ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Ходих да търся работа във Вива пласт, ама охраната вика, че шефовете вече ги нямало. Трябвало да се ходи към 9 сутринта, защото тогава имали оперативка. После се отбих до една автокъща. Пак имаше от моя Мерцедес А класа, но нямаше цена. Някак само това от всичката информация на стъклото се беше изтрило. Вика ми "ще ти я дам за 3000" ( не е регистрирана ).
-Ще си помисля. - отговорих аз, както ми отговарят работодатели. Аз го бях измислил - много е скъпа. И все пак продължих:
-Може ли да смъкнеш още от цената?
-Нали ще мислиш? Помисли и ела пак с парите, тогава ще мислим пак!
И ме агитира да взема транзитни номера ( дето са за 1 месец каране ) и да платя една вноска на застраховката. Ама като знам, че има А класа за 2500 лева регистрирана, дали ще се върна?
Днес най-сетне са решили и са се захванали да махнат празничното осветление от центъра.

-- Пон Фев 06, 2017 15:07 --

Придвижих се до гробищата. Вървях към километър, за да спестя пари, преди да се кача на такси. Питах таз, дет продава свещи дали ще ми услужи с огънче, ама тя взе да се прави на търговец и в крайна сметка ѝ купих кибрита. Има голяма дупка по пътя, точно до 25 парцел. На шофьора на снегорина да не му се раждат деца. Домързяло го да изрине цялата пътека и сложил пряспа на гроба, който ми трябваше. Така до 10-15 гроба има към половин метър изпитание: .
На връщане спестих още много, защото не си извиках такси и не чаках рейс. Тротоара, с много малки изключения, от гробищата до завоя за първи корпус, е заринат от сняг. Понеже вървях близо до тротоара, забелязах на шосето две блъснати катерички ( не на едно място ). Първата мръдна опашка като ме видя. Втората си беше легнала спокойно на горния край на локва. Имаше и кутия за пясък: . Преспите по тротоара, ши кажиш, нарочно са направени от снегорините, които са изчистили шосето. И вместо само да мрънкам по форума, рекох да звънна на 112-то на общината. Таз като взе да ме разпитва - първо ми искаше телефонният номер да се свържела с мен; 3 имена; адрес. Викам "чакай де, нали ми взе телефонния номер да се свържеш с мен? Банкова сметка няма ли да искаш?". Ама оставих и адреса. Пожела ми приятен ден. Докат не е затворила я питах кога ще се свържат с мен - "пролетта, лятото, като се разтопи?". Тя пак ми пожела приятен ден под формата на отговор на въпроса ми и ѝ затворих. Преспите по тротоара на "Университетска" на места са над 1 метър.

Стопил се е горният сняг.
Вчера получих призовка и рекох да ида пак на гости на сектор "Пътна полиция" за разяснение кой е престъпникът, който не иска да си понесе наказанието. Исках да отида евтино, но не идваха автобуси. Затова пък видях пътни полицаи -нарушители. Седяха до първият денонощен магазин на кръговото, т.е. на по-малко от 5 метра от кръстовището. Там е разрешено да се седи 5 минути, ама те седяха повече. Нито бяха на аварийни светлини да човъркат двигателя, нито имаше зад тях светлоотразителен триъгълник, нито те бяха със светлоотразителни жилетки, нито в специален режим на движение. Единият пушеше усилено, другият говореше по GSM-а усилено. За десетина минути спряха само един джип.
Почаках на друга спирка - тази на Алеко. Като спираше автобус, много прах се вдигаше. Никой не мете шосетата. Махаха светлинната декемврийска декорация, която стои на улицата от няколко години. И там не дойде подходящ рейс. После спрях на спирката до парк Студентски. Тъкмо станах от спирката и един таксиметров качи бабичката, с която чакахме, и замина. Както и да е, яваш яваш стигнах до КАТ. Пак имаше паркирали на спирката пред КАТ. Една Скания.
Качих се на етажа, където щях да търся полицаят и тъкмо да му чукам на вратата и някакъв весел човечец ме позна и ме извика в кабинета на директора. Вътре почти всички бяха весели, подвикваха ме "чичо *********", "бай *********" ( за бай не съм сигурен ). Питах ги за тая призовка и директора каза на полицаят, при когото отивах, да ми обясни. Той се заинати и не изпълни заповедта. Тя беше повторена от директора, но отново не беше изпълнена. Полицаят ми каза да го изчакам навън. Подпрях се на парапета. След малко той излезе весел и като се приближи до мен, рязко приближи главата си към моята, сякаш ме караше доброволно да се хвърля през парапета и лицето му взе да става сериозно. В кабинета му ми се разбуча. Напомни ми за писмото ми до ОД на МВР, в което, говорейки за него, го наричах "чичо *************". Обаче понеже съм учил "Тероризъм и противодействие" и знам как действат полицаите при контра-терористична акция, така че не му обърнах голямо внимание на виковете. Пита ме къде мисля, че се намирам. Казах му, че съм в сектор "Пътна полиция". Зададе ми още няколко въпроса и му отговорих. После взе да повтаря въпросите. Не знам защо като се приближаваше и викаше си мислеше, че става по-страшен. Наложи се и аз да му повторя за какво съм отишъл, че иначе можеше да си вика и до довечера.
Ето го и престъпникът: . Имаше карта за инвалид, но не живее там. Предполагам, че е собственик на заведението по-нагоре по улицата. И не е в инвалидна количка.
На връщане един джип мина много бързо през една дупка на кръстовището на "Цвята Кънчева" и "Университетска", и ме опръска.

Според мен тоя е бил същия, за когото се отнася и предното ми писание, защото той като подписваше каза на полицая, че щял да подпише с особено мнение.
Днес видях в сайта на съда, че делото, по което бях свидетел ( за синия автомобил в горното мнение ), най-сетне е завършило. В моя полза...с някои грешчици, ама като се има в предвид колко много думи са изписани, сигурно е нормално да не различиш лявата страна на автомобила от дясната.
Понеже личните ми инициали са изписани, няма да ви давам линк.

Вече съм учителка . Най-после сбъднах една от....поне стотината си, детски мечти:))
Странно. По едно време мислех, че нямам мечти, а просто цели. Изглежда корпоративният свят ме беше бъгнал.
Сега, изглежда, всичко си е наред

Днес ходих станах много рано. Снощи съм заспал на отворени завеси и слънцето печеше. Гледах телевизия. Имаше само няколко канала. И интернет нямаше защото на комшията му го спрели заедно с кабелната. Аз крада от него. Преди не крадях, давах му по някой лев, ама отдавна не съм. И му знам паролата. Исках да закуся, но нямаше нищо в хладилника. Пих малко бира от двулитрова бутилка. Снощи я бях отворил. Имах и малко ракия но беше много рано. Тръгнах към СБА-то в Тракийския. Аз иначе живея в Българанов но понякога се събуждам на чужди места. Пред СБА- то имаше трима пенсионера които и те чакаха да отвори магазина. Мина и майка с количка. Май в количката нямаше бебе, защото не плачеше. Всички знаят че бебетата плачат. Може да беше нахранено. И аз като се нахраня заспивам. Майката ме погледна лошо. Бях се загледал към двете места от които бебето се храни. И аз бях гладен, но на майката това не й хареса. Докато чаках си свих с насипен тютюн няколко цигари. Сложих ги при другите в една стара кутийка от Лъки страйк, която намерих пред Колизеум. Заболя ме главата. КАто се сетих за Колизеума се сетих защо. Черпеха ме с някаква водка, явно фалшименто. Влязох в магазина и си купих кисело мляко. Поисках малко сол, за да си направя айрян, но не ми дадоха. Излязох и седнах до магазина. Почнах да разтръсквам киселото мляко с дясната ръка и зяпах наоколо. Явно съм се поувлякъл защото по едно време същата оная майка с количката ме подмина и като видях движението на ръката ми и почна да ме гледа още по- лошо. Усмихнах й се и вдигнах високо вдигнат палеца на лявата си ръка, като продължавах да друсам киселото мляко. Бях се опръскал малко и от палеца ми се стичаше бялата течнвост от бъдещия айрян. Майката още повече забърза . Огледах я и отзад. Добре беше. Но отпред беше още по- добре. Зачудих се откъде да взема сол и пресякох улицата. Тоя квартал ми е много непознат. В Българанов всички ме познават. Ама там пък рядко говорят български. Знаех че тука някъде имат барака със скара и там може да има сол. Видях две кучета да вървят нанякъде и тръгнах след тях. Сигурно и те търсеха скарата. Намерихме я. Първо я намериха кучетата, после аз. Поисках сол. Дадоха ми, но ме накараха да закарам един кашон с боклуци до близкия казан за смет. Тръгнах с кашона в ръце, а кучетата след мен. Стана топло и се изморих. Седнах на сянка и кучетата и те седнаха. По едно време едно от кучетата се стрелна и изкара една найлонова торба с боклуци от кашона. Тръгнах да го гоня. Седнал. Изморен бях. Кучето разкъса торбата и наоколо стана голяма кочина. Аз си пиех от айряна и зяпах. До кофите имаше още цели 5 метра и нямаше за къде да бързам. По едно време пак мина майката с количката. Помахах й ама тя не ме видя. Щото не й махах с ръка ами с друго. Едното от кучетата беше по- дружелюбно и веднага отиде при майката. Тя изпищя тихо като видя кучето. Като ме видя пак изпищя. Тоя път не тихо. Аз пак й се усмихнах. Хората харесват усмивките. Малко се бях поолял с айряна и по брадичката ми се стичаше мляко. Като изпищя от съседния блок неква бабка нещо се разбуча. Тогава се сетих че тая бабка ме гледа от терасата си поне от 10 минути. Минаха още 10 минути. Стана ми скучно. На кучетата също. Станах, едното от тях ме погледна с едно око колкото да види дали няма да извадя нещо от казана. Аз съм честен човек и бях обещал да изхвърля кашона в казана. Капака му заяде и така си стоях приведен над него. Тогава усетих тъмна вълна от негативна енергия да ме подхваща отвсякъде. Някой ме удари в гръб. Обръщам се- един як чичка ми крещи нещо, а наблизо майката с количката ме сочи с пръст и тя ми крещи нещо. Чичката ме нарече с някакви думички при което бабката от терасата подскочи от кеф. И тя бе слязла долу подпряна с един бастун. Чичката ме налагаше в гръб, кучетата го лаеха, бабката цвилеше от кеф, а аз безнадеждно губех мана. Тогава видях в казана един презерватив, пресегнах се, хванах го за единия край и обръщайки се зашлевих чичака с презерватива. Той в първия момент не ме отрази но когато видя с какво го удрям и пищейки отскочи 20 метра назад. Бабата явно късогледа не видя че съм въоръжен и възмутена от прекъсналия над мен побой се приближи към мен и замахна с бастуна. Заплаших я с презерватива ама тя откъде да знае какво държа в ръката си и продължи да настъпва. Метнах презерватива с премерено движение. Навремето що презервативи съм изхвърлил от терасите на Българанов ехеее. Уцелих я точно по лупите и това временно я спря. Бабето си свали очилата и се опита да изчисти стъклата им от нейзнайно появилата се странна течност. Мозъка й бавно ровеше базата данни откъде й е позната тая течност и кога последно я е виждала. Младата майка обаче беше виждала явно скоро понеже беше включила на втора скорот и се отдалечаваше с количката. Наистина изглеждаше добре. Докато бабката беше временно ослепяла я подминах и тръгнах към нейния блок. Това е стара тактика, тя като се освести, ще помисли че съм тръгнал надалече и няма да схване накъде съм се запътил. Извървях цели 30 метра до блока. Там се уморих и седна на пейката пред входа. Извадих си камуфлажното облекло от раницата. Това е един жълт светлоотразителен елек. Когато го облека и ставам почти невидим. Хората, и най вече дежурните по пейка бабки ме мислят за работник от Съвета. Така викат на Общината. Аз не казвам че съм от общината, казвам им че съм от съвета и те доволно кимат и почват да обсъждат че видиш ли най- накрая и при тях дошли работници. Седях си дегизиран, почивах си на пейката, хората влизаха и излизаха. По едно време се чу тракане и от входа излезе Каракудата, мой стар авер с когото не се бях виждал 1000 години. Като ме видя много се зарадва и настоя да ме черпи бира на близката скара. Наложи сде да извървя цялото това разстояние наобратно. Пиехме си бирчка и мезихме. Продавачите на скарата ме поздравиха, кучетата които се бяха върнали там също весело ми махаха с опашка. Бабката която беше дошла да купи кебапчета за внучето си също ни поздрави. Явно камуфлажа си действаше, а и доколкото видях, не се беше справила добре с почиставането на стъклата на очилата си. Каракудата ми се хвалеше как се е уредил, избягал от оня селски квартал Бостъна, оженил се тука в Тракийския. По едно време телефона му звънна. Каза чакай да видиш с кого ще те срещна. Помнил ли съм Танчето от нашия клас. И що да чуя след малко. Първо чух някакво скърцане и дрънчене което ме преследваше целия ден. Обръщам се- детска количка. Зад нея- младата майка. Познах я по гърдите. Каракудата скочи и вика- жена, позна ли го тоя, тая вечер ще ни е на гости. И Обръщам се светещ със жълтата жилетка, споглеждаме се с нея. Ей вярно Танчето била.
Трябва да се науча да гледам жените в очите.

И какво стана с Танчето и гостуването?:)

Днес покарах колата на един познат. Понеже е по-старичка, един приятел на моят познат ми даваше наставления от страната на дясната врата. Първо каза да натисна едно педалче в най-лявата част. На учебната кола нямаше 4 педала на шофьорското място. Опитах се да тръгна както ме е учил инструктора ( да не казвам какво правих, че може да има неправоспособни и да не ги уча ), ама 2-3 пъти не потегляше и въпреки, че светеха лампите като пусна педалите и натисна газта нищо не ставаше. Тогава тоя човек ме посъветва преди да пусна съединителя ( очевидно не тръгваше на полусъединител ) да натисна газта. Е тогава колата потегли, ама човека, дето ми даваше наставления, ме поздрави и каза да я гася. "Утре пак". Загасих я, а собственика взе да ми се кара. Попитах моя ментор защо ми каза да я загася. Те се спогледаха и започнаха да се смеят. Собственика ме пита дали не ми мирише на нещо. Каза, че на него му миришело на накладки и че не съм махнал ръчната спирачка.
След малко пак се качих. Махнах ръчната по оказания от ментора начин и потеглих, ама пак каза да спра. Насреща имаше камък. Само да отбележа, че на лоста няма инструкции къде са скоростите и затова ми помагаше приятелят на собственика. Опитах се да включа задната. Приятеля на собственика каза, че ще стане на полусъединител да се движа назад, само че проблема беше, че не искаше да се включи задната предавка. Питах хората отвън за камъка и те казаха, че е далеч - на 1 метър. Опитах да включа задна още веднъж и тогава ми казаха, че камъка се приближава и да изчакам собственика. Утре пак, ако собственика посмее пак да дойде на работа с колата.
Другото интересно от днес беше, че видях Чопър. Поздравих го, ама той не ме поздрави. Много странно защо, след като не сме се карали.

Вчера май беше някакъв ме вика на улицата "ловец". Гледам го - той от братчедите и не го познавам. До него върви varg, смее се и се прави, че не го виждам. "Ловец си в интернета"- продължава братчеда, като прави движения с ръцете, все едно пише на клавиатура.
Днес един познат ме закара в Боян Българанов. Противно на очакванията ми, много малко от хората там бяха братчеди. И понеже не само мога да мърморя, ами и да действам, на връщане взех да отлепям едни незаконни реклами на кредити и за мое учудване, лепилото беше прясно. Значи към 19:30± излизат да ги лепят. Махам и тез белите за покриви, ама те поне са културни - или с габърчета, или с тиксо ги слагат. Не с лепило. Не се умориха да лепят тез за покривите на моята улица и аз не се уморявам да махам циганията от стълбовете.

В метрото пътуваха момче и момиче..
Тя- цялата в черно..
Той- в бяло...
Готини, бъбриви...
На ръката му- мартеници...безброй...
Времето беше спряло..
Нейде, под земята, посред лято...

Посетих град Велики Преслав. Повод за посещението беше покана от районното управление, на която "не можех" да откажа. Бях пратил снимки от фейсбук група за неправилно паркирали автомобили. В случая - неправилно престояващи патрулки.
Казах на полицая, който водеше разговора, че им прощавам и няма да ги съдя и той взе да недоумява защо тогава съм пратил снимките.
"Вие сте изпълнителната власт - трябва да сте ни за пример" - отговорих аз.

Втора част на предното - 2 часа в районното в Шумен. Причината е, че си казах всичко от началото на разговора - снимките не са мои и не искам да се съставят актове. Явно там ми беше грешката, защото полицаят, който бил на смяна пък ми бил ядосан и искал да ме съди... Казах на полицая, че не може да ме убеди, че там няма маркировка или знаци. Уж искаше да ме закара там да го видя с очите си, ама все му изникваше много работа и така и не ме закара. От желанието на шофьора да ме съди, мина през законния начин да се представят доказателства; през някаква комунистическа точкова система как за някои престъпления давали 100 точки, а за такива като моето - 2 и затова не му се занимава. Минахме през това как е преминала кариерата му; ранени и убити полицаи.
Още в началото на разговора той ми каза, че не виждал нищо нередно. Отговорих му с недоумение:
-Нищо? Казаха ми че гаргите не си вадели очите.
При което той ми каза да не го наричам гарван.
Колегата на разпитващия полицай взе да се меси и от време на време ми говореха едновременно. Въпреки, че им правех знак с обръщане на главата към всеки, за да го слушам ( докато говореха двамата ) пак не се усещаха единия да млъкне. Казаха, че нямам право да ги контролирам.
-Още малко ще ми кажете, че нямам право да подавам сигнали?
Там били по сигнал, а бурканите не светели, защото лампичките често изгаряли ( а тук не било Америка и нямало кой да ги поправя ); акумулатора падал ( за да не паднел акумулатора, трябвало двигателя да работи, ама така се замърсявала природата )...Предложих им да пускат аварийни като ще паркират така. И без това мигачите са създадени, за да мигат. Едва ли скоро ще изгорят, както бурканите.
2 часа не ме оставя да напиша обяснението, което се пише за 5 минути. Накрая му се извиних, принудително "се съгласих", че там нарушение няма, само и само да ми каже последното изречение - че акт не искам. Дописах го, подписах се и ... обичайното - иска да му пея.
Питах ги колко от полицаите, които пушат на общественото място - пред съда ( съответно и пред ОД МВР Шумен ) са глобени. Не знам защо, но този полицай постоянно питаше "цигари без бандерол ли". Оказа се, друг трябвало да ги глобява пушачите на обществени места, а не полицаите.

Днес отново направих опит да си изкарам стажа някъде. Отидох в паспортно и там чаках към един час полицаят, който регулираше опашката, да се свърже с човешки ресурси, но при всеки свой опит ( през около 10 минути ) ми казваше, че още не са дошли на работа, защото не вдигаха. Колегата му ми беше казал, че имали почивка само от 12 до 13 часа. Близо 1 час чаках там и накрая слезе една дама и ми каза, че няма да стане, защото нащу университет нямало договор с тяхното шеф. Но пък ме насочи към следващото чакане за стаж, а именно военно окръжие. Там поне имаше стол и никой не пушеше точно пред вратата ( за разлика от паспортно ).
Там чаках към половин час и накрая излезе един чичка с думите:
-Ти ли си бе? Мене помниш ли ме?
После взе да ми се кара, че стажът бил за еди си кой курс и еди си кой семестър. Аз му казах, че съм точно тези курс и семестър, а оня ми посочи датата до изходящия номер на бележката за стажа и едва ли не до тая дата е трябвало да отида. Каза да си ходя и да си мисля, че съм изкарал стажа.

Днес реших да се разходя. Стигнах до кръговото, погледах малко колите и се отправих към Сити центъра. Малко преди светофара една млада дама ме изпревари. Тя беше интересното - тазът ѝ беше на по-високо място от моят, а ръстът на девойката беше по-малък от моят. Много малко, след като ме задмина, реши да си вдигне и без това тесните дънки още по-нагоре. Не знам защо.
На светофара взех да пресичам на зелено, а някакъв автомобил, който чакаше на червено, три пъти бибитна, докато минавах. Тъй като пресичах по правилният начин, само се възмутих от неправомерното ползване на звуков сигнал в рамките на града. Изобщо не ми стана любопитно, поне докато пресичах, кой/коя е тоя/тая и за какво се бори.
На Сити центъра касата за мизантропи не работеше. Понеже е с 2 гишета, пробвах и на второто. Като се обърнах, охраната сякаш искаше да се бие. Платих си на касата с продавачка. Не се научиха тез жени, че нямам карта и не искам да си правя... Поне знаеше, че не искам торбичка.

Днес сутринта една приятелка ми звънна да се видим. Аз звъннах на Еко такси. Докато ме бавеше минута и нещо да проверява за свободни коли, колежката ѝ три пъти каза "Елфи такси, добър ден...Праащам". В крайна сметка се оказа, че нямат свободни. Проверих на една от близките пиаци, ама беше празна. Тръгнах към по-голяма - тази на руския. Там също беше празно, но дойде заето такси. Изчаках да се освободи, ама бакшиша ми направи знак с пръст да не се качвам. Тръгнах отчаян да вървя към крайната дестинация, когато на пиацата се появи друго такси, което ме качи.
Излязохме от пиацата и от кръговото в посока Бургас и между пешеходната пътека и спирката един джип реши да се качва върху таксито от дясната страна. Не спря веднага, след като го закачи ( джипа ), а стигна почти до огледалото. Водача на джипа слезе пръв, доста нервен, и настояваше да се извика КАТ. Имаше размяна на реплики като грубите бяха предимно от водача на джипа, ама като слязох от таксито и си платих, оня малко се поуспокои ( все пак имаше свидетел, освен хората на спирката ). Ама аз си заминах и те продължиха да спорят.
Ето ексклузивни кадри от ПТП-то:
Понеже бързах за срещата, аз си продължих пеша, ама цял ден се питах дали не трябва да мина през КАТ да им обясня какво е станало. След лекции звъннах на един катаджия да го питам, ама той ме освободи от тази отговорност, която си мислех, че имам. Все пак не знам кого са изкарали виновен.

Влязох във форума. За първи път от 3 години мисля(?)...