Историята не е от днес.
Един ден мама видяла някакво безплатно посещение на парк и се наложи да отидем. Добре, че отидохме навреме. На връщане видях част от легендите докъде са стигали паркираните коли. Някакъв човек, когото не познавам, купил няколко декара земя и построил парк с постройки, които да учат младите хора как биха изглеждали сградите едно време, ако ги е строил съвременен идиот. Най-отблъскващо в това отношение е входа - дялан камък с цимент между камъните. А вътре в сградата - камери. Общо взето тоя богат човек е решил да направи нещо като мечтите на Васил Божков - частен музей. Само че тоя изперкалия домакин има претенциите да нарече постройките си от XXI век исторически. Не знам коя част от посещението е безплатна. Може би на влизане в този имот по принцип се плаща. Но всяка една сергия, която бе там, беше на принципа "ден година храни". За съжаление, от всеки вид стоки и услуги, имаше само по един обект. Затова и за закуска чаках на опашката малко повече от половин час. Докато хапвахме, дойде негово величество, див селянин в зелени дрехи, наподобяващи военни, и се отправи към сцената. За разлика от музиката дотогава, гласът му едва се чуваше и трябваше да се приближим.
За мое голямо съжаление, някой казал на мама, че сладоледа бил като едно време и само толкова ѝ трябваше. След като закусихме, се впуснахме в ново приключение - опашка за сладолед / кафе. И представление на домакина и някакъв още по-голям селянин, познат като Киро брейка. Поне попя някаква песен. Домакина и Кирчо се хилиха като идиоти, като си говориха на микрофона някакви шеги, които само те си знаят. През времето, в което идиоти не говореха по микрофона, имаше музика. Изглежда имаше няколко DJ, защото тъкмо домакина каза, че иска да даде думата на някого и тръгна песен, която не беше прекъсната. DJ-я/ите на няколко пъти пусна/ха по няколко песни наведнъж, подобно на баба, която понякога не изключва радиото, след като е включила телевизора. Сякаш за да докаже бездарността си пускащият песните, три пъти прозвуча песента "бяла роза" за около два часа.
По едно време да донесе суровина за сладоледа, се появи едно момче, което преди няколко месеца се возеше в скъпа кола, облепена в обиди към телосложението на двама политици. Сладоледа се размина с очакванията
. След час и половина на тази опашка и многократните ми напомняния, че такъв сладолед ИМА в Шумен - едни братя го продават от години по центъра, най-сетне ни дойде реда. Изядох го набързо и дори на следващия ден, в устата си имах гаден вкус на ванилия.
В парка има някакви водоеми с мътна вода, в които има няколко вида водоплаващи птици.
Та, всичко в безплатния парк, беше платено. Досега разказвах за сергиите, но също така имаше и няколко екскурзовода. Мама се присъедини към една група пенсионери, които май бяха наели такъв. Седя си на една пътека и една дама ме пита дали работя в парка. После, докато чакам мама да обиколи землянките в еднакъв цвят кирпич, около мен чувам гласове. Зад мен един глас казва "изкуствен е". Леко зад мен и отляво чувам друг глас "мига". И отляво някой ме боцва за ръката. Обърнах се към човека и изненадата по лицето му ставаще все по-голяма. Явно тъкмо е започвал да вярва на човека зад мен. Че съм восъчна фигура, поставена на слънце ли, не знам.
Но, за разлика от явните сергии, имаше и постройка (навес) от онези, изкуствените, в двора на която имаше стрелбище...с лък. Това поне можеше да е безплатно. Уви.
Понеже бях преуморен и ядосан от опашката със сладоледа, реших да си ходя. Казах на мама и тръгнах. Преди да стигна изхода, сладоледа се обади и минах през тоалетна. За щастие, беше безплатна. Не че стотиците апарати за снимане щяха да ме спрат да им покажа първобитните хора как са се облекчавали. На връщане имаше една патрулка, която по никакъв начин не спря един от трима мотористи, който си беше огънал регистрационната табела. Имаше нахални шофьори, които спираха целия идващ трафик, за да изчакат някой заминаващ и да заемат мястото му. Полицията отново не се намеси. Та, МПС-тата бяха освен на разрешени паркоместа, също и няколко джипа в канавки, тревни площи, та чак до отбивката на магистралата за Шумен. Ако ги бяха видели от КАТ - Шумен, които дебнат пред битака в събота, нямаше да им стигне персонала.
