ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Някакъв маниак искаше да купува Таратайчо. Докато го пробваше ми каза от кой град съм купил колата. Не остана доволен, че по баир надолу ( от църквата на Кристал към Цар Освободител ), без газ на втора, колата не вървяла. Мудна била. Като слезе от колата ми каза точно месеца и датата, на която съм купил колата; от кого съм я купил; кога колата е внесена в България...А си мислех, че по телефона като му диктувах рег. номер, го иска само за да провери гражданска и преглед дали имам.

Не е точно "днес", но пиша сега, защото още не съм лягал и "днес" не е свършило за мен. Та значи първо някакъв се опитва да ме сплашва, защото снимах край имота му. Всъщност, не съм сигурен, че това място, на което той беше, е законно съществуващ имот. Имаше доста кучета в "имота". Докато ме заговаряше и се заяждаше, че снимам, не му отвърнах да го питам колко от кучетата имат ваксини, паспорти и чипове. След разговора тръгнах и тоя след мен подвиква да внимавам нещо да не ме блъсне.
После пък ме заплашваха с натискане на паник бутон, ако реша да платя сметката си с жълти стотинки.

Неска малко вали дъжд. Хладно е времето, ама вече съм с летни гуми. Движа се аз по улица "Съединение" в посока джамията и се съобразявам със знаците, ограничаващи скоростта до 30 км/ч заради първото. На тротоара, където оградата до бордюра вече липсва, се е събрала тълпа деца. Едно момиче тръгва да пресича, ама се връща. Тъкмо си казвам нещо от рода на "ела, ела, да те кача ( на капака, не в колата )" като коментар на нейният опит за пресичане, когато покрай нея минава друго момиче. Натиснах клаксон и понеже реакцията беше само да се обърне към звука и да се стресне, но не и да продължи пресичането с по-голяма скорост, то следващата ми реакция беше да спра.
После доста от децата на тротоарите гледаха към мен. То с 30 км/ч при изкачване, трябва да съм бил на ниска предавка, а така "няма как" поне да не е чула "танка", ама май беше със слушалки или, най-малкото - гледаше си телефона.
После пък на "Оборище" при спускане на светофара аз съм в лява лента, някакъв в дясна. Пусна си мигача и напира да дойде отгоре ми. Проявих разум и спрях, за да мине, за да чуя клаксон от неговата кола. Трябваше ли да направя катастрофата, хем да не може да си излезе от колата, хем да ми плати моята неговия застраховател, че да му дойде акъла в главата, че мигача не му дава предимство?

Вчера посетих зоопарка. Двете врати, които обикновено са затворени, бяха широко отворени. Вътре имаше хора със светлоотразителни жилетки, вероятно работници в общинско предприятие. Канех се да попитам тези, които са най-близо до вратата, дали може да разгледам, но никой от тях не си направи труда да ме спре, затова не съм им говорил.
На клетките вляво, където живееше Шмоко, са сложили стъкло от страната на посетителите и май има мрежа отгоре. По пътеката има към 1/2 метър ров, който трябва да се прескочи с внимание. Много от табелките не отговарят на животните вътре в клетките. Има предимно птици. Само срещу входа в дъното има четирикраки тревопасни. Не съм снимал да не си предизвиквам късмета.

Не е от днес случката, ама ще я разкажа.
От известно време посещавам едно шуменско училище. Получавам лекции и междучасия. В края на едно от междучасията при влизането ми в училището чувам 2 или 3 деца как тръгват да вървят след мен и през цялото време се хилят. Влизам в тоалетната, където е и зазиданият прозорец и почвам да пикая. Заради липсата на светлина и на крушка отгоре, в кабинката е доста мрачно. Пиша това, защото здрача се увеличи два пъти със сенките на тез малки идиотчета - дойде едното да гледа. Махна се и дойде друго. И чувам другото да коментира "тръска го"... което пък донякъде обяснява надписа с червен маркер пред мен "рязана чурка". Може би на тези индивиди не им се налага да тръскат и им е интересно.
Като трябва да се разминавам с тях си гледам земята, щото малко ми остава да ги ошамаря.

Отново не от днес.
Карам тръби, като те стърчат от един от прозорците. Спускам се по Съединение и паркирам между Рушето и Базовото с намерението да си купя закуски. Зад мен на около 20 метра спира на аварийки друга кола. Дигам си аз прозореца, през който стърчат, излизам от колата и оня още не тръгва. Усетих се, че ме чака да си изпълня плана и да се отдалеча от колата. Връщам се в колата, потеглям и оня също потегля, като дори ме изпреварва. Свърши му аварията като видя, че не съм балък.

Днес с помощта на палка един анонимен полицай ми показа къде да спра. Пропусна да се представи когато си бях смъкнал стъклото, но се съмнявам, че си е направил труда докато го смъквах. Поиска ми само СУМПС. Реших, че ще е бърза проверка, но после ми даде един апарат с готова, инсталирана сламка и каза да духам 6-7 секунди. Предния път като ми даде дрегер, ми разреши да си разопаковам сламката. Но и преди, и сега, не ми показа какви данни показва апарата. Успокоителното е, че не ме пратиха в болницата да давам кръв.

Прибрах се в града от петия. Преди кръговото до гръцкия заех дясната лента, защото знака ми казва, че вътрешната лента води към паркинга на Арената. Вече съм в кръговото по външния кръг, когато отдясно идва един и си мисля, че няма намерение да спре. Тъкмо съм пред него ( успя да спре ) и излизам, когато той започва да ми свири, все едно съм му отнел предимството. Засмях се. То няма друга реакция. Малко по-нагоре бяха колегите, но не дойдоха да го санкционират за звуковия сигнал.

Движех се зад един голям товарен автомобил, който се движеше с около 10-20 км/ч. Зад мен човека на няколко пъти се опита да ни изпревари, но насрещното го притесняваше и се връщаше обратно в лентата. Когато товарният автомобил зави от пътя, се опитах да ускоря до 50 максимално бързо, за да не се изнерви пак тоя отзад. Въпреки това, въпреки и знака и маркировката, забраняващи изпреварването, той, все пак, се надъха да ме изпревари. Някъде на 90 км/ч успя да си завърши маневрата.

Прибирах се от шуменския квартал Дивдядово към квартала, в който живея, използвайки булевард "Велики Преслав". И бях с колата си. Понеже ми омръзна да си карам вдясно с 50 км/ч и да ме изпреварват, затова се възползвах от правото си да се движа в по-удобната за мен пътна лента, демек лявата. Когато на дясното огледало се появи автомобил, аз се подготвих да го снимам как ме изпреварва отдясно. Обаче той запази моята скорост и известна дистанция. И изведнъж зад мен, в моята лента, се появи джип. "Залепи" се зад мен и почна да ми присветва. За разлика от автомагистралата, където лявата лента се нарича изпреварваща, на пътища с 2 и повече ленти за движение в една посока и разрешена максимална скорост до 80 км/ч, както писах по-горе, мога да използвам по-удобната за мен лента. Има и още една разлика пътят в населено място с автомагистралата. Там минималната скорост е 50 км/ч, а тук - максималната. Така че няма как да карам с 50 и да ме изпревари.
Беше ми чудно дали ще успее да намали на "вимпрома" до 30 км/ч и, за щастие, успя. Понеже ме следваше до Херсон, на кръговото се завъртях два пъти, защото иначе можеше да кара след мен до вкъщи.

Остави ги да те минават! Кой знае колко много баджанаци имат, кой знае колко много господари имат и т.н. Както пише в книгата на духовния ми баща Лао Дзъ - високото няма амбиции да е над никого и затова е високо, ниското иска да е над другите и затова е ниско!

Днес си припомних съществуването на този форум.
Успях да се сетя и за паролата. Влязох. Прочетох какви неща съм писала през 2014, 2013, 2012 (силните ми години на късен пубертет), и ми стана неудобно от мен самата.

Всяка излагация и депресия те кара да израстваш. Аз също съм си мислел, че правя големи далавери като бачкам на черно и карам стари трошки за България, докато не разбрах колко много се печели от кокаин за Германия!