ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

В тоз "университет" пак "умрях от глад" с 15 лева на хартиен носител в джоба. Баси безумието да можеш да си купиш храна в близките 500 метра само от "вединг" машини.

Или бистро "Готи" е затворило, или си мерил 500 метра на зиг-заг из военното училище.

Малкото междучасие е 5 минути, голямото е 10. Да бягам ли предлагаш или да минавам на пряко през портала за военни автомобили?

Днес пак установих, че някой си неизвестен извършител ми е кастрил розата. Тя тъкмо беше станала по-висока от Заро, заради люляка, който е над нея. Сега избило на 3-4 места на ниското. Ще кажеш, че я отглеждам, за да си правя розово масло от нея.
Тоя път не издържах и изпсувах на двора, ама оня негодник не се показа на прозорец/тераса.

Понеже се съмнявам в един, който откакто се е нанесъл подкастри всички плодни дръвчета в двора, мисля да му купя една роза да си я засади и да си я гледа както знае, а моята да не пипа.

За мен ли я пазиш толкова?:)

Не бера цвета. Може би защото нямам любима.
Не беше точно днес, а на 19-ти. Чаках 16 минути пред заключена врата да се запиша за кмета. Когато кракът ми взе да изтръпва от подпирането на парапета, отидох до едно кресло в края на коридора. Тъкмо тогава дамата, която беше преди мен на опашката, ми направи знак с ръка и докато се чудя какво значи знакът, тя влезе. А тъкмо бях седнал. Върнах се пред вратата и дамата се забави поне още 8 минути вътре, преди да дойде моят ред.

Вчера беше, ама сега ще го разкажа. Отивам в банката за да ми заредят дебитната карта с пари и да ми изкарат номера на сметката. В края на обслужването ми, което премина през натискане на ctrl + c ( или v ) с две ръце, служителят ми казва, че имало такса от 2 лева и ме пита по 50 лева ли да ми даде парите. Повторих му, че ги искам на дебитната карта.
Тръгвам да излизам от банката и се сещам, че не ми даде номера на сметката. Ядосано седя пред машината и си избирам ново номерче. Тоз си ме извика и направо си го изкарах на него с малко невъзпитан тон.

В банките винаги имаш повод да се ядосаш...Сещам се и за за една история отпреди няколко месеца. Зима ще да е било, щото ходех с онова синьо палто, дето обръща погледите на половината женици по улицата:)))
Та отивам аз в една банка и си зачаквам реда след билетчето...тегля едни парици на каса..върша още две три неща на гишето и се присещам да внеса част от париците за едно дарение. Т.е половината. Другата половина седи върху купищата документи , пред мен на гишето. И пак две-три нещица- договори, сметки, справки...
И пак 'се връщам' на дарението и ,незнайно защо, подавам отново ...другата половина с парите. Не се усетих, че плащам двойно... Тя ме замота с таксата за превод и ги мушна незнайно къде. Поисках да засечат касата / нямаше липси/, а тя- абсолютно спокойна. Пуснах жалба, за съжаление- на неправилното място /не се сетих за полиция , за камери и т.н/ След време дойде отговор от височайшите шефове на крадлата, че всичко е ок и, видиш ли, нещо се е случило с парите, но не по вина на банката/служителката. Очаквано.. и не съвсем...бях ги отписала тия пари. Знаех, че тая вече си плаща на оня отгоре. Винаги се случва възмездието..Ми да плаща- две месечни заплати открадна никаквицата.. /а дано да наднича в тоя форум, че да знае от къде й са ядовете:)/ Та ...плаща си..
Още тогава , в същия момент го казах. И друго казах: тя открадна х, утре ще ги имам по три пари .
Е, на другия ден имах 5 пъти Х пари, дето и през ум не ми е минавало, че ще спечеля, но още ме е яд на тая червива гадина, дето не се посвени да открадне толкова пари. Сигурно гние де, що да ме е яд..
Толкова за ядовете:)

Днес едната от закусвалните, в които ходя, беше затворена и отидох в тази до Авангард, където правят малки закуски, предимно вегетариански. Поръчах като предварително знаех, че ги приготвят бавно. Тоя път готвача си "подобри" рекорда. Малко след мен дойде човек, който си поръча картофки. Доста след мен дойде дама, която си купи пица и си замина. След няколко минути и човека си взе картофките, а аз продължих да си чакам закуските. Кухнята на заведението е отделена от касата за поръчване с врата, но не знам защо, тази врата стоеше постоянно отворена ( въпреки наличието на ето тази благинка на касата ). Така се наложи да се вмириша на готвено. Замислих се защо ли не са сложили пейки в закусвалнята - един вид чакалня. Друг път съм чакал сам 2-3 минути и пак ми се виждаше много. Днес за 2 закуски чаках 12 минути. Докато чаках си преписах номера на управителя от вратата и като си заминах му се оплаках. Той обаче през цялото време си защитаваше работника и като разбрах, че няма да изляза на глава с него, и след като си казах всичко, му казах "дочуване".
Другото, което ми направи лошо впечатление днес, беше поредния ден, в който хората в неравностойно положение, не можем да ползваме облекчението на рампата в сектор "Пътна полиция". Ако човек в инвалидна количка пробва да я ползва, ще стане като сцената във филма "Schutzengel", където Руди се шегуваше как би изглеждал инвалид на бягане с препятствия. Наблюденията ми започнаха на 23 август и оттогава положението "не е мръднало" ( с малкото изключение, че тогава вратата не беше заключена). Ако се вгледате в отражението, ще видите за какво става дума: . А ето и от днес:
Освен това шофьор на патрулка 27-65 ( май че ) докато излизаше от двора на КАТ, говореше и по телефона.

Защо не си намериш някой мъж, а продължаваш да се ядосваш. Важното е любовният апарат да бачка, всичко друго е ала-бала.

Метро такси. Поръчах си една кола и оператора ми каза "4-5 минути". През това време мина една кола покрай адреса, но не спря. След малко повече ( минути ) от 4-5 минути се обадих да попитам дали ще дойде, обясних какво е станало. Оператора каза да изчакам. После добави "до две минути /еди кой си/ номер ще дойде". Тръгнах към където се бях запътил ( пеша ) след около 8 минути, недочакал таксито си, и след около 200 метра едно Метро мина край мен.

Представете си едно междублоково пространство, което е облагородено в 'улица', свързваща перпендикулярно булевард и улица! На тази 'улица' има над 20 паркоместа, обособени, отделени от 'улицата', пак перпендикулярно на 'улицата' и успоредно на улицата и булеварда. В двата края на 'улицата' има пътен знак, че това е паркинг, макар в единият край пътният знак да изглежда като пребоядисан знак за пешеходна пътека. След тази предистория следва същинската част. Снощи един познат ми я паркира на този паркинг ( все още ми е трудно да я карам ) и днес един от живеещите в близката кооперация ми ВИКА да си махна колата от паркинга, защото щял да ми надупчи или спука ( не го чух много добре ) гумите. ВИКА, че го казва пред свидетели. Действително имаше много хора наоколо, които могат да потвърдят. После ядосано взе да се отдалечава. Излизайки от шока се провикнах "КАКВО?" и той пак нещо "пред свидетели ти го казах".