ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Гражданска медия номер едно в град Шумен. В този форум шуменци могат да определят реда на актуалните теми.


Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 25 Юни 2018 15:21



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 52 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: 09 Юни 2011 16:54 
Playful moods
Playful moods
Аватар

Тук е от: 10 Мар 2008 10:08
Мнения: 15310
Местоположение: на Луната
Skype: не работи
Проблемът е, че на лаптопа, където обикновено ги правя, се вижда по доста по-различен начин... Това вероятно е причината. Иначе си работя в зелената гама, защото ми е любима.
Човъркам ефектите и наслагвам различни слоеве, главо това упражнявам. Все едно на 100 ще излезе като хората. :lol:
Иначе благодаря за сайта! :A1.gif

_________________
Изображение
Ако не можеш да летиш - бягай,
ако не можеш да бягаш - върви,
ако не можеш да вървиш - пълзи.
Каквото и да правиш, продължавай напред!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: 09 Юни 2011 17:26 
Форумен дух
Форумен дух
Аватар

Тук е от: 11 Сеп 2010 13:57
Мнения: 1940
Ами сайта си има и търсачка, където можеш да избереш зелени тонове и да ти изкара хиляди палитри. :)

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Документален филм за квартал "Дивдядово" и проф. Тончо Жечев
МнениеПубликувано на: 20 Юли 2011 17:05 
Ентусиаст
Ентусиаст

Тук е от: 27 Сеп 2009 13:48
Мнения: 77
Skype: astro_valyo
На храмовия празник на кв. "Дивдядово" – Илинден, пускам линк към този кратък филм:

http://vbox7.com/play:809e827c65


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: 27 Юли 2011 22:39 
Форумен инвентар
Форумен инвентар
Аватар

Тук е от: 08 Яну 2007 21:55
Мнения: 3638
Една простотия, която написах в офиса, докато чаках да спре дъжда... понеже нямах пари за такси :)

Тихият ромон на дъжда

Дъждът тихо ръмеше.

Лодката бавно се движеше нагоре по реката. Не помнех как съм се озовал в нея. Огледах се. По ниските склонове на двата бряга, обрасли със зеленина, се стелеше лека мъгла. Трябваше ми известно време, за да разбера, че нещо не беше наред.
Бях сам. Лодката продължаваше неизвестно как да се движи нагоре по течението. Това обаче не предизвика никаква реакция в мен. Приех го за нещо съвсем нормално. При движението си, лодката разместваше странните растения, приличащи на водни лилии. Загледах се във водата. Гледката беше невероятна. Невероятна жива мозайка от стотици рибки и някакви странни ракообразни, оцветени в всевъзможни крещящи цветове, танцуваха своя невероятен танц. Лек повей на вятъра донесе едно листо, което бавно и грациозно падна във водата, близо до лодката. Цяла армия от малки рибки се изстреляха като стрели да проверят новия натрапник. Излизайки на повърхността, те заблестяха като мъниста. И сякаш като една, те отново се завърнаха към песъчливото дъно.
Погледнах към брега. Удивително буйната растителност беше обрасла навсякъде, до където погледа ми стигна. Огромни дървета и непроницаема стена от храсти и увивни растения стигаха чак до водата. От единия край забелязах движение. Докато се бях загледал, над мен премина сянка. Голяма дългокрака птица спуснала се неизвестно от къде, тромаво се приземи в реката на метър от мен, обливайки ме с вода. Стреснато погледнах към нея. И тя мен. Гледахме се почти 5 минути, през които неизвестната птица ме гледаше втренчено в очите. Престраших се да посегна към нея, въпреки огромния и клюн. Идеята май не беше много добра. Птицата отвори щъркело-подобния си клюн и издаде дрезгав звук. След което възмутено се бърна с гръб към мен и започна да се отдалечава.
Лодката отново започна да се движи. До този момент дори не бях усетил, че тя се беше спряла, когато странната ми спътница се беше появила.
Леката мъгла продължаваше да се изсипва на кълбета. И въпреки нея, всичко около мен изглеждаше много ярко. Сякаш бях попаднал в картина на сюрреалистичен художник. Сякаш всички цветове бяха подсилени. Или просто до този момент аз така и не съм ги забелязвал.
Легнах на дъното на лодката и се загледах в небето. Гледката на най-тюркоазеното небе, което бях виждал някога, ме изпълни с вътрешно спокойствие. Вече не помнех кой съм. Как се казвам и откъде идвам. Но това нямаше никакво значение. Не и докато лодката се движеше. Загубих представа за времето...
Тежкия букет от аромати, който ме заливаше през цялото време, се промени. От любопитство се надигнах и се огледах. Реката се беше променила – беше станала осезаемо по-широка. На стотина метра пред мен наносите бяха направили неголямо островче, на което се беше издигнало дърво. Голямо дърво, цялото окичено със розовеещи цветчета. Лодката сама се беше насочила към островчето, сякаш по команда. Бавното приближаване към острова ми подсказа, че съм подценил доста разстоянието. А причината за това беше самото Дърво, което се оказа невероятно огромно. Смътно си спомних, че такова дърво не бях виждал – нито като вид, нито като размери. Но това нямаше никакво значение. Сега аз бях пред него, и това беше единственото важно нещо. Усетих силна емоция на радост. Исках да запея. И запях. Без думи...
Лодката леко се разтресе, когато се опря в тревясалия бряг на островчето.

Седнал до огромния дънер на Дървото, наблюдавах играта на стотиците странни пеперуди. Някои от тях ми бяха познати – откъслеци от спомени от някакъв друг, забравен живот. Над мен стадо от малки маймунки се боричкаха. Заслушах се в симфонията от звуци, които те издаваха. Две маймунки, залисани в играта си, се изсипаха върху мен. За момент ме погледнаха стреснато, а след това бързо се върнаха сред останалите.
Изправих се и се загледах. Заслушах се. Вдишах дълбоко. И разбрах. Това, което, чувствах, беше мириса на ЖИВОТА.

Не помня колко дълго съм стоял така. Но се изненадах, когато си зададох един въпрос.

„ЗАЩО?”

Не си разбирах въпроса – просто го промълвих. И чух глас. В началото не разбрах какво ми каза. Огледах се, но бях сам. И тогава пак си повторих въпроса. Този път силно. И отново получих отговора. Бавно го осъзнах.

„ЗАЩОТО ТАКА ВИЕ ИЗБРАХТЕ”

Слънцето започна да се залязва и аз разбрах, че е станало време да се върна в лодката. В момента, в който се настаних в нея, тя сама потегли. Отново нагоре по течението. Мъглата започна да се сгъстява. След малко вече не виждах нищо...

Събудих се в стария, раздрънкан автобус, който продължаваше с грохот да върви през разсипания път покрай мътната река. Бетонните конструкции, поставени за укрепване на бреговете, бяха сякаш не на мястото си. Незнайно защо, пред очите ми изникна за момент гледка – същото това място, но цялото в зеленина. За момент.
Автобуса зави към моста и аз се загледах към огромния нанос в средата на реката, пълен с боклуци. Преди да се усетя, от очите ми закапаха сълзи...

Дъждът тихо ръмеше.


20.06.2011 г.

_________________
Форумен трол


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: 27 Юли 2011 22:54 
Персона грата
Персона грата

Тук е от: 31 Мар 2007 11:03
Мнения: 7277
Колко милиграма му трябват на човек, за да "види", че реката тече нагоре? :wink:
Не си първият, който вижда това.
И още една река течеше нагоре, ама не мога да я намеря...

_________________
Никога не си това, за което се мислиш!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: 27 Юли 2011 23:02 
Форумен инвентар
Форумен инвентар
Аватар

Тук е от: 08 Яну 2007 21:55
Мнения: 3638
Имам първата книжка, но аз съм го използвал в съвсем друг контекст. Иначе ако става въпрос, има доста известни текстове на около 2000 години, които описват подобна река :)

_________________
Форумен трол


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: 27 Юли 2011 23:26 
Ветеран
Ветеран

Тук е от: 23 Май 2009 13:21
Мнения: 976
-Къде съм?! - попита младежът, като леко подскочи от седалката.
Докторът извъртя бавно глава, без да го поглежда в очите, и измърмори под носа си:
-В автобуса. Още не сме пристигнали.
Гамерко погледна с почуда мъжът в бяла престилка, после изгледа с недоверие и сестрата на предната седалка, която стискаше ключа за белезниците в месестите си ръце, и се обади отново:
-Ама какво става, къде съм и къде ме водите с този раздрънкан автобус?! Защо съм вързан с тези белезници... - гласът му толкова бързо заглъхваше, а останалите в автобуса дори не се обръщаха. Нещо не беше наред. Дали не сънувам пак? - помисли си той.
-Просто се успокой, момче. Открихме, че си заразен с вирусът "реката тече нагоре", сега ще ти направим една бърза терапия, и те връщаме обратно. Надявам се не бързаш. Клиниката "Рибки и Пеперуди" е съвсем близо, ееей зад онзи склон - посочи докторът към хоризонта в края на гората отпред.
Гамерко се облегна, стисна очи, ядосвайки се сам на себе си, и си помисли за пореден път тази седмица: Има нещо гнило в тая марихуана, май трябва да взимам пак от стария дилър.
Автобусът влезе в много лош участък от черния път, и вече заплашваше да се разпадне напълно. Тракането беше толкова оглушително, че сестрата на предната седалка, която беше вечеряла боб с месо предната вечер, реши да използва момента и да изпусне звучно газовете си.
Никой не я чу. Автобусът продължаваше по пътя си, а Гамерко дори не подозираше, че от заразените с "реката тече нагоре", в клиниката се приготвяше боб с месо и мусака...


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 52 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4
Бърз отговор
  


Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 25 Юни 2018 15:21


Информация за текущата активност

Регистрирани потребители на линия: Bing [Bot], Google [Bot], Majestic-12 [Bot]


Не можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на теми
Не можете да променяте собствените си мнения
Не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007, 2011 и т.н. phpBB Group
Style based on FI Subice by phpBBservice.nl │ град Шумен │ Блог
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов │ Редактирано за Форума на ШуменОбяви Шумен
Съдържанието на мненията във форума, с изключение на цитатите от външни източници, е лицензирано под Creative Commons Attribution.
Използването на мненията за комерсиални или некомерсиални цели е разрешено само с хиперлинк към форума и изричното позоваване на източника.
Отговорност за мненията във форума носят само и единствено техните автори.