ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Не виждам нищо лошо в домашното образование, но според мен то е лукс. Имало го е през всички векове. Ако имах избор обаче, никога не бих го направила с детето си. За мен това си е все едно да го отгледаш в стерилна среда и да създадеш съвършен организъм без имунитет. Едно време, като го записвах в първи клас, нарочно го записах в 6-то основно. Това е средата и в нея трябва да се научи да вирее и оцелява. Ако разчиташ само на училището да го образова и направи човек, си глупак, който бяга от отговорност. Доколкото можех, се опитвах да попълня пробойните в училищното образование, но никога не е ходил, дори един час, на частни уроци.
Е, за толкова години се убедих, че не съществува правилен и безгрешен начин за възпитаване.

Дивна, все си мисля, че , ако можеха, доста от сегашните поотраснали деца, щяха да изберат алтернативна форма на образование. Не смятам, че днешното училище им дава много или достатъчно, но признавам плюсовете му. да не говорим, обаче за минусите, които, както изглежда, са далеч повече. При това не заради системата, преподавателите и баластрата в учебниците, да речем, а заради отношението на масовката вътре, към тях. Не мисля, чe e полезно за едно дете да общува ежедневно с дрогирани или пияни връстници, за които върховно забавление е храченето по коридора или унижаването на преподавателите.

Убу де, частен ученик не е ли опция? Учи, където си искаш, само в края на срока се яви на изпити по учебния материал.

Да, с това съм напълно съгласна! И смятам, че би било най обективно. Всяка учебна година се защитава с изпит. Ако си дал съответните резултати, кой може да ти попречи. Нали целта на образованието е натрупването на определено количество знания, а не облагодетелстването на институции като училища,които се смятат за недосегаеми, защото разчитат на липсата на алтернатива.
И въпреки това, продължавам да си мисля, че сам бегач може да тренира за маратонец ,но не и за спринтьор. А в живота все повече си налага да спринтираш, да се съизмерваш. Работила съм с няколко деца със затруднения по математиката. Обърнеш му малко внимание и то започва да вниква в нея, но истинския обрат се получава едва когато срещне възхищението (или завистта) на връстниците си.

-- 19 Яну 2014 0:26 --


Моя син е левичар, майка ми също. Днес коментирахме как преди 50 години са принуждавали децата насила да се научат да пишат с дясната ръка като дори са стигали до там да вързват лявата зад гърба им. Той остана изумен как може някой да му пречи да пише с ръката,с която иска. Той просто щял да напусне училище. Опитах се да му обясня какво е масово съзнание и как понякога въобще не ти е идвало на ума да се противопоставяш на някои неща. Не става въпрос само за страх.
Сегашното положение в училищата, по улиците и въобще навсякъде,където всичко е анархия за мен си е новото масово съзнание и ние сме част от него. Спомняте ли си когато изтече радиация в Япония как се държаха като цяло тези хора. Сигурно и там е имало истерици, но като цяло масовото съзнание ги принуди да се редят на опашки и да се уважават. Всеки от нас е част от поведението на обществото, колкото и да ни се иска другите да са виновни. Ако си изолирам детето няма да му дам по-хубав свят, в който да живее, освен ако не напусне държавата.

В края на краищата всеки избира начина на обучение на децата си според възможностите с които разполага. Но и в дата случая грижите на родителя са решаващи за поведението и възпитанието на детето. Отделяме ли достатъчно време за нашите деца? Интересуваме ли се за проблемите които ги вълнуват? Даваме ли си сметка, че по начина които се държим ние към останалите, както и поведението ни са първите неща които детето вожда от нас? И без да си иска копира доста от нашите негативни черти. Осъзнаваме ли, че за децата ни по важно е личният ни пример, отколкото това което ги караме насила да правят? Не можем да чакаме,че децата ни ще са възпитани ако ние не сме. И ако е така не е ли по добре да ги изпратим на училище и там да научат нещо повече от учителите и останалите деца? Мъдрият човек се учи от всички - от едни как трябва да се държи, а от други какво не трябва да прави. Всеки човек е уникален и неповторим никой не можем да го променим. Въпреки това всички трябва да се научим на основните начини на общуване и поведение за да не пречим на останалите и те на нас. (Дали ние възрастните сме се научили на тези неща?) Тези неща децата трябва да ги научат от нас през първите си години от живота, още когато не могат да разграничат положителното от негативното, и каквото и покажем това ще видят и възприемат.
Доколкото начина на образование според мен няма голямо значение. Който се е родил да се учи няма значение какъв начин ще избере, който няма тези природни дадености каквото и да го прави няма да стане доктор.

За мен по-скоро е проблем социалния аспект, отколкото образователния, това дете как ще се социализира, как ще създаде приятелства, то става едно цвете в саксия. В крайна сметка не може да го опазим от всичко, лоша компания и т.н., но може да напрвим всичко възможно да го възпитаме да избере правилното и да се надяваме да го направи някой ден.

Аз съм против това домашно обучение по принцип и то единствено от гледна точка на социализацията на децата. Ако искат родителите могат след училище/вечер да наблягат заедно над учебниците с децата си

Да бе, ще наблягат заедно с децата!
Те, тия родители, по цял ден се бъхтят, пътуват километри за това бъхтене, а вечер, вместо да сготвят и наредят масата, ще учат с децата.
Това, пък, от къде го измисли? И какво толкова има да се учи? Учебници, отново твърдя, пълни с баластра и неистини, написани от кой знае какви малоумници? Айде, няма нужда! Образованието, в сегашния вид, е пълна порнография! Горките учители, искрено ги съжалявам!