиза, аз обаче казах НЕ и я отблъснах, а тя се обиди. Раздадох си алкохола на съученици, както и месото от яденето. Не танцувах и се прибрах първи още в 0:30 ч. в полунощ. Тъпо ми беше, беше като отбиване на номера. Тогава нямаше и матури изобщо,който е изкарал средно 5.00 от 9-10-11 клас се освобождава от матура по литература, естествено се освободих, по нищо не се разбра, че завършваме. И повече не сме се срещали. Това беше странен клас, не беше задружен особено.

И аз се освободих от матурите. А за бала ...боже, какъв ужас беше. В последния месец си купих плат- пепел от рози и го дадох да го шият. Оплескаха роклята- моделът не пасвал на толкова гърчава. Интересно, защо ми го казаха чак на втора проба? Естествено, смотах я нейде и обявих, че няма да ходя на бал с тоя парцал, но веднага се появи една девойка с мерак да ми подарява роклята на сестра си. Както и да е, разшетах се по магазините и изнамерих една прекрасна синя рокля, която взе, че ми стана. Малко зор с обувките и чантата, но се получи в последния момент. За бала уж нямах кавалер, а се озовах между двама, които си нямали дами. Големи сладури, пробутах им алкохола. Имахме музика на живо, щуротии и посрещане на изгрева, както си му е реда..
Разпиляхме се, някои са в чужбина, други постигнаха много тук. Всеки по пътя си..

Ние пък имаме традиция на всеки 19 март да се събираме в гимназията. Не само нашият клас, всички випуски се събираме тогава. Идват и бившите и настоящи учители. Идват съученици от цялата страна и от чужбина.
Много мило и хубаво е. Всяка година си разказваме и спомняме едни и същи неща от ученическите години и никога не ни омръзва.
Тази година , за жалост пропуснах, но догодина съм там.
Едно от предимствата на тези ежетодни срещи е, че не забелязваме как остаряваме.

Освен че нашият курс бяхме остригани нищо друго не си спомням от бала ни .
Затова пък имам ярки спомени от бала на приятелката ми. След школата във военното училище в Шумен бях преместен в Карлово тя беше ученичка в гимназията. По това време забравен от всички и от целият свят се запознах с жената на моите мечти, с която сме още заедно. И когато беше бала и ме покани. Имаше и още други като мен гимназията им бе само от девойки. Но учителите не ни позволиха да присъстваме. Всички девойки имащи кавалери заявиха, че няма да влизат. И тогава някой предложи да направим състезание за най дълга целувка. След известно време учителите като по разумни промениха решението си и бяхме допуснати и ние. След влизането си образувахме групата на революционерите отделени от останалите, който ни гледаха с известна завист и пренебрежение, а ние се чувствахме като герои макар, че бяхме развалили предварително предвиденият сценарии на тържеството. Беше ни безразлично искахме да сме заедно и никой не можеше да ни раздели.

Снимки от мен и благодаря много за пожеланията ви!

Много си готина, Хели!

Фрижо е чуден, мамин златен!

ейй ,кога бях и аз хабитюрент 20 години минаха почти .. какъв омотан мършав хлапак бях като се сетя .. 60 кг завърших ..

Аз бях 62 кг, и до преди 3 години костьмът и панталонът от бала още ми ставаха, 17 години по-късно, след това обаче възрастта започна да не прощава и дори вегетарианството не ме спасява, станах 84 кг, изобщо не мислех, че мога да съм застрашен от напълняване...

Застрашен си, много ясно. Въпреки, че си вегетарианец, половината ти храна е боклучава:)

Тая година нямаше много пълни абитуриенти, но тези , след тях, са стряскащи:(

Защо си мислите,че като не ядете месо няма да напълнеете,ще дам един пример.
Кравата цял живот яде трева и виж я каква е дебела,а вълкът като яде месо колко е стегнат и фин.