ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Не, не аз...такава е само темата, за която бях провокирана от едно предаване по БНТ вчера. Има , дори, такъв филм- филм за семейства, които образоват децата си в домашни условия :



Те си имат и сайт Училище у дома:

Какво мислите вие- ученици, родители, преподаватели по въпроса? Възможно и полезно ли е такъв вид образование за децата? Бихте ли го предпочели, ако можехте да си го позволите? Доводи- за и против и т.н.

По тая тема сме си говорили (писали) още по време на учителската стачка (нали помните: Орешарски, тройна коалиция). Моите наблюдения са, че или си откачен последовател на някоя секта в Щатите, или живееш в някой пущинак в Австралия, и затова не можеш да си пуснеш детето в нормално училище. Закриха "помощните училища", понеже според европейските директиви децата със специални образователни потрепности (СОП) трябва да се обучават в същата училищна среда като "нормалните" (и да им се назначат отделни учители-специалисти за извънкласни дейности). Вярно, малко перифразирам, не съм специалист, но, ако ми следите мисълта, домашното обучение противоречи на някои европейски и американски ценности като сплотяване на колектива и т.н. Сега и камикадзе да ти е мечтата, ти трябва колежанско образование.

Не знам дали си гледал филма или коментираш по принцип, но не ми се виждат да са сектанти. Това с европейските и американски ценности също нещо не ми се нрави, защото противоречи с правото на свободния избор, а той не би трябвало да се простира до избора на религия или храна, да речем. Все пак става дума за образование и, ако няма доказателства, че домашното образование е непълноценно, а децата не покриват определени критерии за придобити знания и умения, защо не?
Със смесени чувства съм- от една страна- неуютно училище, демотивирани преподаватели, учебници, пълни с баластра, побоища, наркотици, а от друга- неограничените, на практика, възможности за домашно образование в далеч по-приятна обстановка. за какви евроценности говорим, когато децата ни не са равнопоставени с европейските, а образователната ни система куца отвсякъде? Децата не са държавна собственост и родителите би трябвало да носят отговорност за тях. Тогава?
А и не виждам да са нещастни или затъпяли..
Изгледай филма, моля те..

Бърби, няма да ти гледам филмчето, понеже не е ново, поне за мен. Мен ме остави, можеш да ме изпиташ по методика на ранното чуждоезиково обучение и метода на Монтесори. Обаче, за привърженик на леви политици като теб, ми е странно да се рекламират такива прогресивни идеи в наши дни. Имам спомен от нещо подобно в кв."Полигона", София, 1983 г.; сегашните тарифи на Монтесори у-ще в Източен Лондон са 160 паунда на седмица. Айде представи си кой, ако не мормони или суфисти ще спонсорират нещо подобно в Шумен.

Яров, изумяваш ме! Нито филмчето е мое, нито рекламирам каквото и да било. Да не говорим, че е глупаво да коментираш по този начин:)

Това е само тема..

Добре, де, отговорих ти на всички въпроси. И се извинявам за всички препратки на теми с политическа окраска. Продължавам да твърдя, че това не е за Шумен, не и за голяма част от сегашните родители. Те и сега протестират, че общината не задължава ЦДГ да работят целогодишно без прекъсване: как иначе някои майки ще обикалят кафета и магазини, ако няма кой да им гледа децата за 45 лв. на месец.

Добре е да има избор, и като се говори за Европа или света изобщо, да не забравчме че в близки една до друга географски страни има доста различни порядки норми правила и т.н. направо коренно различни.

В Смолян може, в Шумен не може?:)))

И защо?

Връщам се към тази тема след поредната публикация за младеж със сериозни постижения навън, образован в домашни условия.

Спъват IT гений, защото учи вкъщи


Продължавам да съм ЗА домашното образование и да твърдя, е децата НЕ СА собственост на държавата и изборът за тяхното образование трябва да е на създалите ги и отговорни за възпитанието им- родителите. Не става дума за политика, разбира се!:)

Децата не са "собственост" на никого. В случая родителите ги възпитават "по свой образ и подобие", срещите с връстници в училище дават много повече възможности.
Т.е. вредят им с добри намерения. Домашно обучение е оправдано само за генийчета, които няма какво да научат от училище.

Естествено, те- яйцеклетките и сперматозоидите, са дадени свише, любовта я има само в приказките, секстът, дето е до време, също е маловажен,повсеместното опростачване е държавна мисия, а олигренясването е култ!

Айде, моля ти се, да ми кажеш, ако имаш свободата и избора, твойте деца ще ги дадеш ли на такава откачалка?:)

Човек живял по дълго в чужбина веднага вижда разликата във възпитанието и манталитета, с които се различаваме значително. И главната причина е, че у нас семейството отдела много по малко време за да не кажа никакво в сравнение, с тяхното. Така, че на нас първите седем години, през което време най лесно можем да се научим на неща, който след това или вече не можем да ги научим или ще са половинчати, ни липсват. Отговорност изцяло падаща върху родителите.
Все пак и двата варианта си имат положителните и отрицателни неща. Но тук главният въпрос е дали сме в състояние да направим избор и ако да, готови ли сме да отделим цялото си време на децата или ще изберем варианта да разполагаме с повече свободно време за да си развяваме байрака.
От личен опит мога да кажа предимствата който дават и двата начини на обучение тъй като до известна степен съм преживял и двата варианта заедно. За какво по точно става на въпрос?
През 1965 година в нашето село дойде нов учител и ни стана класен ръководител. Нисък набит на преходна възраст маняк на темата успеваемост.Половината от децата бяха изоставащи, а голяма част ходеха на училище от време навреме и всички опити на учителите да ги направят дисциплинирани ученици завършваха без успех, докато не се появи другаря Пешев. Той раздели класа ни на групи по 5-7 деца в групи по махали. Веднага след училище тези групи отивахме в някой от съучениците по предварително установен график. Майка му беше подготвена и веднага ни сервираше обяда, след което започвахме да учим. И тъй като тя беше при нас не можехме да правим щуротии и глупости. Имахме точен дневен режим, който беше поставен в къта на обучението ни и трябваше да го спазваме точно. Вечерта преди да си тръгнем имаше отговорници, които посещаваха нашите сбирки и изпитваха най слабите от групата, и ако не си бяха научили уроците не можехме да си отидем докато не ги научихме и тях. За кратко време успехите не закъсняха, в класа ни нямаше повтарящи ученици, успеха на класа ни се повиши значителни. Това обаче не беше всичко. При ученето ни на теореми и други основни неща, тези които показваха разбиране на материята получаваха право да изпитват другите и да им задават различни въпроси през свободното време. Така, че почти нямахме свободно време да штурееме и измисляме глупости.Когато изпитваният отговаряше получаваше талон със съответният номер. Когато излизаш на дъската показваш колко талони имаш и учителя веднага добива представа за успеваемостта ти.
На практика още тогава този метод е бил смесен вземащ най доброто от двата вида образования. Но можем ли да го приложим и днес?
Като заключение мога да кажа, че домашният начин на образование е по добър,(но по скъп) тъй като родителя отделя повече време на детето си. Проблема е в това, че много малко хора могат да си го позволят, и ако да готови ли са да го направят?

Фактът, че хладнокръвно са я щракнали, а не са зяпали в захлас с отворена уста, навежда , че вече им е била ясен урока.
90% на момичетата, обаче снимките са от телефона на момче.

-- Съб Яну 11, 2014 4:41 pm --


Хах, "Том Сойер" ни задължаваха да четем ваканциите, вас пропуснали ли са?

Явно да. Сега ти е времето да я почнеш.
И профилактика на Алцхаймер. Виж д-р Уолък.

Но методите на Пешев не свършваха с горе изброените варианти. На чиновете садяхме момче с момиче. В тази възраст момичетата бяха по окумуш от повечето момчета. И в часовете бе тихо.Аз като доста срамежлив много рядко поглеждах Цеца в очите и това много я ядосваше. И тя единствена не ми даваше доста дълго, талон за който изпитваше. И сеейки се лукаво срещу мен ми казваше.
-Как е възможно момичето с което седиш да не ти даде талон?
Но след като другаря Пешев си замина така неочаквано както и бе дошъл, групите се разпаднаха, въпреки положителните резултати. Учителите пък и родителите нямаха толкова време за да се занимават с нас. И с общи усилия го премахнаха. И тогава за мое наказание ме хареса комшийката Марияна и ме канеше да си учим заедно уроците в тях. Те бяха четири деца, две момичета и две момчета. Дядо и бе Нако Американеца. Живял в Аржентина там се родила и майката на Марияна,( както и сестра и, и двамата и братя). Която с голям патос разказваше за язденето си на кон и стрелбата си с пушка за да охранява големите стада добитък от хищниците.Но след това когато децата вече пораснали фамилията на Нако Американеца се завърнали всички.
И разбира се Марияна се хвалеше пред останалите момичета че учехме заедно, което предизвикваше лукавите и усмивки и погледи, и ми идваше да потъна от срам. Интересно, че след това когато вече съм започнал да се заглеждам по момичетата нямам спомени как са изглеждали Марияна и Цеца, в сравнение с тези който са ми харесвали.

Бърби, как разбра, че бил IT-гений? Или въпросът ти е дали в Смолян може да има IT-гении, а в Шумен - не? Айде виж и другата гледна точка: МОН

О, Яров, не преиначавай нещата, моля те!:)
Това е само цитат, заглавието е копирано /по правилата/ от статията, по никакъв начин не изразява личното ми отношение и всякакви интерпретации за излишни!:)
няма значение кой къде, има значение как се образова. И това е целта на питането ми.

Интересът ми е насочен, както и преди, към дискусията за домашно образование, за изборът, за възможностите. Тъй де, ако някой искаше, можеше да се направи класически суот анализ, но не би!:)
Не ме интересува родителската или тази на МОН гледни точки, интересува ме вашата!:)