ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

""
- помисли си Верда, и се прибра отново в стаята. Затвори вратата на терасата, която определено беше леко изметната и не се затваряше добре. Младата девойка вече се двоумеше дали да поръча PVC дограми от "Лорекс" или от друга местна фирма, но тази вечер имаше много по-важна задача, както беше и снощи. Тя разкопча най-горното копче на дънките си, които леко й стягаха около талията, седна пред монитора и натисна копчето. Пулсът й леко се ускори, а когато нейната страница се зареди, мека усмивка се прокрадна в очите й. Отново беше във "Форумът на Шумен".
"Май няма да има зима тая година" - помисли си Верда и забрави за миризмата, която се носеше из града...

Братчед,тука не позна не и стягат дънките

Hope изчака третия сигнал "свободно", и когато тъкмо се канеше да затвори телефона, се чу басов мъжки глас " дежурен РПУ, слуша"
Разгневената дама започна неистово да крещи в слушалката: "ВСЯКА сутрин към 8,30 се изсипва миризмата на прасета и се затварят прозорците плътно.
Обаче от 2-3 дни почти непрекъснато и на различни места в града ми мирише на изгоряло, някакъв дим. Писна ми вече! Направете нещо!?!"
Сержантът едва си пое дъх, изненадан от бързата атака, сетне каза кротко : " Спокойно госпожо... кажете ми как се казвате и къде ви мирише точно?"
Това още повече вбеси hope, и гласът и стана заповеднически : "Абе, ей, шмокльо!!! Ти знаеш ли коя съм аз бе,а?!?"
- "Не, мадам, коя сте?"
- "Аз командвам парада във "форума на Шумен", ей, момченце... "
- "Оууу... не знаех, мадам, веднага спираме кранчето, след пет минути ви пускаме миризма на рози!"
Hope затвори телефона и отново се излегна на леглото. "Знам че така ще стане, ама защо все трябва да казвам коя съм, и тогава да си размърдат задниците" - помисли си градоначалничката. Очите й бяха изморени след дългия ден, а любимият още го нямаше. Заспиваше. Това щеше да е още един ден без секс...

Хм, ако имаш нужда от рецензент - насреща съм. Фактическите грешки ще ги подмина.

Хахаха , готино

Добро, добро mv78, ироник такъв

Много хубаво наистина. Много се смях. Вземи да издадеш книга с подобни неща .



Поздрави.

Моля? Никаква книга! Всичко тука във форума трябва да се публикува. Ще изгубим иначе...

- каза Добо с насмешка - само че не мисли, че няма да ни търсят там...
Наско стана от стола, извади цигара от смачкания пакет и я запали без да бърза. Обичаше да усеща как цигареният дим нахлува в дробовете му , а после бавно излизаше, затопляйки изпотеното му лице. Гласът му стана още по тих:
-Добо, още не съм свършил. Знаеш каква е твоята работа - да стреляш на месо ако някой ни се пречка. Останалото остави на мен.
Добо вдигна две ръце в знак на съгласие и повдигна вежди подчинително. Свали каубойската шапка, сложи я с отучено движение на масата и също запали цигара.
-Не е на хубаво да се слага шапка на масата - намеси се Мирослав и я посочи с ръка.
Наско направи крачка, премести шапката на закачалката и продължи:
-От мазето под трезора има директен вход към канала, проверено е вчера от наш човек, служител на банката, не е зазидана връзката. Канализацията има изход до "Цар Освободител" 114, до книжарница "Словесност". Всъщност, изходите са два - другият е встрани от интернет зала "3Д", ще излезем от там. Ще ни чака Ники, както се разбрахме, с микробуса, и докато се усетят от ОББ, ще сме най-вероятно "на майната си"...
Добо се беше втренчил в Наско с отворена уста:
-Планът наистина е перфектен - каза Добо, който не очакваше подобен сюжет.
-Да се надяваме - прошепна Наско и добави с усмивка - Добо, само гледай да не объркаш пушките и да вземеш тази за пейнтбол, че ще се издъним, ей!
Последва смях, а след секунди на вратата се почука.
-Това е Николай, сега ще ви запозная с него. - каза Наско и излезе в коридора.

Централен Софийски Затвор
по същото време
----------
-Господин Гатев, оказва се, че свободните места в мъжки сектор на "Строг тъмничен" са вече четири. Можем да вземем затворници от други места...
Директорът продължи да чете вестника и небрежно махна с ръка:
-Не, ще изчакаме седмица-две, може да пратят някой от провинцията. Ще изчакаме...
Чу се оглушителният сигнал за вечеря. Хиляди чинии и вилици затракаха по коридорите... Затворниците бяха гладни.

....Вместо Николай, влезе Никита..
- К'во правите веее.., аматьори, изцепи се тя...Тъй ли се обира банка?
За к'во ви са теа желатинови прашки!?
Извади от сака стария АК47.
После дойде бай Гьорги - горският, прасна по два шамара на всеки и ги прати да носят кафе на стачкуващите горски, щото стачкуващите учители не бяха мноо точни в стрелбата с тебешир, (дартс) по министъра си...

Добо,подчинително?????Добо и цигари?????

Леко се прокрадваше пращящ звук от Респром...Въздуха беше наелектизиран...Изгравът беше ослепително красив през прозреца на кака Станка,която очевадно пак закъсняваше за работа.Набързо се навлече с дрехи(естествено маркови-втората употреба в Усото).
Нетърпеливо чакаше асансьора:
-Ох Боже,боже кой сега се е разбързал дявол да го вземе?
Леко прокрадвайкисе от вратата излиза клюкарката на цял Тракийски квартал леля Вежа(Страшно приличаща на старата жена от рекламата на Балканска наденица)
През плиткия мозък на кака Станка преминаха дълбоки мисли от сорта на "...в наденицата слагаме джоджен....тц тц фиууу хъъъъ...."
Поразтре се си главата и каза:
-Лельо Веже мръдни,че бързам
-Е е чекай де дете за къде бързаш
-Абе на работа къде може.След като се освободи от 5 минутен разпит къде,кога,как и защо тя дотъркаляйки се до спирката се сети,че днес е неделя.Дълго размишлява...-И и да му е*а майката начи...е е щом е тай ще му ударя едно Шуменско да го е*а[/i]