Тук е от: 05 Фев 2007 15:55 Мнения: 2061 (автор на темата)
Напоследък нещо ме е налегнала носталгията, ама не оная по родното място, а по обикновените неща, които ни носиха малките радости. Нещо като спомени от детството. Откъде тръгна цялата история: по време на изборите преди около 15 год. вероятно възрастен човек е написал на гърба на бюлетината: Гласувам киселото мляко да стане 26 стотинки. (това е истина) За някои ще се стори смешно, за други тъжно. То и спомените повечето са тъжни, защото знаеш, че няма да се повторят.
Е, тогава си спомних и вкуса на истинското кисело мляко, онова от 26 стотинки, в стъклен буркан с алуминиева капачка. А помните ли дъвките "Идеал" по 10 ст.? То и други май нямаше.
А помните ли ...?
Тук е от: 08 Яну 2007 18:46 Мнения: 4067 Местоположение: Шумен
Skype: alexxx72
Хмммм,какво помня ли?
Мекиците от 6 ст.,шоколад Кума Лиса,дъвка Идеал,паста Поморин,крем Каро,Тройной одеколон,опашките за банани и портокали,Корекомите,вечерния час,физзарядките сутрин в училище,униформите,пионерските лагери,ученическите бригади за домати и др. такива,първа и втора програма,руска телевизия в петък,Пинко Розовата пантера във "Всяка неделя" на Кеворк,Ну Погоди,Синьо лято,култовите БГ филми,реда за Москвичи и Симсони,корекомските Лади с кожен салон,ДОТ(доброволни отряди на трудещите се),Малборото от 3 лева,политическите вицове,Маратоните в Младежкия дом с DJ Иво Камъка ,концертите в Летния театър.... оффф чак ме домързя да пиша вече,като се сетя още,пак
Не съм го измислял аз. Но съответства на моето детство. И достолепно е окачено над леглото ми
Цитат:
Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век Ако сте били дете тогава, когато погледнете назад ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарствата ни нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не му бе хрумвало да кара колело с каска. Ужас нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато летяхме по нанадолнището се спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3 D игри, компактдискове, GSM- ми, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямахме дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше отивахме в тях и се виждахме с него. Просто така без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана! Как изобщо сме оживели! Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му пораснаха в корема. През междучасията се пръскахме с многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваха. Родителите от онези времена винаги взимаха страната на закона, можете ли да си го представите!
Да-а-а такива бяхме, а ето какви станахме сега:
1 По по-грешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка. 2 Имаме списък от 15 номера за да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека. 3 Пращаме e-mail на колегата, когато той стой в съседната стая. 4 Губим контакт с приятелите си, когато нямат електронна поща. 5 След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме на телефона така сякаш още сме на работа. 7 Изпадаме в паника, ако излезем от в къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем. 8 Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем е интернет още дори преди да сме си изпили кафето.
Сега накланяш глава да се усмихнеш нали, четеш този текст съгласен си с него и се усмихваш. Още по лошо вече си намислил на кого ще го изпратиш . Прекалено си увлечен за да забележиш, че в този списък няма номер 6 Трябвати само секунда да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
а помните ли като строяха зала Младост ,колко сме играли на фунийки на строежа и ,по 50-60 лапета се събирахме от целия квартал .. като се замисля ,малко ми е жал за сегашните деца ,те не знаят какво е истински безгрижни игри( освен CS )
_________________ -It seems they wanna finger print me and gimmie some years. They'll only get one finger while I'm shifting gears
. Направо ми взе думите от устата 
,концертите в Летния театър.... оффф чак ме домързя да пиша вече,като се сетя още,пак 
