ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

По примера на Бърби и аз искам само мнения. Понеже тука повечето сте родители, а аз съм далеч от тези неща, кажете си вашето мнение. Преди време чух следния диалог между млади родители (*) . И двамата си имат своите възгледи.
(*)Тя : Сина ми като стане на 20 години и го гоня от къщи.
Той : Най-много ти да изхвърчиш. След 20 години тъкмо ще съм изплатил апартамента и му давам ключа.
Тя : Къде ще живееш ? ( Ако ап. стане тесен и сина им го/ги изгони )
Той : Където и да е.

Та кажете какво трябва да се случи с детето, след като стане на определени години ? Може би има значение дали е син или дъщеря.

Оставяйки настрана диалога, който си дал като пример, темата е добра и доста неща могат да се кажат по нея.


Аз като стара консерва, на която половината от живота е минал на село, в югоизточната част на Балканите, мога да кажа, че няма значение дали детето е на 5, на 10, на 30 или на 50 години. И на 60 да е , то пак ще ми е дете. Винаги, най-искреното и най-голямото ми желание ще е то физически, психически, финансово и всячески да се чувства добре. В този смисъл, докато мога да му бъда полезна - ще му бъда полезна. Докато мога да му давам - ще му давам. Може аз да нямам, но той трябва да има....Така съм научена, това съм видяла от близките си, така ще бъде. Това е положението.

Много е лесно да викаш по улиците:- Осми,девети,десети....
Много е лесно да кажеш: Като навърша 18 вече няма да ми казваш какво да правя!
Много е трудно да носиш отговорност не само за себе си, а и за друг.
Всички го научаваме по трудния начин.
Моят принцип е, че всеки в нашия дом е еднакво важен. 20 години живяхме три поколения заедно и не ни е било зле. Винаги съм работила много и допълнително и съм казвала на сина си, че парите са важни, но има много начини да се изкарат, а времето, което прекарваме заедно никога не може да се навакса.
Докато беше ученик сме коментирали, че моите задължения са да подсигурявам средствата, а неговите - да ходи на училище за да може един ден сам да се грижи за себе си, за да има необходимите знания, които да му дадат възможността да избира накъде да продължи живота си. Когато реши да следва, имахме доста болезнен за мен разговор, защото се наложи да призная, че едва ли ще бъде по силите ми да го издържам изцяло, но ще го правя докато мога. Той е пълнолетен и част от отговорността за живота му е негово задължение. Получи се така, както очаквах. През първата година се справих някак си, но сега си поделяме разходите.
Виждала съм родители,които пренебрегват себе си заради децата (включително и сестра ми), но това определено не дава добри резултати, защото ги прави егоцентрици.

Благодаря за смислената тема. Ще отговоря след около 15-20 години...
Засега си мисля, че на първо място зависи от характера и от средата, в която си пораснал. На по-затворените им е по-трудно да пробиват, но пък за тях повече тежест имат и други ценности. За по-общителните деца е по-лесно да се занимават успешно с различни дейности, но пък понякога може просто да си пропиляват енергията.
Както се знае - лесно няма... Всеки е изправен пред изпитания по пътя към порастването и реализацията си. Успешен си, когато продължаваш нататък и следват нови. Не е важно да учиш и да завършиш нещо, важното е в какво те бива... Важното е да разбереш това и да следваш този принцип. А по принцип най-важното от всичко отвъд реализация, работа и т.н. е как се държиш с хората, като тук нямам предвид да се държиш "добре", а нещо повече от това, от което да изпитват удоволствие и двете страни.
Честно казано, ако не разбирах и не смятах всичко това за особено важно, бих си стояла завинаги вкъщи, без да ми е скучно. Но ... тогава нямаше да имам нищо от това, което имам.

Трудно им е на днешните деца. Не, че на нас или на предишните им е било по-лесно, но днешните ще страдат заради няколко поколения напред.
Имат шансове, ако са имали късмета да растат в здраво семейство, възпитани в ценности, различни от уличните, с образование и нагласа да се справят сами с живота си. Възпитани да не бъдат наемници, сиреч роби. Трудно е, много трудно е да се осигури всичко това на едно дете, предвид гадориите, които ни се случиха през последните години. А, когато са две или повече, става почти недостижимо. Трудно се отглеждат предприемачи след много години внушения, че ползите от образованието са 'учи, мама, да не работиш'! Все по-малко са младите със занаят, което намалява шансовете им в бъдеще. Не могат всички да са програмисти, нали?
Разбира се, някои, имат шансове, наследявайки бизнеса на родителите си, но и не всички може да са родени със златна лъжичка в уста.

Така, чухме доста женски гледни точки. Като прочетох амаполината ми се прииска да ме осинови ; на давино е 1:1 с на майка ми ;( Бърби и Верда казват долу горе 1 и също нещо.
Иска ми се да прочета и мъжката гледна точка. Нали има и мъже родители тука ?! Окси, Dobo, тез онез Аа Росен. Да не изброявам, сещайте се !

Да, интересна е мъжката гледна точка. Но нещо татковците мълчат...и аз имам мнение за отношението на татковците към порасналите си момчета, но ..мисля, че няма да се хареса на татковците.
Виж, отношението към момичетата е друго.

Нямам търпение да порастнат,че да има кой да работи.

Роска, а ако не им се работи това, което ти искаш? Не ми отговаряй веднага с " да правят каквото искат". Няма ли да ти бъде криво, ако не продължат това, което ти работиш?

Ще трябва да работят,че на мен ми омръзна вече.Иска ми се да ставам Началник.

Много ясно, че не ни е лесно - плащаме борча на годините плюскане и бездействие на тия преди нас....
Преди да стана родител имах много сериозни опасения - задавах си въпроси от сорта "дали ще мога да го осигуря","дали ще мога го възпитам","ще мога ли да го предпазя"... и тн въпроси чиито отговори ще получа след 20 години и веднъж една моя позната ми каза "щом се притесняваш от тия неща, значи си готов за родител". Не знам как ще се справя, но ще се опитам да му вменя на детето си някои принципи - да бъде упорит, да вярва в себе си, да се стреми да бъде независим, да не се оставя да го мачкат други, да мрази комунистите и циганите(не крия, че имам расови предразсъдъци), да бъде всичко друго, което един комунист не е - интелигентен и работлив. Дали и как ще се справя времето ще покаже. Друга тема, която ме гложди тия дни в леко философска посока е това как някои родители се гордеят с децата си. Лошо няма да се гордееш с децата си, но ако нямаш основания за това дали пък гордеенето и парадирането не става смешно и абсурдно? Или пък да имаш две деца едното успяло и можещо, а другото издънка отвсякъде и да твърдиш "гордея се еднакво и с двете" - така не величаеш ли много едното или принизяваш другото???

Избери си: replygif.net/818

Ако се роди някога, бих се радвала да е уверено и самостоятелно. Светът днес предлага много възможности и е престъпление да го затвориш в остатъчните си родителски мечти. И цял живот да робуваш на детето си и неговото дете, това е изкривено удовлетворение и за двете страни.

- Девет месеца поди сръце, 3 годин на цица, 30 годин на ръце - що е то?

- Българска майка отглежда "български мъж"

Северозападна гатанка

Е само 3 години на цица ли? Дръпнатите са доста по-напред