ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Един шофьор на дограма. Отне ми предимството. Начи движа се по булевард "Симеон Велики" и тъкмо съм минал под един мост. Готвя се да вляза в кръговото между Практикер и Кауфланд, ама от кръстовището отдясно ( преди кръговото ) пред мен навлиза въпросния бус. Спрях, набих клаксона, а оня взе да маха нещо с ръка през прозореца. Много ги мразя такива, дето като на влакче минават един след друг, въпреки, че трябва да пропуснат. Предния минал, защото съм бил далеч, ама тоя сляпо го следва... Сякаш не е на регулирано кръстовище, а си мисли, че ми е десен...

Докато бях млад всекидневно ме ядосваха доста хора. С напредването на годините намаляваха. Докато накрая разбрах , че за всички ядове съм си бил виновен единствено аз. Печално е да осъзнаеш че нямаш по голям враг от себе си и няма как да избягаш от него. Но природата е създала всеки да се чувства безгрешен и да се бори за правото си против всички, иначе света би се свършил.
Еди философ бе казал нещо подобно
- Да се ядосваш означава да наказваш себе си заради грешките на другите.

Предстои да пресичам на зебра, докато говоря по телефона. Виждам спрял да ми даде предимство бус, затова продължавам смело да вървя. Не съм се бавил. Тъкмо съм минал към 80% от предницата на буса и оня решава да ми пусне клаксон. Завижда, че имам право да се движа без хендсфрий ли какво? Ако ми бяха свободни ръцете, щях да му набия един или няколко юмрука в буса.
Някакъв рекламен бус на гранитогрес или нещо такова - сини букви и синя картинка.