Водката не е секси! Нищо как я рекламират. Ще ме почерпиш ли още една? Аз мога да те науча да се усмихваш. Винаги да се усмихваш. Едва да задържаш понякога смеха си. Просто е, иска малко тренировки, с които ще се справиш, аз само ще те насоча. Повече от мен не е необходимо. Искам само някой да бъде толкова весел, колкото бях аз. Само това искам...и още една водка, защото водката не е секси. Мога, мога да те науча на тази усмивка, повярвай ми мога. Аз изразходих своята. Изразходих ли, казах? Не, не е много точно. Заплитам език когато съм пил толкова, но ми трябва още малко, за да достигна блаженото състояние на безразличието. Знаеш ли, не съжалявам, че ми е останало само то. Толкова весел съм бил за години, колкото в стотици животи навярно не се събира.
Женското обкръжение е доминирало в живота ми. В училище, в часовете по актьорско майсторство, после в редакцията на таблоида. Известно време учих и библиография, там също, но забърках сума каши и се наложи да напусна. Имаше едно момиче, което наистина тогава обичах. Сега...Трудно ми е да преценя, дали съм бил аз. Без водка повече се обърквам, моля те, ако ти се откъсне от сърцето, поръчай ми я, защото съвсем ще се отплесна.
Благодаря ти. Тя, онази, младата жена за която говорих, все беше пред очите ми, а нямах очи да я видя. Нейна приятелка, добре ни нареди и двамата. Падала си е по мен, за това се и гавреше. Имаше талант за това, все ме вадеше от нерви. Олеквах до толкова, че още малко и вятъра да ме отнесе. Не я ухажвах проклетията сериозно. Сметнах, че е добра политика. Младежко глуповато, всъщност бях съвсем искрен с нея. Казах си, че държа точно на нейната малка сладка приятелка. Да, но думите отишли различно. Такъв театър ми разиграха: ту едната се смее и другата плаче, ту обратно. Около седмица ме пържат, обръщат. Накрая си ми казват, наклонили са виновно глави, но виждам как едва задържат смеха си.
Помня онази секунда гняв. Притъмня ми, витаех в мрак, а ледени игли се забиваха дълбоко в най-разголени и чувствителни места на съзнанието ми. Не знам как се овладях да не ги напляскам и двете. Реших да дистанцирам, но не можеха да се лишат от играчката си. Търсиха ме, за да си имат шута. Не малодушие, не! Младост и обич към едната. С онези забранени цигари се направих на интересен. Добричките ги майтапят. По лошите момчета си падат. Откъде да знам, че едната наистина ще полюбопитства. Другата ще е потресена, няма да успее да задържи тайната. За да не стигна до затвор, напуснах и си отидох у дома. След година имах и едната, и другата. Ирония, а? Имах ги в тази реалност, а не в някоя от паралелните. Но пак прескачам. Най-хубаво е, че онази глупост, нямаше фатални последици, но месеци наред се боях да си покажа носа навън. Вече не страх от закона, какъв наркодилър съм аз. Смешна работа. Виждах обаче усмивките им, най-вече усмивката на онази по която бях хлътнал по лицата на всички жени. Виждах лукавството им и като че ли го предизвиквах. И мъже ми създаваха проблеми, но всички започваха от някоя жена. По-точно започваха си от мен. И го разбрах, когато открих рецептата си за добро настроение. Нямаше как, трябваше да преодолея травмата. Сега фотографските способности не се ценят колкото тогава. По-точно такава е масовата заблуда, но когато това ми умение ми спечели работата в таблоида, осъзнах призванието си и нямах намерение заради някакви си комплекси рано – рано да изгубя мечта. Колективът беше женски. Тресях се от страх, но ме и възбуждаше. Виж, аз съм човек на изкуството, при това на изкуството на зрителното изкушение. Обожавам женската красота, женското тяло. Винаги е било така, а че тогава отбягвах жените е обяснимо. На всичкото отгоре, най-големия дракон: мършава, дългоноса, писклива, че от проклета, по-проклета – домоуправителката в блока, не си спомням за каква глупост ми вдигна скандал при излизане навън, преди началото на първия ми работен ден.
Все едно хванах неочакван кадър: падане на лавина или катастрофа...не, учуденото лице на водач, миг преди предницата му да целуне задницата на спряла внезапно кола. Миг преди гнева, едно нелепо изражение. Така беше с идеята. Изведнъж си представих, но с цветовете, с ритуалите, с най-малки подробности проклетата грозотия в леглото. Е, не се стърпях, захилих се, тя се врътна на крака и почти разплакана се оттегли, но настроението ми не беше подобрено от реакцията й, а от това което малко преди нея си представих. Много комично изглеждаше. Докато по-късно се запознавах със сладките си колежки, опитах пак да си представя, но изглежда нямах вдъхновение. Просто не ми се налагаше, но когато напрежението между мен и някоя се вдигаше, то си идваше само. Представях си, как е в леглото. В някои случаи беше прекрасно, в други направо жалко, в най-многото случаи просто отдалечаващо ме за малко от основния проблем, което ме правеше способен да го видя от разстояние и да преценя най-добрата стратегия. Доста често си беше голяма веселба. Представяш ли си дебелата клюкарка с висналите меса, но пък със сериозното отношение към стойността си, че да се смята за еталон на цяло човечество. Други: с малките си проблеми. Със слабостите, които се издаваха в поведението. Добър бях в професията си, защото добре виждах подробностите, но и това, че си ги представях много точно миг преди да съм насочил обектива. Имам усещане за форми, за реалности. Съзнанието ми е изпълнено с безбройни техни комбинации, а до тази която ми е най-необходима стигам много бързо. Трябва да ти кажа, че беше голяма веселба. И живеейки непрестанно в нея, открих характер, който привличаше. И много лесно можех да проверя колко точно е това, което съм си представял. Оказваше се удивително близко. И постоянно се развивах, докато започна да съвпада до най-малки детайли. Стигна се до там, че достатъчно е да видя жена...и все едно съм преспал с нея...
Благодаря ти, наистина имах нужда и от още една водка, но не смеех вече да ти искам. За твое здраве.
Излъгах. Неволно. Не е точно. Не е все едно съм преспал с нея. Но разликата открих, когато наистина започнах да преспивам с всяка. Без да го желая, дори. Ставаше автоматично. Безброй са паралелните светове. Всички възможни комбинации в отношенията се случват някъде. И ако в тази реалност и в още милиард реалности е невъзможно, няма никакъв начин да спиш с някоя жена, все ще има един паралелен свят, в който ще сте дори дългогодишни партньори: докато смъртта ви раздели. Както аз, така и ти имаш връзка с всички жени които виждаш около себе си. И те имат връзка с всички мъже които виждат около себе си. Не можеш да си представиш колко е прекрасно, че сме ограничени в своята реалност, в своя пространствено – времеви континиум. Аз съм пробил дупки в него. Толкова близко е било онова което си представям, до онова което се случва другаде, че едното започна да преминава в другото.
И когато вече се озовавах в реалностите, в които имах връзка, обичах или просто бях влюбен, във всяка една от тях, когато с всяка имах дълбочината на отношенията, разбирах я по-дълбоко и по-дълбоко не я разбирах, за да се озова със следващата в следваща реалност и със следващата в следваща, усмивката ми естествено изчезна. Защото всяка е родена за обичане, да е единствената в цял живот. А в един не мога да бъда с всичките.
Прекрасна е все пак печалта. Знам, сгоден съм за женственост. Знам, че с цялата женска половина на човечеството, с цялото начало имам връзка, която продължава и сега в паралелните реалности. Толкова е прекрасно, че е болезнено. И тази болка не мога да понеса. За това я утешавам с водка. Водката определено не е секси.
Тежка се оказа шегата ми, но е малко вероятно да се стигне до там и с теб.
За това от мен една рецепта за добро настроение.
Когато те вбеси и раздразни жена, погледни я, представи си го...малко тренировки трябват...и си кажи:
Неустоим съм кът пача с чесън , неудържим кът развален боб и твърд кът дивдядовски кирпич на слънце ... Ококорко затова е измислен алкохола ... може би от грозните жени... от петата ракия нагоре и бойлер на Теси да е все тая.
_________________ Доктор Радева к а т е г о р и ч н о ми е забранила да пия вода .
Чудно четиво! Чувате ли се с "cefules"? Поздрави го! 
