ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Здрасти, Енди! Драго ми е да те 'видя'!:)
И другите са тук, но предимно надничат, типично по нашенски- информират се, всичко знаят и могат, но не участват в събитията:) Нито с хейт, нито за даване на акъл...ей така, просто зяпат. Толкова с форумите..
Другото е във фейса..

А ти? Още ли си в голямото село?:)

Днес фейса ми каза, че било ден на Земята и имало борба с пластмасата и това ми даде идеята да изчистя пак малко от шуменската природа. Едва намерих един чувал от старите, които съм си купувал едно време и тръгнах към стълбите за паметника. Е такова нещо досега не ми се беше случвало - след десетина реда стълби ( след пешеходните ) една полянка с няколко чифта обувки и после импровизирано убежище - дъски и найлон, увити около дърво. Обувките ми напълниха половината чувал, а найлона - другата половина. Един почиващ, който ме наблюдаваше, каза, че кучетата са извадили обувките от контейнер наблизо. Понеже не бях сигурен дали до Чупката има контейнер ( последно нямаше ) ми хрумна гениалната идея да се върна до пътя с пешеходните и да разтоваря. После се върнах да продължа изкачването. Като стигнах полянката, където бяха обувките, на тяхно място лежеше едно куче. Помислих, че ще надуши миризмата на обувки на ръцете ми и ще ми се кара, че съм му ги взел, но не стана така. Оттам до Чупката събрах едва половин торба, което е добре. На Чупката вече има контейнер за смет. Ура! Лошо е, че с едната ръка трябва да държиш капака, а с другата да изсипваш, но, важното е, че го има!
На "Информация" си взех нещо подсилващо и починах, след което се отправих към заслона зад "Информация" - Детелина ли беше, Теменуга ли беше, не помня. Седнах в единия край на заслона. Не след дълго дойде голяма група чуждестранни туристи. Говориха си на чужбински, черпеха се и по едно време събрах сили и разтворих една от последните ми торби, за да почистя край пейките. По златното ми правило винаги на местата, където чистя, има и празна торба. От огнищата взех пластмасовите, стъклените и металните отпадъци и оставих само хартиените и една обелка от банан. Не препоръчвам месо, печено в огнище, в което е горяла пластмаса! По едно време една от туристките ме извика на чист български да отида там при тях. Единия от туристите искал да ми даде пари. Попитах защо. От това, което ми казаха, запомних само, че трябва да си купя хляб. Приех сумата и благодарих. Дамата преведе на дарителя "чок текиши" или нещо такова. След като прибрах и напълних половината чувал, седнах пак да си почина. Тогава дамата ми даде доста дебел сандвич и след малко ми донесе чаша с вода.
Вече и на паркинга срещу "Информация" има контейнери за смесени битови отпадъци, та не ми се наложи като някой идиот да ходя до цветните и наново да пипам събраните боклуци, разпределяйки ги.

Вчера договорих първия си автомобил. Ето как стана:
Условно казано "майстора" ме викна при него и каза да му хвана ръката. Попита ме колко давам за колата му. Казах дребна сума, половината от обявената в интернет. Мислех, че няма да се съгласи, защото един път пак му бях предложил толкова пари и беше казал, че са малко. Обаче се съгласи. Докато ми държеше ръката каза, че ми дава 1 час да стигна с колата до вкъщи, т.е. да паркирам пред нас и да му занеса парите. Понеже не си носех документите за законно нарушаване на забранителни знаци, трябваше да пообиколя.
Качих се и докарах колата почти до първото кръстовище долу горе както лектора-инструктор обясняваше какво да правим, ако закъсаме на ЖП релси - паля, минава няколко см и загасва. Един от приятелите на майстора каза да спра, защото под колата имало камък. Дигаха колата, махнаха го. Бях стигнал някъде до шахтите, но имаше хора, които искат да излизат от паркинга, затова майстора я върна на мястото - зад бараката. Бях много разочарован, че трябва да започна отначало. Какъв прогрес имах... Но не се отказах. Имаше още 40 минути .
Пак я подкарах и тоя път стигнах до пътя. Приятелят на майстора уж ме насочваше - там няма видимост, но все като кажеше да тръгвам и аз запаля, той казваше да спра - идвали коли. По едно време той се отказа. Почнах да търся триъгълника за тези от паркинга - да знаят, че скоро няма да тръгнат. Рових, рових, по едно време приятелят на майстора се обади, че ако го черпя бира, ще ми каже къде е. Тогава се сетих, че ще ми изкара очите - на багажника е закачен и се вижда. Като видя, че го слагам, въпросният приятел ми даде една отлична идея - да пусна аварийните. И тъй като няма кой да ми осигурява видимост, реших да изляза от колата и да гледам кога няма коли и бързо да вляза да потегля като няма. Не се получи. Ама се сетих друго - отворих десния прозорец да ги чувам кога идват. И така потеглих. Наложи се да пропусна едни от главния път, с предимство и затова загаснах и там. После стигнах до светофара, но на чакането на червено колата загасна. Добре, че бях първа кола. На следващото кръстовище със STOP пак загасна - все пак трябваше да спра на знака. После вече не е гаснала, защото нямаше регулирани кръстовища. Невероятно, но факт - не ударих нито една паркирана кола или пешеходец. Просто следвах инструкциите на инструктора - да се движа далеч от другите МПС. Стигнах на първа до вкъщи. Като видях пред нас колко коли има, реших да не пробвам успоредно паркиране. И без това пред ателието на майстора се измъчих да опитвам да вкарам задна, за да върна поне колата на мястото и тя все потегляше напред.
Оставих я на паркинг като грамотен човек, обясних на майстора, че пред нас е нямало места и той нямаше избор.
Сега ми трябва някой специалист да ми каже сегашното ѝ състояние, за да знам какво да сменям ( освен, че сигурно ще махна опасната газова инсталация ). Съвети кой/къде?

Купих си кола. Осигурих си един човек да ме закара и да ме води към Шумен. Мислех, че парите няма да ми стигнат за кола и нотариус, затова отидохме до банкомат. Последният не ми пусна парите, които му поисках, пък сутринта заредих и знам, че ги имам. После го накарах да ми даде 10 лева и нямаше проблем. Проблема дойде с бележката, която ми даде. Остатъкът беше по-малко отколкото заредих. Утре ще се разправям с банката.
Моят водач тръгна, като си мислеше, че ще го настигна. Загубих около 5 минути, докато се мъча да си щракна колана. Накрая го щракнах на съседната седалка. Аха да тръгна и при мен дойде предишния собственик. Опитах да запаля няколко пъти, но не успях. Тогава той ми предложи да ме изкара до магистралата, за да карам само напред.
Понеже инструктора все казваше, че като взема книжка мога да правя каквото си искам, реших да пробвам това, което ми забраняваше - рязко мърдах волана. Първия път само се разтресох и успокоих волана с крака, ама втория път... рамото ми се удари в рамката на колата и реших повече да не експериментирам. Малко след това моят водач наби спирачки и ми се скара за маневрата ми. Сякаш не ми стигаше болката в рамото.
Пустата му магистрала има едни ограничения на скоростта, на които не пише колко време важат. Минах така няколко километра със 70. Ама като взех да намалявам, изгубих от поглед моя водач. Явно той и останалите участници в движението, които ме заобикаляха, не знаеха за това ограничение.
Понеже на скоростния лост няма означения, от време на време го мърдах насам натам, като си мислех, че сменям от III на IV и обратно, ама кой знае какво съм правил. Педала на газта си беше почти винаги до края и голяма разлика в скоростта от смяната на скорости не видях. Чудех се как да ускоря, след като съм минал на по-висока предавка и педала на газта ми изглежда на максимум и реших да помпя съединителя. Даде малко резултат . Много трудно ми беше с тези отбивки и слизания от магистрали. По едно време водача остана отзад, аз бях завил отнякъде за Шумен, ама имаше кръгово. И аз продължих random долу горе напред, ама паметника взе да се отдалечава и ми остана отдясно. Бре, не го виждам водача зад мен. По едно време пак ме настигна. На една от отбивките имаше да се намалява и там малко угасна. Чух клаксон и човека зад мен май не беше спазил дистанция.
Влязохме в града и аз намалих на 50, при което се случи същото, което и при първото ограничение на скоростта на магистралата - водача изчезна. На OMV като видях, че ми свети червено и направо от 200-300 метра пуснах аварийните. Да си знаят хората да не се нареждат зад мен. Добре, ама не загасна. Държах я на съединител, спирачка и май беше на първа. Другите светофари бяха зелени. Общо взето при потегляне тя има проблем с мен, ама ще свикне.
Спрях при водача на уговорено място да я види и каза, че съм я прегрял. Като отвори една капачка и взе да налива вода, извираше ръждива вода. Изхаби си шишето, ама май стана с нормална температура.
Тепърва ще търся майстори.

Жестоко,сподели поне каква кола си закупи в крайна сметка,то голямо избиране беше.

А бе не по критериите ми, ама била много здрава и мотора бил железен. Също така чух, че бил последната грешка на *** (марката), защото не се чупел. Е, аз като я покарах, първа и втора започнаха да не влизат, ама един познат като я покара се оправи.

Така, да започвам днес:
Исках да мина първо прегледа, за да не ми направят проблем в КАТ. Преглеждащите ме пратиха в КАТ да сменя табелите. От КАТ ме пратиха на автомивка . Почакахме мияча да дойде на работа и после пак в КАТ. Дадоха гражданство на автомобила, след което пак се опитах да мина преглед. От там пак не стана. Отидох в общината, дадох им пари и след това вече ми прегледаха колата. По принцип съм против тия работи, ама излязоха фенове на Темида и ми узакониха автомобила. Само че като я паркирах и един от потърпевшите от моите снимки до ОД МВР сектор "Пътна полиция" беше паркиран до мен и малко се забави, преди да потегли. Чудя се дали да не паркирам до патрулките при ОД МВР за по-сигурно. Ама пък и колегите също не ме обичат особено.
Случайно да знаете безплатен охраняем паркинг?

Днес карах два пъти ( ако не се броят закъсванията ). През деня имаше малко повече коли, отколкото в съботния ден. На първия светофар чух клаксон, ама то не беше заради мен. Колата пред мен не потегли на зелено. След клаксоните потегли. По булеварда беше лесно. На връщане бях по лек баир нагоре и реших, че както съм си на първа ще потегля на полусъединител. Загасна. Добре, че веднага се сетих за един урок от един познат как да потеглям, иначе нищо чудно да бях излязал от Тракията по инерция на заден ход. На връщане пак нямаше проблем по булеварда, ако изключим колата вдясно, която не бях видял на огледалата. Докато ме изпреварваше отдясно, шофьорът ѝ ме гледаше странно. Но пък пред нас нямаше много законни места за паркиране на сянка. Първоначално спрях на кръстовището, докато реша какво да правя, минавайки с някоя от гумите през някакъв бордюр. Един джип едва мина покрай мен, затова реших да продължа. Реших, че ще ударя паркираната кола пред мен, затова реших да дам малко назад. Добре, че колата зад мен не протестираше и ми даде възможност за тази маневра. Спрях на няколко пресечки от вкъщи на първото свободно ( за 3 коли ) място. По пътя имаше няколко места за успоредно паркиране между два автомобила, ама тая маневра не е за мен. Като излязох от колата, тениската ми взе да залепва за тялото. Върнах се вътре, врътнах ключа на контакт и колата ми каза, че вътре е 32 градуса. А самата тя беше загряла до 80 .
Преди малко реших да я преместя по-близо до нас. Понеже на улицата, на която обичам да я паркирам, ме хваща клаустрофобия като взема да се разминавам с паркирани на двете пътни ленти автомобили, се движих на втора съвсем внимателно . Зад мен имаше джип и реших да хвана първата пресечка за на обратно, за да го пусна. Горкия тръгна след мен. Още по баира надолу взе да се чува, че угасва. Аз не се разтревожих, защото знаех, че долу има стоп и така или иначе там ще спра. Е, там, а и малко след него, колата спря многократно - не можах да потегля. Първоначално джипа взе да ми присветва с дълги, сякаш нарочно не мога да запаля и сякаш това някак ще ми помогне да запаля... Постепенно се изнесох и на главния път. После изведнъж потеглих - първа, втора, трета и от нахалния джип нямаше следа. На баира до нас, някъде преди средата, колата загасна. Видях кола с мигач, но без фарове, която чакаше на кръстовището зад мен. Пуснах аварийните за 2-3 мигания да знае и да не ми свърши пак акумулатора. Реално погледнато можех да я пусна по инерция малко назад, за да може да мине спокойно, но реших да продължа с опитите да потегля. По някое време потеглих и после паркирах.

Моля те, напиши каква кола караш(марка, модел, цвят, ДКН)! Живее ми се бе, човек.

Днес завърших смяната на накладките на ръчната спирачка. Преди няколко седмици се бях хванал да сменям от едната страна. Двама или трима познати скачаха на кръстообразен гаечен ключ, за да отвият болтовете на гумата. Единият призна, че е 110 кг. Та от онази страна ги махах и слагах около 4-5 дена. Накрая мой познат сложи последната пружинка и сложи всичко останало на мястото.
Вчера и днес направихме, тоя път заедно, същото с моят познат от другата страна. Той ми помогна и махане и слагане на накладки приключи още вчера. Проблема, както и предния път, беше, че спирачния диск не влиза в новите накладки. И при няколко от опитите да се вкара, от накладките започват да се чупят парченца. Още предния път развих едно болтче под колата, където се събират жилата. Ама това болтче го бута една пружина и колкото и да го разхлабвам, пак не ще на ръка да продължа. По едно време спрях, щото не го знам колко е дълъг тоя болт и тая пружина после как ще я слагам...Та днес ударих няколко пъти по спирачния диск, откъртих малко от накладките, ама влезе. Влезе, ама не държи. Тръгнах да вдигам колата на крик, за да вляза да стегна жилото. По едно време гумата каза нещо и крика и той тръгна да си ходи. А то трябвало да подпра гумите. После сложих камъни, довдигнах колата и стегнах жилата. Сега ръчната се натиска трудно, ама държи.

Вчера за първи път псувах като шофьор. Не знам как ми дойдоха тези лоши думи в устата. Аз не съм такъв човек.
Ще потеглям от успоредно паркиране. По принцип ако не виждам шосе пред мен, не съм сигурен дали мога да потегля напред, без да ударя предния. Зад мен имаше към 1 метър, а пред мен май по-малко. Въпреки това завих волана до край и реших да рискувам напред. За щастие водача на автомобила пред мен почти веднага се появи. Изключих фарове и мигач да му е по-спокойно. Изчаках го да потегли. После обаче трябваше да изчакам колите от главния път. Да вземе една по-малка кола да се намести на свободното място И ТО на заден. Междувременно аз си пускам пак мигач и гледам, че от главния път зад мен има кола с мигач за към моето място. Тръгвам си полека напред, а оня отпреде упорито продължава да дава назад. Натиснах спирачка, казах каквото имаше, даже и ръкомахах. Оня взе, че се усети и спря да дава назад. Отидох при един познат, който ми намести новите придобивки - нова* кора и ново* огледало с копче за нощно каране. Понеже бях в непознат квартал, попитах местен жител как да изляза на главния път. Оказа се лесно - първата вляво и пак първата вляво. На първия стоп разбрах, че полусъединителя ми не ще да кара колата да потегля. И тогава за втори път ме изпревариха на стоп. Тъкмо взе да потегля и оня се изравни с мен с десен мигач. Предположих, че не знае правилото , затова не подадох газ. На втория стоп пак не искаше да потегли. Тук направих грешка, че след като потегли не погледнах и наляво. Мислех, че ще пресека пътя само на този, който идваше отдясно и за малко да стана на сандвич. Отляво идвало такси. Мисля, че каза нещо водача, ама не го чух. ДА Е ЖИВ И ЗДРАВ водача на таксито! Тоя път си удължих обичайната обиколка, за да трупам повече опит. Освен в "Тракийския", този път карах и до "Добруджанския". Там си намерих едно място за 2-3 коли ( за успоредно паркиране ) и реших да паркирам назад. По едно време усетих, че се качвам на тротоара, а по друго време чух някакъв шум. Опитах да дам още назад, ама не ставаше. Погледнах към тротоара и видях някакво дърво. Отказах се от маневрата назад. През целия път използвах от време на време новото копче на огледалото. Много по-зле се виждат фаровете на МПС-тата зад мен, което е по-приятно. Ама нищо друго не се вижда, така че като нямаше МПС-та зад мен си превключвах, за да виждам обстановката зад мен. Докато бях в "Тракийския", бях в индустриалната улица ( мелница, Лида.... ), която се ползва от неизправни МПС-та. Без да искам, докато търсех как се пускат дълги, присветнах на водача пред мен. По принцип съм против това да се предупреждават закононарушители, че ще бъдат наказани скоро, ако не преустановят нарушаването на закона. Разбрах как се пускат, обаче продължих на къси. Добре, че знам, че там някъде има завой, че без малко да си продължа направо и да вляза в някакви треви. Нито мантинела има там, нито осветление.
По "Цар Освободител" пак така си спирах на стоповете, ама тук бях излязал на зоната на видимост. Колко пъти кастрят на тая улица, ама така и не се заеха с видимостта на шофьорите... Та от тая зона видях няколко автомобила, които идваха. Имаше време да мина пред тях, ама ги изчаках. Първият беше патрулка На баира по път към вкъщи пак загасна тая таратайка. Хем са ми казали, че баир се изкачва само на първа и хем АЗ СЪМ НА ПЪРВА...Като я усетих, че иска да загасва натиснах и освободих съединителя, което помогна да не загасне веднага и да се разбръмчи силно. После си загасна и като запалих, едно, че на полусъединител не ще да потегли нагоре и второ, че като натисна газта, пак не ще да потегли.
На Кауфланд установих, че пак съм загубил половината спирачна течност, но вече си бях взел половин литър да си доливам.
*втора употреба.

Днес возих един познат да ме води да си купим антифриз. Заведе ме на някаква промоция - 2.50 за литър. За съжаление не беше червен, но за тази цена купих колкото да напълня до горе без да се добавя вода. Двигателят ми е спасен от зимата. Като сменям скорости се чува тракане от задната част на автомобила, ама аз съм си свикнал. Моят познат ми каза, че трябвало да сложим масло на диференциала. Върнахме се и един негов познат ми каза, че ми ги нямали болтовете на джантата. Цели 3 липсваха, а останалите два ги пристегнах малко на ръка, преди да извадя гаечния ключ, който се оказа, че се казвал "камък". Та тъй, нито знам кога съм ги изгубил, нито къде. Явно тоя, който ми обърна ( счупи ) едното огледало го хвана яд, че веднага си намерих ново, та се е заел и с гумата ми.

-- Пет Окт 26, 2018 21:19 --

Днес си поръчах течност за чистачки и се оказа, че трябва да отида по-късно. И без това бях без колата, а толкоз килограми едва ли щях да мъкна толкоз километри пеш. Питах възрастното магазинерчи дали ще има проблем да паркирам и той каза, че няма проблем. Въпреки това на излизане от уличката срещнах знак В2, който обаче не важи за мен. Все пак аз съм Loveca_. И тъй, в уреченото време паркирах пред магазина, влязох и... течността още я нямаше. Казаха да я чакам вътре в магазина. Излизам от магазина с течността и зад мен младото продавач коментира "вижте го тоя с (марката на моята кола) как е паркирал. Кой е с (марката)?" Обръщам се към магазинерчиту и му казвам, че съм аз. Оно ми се блещи, че искали да излизат. Опитах се да му обясня нелепата ситуация, в която ме бяха поставили - да чакам течността в магазина. А в тоя момент още един паркирал зад мен и понеже не съм добър шофьор, аз няма как да изляза, без да ударя всички МПС и бордюри около мен. И чакам оня зад мен да се върне, та да излезем всички желаещи.

При смяна на антифриза трябва да се съобразиш с препоръките на производителя на автомобила ти, или да погледнеш на компенсационното казанче за доливане, дали е написано вида му. Доколко знам има различие дали ще се използва за чугунени или алуминиеви системи.

Да, четох подобни упътвания, но нямам представа за материалите, до които ще се докосне какви са. Знам, че казанчето изглежда пластмасово, а къде другаде стига течността, не знам.
Днес на едно кръстовище много свиреха и после се усетих, че съм на дълги. Ако имаше синя лампа на таблото, щеше да е по-лесно да ги изключвам навреме.

То "синя лампа на таблото" има, това че твоята не свети е друг вапрос.
Едва ли чичо Дойчо е направил автомобило без синя ламБа.

На всички табла има лампа, изглежда твоята не свети?