Филмът определено е добър, както съм казвал много пъти, щом става дума за бг гастарбайтери, това е гаранция за успех.

За мен беше интересно да науча какви истории са съчинявали навремето моите колеги, които са се предавали по лагерите. Тъй като при мен вече не минаваше номера, че сме репресирани от системата, трябваше да имаме богата фантазия. Помня навремето като се предадох в Базел, на интервюто казах, че съм кръгъл сирак и ходжата на селото ме е приютил в джамията. Като станах на 16 се залюбих с дъщерята на попа и тъй като нямаше къде да я водя, я закарах в джамията. За лош късмет ходжата ни хвана и ме изгони. Аз за да си отмъстя пуснах едно малко прасенце в джамията. Събориха джамията, понеже била осквернена. Казах им, че нямам къде да живея и ако се върна в селото, турците и българите ще ме линчуват. Даже преводачката на интервюто се разплака жената. Дадоха ми статут от раз. 500 франка ми плащаха месечно като лежа по гръб. Отделно ходех да помагам в един хотел за 25 франка на час, ако не бях се събрал с едни татуирани албанци, сигурно още щях да бъда там. Така е било писано, както казва главният герой във филма.
На мен обаче, като гърмян заек ми направиха впечатление два гафа. Уж Славчо е през 1978 година в Австрията, пък черпи с бяло Марлборо с български бандерол, от светлосините, които бяха валидни от 2007-ма, до края на март 2010. Плюс това стандартът да има в черен правоъгълник надписи, че пушенето убива, че вреди на тези около нас и т.н. е в сила от 2002-ра в ЕС и от 2005-а в БГ.

После като депортират "Шумналията", го водят с полицейски бус, който е типичен за Германия. Номерът уж е Виенски, пък шрифта на цифрите е същият като на сегашните български номера.
