ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Гражданска медия номер едно в град Шумен. В този форум шуменци могат да определят реда на актуалните теми.


Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 14 Ное 2019 13:21



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 426 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 25, 26, 27, 28, 29  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 30 Юли 2012 4:47 
Администратор
Аватар

Тук е от: 09 Яну 2007 2:16
Мнения: 1845
Местоположение: Valhalla
Няколко пъти една приятелка ме пита защо не влизам тук. Тази вечер го направих.
Не е вярно, това за което пишат, че всички влизали под различни никове /съдейки по себе си/ Едва ли би имало причина за подобна конспирация. Кратичко, аз не влизам, защото няма какво да кажа, освен да се повтарям отпреди 4-ри години. Другото е, че не ми се влиза в дълги и безплодни спорове. А са много. Предпочитам по-приятни занимания.
Не случайно избрах тази вече "западнала" тема.
Поезията е нещо, което се създава със страст. Както беше създаден и форумът.Точно това ни беше събрало тук и Секънд Шу го материализира.
Знам, че е предмет на друга тема. Знам, че писането в тази тема се тълкува като липса на мъжественост :) , което ако не е тъжно може да е дори и забавно. Както и да е, ако мога да дам някакъв скромен принос за добро настроение с нещо дето изрових из харда:

09.04.2012
Отдавна спрях да търся нещо там, преди години дето съм изпадал в умиление
За откривателя причина е за срам – това откритие, а за поета – омерзение.
Неясни шепоти, недоизказани лъжи, или пък линии незнайни на ръката
Едва ли ще откриеш че си Ти, Любима моя, във на този стих средата.
Или познавайки се там, ще отречеш. Със думи, със тъга по някой спомен
Със вещина на майстор взидан в тях, с когото винаги е трудно да се боря
Ще се отметнеш, без да разбереш, със вярята си в някакви повели
Ще бъде късно даже да се спреш, а и да спреш - кого ли ще намериш?
В теб нямало е, няма и сега.
От липсата да правиш изобилие?
Не ми е някак силната страна Любима,
Този вид насилие.

-- Пон Юли 30, 2012 5:08 am --

Едно кратичко от архива... за едно момиче, дето май не му помня името ;)

Въпросите са като дъжд нали?
Безкрайно нещо искаше да питаш.
А щом в душата почва да вали,
Едва ли е понеже не обичаш

Сега не питаш.
Няма и следа от оня плам,
с въпросче във очите.
Понеже всеки отговор е срам
за любовта, замерваща звездите.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение
Изработка на сайт -Часовници онлайн --- Рок и метъл в нета
--- etcaptor.com ------ watchesbg.net ---------- freenetlife.com


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 08 Окт 2012 19:47 
Форумен шут
Аватар

Тук е от: 27 Юни 2008 15:54
Мнения: 1808
Местоположение: Морей
...
Не знам къде, на тоз свят ювардалест, [объл]
в един градец, акшамюстю [привечер], на залез,
пристигнал някой си паша с аскер;
и щом отседнал, тозчас, без да чака,
изпратил адютанти от конака
да доведат налбантина Юмер.
Размахал на Юмера над главата
юмрука си и ревнал му пашата:
— До заранта, за моите коне,
да ми приготвиш онбешбин пирона!
Не го ли сториш — тегля ти патрона!
Един ти стига, саде бир таане! [само един]
Отишъл си Юмер дома в тревога:
петнайсет хиляди! Кога, за Бога?!
Пък утре — смърт в зори! Вай ярабим! [олеле, Боже]
— Не се грижи! — ханъмата го учи. —
Кой знай какво до утре ще се случи:
гедже гебедър! [нощта е бременна] Я върви да спим!
А във зори му чукат на вратата!
Юмер се спотаил във одаята,
от страх трепери и мълчи — ни гък.
— Юмере, ставай! — глас отвън говори. —
Таз нощ пашата се пресели горе:
дай четири пирона за сандък!
...
Димитър Подвързвачов

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 16 Май 2013 16:25 
Форумен инвентар
Форумен инвентар
Аватар

Тук е от: 07 Мар 2009 0:30
Мнения: 3513
Местоположение: Woodgrange park station
Skype: ....
През 1998 бях в шести клас. Това е най-гадната възраст, когато вече не си дете, но имаш още много време, докато станеш мъж.
Гласът ми прескачаше от долно “до” до горно “фа”, а под носа ми се чернееше “третата вежда”. Половият ми живот беше сведен до “цомбене на женки” в съблекалнята преди час по физическо. Женките пищяха. Ужасна картина!
Точно тогава за пръв път ме връхлетя проклетата “ревност”. Jealousy. Или както му викахме тогава “черълси”.
Един ден в голямото междучасие съученикът ми Сашо ме дръпна настрани и изфъфли:
– Донесъл съм ти жесток блус, копеле! “Черълси” на Френки Милър! Към 5 минути и нещо.
Сашо не беше сред най-популярните личности в класа. Имаше криви, редки зъби и толкова плюеше, докато говори, че след 10-минутен разговор с него човек спокойно можеше и да не се къпе. Затова повечето ми съученици го отбягваха. Не и аз. Сега обаче бях възнаграден за всички дъждове от слюнка, които бях изтърпял. Копелето беше донесло плоча с жесток блус!
За DVD-поколението се налага да обясня, че по онова време най-популярната Hi-Fi техника в България бяха грамофоните “Респром”. Такъв имах и аз.
Мълчах и го гледах с възторг, а той извади от чантата си малка плоча със синя обложка и ми я подаде.
– Черълси е от “А” страна – обясни ми той сред фонтани от слюнка, – а от “Б” страна е “Ненужен”, само че на английски.
“Ненужен” беше един хит на група “Imagination”. Парчето всъщност се казваше “Illusion”, но братя Аргирови го бяха изпели с български текст и в техния вариант “Illusion” звучеше като “ненужен”.
Измърморих нещо като “мерси, копеле”, прибрах малката плоча в чантата ми, която беше покрита с надписи “ЛС” и тръгнах към нас.
Само за един ден изслушах плочата над 30 пъти. “Ненужен” звучеше някак веселичко и оптимистично, но за сметка на това “черълси” просто късаше сантименталното ми пубертетно сърце. Френки Милър даваше всичко от себе си в тая песен и очевидно много страдаше за нещо.
Според моята шестокласническа логика трябваше да е обратното. Би трябвало “ненужен” да е по-тъжна, защото да си ненужен е гадно. А сега какво излиза? Излиза, че още по-гадно е да си “черълси”.
Обаче какво значи това “черълси”? Не знаех английски, а и нямаше кой да ми каже.
Няколко дни по-късно разбрах.
Бяхме на рожден ден, един от онези купони с швепс “Златен портокал” и купища сандвичи, мазани цял ден от майката на рожденика. И след като изядохме сандвичите и разляхме на пода швепса, го ударихме на блусове.
Блусовете се танцуваха по следния начин: отиваш при момичето, което харесваш, казваш: “може ли”, то ти отговаря “може”, след което го хващаш с изпотени ръце за хълбоците, то също те хваща за хълбоците и двамата безмълвно се люлеете един срещу друг и леко се завъртате в кръг. Най-важното е през цялото време между телата ви да има разстояние от поне един метър.
Тези блусове за мен бяха върховно еротично изживяване – по-вълнуващо дори от цомбенето на женки.
Та на този купон пуснахме “черълси” точно осем пъти. В класа най-хубавото момиче беше Димана и всички момчета се надпреварваха да танцуват с нея. Към края на купона момичетата си тръгнаха, останахме само момчета, теглихме чертата и се оказа, че от общо осем блуса Любчо е танцувал четири пъти с Димана, Сашко три пъти, а аз – само един път.
Тогава изведнъж се почувствах много “черълси”.
И се сбихме.
Насилието, разбира се, не решава проблемите. След боя не само че не ми олекна, ами станах още по-черълси. И това чувство ме държа дълго, много дълго, чак до лятната ваканция…
Сега съм на 35, гласът ми отдавна е мутирал, грамофонът ми отдавна е изхвърлен, някъде се затриха и всичките ми плочи.
Вече знам, че не се казва “черълси”, а “jealousy”, мога да цитирам Шекспир, който нарича ревността “чудовище зеленооко” или Макс Фриш, който твърди, че ревността е “страх от сравнение”.
Но цитатите не ми помагат да я разбирам.
Общо взето нямам проблеми с ревността. Ревнувал съм, но не толкова, че да убия човек или да напиша пиеса. Още по-малко пък бих изпял нещо толкова сърцераздирателно, колкото баладата на Френки Милър.
Ревността е разрушителна. Винаги, когато съм се плъзвал по студените й релси, съм привиждал в края на пътя спирката на лудостта.
Така е, защото съм бил свидетел на ужасяващи сцени на ревност и то на публични места.
Хора, които уважавам, са се унижавали пред очите ми до такава степен, че се чудя как още продължават да живеят заедно. Освен това като стане нещо такова, целият купон се проваля и всички почват да се гледат някак виновно.
Във времето, в което живеем, ортодоксалната ревност ми изглежда все по- архаична и неадекватна.
Държавите махат границите си, хората бутат оградите между земите си, тогава защо трябва да заграждаме с бодлива тел териториите на любовните си завоевания?
Но в крайна сметка това е въпрос на личен избор. Всеки има право да бъде ревнив. Стига да се държи прилично и да не разваля купона на другите.
А за мен черълси остана в 98-а година, на оня славен рожден ден, който започна с швепс “Златен портокал” и свърши с бой.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 16 Май 2013 19:35 
Дълбоко в матрицата
Дълбоко в матрицата
Аватар

Тук е от: 13 Яну 2010 13:12
Мнения: 2351
Димана това сестрата на Ния ли?


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 23 Ное 2013 6:35 
Акварист
Акварист

Тук е от: 25 Апр 2010 8:13
Мнения: 2046
Skype: valentin.trifonov50
Езеро

Зее тъмно езеро между скали
в тъмно сивите мъгли духове се скриват,
и отблясъци от пурпурни лъчи
затихващи вълни приспиват.

На скалисти бряг върби и папрат
коси отдават ветров плен.
Така изтичат тук лета без чет
и течение отнася техен квет.

Образи верни душа имат
като ти.
Нас каквото и да кажем
не ще ни разбере този хладен свят.

Да би се върнал час
ти майова нощ върни се пак,
а от миналото ,а от тъмно сивите
мъгли, ти мой то мъртво щастие върни ми.

Неизвестен автор


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 05 Дек 2013 20:18 
~~~~
~~~~

Тук е от: 06 Апр 2008 8:12
Мнения: 13410
Ти си луда!

Ти луда си,
не може да си тъй красива!
Безсрамно е!
Побъркано!
Руши!
Представите разбива
и разкрива
реалност с изумителни черти.


Твърдиш
с присъствието, че те има,
но пак си сън,
нали си сън,
сънувах те веднъж
във райската градина,
ти бе единствена жена,
а аз - единствен мъж.

Превърнахме
се в сто, а те в хиляда,
хилядата - в милиард,
изгуби се сред тях,
и търсих, и намирах,
и изпущах, страдах,
стотици пъти припознах.

Тогава се събудих
и завинаги изгубих,
навярно те сънувам и сега,
не може да си тъй красива,
ти си луда,
но знаеш ли,
прихваща лудостта.

Cefules.

Един прекрасен човек, от един друг форум, в едно друго време..

http://cefules.net/

_________________
ЛЪЖАТА, В КОЯТО ЖИВЕЕМ..


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 19 Апр 2014 10:22 
Акварист
Акварист

Тук е от: 25 Апр 2010 8:13
Мнения: 2046
Skype: valentin.trifonov50
НЕЖНА ПЕСЕН

Преди милион години
там, във каменния век
съществувал първобитно
първобитният човек.
Всяка сутрин той отивал
за прехраната на лов.
Знаел само да убива
зарад кокала суров.

Чакала го в пещерата
първобитната жена.
Той стоварвал й в краката
умъртвената храна.
Озверели и зъбати
ръфали трупа със стръв
и по бузите космати
стичала се топла кръв.

Но веднъж от небесата
кацнал кораб бял и лек
и пристигнал в пещерата
извънземният човек.
И жената го приела,
а мъжът й бил на лов
и започнала несмела,
неочаквана любов.

Той със извънземни ласки
грубата жена покрил
и светът в различни краски
пагубно се оцветил.
Сливали се в безметежност
устни, длани и гърди.
Той научил я на нежност,
на небе и на звезди.

Да я вземе той поискал
в извънземната страна,
ала не поела риска
първобитната жена.
И със първобитна сила
в тази ненадейна нощ
тя в сърцето му забила
трижди каменния нож.

И защото огладняла
първобитната жена,
мъртвата любов изяла
и не чувствала вина.
А когато се завърнал
нейният мъжкар от лов,
тя ръмжейки го прегърнала,
заразена от любов.

И със яростна прилежност
с устни, длани и гърди
го научила на нежност,
на небе и на звезди.
Тъй омесен е човека
цял от слънце и от кал.
Казват, че от памтивека
Бог така ни е създал.

Трепем се от колко време
все за кокала суров
без онази извънземна
стара нежност и любов.
Озлобели, огладнели
ще я умъртвим съвсем
и тогава, озверели,
може да я изядем.

1997 г. Недялко Йорданов


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 06 Сеп 2014 12:57 
Персона грата
Персона грата

Тук е от: 31 Яну 2008 12:17
Мнения: 7628
Местоположение: Шумен
Едно от мойте авторски произведения от март миналата година

Във водовъртежа на твоите движения
изпъква страст от въжделения
и множество творения,
забравени във своят ход,
дочакаха за нов живот.
За тез изминали години
на волята си сложих лед,
като безмоторен самолет с брожения
навъртаха се множество съмнения.
В неочакван час във тази вечер зимна
ти сложи край на мойта мъка.
На спирка утре нова
да бъдеш с мен готова.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2014 20:05 
малчуган
Аватар

Тук е от: 08 Ное 2011 21:06
Мнения: 1412
Местоположение: MonkeyLand
Skype: cvetenceto_f9411
Подлез

Често се срещаме тук –
аз и уличният музикант
с китара без струни.

Отсреща на стената
някой е написал
с кръв
„Ще те чакам!”.

_________________
freddeegreen.wordpress.com/
И аз не съм нищо друго освен една малка буква
в необятната дума -
Свобода!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: ..: Поезия
МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2014 20:11 
Титан на мисълта
Аватар

Тук е от: 22 Окт 2007 16:57
Мнения: 12245
Местоположение: The O.C.
Извън темата/подсказка:
Стих със стих няма рима. Що за поезия е това ? Защо не го написа на 1 ред ?

_________________
Клошар
http://www.prikachi.com/images/898/5395898O.png Сериал направили за мен хората.
Ако всички нарушават законите, кога ще се оправи България ?


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2014 20:16 
малчуган
Аватар

Тук е от: 08 Ное 2011 21:06
Мнения: 1412
Местоположение: MonkeyLand
Skype: cvetenceto_f9411
Извън темата/подсказка:
Защото е стихотворение. Не е нужна рима, за да е такова. Сам си му задай мелодия.

_________________
freddeegreen.wordpress.com/
И аз не съм нищо друго освен една малка буква
в необятната дума -
Свобода!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 06 Апр 2015 23:59 
Акварист
Акварист

Тук е от: 25 Апр 2010 8:13
Мнения: 2046
Skype: valentin.trifonov50
„Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно за любов,
любовта да дам за свободата съм готов.”
/Шандор Петьофи/


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 20 Май 2015 8:12 
Акварист
Акварист

Тук е от: 25 Апр 2010 8:13
Мнения: 2046
Skype: valentin.trifonov50
Ще бъдеш в бяло


Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина

и като ангел в бяло облекло...

А мисля днес; света прогнил от зло

не е, щом той е твоята родина.

И ето усъмних се най-подир

в невярата тревожна - искам мир.



И с вяра ще разкрия аз прегръдки,

загледан в две залюбени очи,

и тих ще пия техните лъчи, -

ще пия светлина, лечебни глътки.

И пак ще се обърна просветлен

света да видя цял при ярък ден.



И нека съсипни се той окаже!

(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,

залутан из среднощни тъмнини?)

Аз бих намерил и тогава даже

обломки, от които да създам

нов свят за двама ни, и свят, и храм.

[Пейо Яворов]


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 20 Юли 2015 6:01 
Акварист
Акварист

Тук е от: 25 Апр 2010 8:13
Мнения: 2046
Skype: valentin.trifonov50
".....Да скръстя ли ръце?
Съдбата вместо мен ли
да реши
и аз да чакам на готово?
Но ако тя сгреши?.."

Дора Габе


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Поезия
МнениеПубликувано на: 14 Фев 2016 9:22 
Нов потребител
Нов потребител

Тук е от: 12 Яну 2016 0:09
Мнения: 6
ОТКАКТО ТИ СИ ТРЪГНА

Спомена предишен веч не мога да погледна
моментът на раздяла бе трагичен във вечерта ни последна

откакто ти си тръгна....

Самотно дърво в гъста гора живей
където студ и мрак мрачни песни пей

откакто ти си тръгна...

Имах аз една мечта голяма,
да живея в любов и самота нивга да няма...

откакто ти си тръгна...

Мечта залязла със слънцето и станала блян
нощта черна ме зове, в сълзи ме направи облян...

откакто ти си тръгна...

Огнени очи гледаха ме в света унесен
докато аз в небето бях нежно понесен...

откакто ти си тръгна...

Стените стенат, стонове черни надвиснаха над мен
Ще дойде ли за мен един по-добър ден?

откакто ти си тръгна...

Животът вече значение няма, надеждата отдавна не властува
сърцето ми разбито и душата съкрушена вечно ще боледува.
Откакто ти си тръгна...


(от момче на 14 години)


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 426 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 25, 26, 27, 28, 29  Следваща
Бърз отговор
  


Часова зона: UTC + 2 часа | Сега е 14 Ное 2019 13:21


Информация за текущата активност

Регистрирани потребители на линия: Bing [Bot], Google [Bot]


Не можете да пускате нови теми
Можете да отговаряте на теми
Не можете да променяте собствените си мнения
Не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007, 2011 и т.н. phpBB Group
Style based on FI Subice by phpBBservice.nl │ град Шумен │ Блог
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов │ Редактирано за Форума на ШуменОбяви Шумен
Съдържанието на мненията във форума, с изключение на цитатите от външни източници, е лицензирано под Creative Commons Attribution.
Използването на мненията за комерсиални или некомерсиални цели е разрешено само с хиперлинк към форума и изричното позоваване на източника.
Отговорност за мненията във форума носят само и единствено техните автори.