ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Някакъв маниак искаше да купува Таратайчо. Докато го пробваше ми каза от кой град съм купил колата. Не остана доволен, че по баир надолу ( от църквата на Кристал към Цар Освободител ), без газ на втора, колата не вървяла. Мудна била. Като слезе от колата ми каза точно месеца и датата, на която съм купил колата; от кого съм я купил; кога колата е внесена в България...А си мислех, че по телефона като му диктувах рег. номер, го иска само за да провери гражданска и преглед дали имам.

Не е точно "днес", но пиша сега, защото още не съм лягал и "днес" не е свършило за мен. Та значи първо някакъв се опитва да ме сплашва, защото снимах край имота му. Всъщност, не съм сигурен, че това място, на което той беше, е законно съществуващ имот. Имаше доста кучета в "имота". Докато ме заговаряше и се заяждаше, че снимам, не му отвърнах да го питам колко от кучетата имат ваксини, паспорти и чипове. След разговора тръгнах и тоя след мен подвиква да внимавам нещо да не ме блъсне.
После пък ме заплашваха с натискане на паник бутон, ако реша да платя сметката си с жълти стотинки.

Неска малко вали дъжд. Хладно е времето, ама вече съм с летни гуми. Движа се аз по улица "Съединение" в посока джамията и се съобразявам със знаците, ограничаващи скоростта до 30 км/ч заради първото. На тротоара, където оградата до бордюра вече липсва, се е събрала тълпа деца. Едно момиче тръгва да пресича, ама се връща. Тъкмо си казвам нещо от рода на "ела, ела, да те кача ( на капака, не в колата )" като коментар на нейният опит за пресичане, когато покрай нея минава друго момиче. Натиснах клаксон и понеже реакцията беше само да се обърне към звука и да се стресне, но не и да продължи пресичането с по-голяма скорост, то следващата ми реакция беше да спра.
После доста от децата на тротоарите гледаха към мен. То с 30 км/ч при изкачване, трябва да съм бил на ниска предавка, а така "няма как" поне да не е чула "танка", ама май беше със слушалки или, най-малкото - гледаше си телефона.
После пък на "Оборище" при спускане на светофара аз съм в лява лента, някакъв в дясна. Пусна си мигача и напира да дойде отгоре ми. Проявих разум и спрях, за да мине, за да чуя клаксон от неговата кола. Трябваше ли да направя катастрофата, хем да не може да си излезе от колата, хем да ми плати моята неговия застраховател, че да му дойде акъла в главата, че мигача не му дава предимство?

Вчера посетих зоопарка. Двете врати, които обикновено са затворени, бяха широко отворени. Вътре имаше хора със светлоотразителни жилетки, вероятно работници в общинско предприятие. Канех се да попитам тези, които са най-близо до вратата, дали може да разгледам, но никой от тях не си направи труда да ме спре, затова не съм им говорил.
На клетките вляво, където живееше Шмоко, са сложили стъкло от страната на посетителите и май има мрежа отгоре. По пътеката има към 1/2 метър ров, който трябва да се прескочи с внимание. Много от табелките не отговарят на животните вътре в клетките. Има предимно птици. Само срещу входа в дъното има четирикраки тревопасни. Не съм снимал да не си предизвиквам късмета.

Не е от днес случката, ама ще я разкажа.
От известно време посещавам едно шуменско училище. Получавам лекции и междучасия. В края на едно от междучасията при влизането ми в училището чувам 2 или 3 деца как тръгват да вървят след мен и през цялото време се хилят. Влизам в тоалетната, където е и зазиданият прозорец и почвам да пикая. Заради липсата на светлина и на крушка отгоре, в кабинката е доста мрачно. Пиша това, защото здрача се увеличи два пъти със сенките на тез малки идиотчета - дойде едното да гледа. Махна се и дойде друго. И чувам другото да коментира "тръска го"... което пък донякъде обяснява надписа с червен маркер пред мен "рязана чурка". Може би на тези индивиди не им се налага да тръскат и им е интересно.
Като трябва да се разминавам с тях си гледам земята, щото малко ми остава да ги ошамаря.